Това се казва в официалното прессъобщение на Европейската комисия.

И двете стратегии предвиждат развитието на „чистата“ енергия в страните от ЕС, в съответствие с проектите на ЕС „Следващо поколение” (Next Generation EU) и и „Европейското зелено споразумение”.
В момента енергийният сектор е отговорен за около 75% от емисиите на парникови газове в ЕС.

„Стратегиите, приети днес, ще допринесат за Европейското зелено споразумение и ще подкрепят нашата цел за декарбонизиране на икономиката до 2050 г. … Това ще бъде инструмент за растеж, който ще помогне за преодоляване на икономическите последици от кризата, причинена от COVID-19″, заяви изпълнителният вицепрезидентпо въпросите на Зеленото споразумение Франс Тимерманс.

Стъпките, очертани в документите, трябва едновременно да направят икономиката по-екологична и в същото време да създадат нови работни места и да засилят лидерството и конкурентоспособността на ЕС в екологичните технологии.

Стратегията за интеграция на енергийната система трябва да засили взаимовръзките между различни области, където трябва да се извърши преходът към най-новите технологии, за да се намалят вредните въздействия върху околната среда – транспорт, индустрия, енергетика, жилищен сектор, за да се намалят разходите за този преход.

„Това означава система, в която електроенергията, с която се зареждат електромобилите, идва от слънчеви централи на покривите на нашите сгради; жилищата се отопляват от топлина от близката централа, а самата централа работи на чист водород, произведен от офшорни вятърни електроцентрали“, се обяснява в прессъобщението. ,

Стратегията предвижда 38 стъпки, включително законодателни промени, финансови стимули, изследвания, планиране на инфраструктурата и други подобни.

Водородната стратегия включва набор от мерки за насърчаване на „зеления” водород в европейската енергетика и декарбонизацията на икономиката.

„Приоритет е развитието на възобновяемия водород, който ще се произвежда главно благодарение на вятърната и слънчевата енергетика“, се казва в съобщението.

Предложеният поетапен подход предполага, че през 2020-2024 г. в ЕС трябва да бъдат инсталирани най-малко 6 GW електролизни генерации, като до 1 милион тона водород ще бъдат произведени с електроенергия от възобновяеми енергийни източници.

През 2025-2030 г. се предлага електролизерите да достигнат 40 GW и производството на 10 милиона тона чист водород, като до 2050 г. тези технологии да се използват широко във всички области.

За постигането на тази цел се създава Европейският съюз за чист водород (European Clean Hydrogen Alliance), в който представители на промишлеността, правителствата, обществеността и Европейската инвестиционна банка ще си сътрудничат за създаване на инвестиционни проекти.