От 2004 година се обсъжда възможността за изграждане на електрически интерконектор от Швеция до Литва. Целта бе да се избави региона от тоталитарното наследство, да се подобри обслужването на жилищно-комуналното стопанство и други.
Но трябваше да се приеме Третият енергиен пакет за да се започне същинска работа по проекта.
Преди година и половина полагането на кабела бе завършено.

Енергийният мост

За “скромната” сума 552 милиона евро от шведския Нибро до литовската Клайпеда, под балтийските води, бе изграден енергиен мост с дължина 450 километра с номинално постоянно напрежение 330 kV.
Кабелът е разчетен за пренос на мощност до 600 MW, което осигурява до 6 TWh електроенергия годишно.

Вече година и половина подводният кабел се изпитва и тества, но и досега доставки на електроенергия в Литва няма.

Какво се крие зад това?

Зад преодолимите технически проблеми се маскират чисто финансово-икономически.
Електроенергията в Швеция е една от най-скъпите в Европа.
Например, електроенергията в Литва е 1,5 пъти по-евтина от шведската, а в Беларус 4 пъти.

Ядрената енергетика в Швеция залязва

Около 30% от електроенергията на скандинавското кралство се произвежда от АЕЦ.

Два от десетте енергоблока се готвят за спиране в централите Оксархамн и Рингалс в южна Швеция. Тези реактори са в експлоатация от 1974 година и приближават края на проектния си ресурс.
Това официално бе съобщено през октомври 2015 година, само два месеца преди завършване полагането на подводния кабел до Литва.

Освен това има високи данъци именно върху ядрените генериращи мощности, а влиянието на екологичните движения е силно изразено.

След Чернобилската катастрофа не се планира строителство на нови АЕЦ.
През следващите 10-12 години извеждане от експлоатация може да се очаква за всичките шведски енергоблокове, защото последният е въведен в експлоатация през далечната 1985 година.
С обслужването на шведските реактори се занимава банкрутиралата корпорация Westinghouse.

С какво Швеция може да замени ядрената електроенергия в обем десетки TWh годишно?

Частично, чрез доставка на ядрени TWh от Беларус през Литва. Безопасно, икономично, на дългосрочна база, с изгода за шведския бюджет и с грижа за шведската природа. Това е идеално решение, но достъпно не за всеки.
Затова и бе положен кабелът NordBalt с възможност за разширяване с нови линии и съответната спомагателна инфраструктура.
Затова и бяха отделени сериозни инвестиции (половин милиард евро) за бездействащата сега подводна магистрала.

Литовските напъни удрят на камък

Нито една търговска фирма или държавна организация от Литва не се включи в изграждането на трансбалтийския кабел.
Обаче, точно делегацията на Швеция блокира литовската резолюция в Парламентарната асамблея за безопасност и сътрудничество в Европа (ПА ОБСЕ), която рязко критикуваше Островецката АЕЦ.
От 57 участници само 8 държави подкрепиха резолюцията. Още 29 делегации се въздържаха. Останалите 20 се обявиха за изключване на скандалното и юридически нищожно постановление от дневния ред.
Документът предполагаше обявяване на Беларуската АЕЦ за некачествена, небезопасна, изграждана набързо, на ненадеждно място и т.н.

Време е за изтрезняване

Следващият сюрприз се очаква от страна на Световната Търговска Организация (СТО).
Опитите да се блокира експортът на ядрени киловати (даже в едностранен порядък, след като не намериха разбиране от съседите и от съюзниците) са изпълнени с претенции от страна на СТО, МААЕ и ЕК.

Доставките на беларуска електроенергия през Литва в Швеция ще се превърнат в отрезвяващ реверс за вилнюските власти.

Източник: http://grtribune.ru/home/politicreview/9962-2017-07-09-23-41-26.html

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев и зам.-министърът с ресор Енергетика Божан Стоянов заминаха на работна среща с министъра на енергетиката и природните ресурси на Република Турция Танер Йълдъз, съобщиха от министерството.

Срещата ще се проведе днес, 10 май, в град Истанбул.

Ще бъде обсъдено създаването на съвместен комитет между България и Турция по въпросите на енергетиката.

Тема на разговор ще бъде и увеличаването на трансграничния капацитет на електроенергийния интерконектор между двете страни.

Източник: http://www.focus-news.net/?id=n1780971

Б.Р. Само европейската част на Турция е свързана чрез интерконекторна връзка с Европейската енергийна система – UCTE.  Всъщност електропроводите на 400 kV с Турция са два (гледай картата).

Този интерконектор преди време постоянно беше натоварен с около 1000 MW. Сега не е толкова разтоварен, но Европа дава на Турция около 700 MW, а България около 100. Всичко е икономика и политика, но там аз съм некомпетентен и не коментирам. Дано след срещата обществеността да бъде информирана подробно. Аз, лично, не вярвам.