Обединеният институт за ядрени изследвания е международна организация, създадена през 1957 година.
Членовете на ОИЯИ са 18 държави; сключени са споразумения за сътрудничество с още шест.
Самият институт установява правилата, регулиращи неговата дейност, и те имат приоритет пред законодателството на Руската федерация.
ОИЯИ е освободен от мита и ДДС, а чуждестранните му служители са освободени от данък върху доходите.

ОИЯИ има седем лаборатории, занимаващи се с ядрена физика, радиационна биология, физика на елементарните частици, информационни технологии и изследвания на кондензираното състояние на материята.
Има нуклотрон и циклотрони на тежки йонни U 400 и U 400M с рекордни параметри на лъча за експерименти върху синтеза на тежки и екзотични ядра. А протонният ускорител, фазотронът, също се използва в института за протонна терапия.

Всички трансуранови елементи, открити в СССР и Русия, са синтезирани в Дубна. 105-ият химичен елемент е наречен дубний, 114-и – флеровий в чест на основателя на института академик Флеров, 115-и – Московий и 118-и – оганесон в чест на академик Оганесян, научен директор на лабораторията за ядрени реакции на ОИЯИ.

Още много подробности ще намерите на: http://www.jinr.ru/about/

Обещах ви и още нещо

Малцина знаят, че нашият Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) към Българската академия на науките (БАН) е сред основателите на ОИЯИ.

Много подробности ще намерите и в юбилейното издание:

https://www.inrne.bas.bg/plugins/content/downloadfile/assets/download.php?file=/var/www/vhosts/inrne.bas.bg/www/knigi/INRNE-JINR-60.pdf

Това не е роман за една нощ.
Ако си го изтеглите ще имате една малка енециклопедия за развитието на ядрената наука и изследвания.

Целта на програмата е да постигне значим прогрес при реализацията на технологията за ядрения синтез.
Главният фокус на програмата се поставя върху научната и техническата помощ за вече разработвания във Франция експериментален реактор – International Thermonuclear Experimental Reactor–ITER. 

Информация за ITER

Експерименталният международен термоядрен реактор ITER се строи в Южна Франция в центъра на Commissariat à l’Energie Atomique (CEA) Кадараш. На това място вече има изграден Tокамак (Tore Supra).

Програмата ITER има за цел да утвърди ядрения синтез като енергиен източник. В частност, ITER ще демонстрира научните и технически възможности на термоядрената енергетика и по този начин ще бъде направен прехода от настоящите токамак-експерименти до първата демонстрация на термоядрена централа.

Очаква се ITER да бъде стъпката между днешните експерименти в плазмената физика и бъдещите енерго-произвеждащи плазмени електроцентрали.
Той ще бъде изграден на базата на проведени изследвания с други подобни устройства, каквито са  EAST, TFTR, JET, JT-60, и T-15 и ще бъде значително по-мащабен от всяко едно от тях.

Основните предимства на реакторите на базата на ядрения синтез, ако заработят успешно са:

Отделя се около 4 милиона повече енергия в сравнение с нормалните източници, като газ, въглища, нефт;
Основното гориво при ядрения синтез е широко разпространено и е неизчерпаемо – деутерий може да се дестилира от всякакъв вид вода;
Ядреният синтез не отделя въглероден диоксид или други газове в атмосферата. Основният му продукт е хелий, който е инертен и нетоксичен газ;
Активността на компонентите при тази реакция е много ниска и материалите могат да се рециклират и използват отново след 100 години;
Мощността на такива реактори ще е сравнима като тази на традиционните ядрени реактори (между 1 и 1.7 GW).

Сборникът се издава по повод 60-годишния юбилей на ОИЯИ и е изготвен от учените от ИЯИЯЕ-БАН, от една страна, за да изрази тяхното уважение и признателност към колегите им от ОИЯИ, за топлия прием и всестранната подкрепа при първите стъпки на ИЯИЯЕ-БАН в науката.
От друга страна, това е прекрасен повод за учените от ИЯИЯЕ-БАН да си спомнят и да запазят за дълго най-ярките съвместни моменти в прекрасната приятелска обстановка в Обединения институт за ядрени изследвания, Дубна.

Още от самото създаване на ОИЯИ българските учени и специалисти са тясно свързани с Обединения институт и активно се включват в научните изследвания, като част от тях дори заемат отговорни длъжности в ръководството на ОИЯИ.
Близкото сътрудничество продължава и до днес, като най-голям брой български учени и специалисти работещи в Обединения институт, Дубна са именно от ИЯИЯЕ-БАН.

Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българска академия на науките благодари сърдечно на РОСАТОМ, Агенцията за ядрено регулиране и Обединения институт за ядрени изследвания, Дубна, както и на всички сътрудници от ИЯИЯЕ-БАН, без чиято подкрепа и съдействие това издание нямаше да достигне до читателите.

Б.Р. На мило тържество на 20-ти октомври в сградата на БАН освен този сборник бе представена и книгата на професор Никола Балабанов – ОИЯИ Дубна (през погледа на един български професор).

Директорът на ИЯИЯЕ доцент, д-р Димитър Тонев съобщи, че в скоро време Сборникът в електронен вид на български и руски език ще бъде качен за свободен достъп на сайта на Института.

Има готовност книгата на професор Балабанов също да бъде качена на сайта, но първо трябва да се изчисти въпросът за авторските права.

Моето лично мнение е, че тези издания трябва да получат широк достъп както за българската, така и за рускоезичната ядрена общност – научни работници, преподаватели, студенти и ученици, както и всички работещи в ядрената сфера и закърмени в душите си с ядрената енергия.
За пишещите в тази област братя и сестри от СМИ тези книжки ще бъдат, безспорно, едно добро помагало в работата им.

Международният младежки форум „Форсаж“ на руската държавата корпорация „Росатом“ е трамплин за младите специалисти в сферата на ядрената енергетика, защото предоставя много практически познания и ги среща с най-добрите експерти в тази област. В това са убедени и двете представителки на България в тазгодишното издание на „Форсаж“.

 “Бих искала да благодаря на Росатом за предоставената възможност да участвам в Международния форум на младите енергетици и индустриалци – ФОРСАЖ 2016.
Форумът беше проведен на високо професионално ниво с изключително интересно подбрани теми и лектори.
Проведените мероприятия и занятия бяха много ползотворни и увлекателени, екипната работа се пренасяше от учебните зали в лагера, покрай лагерния огън. За мен това беше безценна възможност да почерпя от опита на експерти в сферата на енергетиката и ядрената индустрия и да срещна нови приятели.
Сърдечно благодаря на организаторите за прекрасната изненада по случай рождения ми ден, който превърнаха в един незабравим ден!“, сподели българката Петя Вряшкова от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН, която е взела участие в поток „Глобално сътрудничество“.

 Мария Явахчова, която също работи в БАН и е участвала в поток „Енергополис“, от своя страна заяви: „Цялото обучение беше изключително интересно и много добре организирано.
Също така получихме възможност да работим в многонационална среда, което е важно за нас като специалисти. Замисълът да бъдат разделени участниците на групи според специалността, с която се занимават, даде възможност на всеки от нас да работи по проект в неговата област и наистина да има полза от обучението.
Много полезен за мен беше фактът, че получихме обратна връзка за проекта, върху който работих заедно с други млади специалисти, по време на изготвянето му и веднага след като го презентирахме. Така разбрахме върху какво трябва да наблегнем, къде да поставяме акцентите, защото нашите проекти са насочени към имплементиране в реалното производство на технологиите, върху които работим.“

Младите български учени бяха сред 600 делегати от 20 страни, които взеха участие във форума от 10 до 16 юли 2016 г. в Калужка област, Русия. Форумът протече под формата на полеви лагер.
На тържественото откриване директорът на форума Евгений Сидоров пожела на участниците да достигнат целите, които са си поставили и изрази увереност, че „Форсаж“ ще постави за всеки началото на дълъг път.

През тази година всички 600 участници взеха участие в инженерно-конструкторската игра „Верижна реакция“, която продължи 4 дни.

През първия ден всички бяха разделени в 32 екипа и получиха инструкции. Задачата на всеки екип бе да построи атракцион, основан на верижна реакция, където всеки предишен етап задейства следващия. Атракционът трябваше да удовлетворява изискванията на клиента. Можеха да се използват само материали, предоставени от организаторите.

По време на играта участниците придобиха навици като умение за организиране на работа в екип и вземане на екипни решения, удовлетворяване на изискванията на клиента и намирането на идеален баланс между качеството на изделието и разходите, ефективно и оригинално решаване на сложна инженерна задача. Крайният продукт се оценява по повече от 10 критерия.

„Форсаж“ бе посетен от генералния директор на руската държавна корпорация „Росатом“ Сергей Кириенко. През първия ден от посещението си Кириенко изнесе лекция на тема: „Защо вашите нови знания и идеи не се посрещат с бурни аплодисменти и какво да правим с това?“

„Ако приемете проблема като свой личен и поемете отговорността за неговото решение, ако успеете да видите ситуацията и като цяло, и като процес, а не като състояние, ако правилно избирате посоката в този процес и проявявате достатъчно воля и решителност, то неизбежно ще постигнете поставената цел“, заяви Кириенко в края на лекцията си.

През втория ден генералният директор на „Росатом“ влезе в ролята на основен клиент на финала на инженерно-конструкторската игра „Верижна реакция“. Ключови изисквания в играта с продължителност 4 дни бяха изпълняване на изискванията на възложителя, строго съблюдаване на нормите за безопасност, новаторство в предложените технически решения, а също така умение за работа в екип. След края на състезанието Кириенко награди участниците на екипите финалисти.

На тържественото закриване на 15 юли заместник генералният директор и директор на Блока по управление на иновации на „Росатом“ Вячеслав Першуков заяви, че форумът е уникална площадка, излизаща от рамките на политиката, където участниците обменят опит и получават нови знания.
Той подчерта важната роля на „Форсаж“ за професионалното и кариерното развитие на участниците в него. Першуков призова всички участници да се замислят над думата „иновация“ като постоянен стремеж за получаване на нови знания.

През последния ден на „Форсаж“ 2016 участниците от девет потока защитиха пред журито своите проекти.

Участниците от „Иновационен лидер“ представиха своите проекти за научно-технически иновационни решения. Бе отбелязано високото ниво на подготовка на участниците и високият им професионализъм. Резултатите от защитата на проектите ще бъдат обявени след две седмици.

Своите проекти защитиха и участниците от „Международния поток“. Темите на проектните им разработки съответстваха на петте основни направления на дейността на центровете за ядрени изследвания и технологии. В потока „Кадрови резерв на „Росатом“ бяха резюмирани случаи, които участниците решаваха в продължение на цялата работа на форума. Екипите, получили максимален брой точки, бяха наградени.

Завърши и финалният етап по защита на проектите в потоци „Енергополис“, „Технополис“, „Бъдещите лидери на групата компании „Россети“, „Глобално сътрудничество“. В хода на работата си участниците във „Форсаж“ 2016 успяха да сформират професионални общества, да съставят тяхна пътна карта и да определят посоката на развитието им.

Участниците от „Студентския поток“ презентираха проекти, основани на научни разработки.

За справка

Международният форум за млади енергетици и предприемачи „Форсаж“ е уникална площадка, на който младите представители на ядрената индустрия, топлоенергийния комплекс и промишленост получават нови знания, защитават собствените си проекти и комуникират помежду си.
Своя опит пред делегатите споделят водещи експерти, учени и топ мениджъри от индустрията. Наситената програма, разнообразните формати на обучение и общите форумни дейности правят „Форсаж“ едно от най-ярките събития на годината.

„Форсаж“ се провежда от руската държавна корпорация „Росатом“ и Международната асоциация за корпоративно образование с подкрепата на Министерството на образованието и науката на Русия, Министерството на енергетиката на Русия и Калужка област. Форумът се провежда като полеви лагер. Събитието стартира през 2011 г.

Школата, превърнала се в традиция, е организирана от Агенцията за ядрено регулиране и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българската академия на науките, съвместно с Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) – Дубна, Русия.

Лектори на школата ще бъдат водещите учени от Обединения институт за ядрени изследвания проф. В. Лиси, проф. С. Сидорчук, проф. Р. Ценов, проф. С. Тютюнников, проф. Р. Джолос, проф. Н. Бажажина, проф. Н. Кутовски, проф. А. Айриян, проф. М. Чижов и проф. Х. Ганев.

Те ще запознаят участниците с различни теми, отнасящи се към актуални въпроси в областта на физиката.

За поредна година в Школата ще участват студенти от България, Румъния, Гърция и Македония, както и учители по физика от български училища.

Пролетната школа е част от честванията, посветени на 60-та годишнина на ОИЯИ.

Предлагам ви кратък фоторепортаж от честването на осми април, организирано от ИЯИЯЕ при БАН, във военния клуб – София

Източници: http://www.bnra.bg/bg/news/20160517 и http://www.inrne.bas.bg/index.php/hot-news-archive/463-news-dubna-60

Той ще ускорява отрицателно заредени водородни йони, ще има възможност едновременно да извежда два снопа, енергията на протоните ще може да се пренастройва от 15 до 24 МеВ. Токът, за който е проектиран този ускорител, е 400 микроампера, като е възможно да се повиши до 1 милиампер.

Тези параметри ще дадат възможност да се произведат необходимите количества Флуор18, за да се задоволят нуждите на всички ПЕТ-скенери в България. Амбицията на ръководството на института е да се превърнем в регионален център и да се осигуряват доставки и в съседните на нас Сърбия, Македония и Северна Гърция.

Друго голямо предимство на този ускорител е, че ще може да се произвеждат и други изотопи, освен Флуор18 – както PET, така и SPECT-изотопи.

Изграденият ускорителен комплекс ще осигури отлична възможност за обучение на студенти от природо-математическите факултети, техническите и медицинските университети, както и на кадри от АЕЦ „Козлодуй“.

Бъдещето на циклотронния център е свързано и с провеждането на научни изследвания в областите: радиофармация, радиохимия, физика, химия, биология, нови материали, археометрия и други.

Към момента институтът ни разполага със средства за започване на първия етап на строителство на специализирана сграда, в която ще заработи ускорителят. Министерството на образованието и науката осигури средства в размер на 1 милион лева, за да започнем изграждането на специализирана сграда, отговаряща на всички изисквания на безопасност. Набирането на средства за изграждане на сградата и закупуване на необходимата апаратура продължава.

Осъществяването на този проект стана възможен благодарение на спомоществуванията на Департамента по енергетика на САЩ с 3 000 000 USD, АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД с 2 000 000 USD и 1 000 000 лева от МОН.

Ръководството и учените на ИЯИЯЕ-БАН използват възможността да благодарят на всички, които ни помогнаха и продължават да ни помагат за изграждането на този изключително полезен за България циклотронен център.

На церемонията по посрещането присъстваха Министърът на образованието проф. Тодор Танев, Негово превъзходителство Крис Карбър – изпълняващ длъжността заместник – посланик на САЩ, г-жа Десислава Атанасова – заместник-председател на Комисията по правни въпроси на Народното събрание, заместник- министъра на образованието и науката проф. Костадин Костадинов, заместник-министъра на здравеопазването д-р Ваньо Шарков, ст. н. с. II степен д-р Лъчезар Костов – Председател на Агенцията за ядрено регулиране, инж. Димитър Ангелов – изпълнителен директор на „АЕЦ Козлодуй“, инж. Дилян Петров – изпълнителен директор на ДП РАО, акад. Стефан Воденичаров – Председател на БАН, инж. Томислав Занев – управител на „Циклотрон Инженеринг“ ООД, доставил циклотрона за ИЯИЯЕ-БАН, директори на институти от БАН, много журналисти и колеги от института.

Още снимки ще намерите на: http://www.inrne.bas.bg/index.php/hot-news-archive/432-cyclotron-tr24

С принципа на работа на PET-скенерите, в популярна форма, можете да се запознаете от статията “PET scanner – Позитронно-емисионнен томограф”: http://atominfo.bg/?p=8448

След като бъде монтиран и оживен, циклотронът ще може да произвежда изотопи, необходими за работата на ПЕТ-скенерите, с които се прави ранна диагностика на различни видове рак.

Министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев присъства на приемането на апаратурата в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) на БАН.

Сред присъстващите на церемонията бяха и заместник-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков, представители на АЕЦ „Козлодуй“ и на посолството на САЩ у нас, председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров.

Новата апаратура за циклотрона ще бъде монтирана в специализирана сграда, която предстои да бъде построена до края на годината. Предвижда се да заработи през 2017 година, като се произвеждат годишно до 25 хиляди дози изотопи за диагностика на онкологични заболявания.

Проектът за изграждането на Национален циклотронен център към БАН е започнал през 2012 г., като досега е финансиран от Американския департамент по енергетика с 3 милиона долара, от АЕЦ „Козлодуй“ – с 2 милиона долара, и от Министерството на образованието и науката – с 1 милион лева.

Защо написах в заглавието “мечтания циклотрон” ще разберете ако прочетете: http://atominfo.bg/?p=9449

А за същността на ПЕТ-скенерите, в популярна форма, можете да се запознаете от статията “PET scanner – Позитронно-емисионнен томограф”: http://atominfo.bg/?p=8448

Лабораторията, доставена в рамките на проекта EMERSYS, е предназначена да гарантира бързо и надеждно реагиране в случаи на ХБРЯ аварийни ситуации.

Проектът осигурява органите на изпълнителната власт и службите по пожарна безопасност и защита на населението от Българо-румънския трансграничен район със съвременни средства за аварийна готовност и компетентна намеса при химични, биологични, радиологични и ядрени аварии.

Реализирането на проекта има голямо национално и регионално значение, предвид нарастващия брой рискове и заплахи от различен характер в региона, както технологични – концентрация на големи енергийни и промишлени мощности по поречието на река Дунав, така също и геополитически, напр. използване на съвременни инструменти за тероризъм – биологични агенти, химически оръжия, предизвикване на радиационни и ядрени инциденти.

Чрез демонстрация на лабораторното оборудване нагледно ще се запознаете с най-прецизни методи и апаратура за регистрация, идентификация и количествено определяне на концентрации/активности на ХБРЯ агенти, както и начини за реагиране при съответни ситуации.

Проектът EMERSYS „Към интегрирана система за съвместно трансгранично откриване и хармонизирани процедури за бързо реагиране на химични, биологични, радиологични и ядрени аварии”, код MISETC 774, се изпълнява в рамките на Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007 – 2013 г.

Партньори по проекта EMERSYS са Националният институт по физика и ядрено инженерство “Хория Холубей” и Генералният инспекторат за извънредни ситуации (ГИИС) – от Румъния, Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” (ГД ПБЗН) към МВР и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика – БАН (ИЯИЯЕ) от България.

Тя се провежда на всеки две години от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН в сътрудничество с МААЕ и при традиционната подкрепа на Горивната компания «ТВЭЛ».

Основната цел на Конференцията е привличане на водещи специалисти от различни държави по света за обсъждане на развитието на технологиите от ядрено-горивния цикъл. Според отзивите на участниците и експертите този международен формат дава възможност на международната ядрена общност по-добре да усвоява сложните въпроси в областта на разработването и внедряването на ядрените технологии и експлоатацията на ядреното гориво.

В рамките на Конференцията по препоръка на профилната група на МААЕ, в която активно работят представители на АО «ТВЭЛ», се проведе среща на техническите специалисти по състоянието и перспективите за развитие на международния проект «Нулево ниво на отказите» (иницииран от ТВЭЛ през 2012 година).

Според отзива на директора на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН Димитър Тонев, “представителите на Горивната компания взели участие в дискусиите, са внесли неоценим принос за положителните резултати на Международната конференция”.

Източник: http://www.tvel.ru/wps/wcm/connect/tvel/tvelsite/presscentre/news/b89221004a476f9fb9dcbbacc34be966

Конференцията се проведе с финансовата подкрепа на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД и ТВЕЛ АД, Руска Федерация.

Конференцията е XI-та от поредицата международни конференции под същото заглавие, от 1994 г. насам, и се провежда на всеки две години в сътрудничество с МААЕ. Тя е форум за обмяна на идеи и опит в областта на моделирането и експлоатацията на ядреното гориво в България, както и в други страни, използващи гориво ВВЕР. В конференцията участваха 105 изявени учени и специалисти от 22 държави, които включват експерти от 52 изследователски и проектантски организации, както и от индустрията, от регулиращите органи и от ядрените централи.

По време на конференцията се проведе Техническо съвещание на МААЕ на тема „Достигане нулево ниво на откази на горивото: предизвикателства и перспективи“ (“Achiеving zero fuel failure rates: challenges and perspectives“), на което ИЯИЯЕ-БАН бе домакин.

Източник: http://www.inrne.bas.bg/index.php/hot-news-archive/410-news-wwer-2015

Организатори на събитието са:

 Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) при БАН,

Обединеният институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна и

 Европейската организация за ядрени изследвания (CERN).

Тази година се навършват и 50 години от първото провеждане на симпозиума в Будапеща през 1963 г., а от 1989 г. насам по традиция България е домакин на събитието.

Международният симпозиум се финансира с грант, одобрен от пълномощния представител на Република България в ОИЯИ – Дубна, ст.н.с д-р Лъчезар Костов, председател на АЯР.

По време на мероприятието представителите на страните-членки на ОИЯИ ще обсъдят въпроси, свързани с ядрената електроника и използването на компютърните технологии в изследванията, както и обработката на резултатите от изследванията в областта на ядрената физика и физиката на частиците. Лектори са около 20 световно известни учени, които ще представят най-новите си постижения в областите, в които работят.

Особено внимание се отделя на младите специалисти. Затова паралелно със симпозиума от 2011 г. се провежда и школа по автоматизация на физическите експерименти, чийто организатор е Варненският свободен университет. В школата участват 30 студенти от страните членки на ОИЯИ-Дубна, 10 от тях са българи. Лектори са учени, участващи в симпозиума. Школата се финансира целево от Дирекциите на ОИЯИ – Дубна и CERN.

В края на 2014, а може би по-скоро в началото на 2015 година в България ще заработи циклотронен център, каза в „Преди всички“ доц. Димитър Тонев, директор на Института за ядрени изследвания и ядрена физика към БАН. 

Центърът ще се намира в БАН. Ще бъдат спазени всички норми на безопасност – ще бъде под земята, с дебели стени, със съответния тип бетон и т.н.  Това не е реактор, а ускорител на леки частици и ще бъде напълно безопасен. Ускорител на по-тежки частици има, например, в Кьолн, в центъра на града. 

Главното приложение на произвежданите частици ще бъде в медицината. 

Такива центрове има в Турция, Румъния, Австрия. 
Много хора чакат за ранна диагностика и поради това че вносът на такива изотопи   е много скъп, се налага да пътуват в чужбина. 
За българската наука това е огромна стъпка –  най-големият научен проект през последните 20 години. Ако бях млад учен, бих се върнал да работя по този проект. Мечтая ядрени изследвания да се правят и тук и младите хора да се обучават и тук. В центъра студентите ще могат да се обучават по експериментална ядрена физика.  
БАН е обществена организация на бюджет към държавата. Това, че центърът ще работи в България, гарантира много по-ниски цени. Очаквам пари и от министерството на образованието и по европейски програми, каза още доц.Д.Тонев. 

 Автор: „Преди всички“

Във връзка с 40-годишния юбилей от създаването на най-големия комплексен център в България за научни и приложни изследвания в областта на ядрената физика и технологии – Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН, на 27.04.2012г, в двора на кампус 2 бяха засадени 41 дръвчета, 41 рози и няколко вечнозелени храста.

Директорът доц. д-р Д. Тонев лично донесе от своя роден край мелнишка лоза, която също беше засадена.

В инициативата взеха участие Председателя на БАН акад. Никола Съботинов (на първата снимка), Директора на ДП РАО Дилян Петров (на втората снимка), д-р Гьошев, много учени от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Институт по физика на твърдото тяло, Институт по електроника, Институт по астрономия и Централна лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници.

Аз считам, че, разбира се, че работата (на агенцията по ядрено регулиране на България по оценката на безопасността на проекта АЕЦ “Белене”) трябва да бъде завършена, да напишат въпреки всичко своето заключение.

И това трябва да се направи независимо от последните събития с “Белене” – всяка работа, щом е започната, трябва да се довърши.

Съгласен съм, че това може да е от полза и за руските и за българските специалисти.

Но у нас, както винаги, окончателното решение взимат политиците.

Окончателното решение за “Белене” вече е взето от правителството, АЯР може само да даде оценка по ядрената безопасност. Но решението, разбира се взима правителството.

   Ако посетите уеб-страницата на ИНСТИТУТА ЗА ЯДРЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЯДРЕНА ЕНЕРГЕТИКА http://www.inrne.bas.bg/ ще останете приятно изненадани от новия и дизайн.

   Там ще намерите много полезна информация, включително и лесен достъп до интересни сайтове в областта на ядрената физика и енергетика.

   Поздравления за колектива и ръководството.

·                Вярвам, че това е само едно много добро начало и когато освен основната информация се запълнят и:

·                                 Projects

·                                 Publications

·                                 Collaborations

·                                 Downloads

·                                 Workshop

·                                 Gallery

ще бъде чудесно, защото за работата на учените трябва да се познава, а успехите им да се популяризират.

С уважение и най-добри пожелания:

AtomInfo.Bg

 31.01.2012

Димитър Тонев – директор на института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН

Участвахме в тази класация да спечелим извършването на стрес-тестове по външни въздействия.

Направихме една картина на климата в района, прогноза за времето отчитайки глобалното затопляне и се изследваха всички съоръжения как са устойчиви на висока и ниска температура, на ураганен вятър, натоварвания при смерч, обледяване, тогава когато е ураганен вятър съчетан със снеговалеж и това, което като извод е, че нормите на безопасност на централата са наистина големи.

Всичко е безопасно. Това е най-проверяваната централа и ние нямаме притеснения за нейната безопасност.

Цялата статия “Европа следи изкъсо за стрес-тестовете” ще намерите на шеста страница на Вестник „Козлодуй днес“, брой 294, 6, декември 2011

Решение на Министерски Съвет от 23 Ноември 2011 г.

Правителството предоставя допълнителни средства в размер на 352 982 щатски долара от централния бюджет за 2011 г. на Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките.

Средствата са необходими за изпълнение на парични задължения по сключен договор между Института и Федералното държавно унитарно предприятие „Федерален център по ядрена и радиационна безопасност” на Русия за износ на отработено високорадиоактивно гориво руско производство обратно в държавата-производител.

Договорът създава условия за безопасно извозване от реактора на БАН на силно радиоактивни продукти обратно в държавата-производител.

Източник: http://www.inrne.bas.bg/

Неусвоените към 30 септември 2011 г. средства в размер на левовата равностойност на 1 млн. щатски долара ще се използват за изпълнение на парични задължения на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН по договор от 2008 г. с Федералното държавно унитарно предприятие „Федерален център по ядрена и радиационна безопасност” на Руската федерация.

На територията на изследователския реактор се обработват, складират и използват радиоактивни вещества и други мощни източници на йонизиращи лъчения в количества, изискващи строг контрол и отчетност. Тук са и единствените в България помещения за съхранение и анализ на радиоактивни материали от нелегален произход, както и на следствени материали, представляващи радиоактивни източници.

Както вече писа AtomInfo.Bg, „ИРТ – 2000” беше въведен в експлоатация през 1961 година. Спрян с решение на КИАЕМЦ : 1989 година. Окончателно спрян от експлоатация: с решение на МС –май 1999 година. На територията му няма ОЯГ.