Chicago Pile-1 стана първият ядрен реактор в света, който успя да достигне критично състояние със самоподдържаща се ядрена верижна реакция.

Пиковата мощност в този експеримент беше само около половин ват, но това беше убедителна демонстрация на възможността за контролирана самоподдържаща се реакция.

Малки парчета графит от първия реактор са изложени в Чикагския музей на науката и индустрията, както и в Музея на науката Бредбъри в Националната лаборатория в Лос Аламос. А мястото, където е построен CP-1, е включено в списъците на историческите паметници на САЩ и град Чикаго.

Източник: #ЦікавийАтом

Реакторът е бил построен през 1942 година в Чикагския университет под ръководството на Енрико Ферми в рамките на дейностите, които после са легнали в основата на Манхатънския проект.

«Купчината» е била съставена от графитни блокове, които са били внимателно подредени, като във всеки втори слой блоковете са били кухи, а вътре се намирало ядреното гориво – пресовки от уранов окис и метални късове. За забавител е бил избран графит защото това е бил единственият достъпен в големи количества материал с необходимата чистота. В реактора са били използвани около 350 тона графит.

Реакторът си е имал и аварийна защита. Специален прът от силиций и борирана стомана е висял на въженце, което е трябвало да се среже при непредвидени обстоятелства – прътът при падането си в реактора го е заглушавал. Била е предвидена и защита от прегряване – в критичен случай е било планирано заливане на реактора с вода. Защита от радиацията не е имало.

Пиковата мощност по време на този експеримент е била само 0,5 W, обаче самата възможност за управляема самоподържаща се верижна реакция е била убедително демонстрирана.

Енрико Ферми по-късно разказва, че за експеримента му е било необходимо голямо помещение в висок таван – например църква. Вместо това деканът му е намерил подземна зала разположена под футболното игрище в двора на университета.

За построяването (иззиждането) на ядрения реактор от тежките блокове се е наложило да бъде нает фурболният отбор на Колумбийския университет.

Източник: http://mi3ch.livejournal.com/3315360.html