Българският атомен форум (БУЛАТОМ) представи класация на най-значимите събития в ядрената енергетика по света и в България, изготвена на базата на анкетно допитване до енергийните репортери на национални и регионални медии.
Онлайн анкетата бе проведена в средата на ноември, а за участие в нея бяха поканени редактори и репортери, отразяващи случващото се в области като икономика и енергетика.
В гласуването взеха участие 27 журналисти.

В класацията на събитията от световно значение челните места заеха единствената в света плаваща АЕЦ „Академик Ломоносов“ на руската корпорация „Росатом“, която бе въведена в промишлена експлоатация през май тази година, лицензионният напредък на проекта за малък модулен реактор на американската компания NuScale, началото на монтажа на експерименталния ядрен реактор ITER, който се изгражда във Франция и първата АЕЦ в арабския свят – „Барака“, в ОАЕ.

Като най-значими събития в атомната енергетика на България бяха отличени възраждането на идеята за изграждане на 7 енергоблок в  АЕЦ „Козлодуй“; подписаните от „Росатом“ меморандуми за разбирателство с Framatome SAS и с GE Steam Power във връзка с проекта за АЕЦ „Белене“ и писмата на Булатом до българското правителство и ЕК с настояване атомната енергия да бъде включена в „Зелената сделка“, а първи и втори енергоблок на проекта АЕЦ „Белене“ и седми и осми на АЕЦ „Козлодуй“ да са част от енергийната стратегия на страната.

Резултатите бяха представени пред журналисти чрез виртуална среща, в която се включиха председателят на БУЛАТОМ Богомил Манчев, главният секретар на организацията Станислав Георгиев, както и енергийните експерти Борислав Боев и Петър Манчев.

В обобщение на събитията през отиващата си година Богомил Манчев подчерта, че политическият натиск върху Европа и света продължава да върви в посока към възобновяеми източници, което не решава проблема със сигурността на доставките на електроенергия.
Според него е необходим „по-добър микс между ядрената енергетика, която може да бъде регулирана в рамките на 24 часа, и развитието на ВЕИ, които осигуряват чисто производство, макар и не 100% от гледна точка на излъчване на въглероден диоксид”.

„За България най-значимо е, че продължава процедурата за стратегически инвеститор за проекта АЕЦ „Белене“. Има ясен интерес от водещи световни компании – и „Росатом“, и Фраматом“, и GE са гиганти в сектора, и участието им в проекта потвърждава неговата икономическа целесъобразност. Правилно е да се разглежда, макар и в по-далечно бъдеще, идеята за изграждане на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, коментира още Манчев.

Най-значимите атомни събития в България коментира Петър Манчев, главен финансов директорна консултантскатакомпания GCR. Той изказа съжаление, че първите 4 енергоблока на АЕЦ „Козлодуй“ са били пожертвани с лека ръкаи посочи факта, че същата ВВЕР технология  със същите блокове в момента се експлоатира успешно в редица държави членки на ЕС като Финландия, Чехия, Унгария и Словакия.

„Абсолютно неправилно е да се противопоставят проектите АЕЦ „Белене“ и 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“.
От днешна дата, например, реализацията на  АЕЦ „Белене“ би могла да се случи в рамките на 7-8 години. Защото правно-административният път е изминат – имаме одобрена площадка, имаме почти одобрен технически проект, имаме доставено оборудването с дълъг цикъл на производство на площадка „Белене“.
Така, че това са два проекта които се допълват във времето като гаранти на енергийната сигурност на България и действително трябва да положим всички усилия да реализираме и двата“,коментира още Петър Манчев.

Събитията на глобалния ядрен енергиен пазар през настоящата година анализира Борислав Боев, докторант в катедра „Индустриален бизнес и предприемачество“ в Стопанската академия в Свищов.
По думите му всяко разкриване на нови атомни мощности е във фокуса на медиите, интересно е и е новина. Това се вижда и в класацията, в която репортерите са поставили на първо място пускането в експлоатация на първата плаващата АЕЦ в света -  „Академик Ломоносов“. Той подчерта техническите възможности на проекта, които позволяватснабдяване с електричество  и топлинна енергия на отдалечени райони без традиционна системна свързаност.
„Идеята на една плаваща АЕЦ е да бъде маневрена и да може да реагира на извънредни ситуации”, добави Боев. По думите му ПАТЕЦ „Академик Ломоносов” работи с  реакторитип КЛТ-40С, всеки с мощност 35 MW и „те са послужили за основа на руския малък реактор РИТМ – 200”.

По отношение на малките модулни реактори, Боев обобщи, че „за да заработи реално тази технология е нужно пътят им да бъде „политически разчистен”, което за съжаление не се наблюдава в ядрената енергетика така, както за сектора на възобновяемите енергийни източници.

Линк за достъп до събитието: https://learnclass.nit.bg/b/hal-h7g-dec

Заповядайте!

Цифрите се основават на две предишни оценки за военните разходи на комунистическата държава от южнокорейски и международни мозъчни тръстове, които предполагат, че през 2009 г. Северът е изразходвал 8,77 милиарда долара, около 35% от брутния си национален доход за въоръжените сили, от които около 6% са били насочени към програмата за създаване на ядрено оръжие.

Като се има предвид траекторията на разходите, докладът на ICAN прогнозира, че 10,2 милиарда долара, или около 35% от брутния национален доход (БНД) на страната през 2018 г., ще бъдат нейният бюджет за отбрана, а 6% от тези разходи, около 620 милиона долара, ще бъдат свързани с ядрените разходи на Пхенян през 2019година.

Това означава, че миналата година Северът е харчил по 1180 долара всяка минута за ядрени оръжия. Смята се, че страната разполага с 35 ядрени боеприпаси.

САЩ, Китай, Великобритания и Русия в намаляващ порядък имаха най-големи разходи за ядрени програми, инвестирайки 8 милиарда долара или повече, като САЩ оглавиха списъка с 35 милиарда долара, следвани от Франция, Индия, Пакистан и Израел, които изразходват по-малко от 5 милиарда долара, Северна Корея похарчи най-малко.

Матю Ха, анализатор от Фонда за отбранителни демокрации, заяви, че не е лесно да се определи точният бюджет, който Северна Корея отделя за изграждането на ядрения си арсенал, имайки предвид оскъдната информация, която е на разположение заради затворения режим на страната.

Той добави, че неотдавнашните разходи за ядрени дейности в Пхенян пред лицето на американските санкции засилват аргумента за по-строги международни санкции срещу затворената държава, която все още отказва да демонтира ядрения си арсенал, въпреки предишните си обещания. Пхенян незаконно финансира ядрените си дейности, добави той.

Източник: https://www.atomic-energy.ru/news/2020/05/20/103815

Русия, на която приписват 3961 условни единици от космическия боклук, се нарежда на второ място в тази класация.
Тройката лидери затворя Китай, за който преброиха  3475 такива единици.

Общо на орбита около Земята има повече от 14 000 фрагмента от излезли от строя спътници, космически станции и ракети, съобщава Business Insider.

Според експертите, натрупването на космически отпадъци може да доведе в бъдеще до така наречения синдром на Кеслър, т.е. поради големия брой странични обекти в орбита, може да има трудности при разполагането на космически апарати.

Източник: https://www.ridus.ru/news/263896

Една от най-влиятелните професионални издания присъди премията Power Awards за 2017 година на Новороненежската АЕЦ. В тройката на победителите са още АЕЦ Columbia (САЩ) и АЕЦ Ringhals (Швеция).

Руският енергоблок с реактор ВВЭР-1200 спечели в номинацията „Най-добри централи“. Тя се различава от другата номинация – наградата „Централа на годината“, тъй като тя предполага въвеждането на АЕЦ в търговска експлоатация в рамките на една до две години преди наградата.
От своя страна в категорията „Най-добри централи“ са идентифицирани най-перспективните и иновативни проекти, които показват вектора за развитие на целия отрасъл.

Подробности на: https://ura.news/news/1052311349