Господин Цочев, в какво състояние се намира сега процеса на разглеждане на проекта на АЕЦ “Белене” в българския регулиращ орган?

 Разглеждането на техническия проект се провежда вече няколко години. По принцип то почти достига до края, но са останали още редица неизяснени въпроси, на първо място, по пасивните системи за безопасност.

 Освен това, за съжаление, станаха събитията във Фукушима, и на нас ни се наложи да направим допълнителен анализ, като отчетем уроците от тях. Ние наричаме това стрес-тестове на проекта, и отчета за тях ще бъде готов в края на октомври.

 

Бихте ли уточнили, как в България се структурира процедурата за разглеждане на ядрените проекти? От начало се сертифицира техническият проект или вие давате веднага разрешение за строителство?

 От начало ние одобряваме техническия проект. Това е, което вече правим и с което ще се занимаваме в следващите няколко месеца. Паралелно върви процеса за одобряване на площадката, но за Белене той вече е приключен. А след това, ако всичко мине нормално, ние издаваме разрешение за строителство. 

 Разрешението за строителство – това е отделна тема. Проектната компания трябва да представи доказателства за това, че тя има необходимата система за контрол на качеството на строителството, необходимите финансови ресурси и персонал.

 Но най-трудното – това е одобрението на площадката и проекта, разбира се. Така че, надяваме се, всичко ще бъде нормално.

 

 По пасивните системи за безопасност. Вие казахте, че има въпроси към техническия проект. Може ли дададете пример за такъв въпрос?

 Като пример, да. Има система за пасивно отвеждане на топлината, СПОТ. Това е една от съвсем новите системи на този блок, която не е използвана до сега.

 За това е необходимо да се разгледат инженерните разчети, резултатите от експериментите, моделираните инсталации и така нататък, за де се убедим, че тази система заедно с другите системи ще работи тогава, когато това бъде необходимо. Нещо вече ни е известно, но това, което се явява като ново, трябва да се разгледа в детайли.

 

 Вашият проект повече прилича на тянванския?

 Повече, по-скоро, на Куданкулам. Трябва да се отбележи, че такъв проект имаше на Тянван, после в Индия, където са включени тези пасивни системи, но индийските блокове още не са въведени в експлоатация. Това все още не са референтни блокове.

 Ние правихме консултации с нашит експерти и руските колеги, и се надяваме, че скоро ще успеем да закрием всички тези въпроси.

 

 Ако в проекта се внасят някакви изменения, например нови турбини, какво става в този случай с разглеждането му в АЯР?

 Предложението за турбините не е излязло от българския регулиращ орган. Ние имахме други предложения за изменение на проекта, и част от тях вече сме направили.

 Разбира се, изменението на турбината – това е преразглеждане на проекта. Това е друго натоварване на фундамента, други електрически вериги, всичко е друго. Така че това означава още по-дълго време за реализиране на проекта.

 

 

Кратък въпрос за АЕЦ “Козлодуй”. Блокове 7 и 8, извършва ли се някаква реална работа по тези блокове от регулиращия орган?

 Не. До сега никой не е искал разрешение и не е изразявал пред регулатора намерение да строи нови блокове в АЕЦ “Козлодуй”. По принцип, това е възможно, но трябва да се започне като нов проект.

 

 Още един кратък въпрос. Провеждани ли са стрес-тестове на блокове 3 и 4 в АЕЦ “Козлодуй”?

 Да, разбира се. В централата са подложени на стрес-тестове блоковете с номера 3, 4, 5 и 6 заедно с басейните за отлежаване на касетите и хранилището за ОЯГ. Понеже в басейна на трети и четвърти блок има гориво, то това са ядрени обекти.

 Трети и четвърти блок са част от АЕЦ “Козлодуй”, за това ние извършваме и на тях стрес-тестове.

 

 Много благодаря за интервюто за електронното издание AtomInfo.Ru!