Във връзка в желанието на някои местни и чуждестранни „експерти“ да си точат остроумието по темата помолих моя стар приятел Александр Уваров – гавен редактор на http://atominfo.ru/ за коментар:

 Няколко думи за реакторното оборудване за АЕЦ „Белене“, което беше доставено от Русия в България и което Украйна би искала да закупи сега, за да завърши строителството на блоковете на Хмелницката АЕЦ.

1. България има право да препродаде оборудването на Белено на трета държава, няма законови пречки.

2. Енергетиците от ЕС биха искали да получат нова надеждна и стабилна енергия на изток. Те гледаха внимателно БелАЕЦ, но не се получи заради политиката. Нов блок на АЕЦ, построен в разумни срокове, също би ги устроил (т.е. за Европейския съюз вариантът за продажба на оборудването на Белене на Украйна е потенциално изгоден).

3. Но този вариант е абсолютно неизгоден за Westinghouse, защото отлага перспективите за изграждане на блокове с AP-1000 в Украйна. Или дори слага край на тези планове. Всъщност заради това, по предложение на американците, започна поредната кавга в ядрените среди на Украйна.

Тези за които трябва да съжаляваме в тази ситуация са българите.
Ако тяхното правителство продаде оборудването на Белене, тогава българите ще трябва окончателно да се сбогуват с мечтата за втора атомна централа в обозримо бъдеще.

Предвид засиления обществен интерес и започващите спекулации в Западна Европа, че източника на радиоактивното замърсяване на въздуха над централна и източна Европа е някъде зад Урал – на територията на РФ, помолих за коментар моя приятел Александр Уваров – главен редактор на независимото електронно издание AtomInfo.Ru .

При такива малки специфични активности на радиоизотопа е необходимо да се направи моделиране и точно да се определи местоположението на източника на емисията.Задачата е сложна и с неголяма точност в резултата, казва Александър Уваров.

Както той отбелязва, според Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в Румъния беше измерена максималната специфична активност на рутений-106 в периода от 2 до 6 октомври. „Можем да предположим, че източникът е бил някъде в този географски регион, но еднозначно не мога  да го кажа засега“, отбеляза експертът.

Той обърна внимание на факта, че когато в Европа през есента на 2011 година бяха регистрирани превишения на специфичната активност на йод-131, дори Пакистан беше нарочен сред „заподозрените“, а реалният източник на емисиите се оказа предприятие в Унгария.

„Единственото, което може да се каже със сигурност, е, че рутеният дойде в Европа не от Русия, иначе специалистите на Розхидромет биха го видяли“, каза Александър Уваров.

Спомнете си, че по-рано в европейските медии се появиха съобщения, че Федералната служба за радиационна защита (BfS) на Германия от 29 септември до 3 октомври открила рутений-106 (в безопасна концентрация за населението) във въздушни проби в Германия и Австрия. Германската служба предполага, че източникът е разположен на територията на Русия в южната част на Урал.

Изявлението на “Росатом”

Както се съобщава от държавната корпорация „Росатом“, всички енергийни блокове на руските атомни електроцентрали са работили и работят в нормален режим и носят товара в съответствие с диспечерския график.
Забележки относно експлоатацията на оборудването, както и нарушения на условията за безопасна работа във всички предприятия на държавната корпорация, няма.
Радиационната обстановка около всички обекти на ядрената индустрия на Руската федерация е в рамките на нормата и съответства на естествения радиационен фон.

Данните, получени от системата за радиационен мониторинг на Росхидромет показват, че в аерозолните проби между 25 септември и 7 октомври не е открит рутений-106 на територията на Руската федерация, включително и на Южен Урал, с изключение на една единствена измервателна станция в Санкт Петербург. Концентрацията на рутений-106 в тази точка на измерване през периода от 2 до 6 октомври е била незначителна и възлиза на 115,4 μBq/m3, което е с 4 порядъка по-ниска от допустимата обемна активност, регламентирана от нормите за радиационна безопасност.

За сравнение, въз основа на потвърдените данни от Европа, получени от МААЕ, в същото време концентрацията на рутений-106 в Румъния беше 145 000 μBq/m3, в Италия 54 300 μBq/m3, в Украйна 40 000 μBq/m3, Словения 37 000 μBq/m3, Полша 9 930 μBq/m3 и други.

В връзка с това от Департамента за комуникации на Росатом наричат несъстоятелни версиите на руския произход на замърсяването.

Такова мнение изрази заместник-ръководителят на Атомпрофсъюза, ръководител на първичната профсъюзна организация на ГП НАЭК „Энергоатом“ Алексей Лич в ефира на програмата «Право на Глас», предава кореспондентът на ГолосUA.

«След около 10 годининие ще започнем не да въвеждаме нови мощности, а да губим наличните мощности, защото никой няма да ни даде възможност да продължаваме ресурсите, които вече сме продължили с 10 години. Остават ни само 8 години», подчерта експертът.

Според думите му, за оставащите 8 години Украйна няма да успее да въведе в експлоатация нови блокове на АЕЦ, затова специалистите търсят възможност за повишаване производството на електроенергия от действащите енергоблокове с 10%.

Експертът отбеляза също, че увеличаването на производството в страната с 1%, независимо от прилагането на енергоспестяващи технологии, води до повишаване на потреблението на електроенергия също с 1%. Не само в ядрената енергетика, но и в топлинните генерации нищо ново не се строи.

Ние можем от производител на електроенергия, която сега у нас е профицит, да започнем да я купуваме три пъти по-скъпо. Това е недопустимо”, подчерта Алексей Лич.

Същевременно той съобщи, че под въпрос остава бъдещето на проекта за завършване на строителството на 3-ти и 4-ти блок на Хмелницката АЕЦ, замразено поради прекъсването на икономическите взаимоотношения с РФ.

Реализирането на този проект изисква годишно минимум по 1 милиард евро, което не е във възможностите на бюджета на Украйна. Затова НАЕК търси спонсори в ЕС с надеждата после да продава електроенергия на европейските държави.

Според думите на експерта, към този момент украинската страна разглежда няколко предложения от потенциални партньори.

Източник: http://ru.golos.ua/ekonomika/ukraina_mojet_poteryat_moschnosti_aes_i_stanet_zakupat_resurs_v_es__ekspert_8127

Александр Игнатюк, началник на аналитичния отдел на ЗАО „ИК „Энергокапитал“:

Това, за което заявяват представителите на Westinghouse – резката смяна на доставчиците на гориво за 13-те ядрени енергоблока – е заплаха за екологичната безопасност не само на Украйна и Русия, но и минимум за цяла Европа.

Също бих искал да посоча непазарното поведение на представителите на Westinghouse. Още преди конфликта в Украйна представителите на компанията охотно разсъждаваха за това, как те ще помогнат на украинската страна да стане независима от Русия като единствен доставчик на ядрено гориво. Сега тези думи за конкуренция, алтернативни доставки, търсене на възможности – не са нищо повече от сърма, в която са скрити истинските цели.

Този политически натиск е начин да се завоюва пазара, на който позициите на Westinghouse едва ли могат да се нарекат високо-конкурентни. Но инвестициите в Майдана трябва да се компенсират.

Фактически, това е бизнес на конкурентна компания, а не е никаква грижа за енергийната сигурност на Украйна. И украинските власти трябва ясно да разберат това.

Източник: http://www.energy-experts.ru/comments15904.html

Властите в Южна Корея обвиха плановете си за изграждане на още четири ядрени реактора. Започването на строителството на два енергоблока се планира за 2017 година и на още два – от 2022 година.

По този начин, количеството на планираните за изграждане до 2024 година енергоблокове ще достигне 11.

Сега в Корея работят 23 ядени енергоблока на четири площадки, които задоволяват около 1/3 от нуждите на страната от електроенергия.

“Ядрената енергетика е неизбежен избор, ако ние вземем предвид недостигът на природни ресурси, зависимостта на икономиката от промишленото производство и задълженията ни за съкращаване на емисиите от парникови газове”, – заяви премиерът на Корея Чон Хон Вон.

Експертно мнение

Дмитрий Кумановский, началник на аналитичния отдел на ИК «ЛМС»:

В този регион за плановете за построяване на атомни електроцентрали едновременно съобщиха няколко държави. Като се има предвид, че Южна Корея е промишлена държава, излиза, че наличието на евтина електроенергия се явява за нея конкурентно предимство, доколкото цените в региона все пак определя не тази държава, а съседите и – Япония и Китай, които са индустриално развити държави.

По тази причина в региона са се установили достатъчно високи цени на нефт, газ, въглища и други.

Затова в тази ситуация корейците се опитват да изживеят и да намерят своята пазарна ниша за сметка на осигуряване на промишлеността си с евтина енергия.

Перспективите за развитие на ядрения отрасъл на Южна Корея са добри, като се има предвид, че има дългосрочно търсене на продукцията на АЕЦ. Тази страна е идеална за построяване на атомни електроцентрали. В региона поради неговата специфика има много специалисти, необходими за обезпечаване на работата на ядрената промишленост на Южна Корея и за бързо и интензивно развитие на отрасъла.

Източник: http://polit.ru/article/2014/11/21/kumanvskiy_rel/

Открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Експертиза на избрани аспекти от проведените специфични изследвания и оценка на ресурса на конструкциите, системите и компонентите (КСК) във връзка с удължаването на срока на експлоатация на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй”

Предметът на поръчката е “Експертиза на избрани аспекти от проведените специфични изследвания и оценка на ресурса на конструкциите, системите и компонентите (КСК) във връзка с удължаване срока на експлоатация на блокове 5 и 6 на АЕЦ “Козлодуй”.

Експертиза трябва да разглежда следните избрани аспекти от проведените специфични изследвания и оценка на ресурса на КСК:

- комплексно обследване на фактическото състояние и оценка на ресурса на оборудването и тръбопроводите на реакторната инсталация в границите на проектиране;
- комплексно обследване на фактическото състояние и оценка на ресурса на топлообменното оборудване на 1-ви и 2-ри контури (съдове, топлообменници, тръбопроводи и т.н.);
- комплексно обследване на фактическото състояние и оценка на ресурса на сградите и съоръженията.
- в задачата на експертизата е необходимо да бъде включено:

o оценка на извършения преглед на входните данни за обследването;
o преглед на методиката за количествена оценка на остатъчния ресурс;
o преглед и оценка на определеното фактическо състояние на КСК;
o преглед и оценка на заключенията и дадените препоръки във връзка с извършеното обследване.

- в заключенията на експертизата трябва да бъдат дадени ясни изводи по отношение на пълнотата на извършено комплексно обследване и оценката на ресурса на КСК, както и по отношение на целесъобразността и обосноваността на дадените препоръки във връзка с подготовката на блоковете за продължаване на тяхната експлоатация след изтичане на проектния срок на експлоатация.

Пълно описание на предмета на поръчката е представено в приложената Техническа спецификация за изпълнение – референтен номер REL-1126-TS-002-0, разработена и подписана от Росица Митева, главен експерт и Георги Върбанов, главен експерт съгласно Договор № 44.00-18/28.08.2014г. между „Риск Инженеринг“ АД, ЕИК 040463255 и Агенция за ядрено регулиране.

На основание чл.22б, ал.4 от ЗОП на профила на купувача се публикуват: решението за откриване на процедурата, обявлението, документацията за участие, част от която са техническа спецификация, методика и проект на договор.

Източник: http://www.bnsa.bas.bg/bg/procurement/20141014

Б.Р. Там ще намерите и всички цитирани по-горе документи.

Както стана известно Държавното предприятие „НАЭК „Энергоатом“ и Westinghouse са се договорили за продължаване до 2020 година на действащия договор за доставка на ядрено гориво за украинските АЕЦ.

Предлагам ви реакциите на някой водещи експерти. За съжаление досега не намерих коментар на професионалисти по ЯГ нито от Westinghouse, нито от украинска страна или пък от Чехия, където американските касети са печално известни.

Академик Ашот Саркисов, един от най-големите експерти по безопасност на ядрената енергетика и лауреат на премията “Глобална енергия”, разказва РИА Новости.

На времето в чешката АЕЦ “Темелин” имаше случай на разхерметизиране на топоотделящите елементи производство на Westihghouse, след което Чехия се отказа от услугите на този доставчик.

През пролетта на 2012 година и през 2013 година на два енергоблока на ЮУ АЕЦ бяха фиксирани нарушения в работата на касетите тип ТВС-W. Изяснено беше, че тези нарушения са били предизвикани от конструктивни недоработки на Westinghouse.

“Решението на украинските власти за използването на горивото на Westinghouse поради някои конструктивни несъответствия, които обективно намаляват надеждността на активната зона на реакторите, може да се яви като източник за възникване на рискове за ядрената и радиационна безопасност”, - казва Саркисов в интервю за портала на едно от водещите икономически издания Е15.

“Досега, даже по времето на президента Виктор Ющенко, експлоатацията на това гориво, което макар и да беше преминало процеса на лицензиране, се извършваше под строгия контрол на ГИЯРУ. Когато се проявиха дефектите (изкривяване и смачкване) с решение на надзорния орган експлоатацията на това гориво беше спряна и то беше напълно извадено. демонстрираше се макар и формална загриженост за ядрената безопасност, макар че по времето на президента Ющенко откровеният политически курс към американците беше очевиден”, - отбелязва експертът.

Източник: http://ria.ru/world/20140409/1003245667.html#ixzz2yXmyiE6j

 Евгений Акимов, заместник председател на международния съюз на ветераните от ядрената енергетика и промишленост отбелязва, че използването на горивни касети американско производство никак не пасва с руския проект.

Използването на украинските АЕЦ гориво на американската компания Westinghouse създава огромни рискове от гледна точка на безопасността за целия регион.

“На АЕЦ в Украйна се експлоатират реактори по руски (съветски) проект. Те са разчетени за гориво, което се произвежда у нас, в Электростал. Използването на топлоотделящи сборки (касети) американско производство по никакъв начин не става за руския проект”, - казва Акимов за РИА Новости.

Според мнението му, използването на горивото на Westinghouse може да доведе до излизане от строя на реакторите на украинските АЕЦ и в крайна сметка – до колапс на украинската енергетика. “Това е страшно нещо. Ние можем да получим като резултат “мъртви” реактори. Все пак ядрената енергетика заема 50% от цялата енергетика на Украйна. Това е толкова тежък дял, че ако ядрената енергетика се “срине” поради използване на американското ядрено гориво, страната ще премине на лунно осветление”, - казва Акимов.

Източник: http://ria.ru/world/20140410/1003249518.html#ixzz2yXpBswtv

Като говорим за бъдещето на ядрената енергетика в Чешката Република, бихте ли могли да обобщите за нашите читатели, кои са основните различия между руското и американското предложение за бъдещите реактори на АЕЦ “Темелин”?

Фундаментална разлика между руското и американското предложение не виждам. И двата са реактори от трето поколение. Да кажем, достатъчно големи различия би имало с френския проект за реактор с вода под налягане на групата AREVA, но той засега не се разглежда.

И двата енергоблока имат значително по-малка електрическа мощност, която трябва да бъде около 1000 MW, и голям дял пасивни системи за безопасност. Всъщност американският проект е малко по-стар и, възможно е при сравнение с руския (Б.Р има предвид проекта MIR-1200 – подобрен вариант на АЭС-2006), да се окаже вече остарял.

Трябва да отбележим, че руснаците строят както и преди. В действителност те никога не са спирали да строят, и постоянно изпробват новите си разработки – Китай, Индия.

Така че проектантите и конструкторите не губят практически опит.

Сега в Китай строят и американците, но те имаха дълго прекъсване от 1986 година до 2006 година, тоест нищо не са построили за 20 години. Това е загуба на почти едно поколение специалисти, което може да се превърне в проблем.

Ако погледнем тези два проекта от гледна точка на безопасността, можем ли да ги сравним?

Точно да определят, кой е по-безопасен, не могат даже и специалистите. В системата за оценяване на проектите на CEZ работят около 100 човека.

Има 2000 критерия към всеки проект. Всеки критерии се оценява от група учени – дали е изпълнен или не, като критериите са базирани на изискванията на европейските ядрени компании. Те са много високи, защото са предложени от компаниите-оператори на АЕЦ, за които е важно реакторът да не склонен към аварии, защото това за тях означава големи разходи.

Всеки проект си има своя база за елементите на безопасност, и някой от проблемите са решени по различен начин. Но на пръв поглед ми се струва, че в сферата на пасивната безопасност руското предложение е по-добро.

Ако на АЕЦ “Темелин” реакторите бъдат на фирмата “Westinghouse”, ще ни се наложи ли да купуваме от нея и горивото?

Не. Днес това е глобален пазар – има шест производители на гориво. Разговорите за това, че ние зависим от руското гориво са глупости. Това да не е газ: врътват ти крана на газопровода, и след два месеца – край.

Обикновено ядреното гориво се договаря и доставя няколко години предварително. Който може ще прави гориво за всеки, който поиска. Но тук изникват и други въпроси, например, руснаците имат такива сплави за покрития, които в дългосрочна перспектива може да се окажат ней-добрите.

Към кой от проектите сте най-благосклонен?

Нито едно от предложенията не е лошо – и двете ми изглеждат добри.

Нужни ли са на ЧР нови ядрени енергоблокове?

Сега не, но никой не знае, каква ще бъде ситуацията след 10 години. За мен ще е жалко, ако инвестициите за подготовката, биха отишли на вятъра.

Аз бих се постарал да договоря колкото е възможно по-изгодни условия за строителството, на не бих бързал прекомерно. АЕЦ има други свойства, различни от ТЕЦ на въглища, който може, например, да замръзне (ако няма гориво). През зимата могат да замръзнат и ВЕЦ, може да спре да духа вятър – и изведнъж вие нямате никакъв надежден източник на електроенергия.

Но сега всичко е прекалено неясно с проекта за Темелин като цяло…?

Днес съдбата на проекта е неясна, защото се появи един важен фактор – шистовият газ. Той провокира падането на цените, и се създава впечатлението, че проектът няма да може да си възстанови разходите.

СEZ няма да се захване с губещ проект и иска, държавата да гарантира изкупните цени, и сега всичко зависи от политиците и от правителството, което може да каже,         че няма да гарантира цените, и в този случай аз бих го подкрепил.

Защото това би приличало на онова, което стана със слънчевата енергетика – държавата да гарантира нещо, което се оказва вредно и носещо загуби за населението.

Цялото интервю е публикувано на: http://atominfo.cz/2013/11/profesor-bedrich-hermansky-reci-ze-jsme-zavisli-na-ruskem-palivu-jsou-nesmysl/

 Ако се основаваме на статистиката за видовете производства на електроенергия, на мегават ядрена електроенергия съответства най-малка смъртност, особено ако се сравнява със замърсяванията от въглищните централи, които в САЩ заемат най-голямата част в производството на електроенергия и където загиват ежегодно по 14 хиляди американци, пише в своята колонка под заглавието “Ядрената енергетика в по-голямата си част е безопасна. Но може ли да бъде евтина?” старшият редактор на американското списание Time Bryan Walsh. Статията е в неговия блог Ecocentric. Освен това, авторът отбелязва, че за разлика от другите видове генерации (освен ВЕЦ и ВЕИ) ядрената енергетика не е причина за техногенното изменение на климата. Към момента в световната енергийна кошница ядрената енергетика заема 13%. Десетки нови реактори се строят в Китай, Индия и Русия, а в САЩ и в болшинството от развитите страни ядрената енергетика отстъпва, като нови реактори почти не се строят, а старите се извеждат от експлоатация, пише Bryan Walsh. Причините, според него са не само опасенията от аварии и страх от радиацията, а и стойността на новото строителство.

Сергей Кондратьев, завеждащ сектор в икономическия департаментна Фонда «Институт энергетики и финансов»:

 В по-голямата част от страните контролът над ядрената енергетика се изпълнява стриктно. В текущата ситуация, когато се експлоатират много реактори от така нареченото второ поколение, които се строяха при принципно други изисквания към безопасността, общото ниво на безопасността в ядрената енергетика все пак си остава високо. Отделните блокове, които се строят по проекти III+, по своите показатели за безопасност и надеждност превъзхождат блоковете строени преди 5-10 години. Нито една авария от тези, които станаха до сега, не би могла да се случи на съвременните блокове. Съществуващите системи за безопасност не биха допуснали това. Като цяло нивото на безопасността в ядрения отрасъл е много високо.

Себестойността на производството на електроенергия е ключов фактор не само за ядрената енергетика, а за енергетиката като цяло, когато разглеждаме алтернативите за развитието на електроенергетиката и създаването на горивната кошница за производство на електроенергия. Има достатъчно много различни оценки на себестойността на електроенергията. И често при тях се правят некоректни сравнения, когато се сравняват, например, само капиталните разходи за построяване на централата (те са 4-5 пъти по големи за АЕЦ в сравнение с газовите). Трябва да се сравняват не отделно оперативните или капиталните разходи, а крайната себестойност на електроенергията, тоест колко ще струва KWh за периода на целият срок на експлоатация на АЕЦ. Ако се опрем на разчетите, който се правят, например, от Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (ОИРС), като се имат предвид натрупаната статистика по различните страни и анализа на програмите за развитие на ядрената енергетика в развиващите се страни, тогава при оценка за европейските държави за ядрените генериращи мощности строителството ще се окаже с висока стойност. Причината е, че там е скъпа работната сила, много скъпи са строителните материали и оборудването, а също така затвореният и не много конкурентен пазар по отношение на допускането на външни производители. При това положение цените на електроенергията се колебаят от 8 до 13 цента за KWh. Ако погледнем в същата Европа цените в газовия отрасъл за 1 KWh енергия са 11-13 цента. Както виждаме, диапазоните са съпоставими, но долното ниво за ядрената енергетика е значително по-ниско.

Ако трябва да говорим за оценка на себестойността на производството на електроенергия в Китай, то там тези числа са още по малки. KWh електроенергия, произведен от АЕЦ, струва 4-5 цента, което е 2-2,5 пъти по-малко от тази произведена от нова съвременна ТЕЦ на въглища. И в този случай, като се сравнят сумарните разходи, ядрената енергетика си остава много привлекателна.

Още един немаловажен фактор. Ние често пропускаме факта, че изчисленията се правят за времето на нормативния срок за експлоатация. В преобладаващото болшинство от страните операторите на АЕЦ успяват да удължат сроковете за експлоатация с 5-10 и повече години. Като се вземе предвид удълженият жизнен цикъл, то себестойността на производството се намалява с още 15-25%. В този план, АЕЦ с удължен цикъл на експлоатация е съпоставима с газова електроцентрала – себестойността на 1 KWh е по-малка в сравнение с тази на ТЕЦ и съществено по-малка отколкото на ВЕИ. При тази ситуация не трябва да се забравя, че АЕЦ се строи за 5-6 години, а основните разходи (80%) се отнасят към капиталната част на строителството.

Що се отнася до влиянието на стойността на горивото за АЕЦ върху крайната стойност на електроенергията, то то е незначително. Цените от газовите генерации също не са високи, а в САЩ са даже ниски. Но ако се има предвид историческата ретроспектива, трябва да се помни, че цените на въглеродните горива могат рязко да скочат. Това е още един плюс в полза на ядрената енергетика.

През последните няколко години, независимо от ядрения ренесанс, делът на производството на електроенергия от АЕЦ в глобален мащаб даже е спаднал. Това стана и затова, че започнаха да се строят нови АЕЦ, например в същият Китай, а въвеждането им в експлоатация започва едва сега. Освен това се строиха много ТЕЦ в Китай, и газови в САЩ и в Европа. Всичко това изисква сериозна суровинна база, затова през последните години започна борба за горивните пазари. Това накара много държави с ядрена енергетика да се загрижат за затваряне на горивния цикъл. Даже, ако в Русия ще използваме само реактори на топлинни (бавни) неутрони, горивните ни запаси ще стигнат също не за дълго време. Този фактор може да нулира всички предимства на ядрените генерации, те няма как да работят без горивни касети. Решението е затварянето на горивния цикъл чрез реакторите на бързи неутрони.

Аварията през 1979 година на TMI не беше катастрофална, но породи негативно отношение към мирния атом сред американците. По тази причина не беше приета нито една програма за развитието на ядрения отрасъл. По данни на Асоциацията на производителите на електроенергия в Америка, атомните електроцентрали20 години държат първо място по отношение ниската себестойност на производството в сравнение с въглищните и газовите генерации. И това е показателен пример за това, как обществото се отказва да приема напълно обективните доводи, потвърдени от опита и времето, а в крайна сметка може да се окаже в загуба.

Игорь Осипьянц е директор на Техническия радиационен кризисен център ИБРАЭ РАН, кандидат на физико-математическите науки

“Земетресението не е повлияло на работата на АЕЦ “Бушер” и не би трябвало да повлияе. Такова земетресение не представлява опасност за АЕЦ. Съвременните проекти на строящите се АЕЦ са разчетени на такива природни изпитания, те издържат даже и на земетресения от 9 бала. Още повече епицентърът му с магнитуд от 6,3 бала е бил на значително разстояние от централата.

Да припомня, че и преди година подобно земетресение имаше в района на централата, което по никакъв начин не се отрази на работата и.

Съвременните проекти на АЕЦ, още повече в сеизмично опасни зони, многократно се проверяват на симулатори и чрез тестове. Знаейки науката за съпротивлението на материалите можем лесно да си изясним, как ще се държат при земетресение едни или други материали. Така, че поводи за безпокойство във връзка с това земетресение не виждам”.

Източник: Центр энергетической экспертизы

Формулировката “Иран се подозира в…”, толкова често звучаща при обсъждането на ядрената му програма, най-често предизвиква недоумение. Такива подозрения трябва да се обсъждат не на кръгли маси, а при психоаналитиците. Даже и там не трябва да се забравя, че от гледна точка на договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) ядрената дейност на Иран е напълно легитимна. Но недоумение често предизвикват въпросите, възникващи по повод тази дейност в ядрените физици и инженери. Ето някои от тях.

Например, Иран твърди, че промишленото обогатяване на уран му е необходимо за горивно осигуряване на националната ядрена енергетика. Но ядреното гориво не може да се оприличи на въглищата – гребеш с лопатата и хвърляш в печката. За да стане обогатеният уран ядрено гориво, са необходими огромни технически преработки, за да се произведат топлоотделящите елементи (ТВЭЛ) и накрая горивните касети (топлоотделящи сборки – ТВС). Това са много сложни технологии, по никакъв начин не отстъпващи на самото обогатяване. Също трябва да се разбере, че конструкцията на горивото съществено влияе на безопасността на ядрената енергетика: Именно с нарушаването на целостта на ТВЭЛовете са свързани най-тежките ядрени аварии. Готов ли е Иран да реши тази много сложна технологична задача в промишлен мащаб? Отговорът е очевиден: НЕ.

При това ТВЭЛовете и горивните касети за различните видове реактори не са взаимозаменяеми – те се разработват за конкретната конструкция на енергийния реактор. Но такава Иран няма и надежда, че Иран ще създаде такъв реактор самостоятелно, без външна научно-техническа помощ, сега е нереалистично. Както и на това, че при създалите се обстоятелства такава помощ ще му бъде оказана макар и само от една държава по света. А промишлено производство на ядрено гориво за несъществуващи реактори, при отсъствие даже и на прототип на конструкция – такова чудо в сетовната ядрена енергетика още не се е случвало.

Още нещо, универсалните икономически закони на ядрения отрасъл еднозначно свидетелстват за нецелесъобразността на собственото производство на ядрено гориво, ако броя на ядрените енергоблокове е по-малък от 8-10. Това може да се сравни със ситуацията, когато се обсъжда въпроса за организацията на ремонта на наличните в предприятието автомобили. Ясно е, ако те са няколко, че е по-добре повреденият автомобил да отиде на сервиз, но ако количеството им е десетки, тогава е по-изгодно да се създаде собствена ремонтна база. Затова Иран, настоявайки да произвежда ядрено гориво когато няма действащи енергоблокове (Бушер не влиза в сметките – той има общоизвестен особен статут), действа във вреда на собствения си джоб. Още повече че на световния ядрен пазар предложенията превишават търсенето.

Необясним е и категоричният отказ на Иран да прекрати строителството на реактора с тежка вода в Арак. Всеобщо известно е: с каквото и намерение поначало (декларирано или скрито) да са започвали строежа на такива реактори, те винаги са завършвали по един начин – производство на оръжеен плутоний.

Така стана в Индия, Израел, Пакистан. А ето сега да се използва такъв реактор за декларираните от Иран цели (производство на радиоизотопна продукция, получаване на неутронни снопове за медицински цели) с нищо не е по-удобно, в сравнение с по-малко пригодния за добиване на оръжеен плутоний басейнов леководен изследователски реактор, какъвто беше предложено на Иран да се построи на същата площадка при изгодни за него условия.

Жалко е, че от иранските колеги не се чуват непротиворечиви обяснения по тези проблеми. Нали тяхното изясняване (още повече в доброжелателна професионална дискусия) би изиграло не по-малко позитивна роля, от колкото обсъждането на чудовищните от всяка гледна точка планове за агресивни въздушни удари по една независима държава.

АВТОР: АЛЕКСАНДР КОЛДОБСКИЙ – кандидат на физико-математическите науки, водещ научен сътрудник и преподавател в МИФИ.

Източник: http://www.kommersant.ru/doc-y/2079633

  Това прогнозира пред телевизия “България он ер” експертът инж. Димитър Белелиев – Председател на борда на директорите на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ)

  Износът на електроенергия беше спрян заради повишеното електропотребление в страната и проблеми с експлоатацията на ТЕЦ „AES Гълъбово“.

  Според експерта – калкулираната печалба от изнесения ток намалява цената на електроенергията на вътрешния пазар. При липсата и, очакваното поскъпване е между два и пет процента.

  Белелиев посочи, че ако износът бъде възстановен до дни, тази загуба може да се компенсира, като електроенергията от централата в Гълъбово бъде произведен от други ТЕЦ-ове. Добрата новина в случая е, че страната ни няма да плаща неустойки заради спрения износ в този случай.

  Белелиев твърди, че електропреносната ни мрежа е в добро състояние, но заплаха представляват непрекъснатите кражби на ток, които са сериозен процент от загубите.

 Експертът припомня пред “България Он Ер”, че само заради зелената съставка в енегийния микс, се очаква цената на електроенергията да се повиши със 7 – 8 процента от юли.

17.02.2012

бел. ред. Износът се осъществява приоритетно от частни фирми, закупили електроенергията на „свободния“ пазар. Такъв тип енергия е обичайно с ниска цена и от производители, които въздействат в посока на намаляване на цената в енергийния микс. При запазен износ и осигуряване на вътрешните нужди с енергия от скъпи производители и паралелно с това, преразход на водните запаси над разрешеното от МОСВ със сигурност ще наблюдаваме или поскъпване за крайния потребител или, при опит за социална политика, скрито дотиране или сериозни затруднения при производителите и доставчиците.

 Тук както и по-рано са Франция, Америка съвместно с Япония, Русия, а вече и Корея. Въпреки, че Корея за сега нищо не строи на вън, се старае да попадне на този пазар. Тя има своя собствена разработка, базирана на американския опит.

Русия сега участва в построяването на 12 блока, а още за седем има подписани договори.  Така,че да се очаква Русия да реализира  20% от броя на световните поръчки е съвсем реално.

Ние имаме хубава, високо-ликвидна стока за АЕЦ от новото поколение – така нареченият проект АЭС-2006, по който вече се строят големи блокове и в чужбина, в частност в Китай и Индия.

Сега АЭС-2006 е най-напредналата модификация. Следващата година ще имаме ще имаме приличен проект от новото поколение. Това е типовият оптимизиран и информатизиран реактор ТОИР.

Ще измести ли САЩ в краткосрочен план  Русия от този пазар? Това е малко вероятно.

За сега ние печелим. В Чехия категорично изпреварихме американците. В България, надявам се, също”.

Андрей Гагаринский,

эксперт-атомщик Курчатовского института