През последните 15 години Съединените щати претърпяха значителен преход от електроцентрали, работещи с въглища.
Този преход се движи от няколко фактора, включително екологични разпоредби, конкуренция от страна на природния газ и намаляващата цена на възобновяемата енергия.

Тъй като електроцентралите, захранвани с въглища, са оттеглени, има нужда от надеждни и достъпни енергийни заместители с нулеви емисии.
Към днешна дата голяма част от изместването на въглищата идва от природен газ. Въпреки че е по-чист от въглищата, природният газ все още е изкопаемо гориво и следователно има свързани емисии на парникови газове.

Възобновяемите източници като вятърна и слънчева енергия се разрастват бързо, но има няколко предизвикателства при използването им за изместване на енергията от въглища.

Първо, тези източници са склонни да бъдат децентрализирани и изискват много площ за мощността, която произвеждат. Второ, тези източници са непостоянни и следователно ще изискват много повече капацитет, за да изместят същия капацитет от електроцентрала, работеща с въглища. Разбира се, тези възобновяеми източници ще продължат да нарастват по значение, но в краткосрочен план не можем да очакваме въглищните електроцентрали да бъдат заменени с периодични възобновяеми източници.

Ядрената енергия обаче е жизнеспособен вариант за задоволяване на тази нужда. Ядрената енергия е чист източник на енергия с възможност за изпращане, който може да осигури базово захранване към мрежата.

Докладът „Проучване на ползите и предизвикателствата от преобразуването на излезлите от употреба въглищни централи в ядрени“ беше публикуван през 2022 г. от Министерството на енергетиката на САЩ. Докладът изчислява, че приблизително 80% от пенсионираните или действащи въглищни централи в Съединените щати са подходящи за разполагане на усъвършенствани реактори, по-малки от мащаба на гигавата.

Авторите отбелязват, че преобразуването на въглищни централи в ядрена енергия може да спести пари и да намали емисиите. Докладът изчислява, че преобразуването на въглищна централа в ядрена енергия може да спести на собственика на централата до 1 милиард долара през целия живот на централата и че преобразуването на въглищна централа в ядрена енергия може да намали емисиите с до 90%

Международната агенция по енергетика (МАЕ) публикува свой собствен доклад за потенциала за изместване на енергията от въглища през ноември 2022 г. Докладът, „Въглища в нетни нулеви преходи“, разглежда ролята на въглищата в глобалния енергиен преход и идентифицира стратегии за намаляване на свързаните с въглищата емисии по начин, който е бърз, сигурен и ориентиран към хората.

Докладът на МАЕ установява, че въглищата са най-големият емитер на свързан с енергията въглероден диоксид (CO2), възлизащ на 15 милиарда метрични тона през 2021 г. Въглищата са и най-големият източник за производство на електроенергия, представлявайки 36% през 2021 г.

Докладът идентифицира три основни пътя за намаляване на свързаните с въглищата емисии:

Бързо премахване на енергията от въглища без намаляване на емисийте: Този път включва постепенно премахване на всички въглищни електроцентрали, които не улавят и съхраняват своите емисии до 2030 г. Този път ще изисква значителни инвестиции в чисти енергийни технологии, но също така ще доведе до най-големите намаления на емисиите в най-кратко време.

Постепенно премахване на енергията от въглища без намаляване на емисиите: Този път включва постепенно премахване на електроцентралите с неактивни въглища за по-дълъг период от време, като например до 2040 г. Този път би изисквал по-малко инвестиции в технологии за чиста енергия от пътя на бързото извеждане от експлоатация, но също така би осигуряват по-малки намаления на емисиите.

Продължаващо използване на въглища с улавяне и съхранение на въглерод (CCS): Този път включва използване на CCS технология за улавяне и съхраняване на емисиите от въглищни електроцентрали. CCS технологията все още е в процес на разработка, но има потенциала да намали значително емисиите, свързани с въглищата.

Докладът констатира, че бързото спиране на производството на въглищна енергия е най-ефективният начин за намаляване на свързаните с въглищата емисии. Очаква се ядрената енергия да играе ключова роля в заместването на производството на електроенергия от въглища. В сценария на обявените ангажименти (APS) на МАЕ над 30 страни са проявили интерес към разширяване на ядрения капацитет, като глобалните добавяния на капацитет се очаква да бъдат средно 18 GW годишно от 2026 г. до 2030 г., утроявайки скорошната средна стойност от 6 GW от 2017 до 2021 г.

Докато Китай е лидер на пазара – представляващ почти 40% от всички нови ядрени мощности до 2030 г. – други страни като Франция, Индия, Полша, Обединеното кралство и Съединените щати обявиха подкрепа или планове за инвестиране в нови ядрени проекти. APS очаква средно 20 GW ядрен капацитет да се добавя всяка година от 2030 до 2050 г., включително малки модулни реактори, които предлагат по-ниски първоначални разходи и подобрени функции за безопасност и управление на отпадъците.

Със сигурност има предизвикателства и възможности, свързани с превръщането на въглищните централи в ядрена енергия. Най-голямото предизвикателство са разходите и времето за изграждане на нови атомни електроцентрали. Някои регулаторни пречки трябва да бъдат преодолени, за да се преобразуват въглищните централи в ядрена енергия. Въпреки това, преобразуването на въглищни централи в ядрена енергия може да помогне за запазване на работната сила във въглищните централи, да стабилизира икономиката, като същевременно помага на Съединените щати да постигнат целите си в областта на климата.

Източник: https://www.forbes.com/sites/rrapier/2023/06/11/nuclear-power-is-a-viable-option-for-replacing-coal/

Поддържането на трите атомни електроцентрали в експлоатация в Германия до март 2023 г. ще спести приблизително 1,3 милиона тона въглеродни емисии, се казва в изявление на германското министерство на икономиката.

„Удължаването на експлоатацията на АЕЦ „Изар“ 2, АЕЦ „Некарвещайм“ и АЕЦ „Емсланд“ след 31 декември 2022 г. може да доведе до спад в производството на енергия от въглища в Германия с 1,2 тераватчаса през първите три месеца на 2023 г.“, посочват от министерството в отговор на запитване от Йенс Шпан, заместник-лидер на парламентарната група на опозиционния Християндемократически съюз.

Федералният министър на икономиката и член на Зелената партия Роберт Хабек обаче възнамерява да запази само две атомни електроцентрали, свързани към мрежата и да затвори АЕЦ „Емсланд“.

Източник: https://www.cleanenergywire.org/news/keeping-nuclear-plants-operation-would-save-13-mio-tonnes-co2-economy-ministry

Шестблоковата атомна електроцентрала Gravelines в Северна Франция (Изображение: EDF)

EDF заяви, че проучването (study), публикувано на 16 юни, е извършено върху действащия ядрен флот и съгласно стандартизирана методология.
„То е интегрирано и се отнася не само до критерия за изменението на климата, но и до девет други критерия за въздействие върху околната среда, за да се оценят не само прехвърлянията между етапите от жизнения цикъл, но и между критериите“, отбелязва той.

Всеки киловатчас електроенергия, произвеждан от АЕЦ на EDF във Франция, отделя в атмосферата еквивалента на по-малко от 4 грама въглероден диоксид на киловатчас (CO₂/kWh), показва анализ на компанията.
Референтните стойности на международно ниво са определени от Междуправителствения панел за климатични промени и са еквивалент на 12 грама CO₂/kWh. Френската Агенция за околна среда и енергиен мениджмънт (Ademe) оценява емисиите от ядрената енергетика на 6 грама CO₂/kWh.
За сравнение, емисиите от централи, работещи на газ, според данните на Ademe, са 418 грама CO₂/kWh, а при централите на въглища – 1058 г CO₂/kWh.

Що се отнася до възобновяемите енергийни източници, за Франция данните са за около 10 грама за вятърните инсталации и 30 г за фотоволтаичните централи.

Електроенергията, произвеждана във Франция, е над 97% безвъглеродна, благодарение на ядрената енергетика и възобновяемите източници, заявяват от EDF.
В страната работят 56 ядрени енергийни реактора, а един е в процес на изграждане.

Източник: https://www.world-nuclear-news.org/Articles/EDF-study-confirms-very-low-carbon-nature-of-nucle

Очаква се общото потребление на електроенергия в Германия да нарасне с 3% през 2021 г. Икономиката, която започна да се възстановява от пандемията Covid19, изисква повече енергия. В началото на годината имаше и голямо търсене на енергия за отопление.

В същото време поради слаби ветрове вятърните паркове не можеха да задоволят нуждите на страната, така че бяха заменени с традиционни източници на енергия като въглища и ядрена енергия.
Въпреки това, изчисленията на AGEB, базирани на първите девет месеца на 2021 г., показват, че потреблението на електроенергия все още е под нивата от 2019 г.

Делът на ядрената енергия, въглищата, лигнитните въглища и природния газ в германската енергийна система се е увеличил значително.
Делът на производството на енергия от възобновяеми източници е спаднал с 2% през първите девет месеца на 2021 г. Делът на ВЕИ в общото потребление на енергия спадна до 16,1%.
В същото време делът на вятърната енергетика намалява с 18% на сушата и 14% в морето.
Делът на слънчевата енергетика остава на същото ниво като година по-рано, докато потреблението на биогорива се увеличава с 3%.

Източник: https://elektrovesti.net/78062_vybrosy-co2-ot-energetiki-v-germanii-vyrastut-na-4-v-2021-godu-issledovaniya

 Атомната централа Tihange в Белгия с три блока, която е планирана за закриване. С любезното съдействие Engie Electrabel.

Това предупреждава в свой доклад Федералното бюро за планиране (FPB) – независима публична организация, която разработва различни икономически, социални и екологични анализи.

Експертите на FPB посочват, че ядрената енергетика се очаква да осигури 35% от електроенергията на Белгия през 2023 година, но делът ще спадне до нула в началото на 2026 г., в резултат на което ще се увеличи производството на енергия от природен газ.
Нейният дял в енергийния микс на страната се очаква да се увеличи от 19% през 2021 г. до 28% през 2023 г. и 56% до края на 2025 година.

В доклада се посочва, че се очаква емисиите на парникови газове да „нарастват систематично“ през 2023 и 2026 г. след спирането на АЕЦ в страната.
Оценките показват, че свързаните с производството на електроенергия емисии през 2020 г. са с еквивалент от 78,2 милиона тона CO₂, докато прогнозите за 2026 година са те да достигнат 94,7 милиона тона.

В момента в Белгия има седем работещи реактора, разположени в две атомни електроцентрали, които осигуряват около половината от електроенергията на страната.

През октомври 2020 г. управляващата коалиция заяви, че ще се придържа към плановете на своите предшественици да затвори АЕЦ през 2025 г., при условие че сигурността на доставките няма да бъде засегната.

Подробности на: https://www.nucnet.org/news/nuclear-phaseout-will-increase-emissions-and-energy-imports-says-independent-report-7-1-2021

Според него намаляването на нивото е било повлияно предимно от правителствените програми за енергоспестяване, както и от проектите за подобряване на ефективността на различните предприятия.

Според индийската информационна агенция Jagran, в навечерието на изявлението си, Радж Кумар Сингх разкри така наречения строителен кодекс за енергоспестяване. Целта му е да повиши енергийната ефективност при проектирането и изграждането на жилищни сгради. „Благодарение на кодекса до 2030 г. ще спестим електроенергия, която се равнява на емисии от 125 милиона тона въглероден диоксид. По този начин ще постигнем целта за намаляване емисиите на CO₂ с 33%.
Ние се намираме на верен път”, подчерта министърът на енергетиката.

Подробности на: https://regnum.ru/news/society/2686556.html

Тази прогноза за значителни ползи за околната среда идва в момент, когато българското правителство работи за създаването на газов хъб и по-нататъшното диверсифициране на газовите доставки.
Констатациите, изложени в доклада на Baringa „Енергийният преход в България“, сочат, че преминаването към природен газ ще донесе множество ползи за обществото, като обръщат и внимание на факта, че много от въглищните електроцентрали понастоящем не съответстват на директивите на ЕС.

Преходът към природен газ в България, която през 2017 г. беше втора в ЕС по процента на намаляване на емисиите на СО₂, ще отбележи важен принос към постигането на генералните цели на ЕС за намаляване на въглеродните емисии.
В съответствие с Парижкото споразумение, понастоящем ЕС си е поставил за цел намаляване на емисиите с 80 до 95% към 2050 г., което ще означава спад в равнищата на CO₂ до стойности между 286 и 1,144 милиона тона*.

Джаеш Пармар, партньор, отговарящ за енергетиката и ресурсите в Baringa Partners, отбелязва: „Всички сме виждали заглавията в световните медии за климатичното бедствие, пред което сме изправени, и знаем, че са необходими неотложни действия относно начина, по който произвеждаме енергия понастоящем. До момента ударението се поставя главно върху заменянето на фосилните горива с възобновяеми източници. Това обаче няма да стане от днес за утре, ето защо ни е нужен източник на енергия, който да гарантира, че междувременно лампите ни ще светят. Смятаме, че природният газ може да изиграе роля в този преход, намалявайки емисиите на СО₂ и, в крайна сметка, пренастройвайки енергийната система на страната към по-възобновяеми източници.
В държави като България, преминаването от въглища към природен газ ще спомогне много за намаляване на емисиите и снижаване цената на зависимостта от въглища. Този процес ще бъде най-успешен там, където правителствата приемат законови мерки за по-бърз преход – нещо, което насърчаваме българските заинтересовани институции да разгледат като възможност. Присъединяването към платформата „Въглищни региони в преход“ също ще помогне на България да осъществи своя преход.“

Изследването се фокусира върху прехода към природен газ в България като стъпало към постигането на нисковъглеродна икономика, в която възобновяемите източници ще играят много по-голяма роля. Подобни приложения на природния газ като стъпала към нисковъглеродна икономика са във фокуса на проектите за Планове за енергетиката и климата, разработени от повечето държави членки и представени на Европейската комисия през декември 2018 г. Окончателните версии на тези планове ще бъдат представени през 2019 г.**

Докладът на Baringa посочва редица европейски държави, които вече използват природен газ като част от стратегията си на отказ от въглищата и преход към нисковъглеродни енергийни доставки. Така например в Германия и Испания затварянето на губещи каменовъглени мини бе извършено между 2011 и 2018 г., като някои електроцентрали бяха преустроени за работа с природен газ. Централите на природен газ се разглеждат в тези държави като ключов етап от пътя към използване на повече възобновяема енергия. Както показва опитът на Германия и Испания обаче, преходът към природен газ изисква значителна финансова подкрепа.

Камелия Славейкова, изпълнителен директор на Shell България, добавя: „Това изследване, което бе съфинансирано от Shell, ясно посочва основните ползи от ускоряването на българския преход към природен газ и по-нататък. Ние в Shell вярваме, че преминаването към нисковъглеродно бъдеще включва нуждата от ангажираност от страна на правителствата по целия свят за преход от използването на въглища към по-чисти въглеводороди, какъвто е природният газ, както и от други решения, включително възобновяема енергия.
България и други държави ще извлекат голяма полза както по отношение на равнището на емисиите, така и за здравните си служби, ако ускорят този преход. Конкретно за България, присъединяването към платформата „Въглищни региони в преход“ би могло да бъде една важна първа крачка.“

В рамките на подготовката за изследването бяха проведени консултации с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която е дългогодишен партньор за българския енергиен сектор. Хари Бойд-Карпентър – директор, завеждащ направление Енергетика за Европа, Близкия Изток и Африка, заяви: „Необходими са бързи и решителни стъпки за справяне с предизвикателствата на климата и лошото качество на въздуха. Това изисква изоставяне по принцип на най-замърсяващите горива и преминаване към без- или нисковъглеродни алтернативи. ЕБВР постави декарбонизацията в центъра на нашата нова стратегия за енергийния сектор, по силата на която ще подкрепяме газовия сектор в държавите, където оперираме, и в съответствие с прехода към нисковъглеродна енергия, която да е едновременно сигурна и финансово достъпна.“
*Общи емисии на парникови газове, тенденции и прогнози, Европейска агенция за околна среда, https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/indicators/greenhouse-gas-emission-trends-6/assessment-2
**Национални планове за енергетиката и климата, Европейска комисия,
https://ec.europa.eu/energy/en/topics/energy-strategy-and-energy-union/governance-energy-union/national-energy-climate-plans

В доклад за енергийната политика, одобрен от правителството, се посочва, че пред страната стоят неотложни задачи за намаляване на въглеродните емисии от съоръжения, работещи с изкопаеми горива, които компенсират недостига на по-чистата атомна енергия.

Япония започва бавно да рестартира своите АЕЦ, затворени след аварията в АЕЦ „Фукушима“. Страната се стреми към нарастване на дела на възобновяемата енергетика до 22-24% през 2030 г. и към увеличаване на дела на ядрената енергетика до 20-22% от 3% през 2017 година.

Японските предприятия разчитат на електроенергия от ТЕЦ, повече отколкото в САЩ и Европа, като въглищата и природния газ достигат 74% от енергийния микс на страната.
Преди 2011 година ядрената енергетика е осигурявала една трета от електроенергията на Япония.

Подробности на: https://www.power-eng.com/articles/2019/06/japan-plans-pollution-cuts-more-nuclear-energy.html

Авторът цитира примера на Норвегия (NO). Тази страна има малко генериращи мощности, и това е чиста електроенергия, поради факта, че се произвежда в голяма степен на водноелектрически централи.
За разлика от нея, Полша (PL), главно с въглищните си ТЕЦ, е един от основните замърсители на въздуха в Европейския съюз.

Противоречива картина се появява, когато се анализира ситуацията с производството на електроенергия в Португалия (PT). В определени дни, поради използването на водноелектрически централи и възобновяеми енергийни източници, страната успява да намали емисиите почти до нивото на норвежките. Но когато няма достатъчно вятър, слънце и вода, централите на въглища и газ довеждат емисиите до практически полските нива.

За Германия широкият размах на данните по хоризонтала съответства на големите колебания в производството на електроенергия и съответно голям размах по вертикалата в съответствие с колебанията в дела на различните енергийни източници в общото производство.

В коментарите към публикацията се отбелязва, че графиката показва – Германия остава и дълго време ще остане „голямата свиня на Европа“ по отношение на парниковите емисии.
Самият Силвестър Юе прогнозира, че ситуацията в Германия ще се влоши още повече след окончателното отказване от ядрената енергетика през 2022 година.

Като най-дружелюбна към климата сред страните от ЕС, Силвестър Юе, посочва Франция с нейната развита ядрена индустрия.
Франция осигурява значителни обеми на производство, но в същото време запазва показателите за емисии на парникови газове на ниски нива.

Източник: http://www.atominfo.ru/newsy/z0632.htm

Висшият законодателен орган на Китай ратифицира Парижкия договор за борба с измененията на климата, съобщи държавната информационна агенция «Синхуа».
Китай е световен рекордьор по обем на вредните емисии.

Парижката харта бе подписана от представители на над 170 държави. Тя предвижда задължението да се намалят емисиите на въглероден диоксид (CO₂) в атмосферата, а също и да не се допусне глобалното затопляне да превиши 2 ^оС до 2100 година.

Ратификацията на споразумението от страна на Китай означава, че в бъдеще страната трябва да намали използването на въглищната енергетика.

За справка

В неделя в китайския град Ханчжоу беше откритa срещата на върха G-20. Тогава Китай и САЩ, която е втората страна по обем на емисиите на парникови газове в атмосферата обявиха съвместно за ратифицирането на споразумението.
Кандидатът за президент на САЩ от Републиканската партия Доналд Тръмп изказваше намерение, че ако спечели изборите ще се откаже от Парижкото споразумение. Той се мотивираше с това, че досега Китай не е ратифицирал договора.

През миналата година вредните емисии са намаляли с 1,5%. Причината за това е по-малкото използване на въглища като източник на енергия. Според мнението на Ф. Бирол, преориентирането на икономиката на КНР в посока на по-малко енергоемките отрасли оказва благотворно влияние на екологията на страната.

За отчетния период количеството електроенергия, получена при изгарянето на въглища, се е намалило до под 70% от цялото производство.

Според данните на агенция Синхуа, през последните 5 години потреблението на въглища в републиката се е намалило с 10%.

Ф. Бриол счита, че страната постепенно се отказва от въглищата в полза на ВЕИ, природния газ и АЕЦ.

Подробности: http://www.mt5.com/ru/prime_news/fullview/20654/

Според думите на премиера на КНР Ли Кецян, Пекин ще работи за това, че нарастването на емисиите на СО₂ в атмосферата да бъде преодоляно до 2030 година.

Премиерът на Китай от началото на тази година не един път казва, че качеството на живота в страната страда много от екологичните проблеми.

Китайските представители съобщиха за намеренията си в Париж, където в края на годината ще се проведе срещата на върха на ООН за климатичните промени.

Освен това, Бразилия и САЩ също обявиха намеренията си също да увеличат значително дела на възобновяемата енергия до 2030 година.

Президентът на САЩ Барак Обама обеща да утрои количеството на електроенергията, получавана от ВЕИ за 15 години.

Бразилската му колежка Дилма Русеф се надява делът на алтернативната енергетика в страната да бъде удвоен до 2030 година.

Източник: http://www.baltinfo.ru/2015/07/01/Kitai-obyazalsya-uvelichit-dolyu-chistoi-energii-do-20-k-2020-godu-503361