BBC News съобщава, че по мнението на специалиста, тези малки животни са по-опасни за инфраструктурата, отколкото хакерските атаки.

От 2013 година насам в света са станали повече от 1,7 хиляди аварии на критично-важни обекти, предизвикани от животни.
За прекъсване на електроснабдяването в 879 от случаите са били виновни белките, за 434 от случаите – птици, а 84 от прекъсванията са причинени от змии.

В резултат на проучването организирано от проекта Cyber Squirrel 1 («Кибербелка 1»), е станало ясно, че компютърните вируси според нивото на разрушенията върху енергийната инфраструктура отстъпват на гризачите и птиците.

Например, през миналата година плъх е прегризал част от изолацията на трансформаторите, вследствие на което е прекъснато електрозахранването на Големия адронен колайдер (ГАК).

Подробности на: http://www.bbc.com/news/technology-38650436

Поради тази причина на ЗАЕЦ започва реализацията на мащабен проект за разширяване на откритото разпределително устройство (ОРУ) на 750 kV за последващо включване на електропровода «Запорожская АЭС – подстанция Каховская».

Още през тази година проектът ще бъде реализиран на 90%.

Този проект има огромно икономическо и стратегическо значение за Украйна. Новият електропровод, с дължина от 200 километра, от ЗАЕЦ до Каховка ще позволи да се подобри електроснабдяването на Херсонска и Одеска области, а също и да се освободи “забранената” мощност на ЗАЕЦ. Сега тази забранена мощност, минимум 700 MW, не е възможно да бъде поета от електроенергийната система.

След въвеждането в експлоатация на четвъртия електропровод ще бъдат премахнати всички мрежови ограничения и шестте енергоблока ще могат да работят на пълна мощност. Строителството се извършва за повишаване надеждността на работата на ЗАЕЦ от гледна точка на предаване на произвежданата електроенергията в енергийната система на страната.

При непредвидени ситуации по съществуващите електропроводи, новият «Запорожская АЭС – подстанция Каховская» ще помогне да се преразпредели произвежданата от ЗАЕЦ електроенергия, създавайки възможност за маневриране, без да се намалява текущата мощност на енергоблоковете.

Строителните работи на площадката на ОРУ вървят с пълен ход. Изпълнител е строителното управление на ЗАЕЦ. Само пробивно-забитите пети се изработват от подизпълнител – Одеската южно-енергийна компания. От страната на Каховка строителството се изпълнява от испанска фирма със свои подизпълнители.

Изискванията към съоръженията са извънредно високи. Фундаментите на желязо-решетъчните конструкции са върху пети от армиран бетон на дълбочина 8 метра, разчетени на всякакви натоварвания от природен характер, като се взети предвид и резултатите от сеизмичния мониторинг на площадката. Пробивно-забитите пети са 450 броя.

Електромонтажните работи ще изпълни подизпълнителят спечелил конкурса. В него участват всичките 6 украински предприятия, които могат професионално да изпълнят такъв вид дейности. Победителят ще стане известен в края на март.

Основните усилия сега са насочени за доставяне на технологичното оборудване. Част от него се произвежда в Украйна – Запорожски трансформаторен завод, а останалото са вносни доставки.

Този мащабен проект се планира да бъде изцяло въведен в експлоатация през септември следващата година.

Източник: http://www.energoatom.kiev.ua/ru/press/nngc/43173-realzutsya_proekt_lep_zaporzka_aes__pdstantcya_kahovska/

Полша и Литва ще обединят електроенергийните си системи, за да се отвържат от Русия. Целта е да се провали строителството на Балтийската АЕЦ в Калининградския анклав, като се направи произвежданата от нея електроенергия ненужна.

ЕК утвърди 60 милиона евро инвестиции за обединяване на електрическите мрежи на Полша и Литва, за да се повиши енергийната сигурност на Европа.

Средствата за проекта, който се счита от ЕС за стратегически, ще дойдат от фонда на Европейския съюз за европейско регионално развитие, съобщава УНИАН.

“Въпросът за енергийната сигурност и доставките е ключов за ЕС, и ние знаем, как остро се чувства тази необходимост, - в частност, в такива страни, като Полша и Балтийските държави в настоящия момент. Такива проекти решават проблема за за зависимостта от външните доставки, и те са важни за създаването на единен европейски енергиен пазар. Обединяването на системите на Полша и Литва е от стратегическа важност”, - заяви комисарят на ЕС по въпросите на регионалната политика Йоханес Хан.

Финансирането с 60 милиона едро от страна на ЕС трябва да помогне да се реализира проектът за обединяване на мрежите на двете страни до октомври 2015 година. Общата стойност на проекта възлиза на 193,7 милиона евро. Основната част от тях ще бъдат за сметка на Варшава и Вилнюс.

Обединяването на електро-преносните системи на Полша и Литва е предпоставка за включването на мрежите на Латвия и Естония към общоевропейската система (ENSTO-E).

Б.Р. Вижте част от съществуващите електропроводи в региона

Интересното е, че междусистемните връзки се осъществяват чрез кабели за постоянен ток (КПТ), с което се избягва необходимостта от синхронизиране на системите в отделните държави от Балтийския регион:

        1. Литва – Швеция, КПТ 1000 MW;

        2. Естония – Финландия, КПТ 650 MW (не е показана);

        3. Алитус (Литва)- Елк (Полша), КПТ 1000 MW;

        4. Рос (Беларус) – Нарев (Полша), КПТ 600 MW.

С това решение на ЕК планът за енергийна изолация на Калининградска област на РФ (вижте картата) е вече в процес на практическа реализация от страна на Европейския съюз.

Това заяви енергийният специалист Явор Куюмджиев по повод калкулациите на управляващите от ГЕРБ, които включват в цената на АЕЦ „Белене“ и така наречената съпътстваща инфраструктура.

Съпътстващото оборудване е една много сложна тематика, обяснява Куюмджиев. В Белене максималното, което трябва да се изгради, са свързващите далекопроводи и някои дейности като охрана на обекта и още няколко неща, но максималната стойност на всички тези неща са 500-600 милиона евро, а не 4-5 милиарда евро, категоричен е експертът.

Той също така обръща внимание на името на сключения договор, от който става ясно, че той е за изграждане под ключ на два енергоблока по 1000 мегавата. Т.е. в цената на централата не е правилно да се включва самата инфраструктура.

Куюмджиев припомни, че до средата на 2012 г. беше предвидено от Европейската банка за възстановяване и развитие да се отпусне грант за изграждането на тази инфраструктура.

„Тази инфраструктура не е само за Белене, а за целия регион. Ако искаме да развиваме отрасъла в този регион независимо дали ще имаме АЕЦ „Белене“, или не пак ще трябва да развием тази мрежа. Така че не е коректно да говорим по този начин за допълнителната инфраструктура, особено когато не са и направени точните оценки, от една страна. От друга страна, допълнителните съоръжения не могат да се включват в централата, защото те не са пряко свързани с нея“, заяви той и добави: „По тази логика можем да включим и магистралата от София до Варна в участъка и от Плевен до
Велико Търново и хората ще пътуват по нея“.

Куюмджиев коментира още едно широко разпространено погрешно мнение, че изграждането на нови блокове на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ ще ни излезе по-евтино. „Евентуалните 7 и 8 блок на Козлодуй не могат да бъдат построени на площадките на спрените блокове. Не можем буквално да пльоснем новите върху старите. Най-вероятно тези нови блокове ще бъдат на няколко километра, ще трябва да се изграждат на ново трансформатори, електропреносна мрежа и цялата инфраструктура“, каза той.

Куюмджиев напомни, че тази инфраструктура, която съществува в Козлодуй е
от 70-те години на миналия век и работи вече 40-50 години. „Тя е морално технически остаряла. Много е вероятно свързването на новите 7 и 8 блок в Козлодуй да струва по-скъпо, отколкото изграждането на новата Белене“, смята експертът.

Той припомни и още един факт, за който рядко се говори. Повечето ядрени блокове се изграждат по двойки, а не както иска настоящото правителство да изгради само един блок в Козлодуй. В случаите с единични блокове става дума за много големи мощности -1500-1600 мегавата. „Причините за подобен подход са много, но преди всичко така проектът излиза по-евтино, защото бъдещите два блока споделят обща инфраструктура. Това на икономически език се нарича „икономика на мащаба“, добави Куюмджиев.

БГНЕС припомня, че сагата за АЕЦ „Белене“ започва още през последните години на комунизма и само крахът на старата система спира нейното изграждане за неопределен период от време.

През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската „Атомстройекспорт“, дъщерна компания на държавната корпорация „Росатом“. Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската Ер Ве Е. След идването на власт на ГЕРБ през лятото на 2009 проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на Ер Ве Е през 2009 г. „Росатом“ убедени в това, че проектът е печеливш предложиха на българската страна финансиране. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на „Фортум“ и „Алтран“, като по този начин изпълниха едно от исканията на кабинета Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор.

През ноември 2010 руснаците предложиха и твърда цена от 6,3 милиарда евро за централата, която според техните изчисления ще се изплати за по-малко от 20 години. Срокът на експлоатация на двата 1000 мегаватови блока на бъдещата централа е 60 години.

Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември „Атомстройекспорт“ увеличи претенциите си към НЕК до 1 милиард евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта „Белене“. Делото ще се гледа от Международния арбитраж в Париж.

През лятото на миналата година БСП стартира кампанията за референдум по въпроса за АЕЦ „Белене“. Тя събра около 770 000 подписа, повече от необходимото. Активното участие на българските граждани в кампанията направи референдума необратим, въпреки това от ГЕРБ промениха въпроса. От него отпадна питането за АЕЦ „Белене“. Така българите в края на януари ще трябва да гласуват дали желаят развитието на ядрената енергетика чрез изграждането на нова атомна електроцентрала. /БГНЕС