Европа е загубила позицията си на най-големия в света пазар на офшорна вятърна енергия.
Лидер е Азиатско-тихоокеанския регион, воден от Китай, разкри глобалната индустриална група.
Като причина анализаторите посочват нарастващите разходи и прекъсванията във веригата на доставки.

Според Глобалния съвет за вятърна енергия, Европа представлява около 47% от 64,3 GW общ глобален офшорен вятърен капацитет през 2022 г., докато Азиатско-тихоокеанският регион го оглавява с почти 53%.

Само Китай представлява почти 49% от световното производство на вятърна енергия.
Промени в господството са настъпили от 2021 г., когато Европа представляваше 50% от общите 55,9 GW кумулативен инсталиран капацитет, каза GWEC в последния си доклад за състоянието на глобалния офшорен вятърен пазар.

Източник: https://kosatka.media/category/vozobnovlyaemaya-energia/news/yevropa-vtratila-misce-svitovogo-lidera-z-ofshornoji-vitroenergetiki

На годишна база производството е спаднало с 23% до 278,3 тераватчаса, най-ниското ниво от 1989 г. насам. Не е изненадващо, че местната мрежова компания предупреди страната за спирането на тока.

За щастие след Коледа атомните електроцентрали бяха приведени в състояние, което позволи на Франция да стане нетен износител на електроенергия от края на годината.

В същото време производството на ядрена електроенергия във Финландия се увеличи до рекордните 24,3 тераватчаса през 2022 г., главно поради пускането на 1,6-гигаватовата атомна електроцентрала Olkiluoto-3, въпреки че тя все още е в тестов режим.
Очаква се централата да заработи нормално на 8 март.
Финландия също изгради повече от 2400 мегавата нови вятърни мощности миналата година, които започнаха да работят в края на годината.

В Обединеното кралство обаче миналата година средно 23% от енергията е произведена от вятъра, което спомогна за намаляване на зависимостта на страната от изкопаемите горива.
Норвегия стана един от най-големите доставчици на природен газ в Европа през 2022 г. и ще остане такъв през тази година.

Средната седмична цена за CO₂ беше 80,8 €/t (-9 €/t). Лекият спад в цената на квотите се дължи основно на по-мекото време, което от своя страна намали необходимостта от електроцентрали, работещи с изкопаеми горива, за да покрият потреблението. Нуждата от тях също е намаляла поради относително голямото производство на възобновяема енергия от вятъра.
От атомните централи в региона шведската станция Ringhals-4 все още е в ремонт и ще се върне на пазара на 23 февруари. Финландската електроцентрала Olkiluoto-3 работи с ограничена мощност до 6 януари, но произвежда електроенергия на максимална мощност до 10 януари.
След това тя ще бъде спряна до 5 февруари за проверка на проблемни турбини и ще работи отново с ограничена мощност от 10 февруари до началото на март, докато нормалното производство се възобнови.

Подробности на: https://world-nuclear.org/information-library/country-profiles/countries-a-f/france.aspx

2. Въглища ⚫️ – 467 TWh

3. Изкопаем газ ???? – 446 TWh

4. Геотермална енергия ????– 439 TWh

5. Вятърна енергия ???? – 409 TWh

6. Слънчева енергия ☀️ – 170 TWh

7. Биоенергия ???? – 81 TWh

Източник: http://twitter.com/voixdunucleaire/status/1610190431555555330

Беше началото на март, когато руски транспортен самолет ИЛ-76 кацна в Словакия, въпреки забраната на ЕС за полети. Самолетът, който е в състояние да транспортира тежка военна техника като танкове и артилерийски оръдия, е превозвал горивни касети за четирите руски ядрени енергоблокове в Словакия.
Докато САЩ и ЕС непрекъснато се договарят за нови пакети от санкции срещу изкопаемите горива на Русия, ядрената индустрия досега е пощадена от санкции.

Причината

Европа е силно зависима от руския уран. 20% идват от Русия, други 20% от Казахстан, който е лоялен към Кремъл. Уранът се добива и обработва там от руската държавна компания Росатом. Гига група с повече от 300 дъщерни дружества, чиито връзки достигат дълбоко в Германия.

Почти всяка втора страна от ЕС разполага с атомни електроцентрали, има общо около 100 реактора.
Според Европейската общност за ядрена енергия Euroatom Русия печели повече от 450 милиона евро годишно от търговията с уран. Зависимостта от руския уран и ядрено гориво е особено висока в Централна и Източна Европа.
Има 18 атомни електроцентрали, построени от Русия и зависими от руски горивни касети. Освен реакторите в Словакия, в България има още две ядрени енергоблока, шест в Чехия, четири в Унгария и два във Финландия. ЕС е „значително уязвим“ от атомните електроцентрали в тези пет държави, предупреди Евратом.

„Доставките на уран от Русия не могат да заменят в тези страни в краткосрочен план“, обяснява Владимир Сливяк от руското антиядрено движение Екозащита. Защото Росатом е единствената компания в света, която произвежда шестоъгълни горивни касети по руски дизайн за реактори с вода под налягане, казва той в интервю за редакционната мрежа Германия (RND).

Още съществува американската група Westinghouse, която в средносрочен план би могла да произвежда горивни касети за тези специални реактори.
Но тъй като старите атомни електроцентрали вероятно ще издържат само още десет години, според оценката на Сливяк, за западните компании е всичко друго, но не и доходоносно да инвестират в разработването на такива горивни касети сега. „Няма бъдеще за тези реактори“, казва той. Петте държави от ЕС не могат да променят зависимостта си и са оставени на милостта на Русия. Едва ли е изненадващо, че те се противопоставят на урановото ембарго.

Франция

Ситуацията е различна за Франция, най-големият производител на ядрена енергия в Европа: страната произвежда свои собствени горивни касети, но получава големи части от суровия уран от Русия и Казахстан, както Грийнпийс Франция документира.
„Франция е напълно в състояние да спре закупуването на уран от Русия“, смята Сливяк. За него ситуацията е сравнима с изхода на Германия от руските газови доставки. Но липсва политическа воля и компаниите не искат да променят нищо, все пак няма санкции. „Франция се надява, че Путин ще продължи да бъде толкова добър и да доставя уран. Но това е опасна грешка.” Сливяк се опасява, че Путин просто чака удобен момент, за да спре доставките на уран за Европа. „Путин определено ще използва тази зависимост“, категоричен е руският антиядрен активист.

През 2021 г. Франция е генерирала около 70 процента от електроенергията си от АЕЦ.
Съществува тясно сътрудничество с Германия за доставките на уран за атомните електроцентрали на Франция. Горивните елементи се произвеждат в град Линген в Долна Саксония. Там френска компания преработва руски уран, за да го достави на атомни електроцентрали във Франция, Белгия, Швейцария, Великобритания, Испания, Швеция, Холандия и Финландия. Сливяк е демонстрирал пред обекта в Долна Саксония в миналото.
„Може би им трябва известно време, за да заменят руския уран, но има други доставчици и това определено е изпълнимо.“ Шведският енергиен гигант Vattenfall реши да спре целия внос на уран от Русия още в първия ден на руската война и докато не бъде заменен в бъдеще чрез внос от Канада и Австралия.

Европейският парламент

През пролетта Европейският парламент призова за „незабавно, пълно ембарго върху руския внос на нефт, въглища, ядрено гориво и газ“ с голямо мнозинство и искаше „да прекрати сътрудничеството с руски компании по съществуващи и нови ядрени проекти“.
Тери Райнтке, съпредседател на групата на Зелените/ЕСА в Европейския парламент, каза пред RND, че нейната група продължава да се застъпва за „незабавно ембарго върху вноса на уран и ядрени технологии от Русия“.

Източник: https://www.rnd.de/politik/uran-fuer-atomkraftwerke-europas-gefaehrliche-abhaengigkeit-von-russland-YSITTGLSCRFVLFK3PMXLXXJ5DM.html

Това съобщава Ройтерс.

Отбелязва се, че решението на Русия да спре доставките на газ по ключов маршрут за Европа е увеличило вероятността от недостиг на електроенергия.
Във Франция ситуацията се утежнява и от спирането за ремонт на няколко атомни електроцентрали.

Представители на телекомуникационната индустрия се опасяват, че суровата зима ще изпита европейската телекомуникационна инфраструктура, принуждавайки компаниите и правителствата да търсят начини за смекчаване на негативните ефекти.

Много европейски страни в момента нямат достатъчно резервни системи електрозахранването, за да се справят с широко разпространените прекъсвания на, което прави мобилните комуникации по-вероятно да бъдат нарушени, казаха четирима ръководители на телекомуникационни компании.

Държавите от Европейския съюз, включително Франция, Швеция и Германия, се опитват да гарантират, че комуникациите продължават, дори ако прекъсването на електрозахранването изтощи резервните батерии, инсталирани на хиляди клетъчни антени, разпръснати на територията им.

В Европа има почти половин милион телекомуникационни кули и повечето от тях имат резервни батерии, които издържат около 30 минути за мобилни връзки.

Във Франция, например, план, предложен от електроразпределителя Enedis, предвижда потенциално прекъсване на тока до два часа в най-лошия случай, казаха два източника.

Компанията заяви, че е успяла да изолира части от мрежата, за да снабдява приоритетни клиенти като болници, ключови промишлени съоръжения и военни, и че местните власти трябва да добавят инфраструктурата на телеком операторите към списъка с приоритетни клиенти.

Според източници телекомуникационните компании в Швеция и Германия също са изразили загриженост за потенциален недостиг на електроенергия към своите правителства. Шведският телекомуникационен регулатор PTS работи с телеком оператори и други правителствени агенции за намиране на решения. Това включва обсъждане на последиците от нормирането на електроенергията.

Италианското телекомуникационно лоби заяви пред вестника, че иска мобилната мрежа да бъде изключена от всякакви прекъсвания и ще повдигне въпроса пред новото правителство на Италия.

Събеседниците на Ройтерс също съобщават, че производителите на телекомуникационно оборудване Nokia и Ericsson работят с мобилните оператори, за да смекчат ефектите от недостига на електроенергия.

Източник: https://elektrovesti.net/81156_evropa-gotuetsya-do-mozhlivikh-vidklyuchen-mobilnogo-zvyazku-zmi

Така тарифите на електроенергията за следващата година в Германия се повишават с 3% – до 474 евро за MWh, според Европейската енергийна борса. Това е почти шест пъти повече от миналата година, като през последните два месеца цената се е удвоила.

Отбелязва се, че пазарът се движи от опасения за недостиг на газ в Европа, което няма да направи възможно производството на достатъчно електроенергия тази зима.

В същото време ядреният капацитет на Франция е изключително нисък, което намалява възможността за износ на електроенергия през следващите месеци.

„Нарастващите цени на енергията засягат сметките на домакинствата и разходите за всичко – от производството на храни до отоплението.
Енергийната криза подхранва инфлацията в цяла Европа, тласкайки покачването на потребителските цени до двуцифрени числа“, пише агенцията.

Освен това във Великобритания цената на електроенергията на едро за месеца се повиши около седем пъти до около £591 ($713) за мегаватчас.

Източник: https://elektrovesti.net/81074_tsini-na-elektroenergiyu-v-evropi-pidskochili-do-novikh-maksimumiv-bloomberg

Доставките за Европа бяха със 144% по-високи от миналата година, в която европейците закупиха китайски слънчеви модули с общ капацитет 10 GW през първите четири месеца.

В резултат на това Европа се превърна в най-големия купувач на китайски фотоволтаични продукти в света. Въпреки нарастващите цени във веригата за доставки на слънчева енергия, броят на модулите, изнасяни от Китай за Европа, расте всеки месец.

Според InfoLink „недостигът на изкопаеми горива, който се появи в резултат на руско-украинската война, ускорява енергийния преход и увеличава търсенето на фотоволтаична енергия“.

Холандия, Испания, Полша и Германия внесоха повече от 1 GW китайски модули всяка. Холандия, хъб за много европейски страни, е най-големият вносител, купувайки 12,1 GW китайски модули. Испания зае второ място с 3,3 GW внесени слънчеви панели. Полша и Германия са внесли съответно 1,9 GW и 1,4 GW.

През май тази година Европейската комисия представи плана REPowerEU. Европейците планират да увеличат инсталираната мощност на слънчевото производство до 320 GW до 2025 г. и почти до 600 GW до 2030 г.
Според резултатите от 2021 г. инсталираната мощност на слънчевата енергетика в Европа е достигнала приблизително 165 GW.

InfoLink прогнозира европейското търсене на модули тази година на 49-55 GW. През 2021 г. Европа пусна в експлоатация около 26 GW слънчеви електроцентрали, което беше абсолютен рекорд.

Източник: https://elektrovesti.net/80904_evropa-kupila-u-kitayu-244-gvt-sonyachnikh-moduliv-za-pershi-chotiri-misyatsi-2022-roku

„Работим бързо да разгледаме, на първо място, предложението за преминаване от 40% на 45% в контекста на по-високите цени на енергията“, каза тя.

Дали ще бъде постигната новата цел ще зависи от страните от ЕС и Европейския парламент, които я обсъждат в рамките на нов пакет от закони за изменението на климата.

Новата цел вече получи подкрепа от Асамблеята на ЕС и индустриалните групи за възобновяема енергия като SolarPower Europe. В същото време индустрията призова Брюксел да направи повече, за да отблокира забавянията при издаването на разрешителни.

Брюксел изчислява, че увеличаването на вятърния и слънчев капацитет на ЕС до 2030 г., добавянето на 480 GW вятърна и 420 GW слънчева енергия може да намали търсенето на газ със 170 милиарда кубически метра.

Предвид войната в Украйна, въвеждането на пълно ембарго върху руския газ и петрол и заплахата от глобална екологична катастрофа, причинена от изменението на климата, Европа трябва да се съсредоточи върху развитието на възобновяема енергия и енергийна независимост.

Източник: https://elektrovesti.net/80918_evropa-zbilshit-chastku-vidnovlyuvanikh-dzherel-energii-do-45-do-2030-roku

Министърът на енергетиката на Украйна Херман Галущенко изрази увереност в това в ефира на Joint Telethon UA.

Според него, благодарение на синхронизацията с ENTSO-E (Европейска мрежа от оператори на електропреносни системи), украинската енергийна система е добавила устойчивост към енергийните системи на страните от ЕС.
„Можем да осигурим на Европа електричество, за да покрием пиковете на потреблението им. Поради разликата във времето пиковете на потреблението ни не съвпадат и можем да осигурим първо свои собствени пикови периоди, а след това и европейски. Това е много важно от гледна точка на стабилността на енергийните системи “, подчерта Галушченко.

Той припомни, че Украйна е втората страна в Европа след Франция по мощности за производство на ядрена електроенергия.
Страната ни също може да даде значителен принос за декарбонизацията на европейската енергетика.

„Ние сме един от лидерите в Европа в производството на безвъглероден енергиен микс. 70% от производството на електроенергия в Украйна е въглеродно неутрално.
В сравнение с ЕС миналата година средната въглеродна неутралност в Европа е била 63%. Украйна изпреварва много страни от Европейския съюз “, увери служителят.
Следователно, внасяйки електроенергия от Украйна, Европейският съюз може значително да намали потреблението на въглища и газ.

Освен това Украйна може да помогне за повишаване на сигурността на доставките на газ за Европа. „Украйна има най-големите газови хранилища в Европа. Предлагаме на партньорите сега да използват тези хранилища, за да изпомпват газ и да имат надеждно газоснабдяване през зимата.
Абсолютно очевидно е, че Русия ще предприеме действия за ограничаване на доставките на газ по-близо до отоплителния сезон “, каза Галущенко.

Източник: https://elektrovesti.net/80857_ukraina-znachno-posilit-energobezpeku-evropi-galushchenko

Повишаващите се цени на газа повишават цената на електроенергията в цяла Европа, подхранвайки инфлацията и увеличавайки икономическата тежест за бизнеса и домакинствата, които все още се възстановяват от пандемията.

Електричеството в Германия през настоящата година поскъпна с 4,5% до 256 евро за MWh в четвъртък, достигайки най-високото си ниво от 23 декември на Европейската енергийна борса.
Френският еквивалент се повиши с 1,6% до 320 евро за MWh, като също достигна най-високото си ниво от декември.

„Европейските цени на електроенергията скочиха в резултат на намалените доставки на газ и подновените опасения относно зимния баланс“, каза Карлос Торес Диас, старши вицепрезидент на Rystad Energy AS. „Прекъсванията в доставките създават по-строг европейски баланс.“

Повишаващите се цени на газа също така повишават търсенето на въглища като енергиен източник, който замърсява околната среда, който може да стане по-популярен тази зима, ако доставките на газ останат прекъснати.
Европейските фючърси на въглища се повишиха с 4% през тази година до 270 долара за тон в четвъртък.

Източник: https://elektrovesti.net/80850_tsini-na-elektroenergiyu-v-evropi-dosyagli-rekordu-za-ostanni-pivroku

Европа не изгражда достатъчно нова вятърна енергетика, за да постигне целите си в областта на енергетиката и климата, а бавното темпо оказва влияние върху веригата за доставки в сектора, констатира WindEurope. Организацията предупреди председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че вятърната енергийна индустрия е в „лошо здраве“.

В своя Annual Statistics 2021 (годишен статистически доклад за 2021 година) WindEurope подчерта недостатъчната скорост на нарастване. Европа като цяло е инсталирала 17,4 GW нови вятърни мощности през 2021 г., с което общият й инсталиран капацитет достига 236 GW.

Германия изпреварва Обединеното кралство

Вятърът на сушата представлява 81% от новите мощности и се очаква делът му да намалее до три четвърти през следващите пет години, според документа. Очаква се Германия да поеме лидерството в новия вятър през периода, следвана от Обединеното кралство, Франция, Испания и Швеция. Организацията очаква 116 GW нови вятърни паркове до 2026 г.

„Разрешаването остава основното препятствие. Европа не позволява развитието на необходимия обем на нови вятърни паркове.
А почти никоя от страните членки не спазва сроковете за издаване на разрешителни процедури, изисквани в Директивата на ЕС за възобновяема енергия“, подчертава WindEurope.

Той посочи скока в цените на стоманата и други стоки и заяви, че четири от пет производители на вятърни турбини в Европа са работили на загуба през миналата година.

„Стоманата, 100% рециклируема, е в основата на много зелени технологии, не на последно място и вятърните турбини.
За да намали допълнително въздействието на тези технологии върху околната среда, европейската стоманодобивна промишленост се придвижва към неутрално на CO₂ производство на стомана, като се изисква още към 2030 г. около 150 TWh възобновяема, достъпна електроенергия.
Но ЕС не изгражда достатъчно възобновяеми източници, за да подхранва прехода на стоманодобивната индустрия“, каза генералният директор на EUROFER Аксел Егерт.

От 17,4 GW в нови вятърни инсталации в Европа, 14 GW бяха на сушата. Общата цифра надхвърли рекордните 17,1 GW, регистрирани през 2017 г., но беше с 11% по-ниска от прогнозираното.
Швеция инсталира най-новата вятърна генерация на сушата (2,1 GW). Обединеното кралство инсталира най-новата офшорна вятърна генерация (2,3 GW).

Източник: https://balkangreenenergynews.com/windeurope-pace-of-wind-farm-construction-too-slow-to-meet-2030-goals/

През следващите 13 години броят на електрическите превозни средства в Европа трябва да нарасне от 3 на 130 милиона автомобила. Експертите твърдят, че масовият преход към електрически превозни средства ще бъде придружен от чести скокове на напрежението, загуба на мощност и покачване на цените на енергоносителите.

До 2030 г. в Европа трябва да бъдат инсталирани 34 милиона зарядни станции за електрически превозни средства, до 2035 г. броят им ще нарасне до 65 милиона.
В същото време анализаторите казват, че повечето трябва да бъдат инсталирани в жилищни сгради, тъй като зареждането на електрически автомобил у дома струва 60 – 80% по-евтино от обществените станции.

Според експерти сегашните електропреносни мрежи в Европа са готови да издържат до 100 милиона електрически превозни средства. Но в бъдеще, за да се избегнат проблеми с електричеството, на собствениците на електрически превозни средства може да бъде забранено да зареждат у дома през деня, а използването на обществени зарядни станции ще бъде значително ограничено.

Пиковото натоварване на европейските електрически мрежи ще се увеличи с 90% до 2030 г.
Инсталирането на домашни зарядни станции ще струва общо около 115 милиарда евро. Очаква се и значително увеличение на цените на електроенергията.

Източник: https://elektrovesti.net/79557_iz-za-elektromobiley-v-evrope-nachnutsya-pereboi-s-elektrosnabzheniem-i-rost-tsen-na-elektroenergiyu

В последния ден на 2021 г., докато се правеха последни приготовления за новогодишните фойерверки в центъра на Берлин, извън германската столица друга ера наближаваше края си.
Това беше началото на края на продължилата десетилетия игра на Германия с ядрената енергетика.

На 31 декември Германия затвори три от шестте си оставащи атомни електроцентрали. До края на 2022 г. другите три също ще бъдат затворени.
Две десетилетия след като споразумението за премахване на ядрената енергетика стана закон, постепенното спиране в страната беше драматично.
През 2002 г. Германия разчиташе на ядрена енергия за почти 30 процента от електроенергията си. В рамките на една година този процент ще стане нула.

Германия не е единствената европейска нация, която преоценява отношенията си с ядрената енергия.
Нейната съседка Белгия в момента доставя близо 40 процента от електроенергията си от ядрена енергия, но се ангажира да затвори седемте оставащи реактора  до 2025 г.
На юг Швейцария вече е затворила една от петте си оставащи атомни електроцентрали, първият етап в крайна сметка ще бъде пълно прекратяване на ядрените генерации.

Поетапното спиране на АЕЦ в Швейцария беше решено на референдум през 2017 г., когато по-голямата част от обществеността одобри енергийна стратегия, която субсидира възобновяемите енергийни източници и забранява нови атомни електроцентрали.
Швейцарският референдум беше предизвикан от опасения за околната среда, повдигнати след катастрофата във Фукушима през 2011 г., когато три реактора се стопиха, след като цунами заля централата.
Това бедствие и опасенията относно изхвърлянето на ядрени отпадъци също ускориха ядреното спиране на Германия. Малко след това тогавашният канцлер Ангела Меркел, която преди това каза, че не е съгласна с предсрочното спиране на АЕЦ, обяви, че Германия повече няма да удължава експлоатационния живот на съществуващите централи.

Критиците на ядрените спирания в Европа казват, че загубата на надеждни източници на нисковъглеродна енергия е последното нещо, което трябва да правим, когато трябва да намалим емисиите. Те твърдят, че ядрената енергия е една от най-безопасните и нисковъглеродни форми на производство на електроенергия.
Във Франция близо 70 процента от електроенергията се произвежда от атомни електроцентрали, поради което има едни от най-ниско въглеродното електричество навсякъде в Европа.
Ядрените скептици, от друга страна, казват, че нисковъглеродните характеристики на ядрената енергетика са подкопани от нейните високи разходи и дългите срокове, свързани с изграждането на нови централи, както и дългогодишната обществена загриженост за безопасността и радиоактивните отпадъци.

Надвисналата ядрена стагнация на Европа е породена от належащата необходимост континентът да декарбонизира напълно доставките на електроенергия.
ЕС си е поставил за цел да има нетни нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. и планът разчита на осигуряването на значителна част от тези намаления до 2030 г.
Критиците на ядрения план на Германия изтъкват противоречието на изоставянето на ядрената енергетика, докато въглищните електроцентрали продължават да изпомпват огромни количества въглероден диоксид и смъртоносни частици в атмосферата. Но ако има някакъв урок, който можем да извлечем от ядрената дилема на Европа, това е, че пътят към чиста електроенергия е осеян с препятствия: политически, икономически и идеологически.

Източник: https://www.wired.com/story/europe-nuclear-power-plants/?

Преди десетилетия, когато Европа започна да обръща внимание на емисиите на CO2 от транспорта, германската автомобилна индустрия реши да разчита на дизел, който отделя малко по -малко въглерод на километър от бензина.
Следователно пазарът на дизелови автомобили в Стария свят е много по-голям, отколкото в Съединените щати. Но сега той започна да се свива под натиска на електрическите превозни средства.

Миналата година анализаторите от JATO Dynamics съобщиха, че продажбите на електрифицирани пътнически превозни средства (хибриди, plug-in хибриди и чисти електромобили) превъзхождат продажбите на дизеловите в същия клас за първи път.
През август тази година беше достигнат друг важен етап – за първи път продажбите на електрически превозни средства зареждани от мрежата надхвърлиха дизела в Европа: 21% срещу 20%.

Бензиновите автомобили все още са най-продаваните европейските страни (56% от пазара), с изключение на някои региони – например Норвегия, където електрическите автомобили завзеха 92% от пазара през август.

Като цяло продажбите на автомобили по света в момента намаляват, главно поради продължаващата криза с доставките, но това не засегна електрическите превозни средства. През август броят на регистрираните нови автомобили намаля с 18% спрямо предходните години и достигна най-ниското ниво от 2014 г. Въпреки това, продажбите на електрически превозни средства с plug-in нарастват с 61%.

Най-продаваният в Европа е Volkswagen ID.3 – 7904 продадени бройки за месец. Tesla Model 3 изостава съвсем малко – с 80 броя.

Източник: https://elektrovesti.net/77764_prodazhi-dizelnykh-avtomobiley-v-evrope-snizilis-podklyuchaemye-avtomobili-pokupayut-chashche?preview=1

Поради стабилното спокойно време, според енергийната компания National Grid, вятърните паркове (ВЕЦ) във Великобритания в понеделник, 13 септември, успяха да осигурят само 4,9% от производството на електроенергия при средногодишна норма от 18%.

Според аналитичната компания ICIS, във Великобритания цената на мегаватчас се е увеличила почти три пъти от началото на август и почти седем пъти от септември 2020 г., достигайки 331 евро, счупвайки рекорда от 1999 г.
В тази връзка енергийните блокове на въглища, които се планират да бъдат затворени във Великобритания през следващите години, също повишиха продажните си цени.

В Германия цената на мегаватчас се повиши с 30% през месеца, до близо 130 евро.

Ситуацията се влошава от спада на доставките на природен газ от Русия и рекордно ниската заетост на европейските подземни газохранилища (ПХГ).
Карлос Торес-Диас, ръководител на пазарите на електроенергия и газ в консултантската компания Rystad Energy, заяви пред Financial Times, че покачването на цените на електроенергията съвпада и с повишената конкуренция в Азия за доставки на втечнен природен газ (LNG). Експертът отбеляза, че рекордните цени на електроенергията се обясняват единствено със ситуацията на пазара на суровини, а не с динамиката на потреблението.

Трябва да се отбележи, че днес, в холандския газов хъб TTF, цената на октомврийските фючърси на газ е счупила няколко исторически рекорда през деня, като първо е счупила репера от 730 долара. за 1 хиляда кубически метра м, а до края на деня цената за 1 хиляда кубически метра. м. достигна 760 долара.

Източник: https://elektrovesti.net/77231_v-evrope-rezko-vyrosli-tseny-na-elektrichestvo-iz-za-prostoya-vetrovykh-elektrostantsiy?preview=1

Увеличението на нивата на радиация в Северна Европа вероятно се дължи на ядрен реактор, чието местоположение е малко вероятно да бъде определено, докато такава информация не бъде предоставена от страната, в която е настъпила емисията. Това съобщиха от пресслужбата на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Първа докладва за увеличение на фона на цезий-134, цезий-137, рутений-103 и други изкуствени радионуклиди в края на юни в Организацията за всеобхватна забрана на ядрените опити.
В Холандия се смята, че възможен източник е разхерметизирана горивна касета в Ленинградската или Колската АЕЦ. В Русия всичко товасе отрича.

МААЕ смята, че увеличението на фона се дължи на ядрен реактор, „който работи или е в ППР, когато могат да се появят много ниски емисии на радиоактивни вещества“.

„МААЕ изключи, че емисията се дължи на неправилно боравене с радиоактивен източник. Малко вероятно е да е свързано с инсталация за преработка на ядрено гориво, съоръжение за съхранение на отработено гориво или използване на радиация в промишлеността или медицината“, посочва агенцията.

Източник: https://elektrovesti.net/71589_pidvishchennya-radiatsiynogo-fonu-nad-evropoyu-povyazane-z-yadernim-reaktorom-magate

Косово има най-ниските брутни тарифи за електроенергия за домакинствата, а само в Малта има по-малък дял от данъци и такси за електроенергия от цяла Европа. Това се съобщава от Balkangreenenergynews.

През втората половина на 2019 г. Турция отчете най-големия скок на цените на електроенергията на континента на годишна база.

Редовният полугодишен статистически отчет показа, че потребителите на дребно в Европейския съюз са платили 21,6 евро за 100 kWh електроенергия през втората половина на миналата година, което е с 1,3% повече в сравнение със същия период на 2018 година.

Актуализираната информация на Евростат за Европейския съюз и неговите околности показа, че в Косово ставката е спаднала с 4,4% на годишна база до 6,1 евро, което означава, че домакинствата там плащат най-малко за електроенергия в Европа.

Сърбия е следващата в списъка със само 7,2 евро на 100 kWh. Цената нарасна с 1.6%, но само с 1.2% в национална валута.

Преди година показанията бяха 4,1 евро за Украйна и 7,87 евро за Северна Македония. Домакинствата в Босна и Херцеговина платиха 8,71 евро, а ставката в Албания беше 9,1 евро. Цената за Черна гора беше 10.3 евро.

Тази мярка показа увеличение с 20,2% за Турция, която страда от екстремна инфлация. Но растежът беше още по-силен в евро – 21,4%.

България има най-ниските тарифи за електроенергия за населението в ЕС и една от най-ниските данъчни ставки в сегмента.

Стандартът включва данъци и такси, които могат да варират. Задълженията в Малта са най-ниските в списъка – 6%, следвани от 13% за Косово.

Данъците и таксите за електроенергия представляват 16% от цената в Ирландия и 17% в България. Турция следва с 19%. Исландия и Унгария вземат 21% от номиналната стойност. Следват Хърватия (22%) и Гърция (23%), докато нивото в Литва и Сърбия е 24%. За сравнение делът на тези вземания в целия ЕС е 41%.

Домакинствата в Турция усетиха най-голям скок на цените на електроенергията в Европа през втората половина на 2019 г. както в еврото, така и в националната валута.

Общата цена падна с 5,8% на годишна база в Гърция, най-много след Дания в националната валута и възлиза на 15,5 евро на 100 kWh. България имаше четвъртия по големина спад – 4.7%. В единната валута той беше 4,5% до 9,6 евро, най-ниското ниво в ЕС.

Друга забележима промяна сред пазарите настъпи в Румъния. Базовата цена на електроенергията скочи с 10,1%. С други думи, ръстът е 7,8% до 14,2 евро за 100 kWh.
Румъния води както в повишаването на цените, така и в брутните тарифи, измерени със стандартите за покупателна способност.

По отношение на стандартите за покупателна способност, румънските цени на домакинствата бяха най-високи на континента, а Кипър се класира на седмо място. Те бяха най-ниски след Исландия, следвани от Норвегия, Сърбия и Финландия.

Електричеството беше най-скъпо в Кипър – 22,4 евро за100 kWh или с 2,4% повече в сравнение с втората половина на 2018 година. Данъците и таксите представляват 30%.
В Словения годишният растеж беше 1,7% – 16,7 евро за 100 kWh. Страната е установила данъчна ставка на електроенергията в сектора на домакинствата в размер на 31%.

Източник: https://balkangreenenergynews.com/households-in-kosovo-serbia-have-cheapest-electricity-in-europe/

 Този процес ще продължи в транспорта и в жилищния сектор, но на първо място – в електроенергийната индустрия.
Основната посока ще бъде отхвърлянето на въглищата, а Европа ще стане глобален лидер. Достатъчно е да погледнете плановете за затваряне на всички електроцентрали на въглища в различни страни от ЕС.

В Португалия това трябва да се случи още през настоящата 2020 година. След нея и Белгия, където този процес вече е завършен.
Те ще бъдат последвани от Франция (2021), Швеция (2022), Словакия (2023), Австрия, Великобритания, Италия (2025), Ирландия (2026), Финландия (2029), Унгария, Дания, Испания, Холандия (2030 г.). Засега Германия е решила да изключи последните електроцентрали на въглища най-късно през 2038 г., но редица от тях ще спрат да работят до края на 2022 година.

Икономика и екология

Защо водещите индустриализирани страни в Европа така любезно отхвърлят енергийния носител, който навремето им осигури индустриализация и благосъстояние?
Икономическите и екологичните причини са тясно преплетени тук, въпреки че сега на преден план е борбата срещу глобалното затопляне. В крайна сметка въглищата са признати за най-вредното изкопаемо гориво за климата, тъй като при изгарянето му се изхвърля най-голямото количество въглероден диоксид, CO₂, който се счита за основният виновник за парниковия ефект.

Организацията на обединените нации (ООН) възглави глобалната борба срещу него; под нейното ръководство през 2015 г. беше сключено Парижкото споразумение за климата, което изисква до 2030 г. радикално да намали емисиите на CO₂.
Ето защо именно тази дата се появява по-често от другите в плановете за изоставяне на въглищата и, между другото, не само в Европа.

И така, точно десет години по-късно, всички електроцентрали на въглища ще се затворят в Канада. Заедно с Великобритания тя инициира създаването на световен съюз за отхвърляне на използването на въглища в електроенергийната индустрия (Powering Past Coal Alliance). Вече 32 държави се присъединиха към него, включително Ангола, Израел, Мексико, Нова Зеландия, Етиопия.

Източник: http://neuezeiten.rusverlag.de/2020/01/18/4412/

Къде сме ние

България заема четвърта позиция сред най-зависимите от въглищата европейски страни. 45% от българската електроенергия се произвежда от 4 големи топлоелектрически централи в Източномаришкия минен басейн и още няколко по-малки в страната.
За производството на 3200 мегавата електрическа енергия те използват местни лигнитни въглища. Тези въглища са евтини, но толкова нискокачествени, че замърсяването на околната среда е по-голямо, отколкото при централите, ползващи обикновени въглища.
По тази причина въпросните 4 електроцентрали са принудени да купуват газови квоти. И то в такъв обем, че една от най-големите от тях, държавната ТЕЦ „Марица изток 2“, натрупа впечатляващия за мащабите на България дълг от над 300 млн. евро. Въпреки това, властите не възнамеряват скоро да затворят тези централи и планират да ги запазят най-малкото до 2030 година с хоризонт 2050 г.

Подробности на: https://www.bnr.bg/radiobulgaria/post/101173303/idva-li-paat-na-vaglishtata-i-tec-ovete-v-balgaria

Б.Р. – Ние като послушен член на ЕС и верен приятел на САЩ ще си подвием опашката и ще ги затворим до 2030 година. За социалната цена няма да говоря – населението от региона само ще си каже думата.
Искам да споделя, че висшето въглищарско лоби вече смени гарда.

Група бивши величия в енергийната област  скочиха срещу АЕЦ „Белене”, явно в полза на американския газ (ВЕИ са само удобен параван – от тях базови генерации не стават).

Вицепремиерът по европейска интеграция Дмитрий Кулеба по време на посещението си в САЩ на срещи с членове на Конгреса се застъпи за приемането на проектозакон за енергийната сигурност в Европа, който вече е внесен. Този законопроект скоро ще бъде разгледан от американските конгресмени. Това съобщи на 14 декември правителственият портал.

Ако този документ бъде одобрен, американските компании ще получат почти 1 милиард долара за изграждането на енергийна инфраструктура в Централна и Източна Европа.
Изграждането на такива съоръжения е предвидено и в Украйна.

Кулеба подчерта, че подобна инфраструктура ще диверсифицира потоците от природен газ и ще намали зависимостта от руските енергийни ресурси.

Не става въпрос само за Украйна, а за стратегическия баланс в целия регион, по-специално за влиянието на Русия в Централна Европа и Западните Балкани “, заяви официалният представител.

Източник: https://racurs.ua/n130848-ssha-mogut-vydelit-1-mlrd-doll-na-energobezopasnost-stran-evropy-v-tom-chisle-ukrainy.html

Б.Р. Убеден съм, че освен много политика в това решение прозира намерението на САЩ да се настанят по всякакъв начин чрез доставките на втечнен природен газ в Европа.
Свръхдобивът на шистов газ в САЩ трябва да избие нанякъде.
Къде е най-лесно – в безропотна Европа (ЕС) и неговите сателити.

Забелязахте ли, че няма нито дума за електроенергийната сигурност на Украйна и интегрирането на електроенергийната и система с ENSTO-E.

От руска страна меморандумът беше подписан от Юрий Селезньов, ректор на АНО ДПО “Техническа академия на Росатом”, а от европейската страна – от изпълнителния директор на ENEN Педро Диез Порас.

Документът, обединяващ образователни организации от Русия и Европа, се фокусира върху запазването и по-нататъшното развитие на знанията в областта на ядрената наука и технологии, разширяване рамките за сътрудничество в изследователските дейности и съвместно участие на университетите в международните проекти HORIZON 2020 и NEST ОЭСР/АЯЭ.

Първият проект по ENEN-RU беше иницииран през 2008 г. чрез работна подгрупа за образование и обучение на персонала на групата „Росатом-Евратом“ за научно и техническо сътрудничество.
От руска страна куратор на сътрудничеството с ENEN е Блокът за управление на иновациите на Държавнатакорпорация „Росатом”, а координатор и оператор за взаимодействие с университетите – Техническата академия на „Росатом“.

Източник: http://www.atomic-energy.ru/news/2019/04/17/94102

В момента около една четвърт от енергията, която европейските държави получават, идва от атомни електроцентрали, а още 20% се доставят от ТЕЦ, работещи с въглища и газ. Що се отнася до вятъра, този източник осигурява само 10% от общата консумирана енергия в Европа.

Но до 2027 г. състоянието ще се промени значително. 23% от енергията ще бъде генерирана от вятърни централи, инсталациите за биогаз ще произвеждат обеми от този енергиен източник, които ще генерират около 20% от общата енергия. Други 20% ще бъде генериран от топлинни електроцентрали, които ще продължават да горят метан, атомните електроцентрали осигуряват 20% и други 10% – от „мръсни“ въглищни топлоелектрически централи. Що се отнася до слънчевата енергия, нейният дял ще се увеличи до около 6-7%.

Вятърът ще играе толкова важна роля, защото е един от най-достъпните ресурси, особено на брега. ЕС има отлична възможност да получи „зелена“ енергия, като постепенно се отказва от замърсяващите природата енергоизточници.

През 2017 г. Европа е произвела около 15,78 мегавата електроенергия с помощта на вятърни електроцентрали. Ако се вярва на прогнозите, до 2040 г. тази цифра ще се увеличи до 200 MW.

Още подробности на: https://habr.com/company/madrobots/blog/424913/

Логиката на бизнесмените е проста – доколкото Европа започна активно да обсъжда въпроса за енергийната независимост и диверсификацията на доставките, още един източник на енергия няма да им попречи.
Слънцето в Сахара блести два пъти по-интензивно, отколкото на северния бряг на Средиземно море, и оттук цената на произведената тук енергия ще бъде по-ниска. Тоест, проектът на първо място ще е изгоден предимно за инвеститорите – трябва да отделят само 6 милиарда долара.

Строителството на слънчевите електроцентрали искат да започне през 2018 година, първият подводен кабел да бъде прострян до Малта през 2021 година, една година по-късно, ще започнат доставките на електроенергия за Италия, а през 2024 г. да стигне до Франция.
Това звучи амбициозно, но гвоздеят е в техническия партньор на TuNur, компанията Nur Energie, досега е изградила само две скромни съоръжения в сферата на слънчевата енергия. Дали тя е способна на такъв голям проект?

Но най-големият проблем се крие в самата Тунис, където много жители виждат в това, което се случва само легитимен опит да изпуснат своята земя с нейните ресурси от ръцете си.
Макар и да става дума за пустинята с безмилостното изгарящо слънце – сега западният капитал смята, че това е ценност и се стреми да узурпира правото да се разпорежда с нея.
А дали наистина е нужна на Европа електрическата енергия от Сахара?

Източник: https://www.techcult.ru/technics/4558-v-evropu-solnechnuyu-energiyu-iz-sahary

В най-малко 20 случая нарушителите са успели да проникнат във вътрешните мрежи на производителите на енергия.
В няколко случая става въпрос за оперативен контрол: хакерите са имали достъп до средствата за управление на оборудването, отговорно за подаване на електроенергия на потребителите..

Според Symantec нападенията се управляват от групата Dragonfly, която действа най-малко от 2011 година.
След 2015 година дейността на групата се е силно активизирала.

Типични особености на тази група са използването на публични хакерски и административни инструменти – PowerShell, PsExec, Bitsadmin и други.
Според експерти членовете на групата са направили такъв избор, за да усложнят проследяването.

В някои от злонамерените програми, използвани от Dragonfly, има коментари на руски и френски. Очевидно един от тези езици се използва за отклоняване на вниманието.

Източник: https://www.kv.by/news/1052290-hakery-poluchili-dostup-k-upravleniyu-energokompaniyami-v-ssha-i-evrope

Това той заяви на 19 юни 2017 г. по време на пресконференция в рамките на международния форум „Атомекспо 2017“.

С излизането на Великобритания от Европейския съюз се губи един значителен глас в полза на ядрената енергетика в Европа, а противниците на този отрасъл сред страните членки на ЕС стават все повече.
Затова Тим Йео предлага да се създаде нова ядрена организация от 10-12 страни на Евросъюза, които досега са поддържали използването на ядрена енергия, а това са именно Турция, Украйна, Беларус и Русия. По-тясното сътрудничество между страните може да подпомогне по-ефективната стандартизация в производството на ядрена енергия, което, на свой ред, може да помогне да се намалят и разходите. Йео категорично подчерта, че подобна организация в никакъв случай не може да замени Euroatom.

Източник: http://www.energinyheter.se/20170620/17884/tim-yeo-tiden-ar-inne-en-ny-karnkraftsorganisation-i-europa

Китай строи 20 нови ядрени енергоблока, а Южна Корея има пет, които се намират в процес на изграждане.
Същевременно шест блока се строят в Западна Европа, а в САЩ броят им е само четири.
Това едва стига за заменянето на старите американски ядрени енергоблокове, които излизат от експлоатация.

Повечето от половината от реакторите по света се изграждат в Азия, като болшинството им е в Китай.

„Ядрената енергия процъфтява в чужбина, но не и в САЩ“, заяви Джон Кийли, говорител на Института по ядрена енергия (NEI). „Търсенето на електроенергия нараства в развиващите се страни, където стотици милиони домакинства се сдобиват с първите си хладилници, телевизори, компютри и дори най-обикновени електрически крушки“.

Заедно с голямото търсене на електроенергия, азиатските правителства смятат, че ядрената енергия е ключова част от националния престиж.
Китай и другите развиващи се страни искат да дадат на местната ядрена индустрия големи предимства, за да може тя да е финансово по-жизнеспособна, отколкото в САЩ, коментира www.climatechangedispatch.com .

Подробности на: https://www.seeker.com/earth/energy/nuclear-power-is-booming-in-asia-as-us-industry-struggles

Такерът Ineos Interpid с 27 хиляди m³ етан акустира на терминала на нефтохимическото предприятие Ineos – Rafnes в Норвегия.

Износители са американските сондажни компании Range Resources и Consol Energy, които добиват суровината в най-голямото находище на шистов газ в Marcellus в западна Пенсилвания.

Страните са подписали договор за доставки на шистов газ в продължение на 15 години.

Доставката е уникална защото:

Това е първата партида етан, добит от шистовите находища в САЩ, който се експортира за Европа;

Сто и осемдесет метровият INEOS Intrepid е първият от четирите танкера-газовози клас Дракон, които ще влязат в състава на флота на компанията, който ще достигне до 8 танкера.

Плановете на Ineos са впечатляващи

За 5 години Ineos е инвестирала 2 милиона долара в проекта за доставки на шистов газ от САЩ в Европа, който включва строителство и дългосрочен чартър на 8 танкера-газовози, а също и създаване на инфраструктура в САЩ и В Европа.

В САЩ е реализиран магистрален газопровод с дължина 300 мили от шистовото находище Marcellus с терминала за втечнен природен газ (ВПГ) във Филаделфия, а също са построени хранилища за газ.

В Европа компанията е построила двете най-големи хранилища за етан на предприятието Rafnes в Норвегия и Grangemouth в Шотландия, където ще се използва като гориво и суровина.

Очаква се първата доставка за завода в Шотландия също да бъде осъществена през тази година.

Към 2020 година Ineos очаква да получава от САЩ по 8 транспорта на месец, създавайки по този начин своеобразен виртуален газопровод от САЩ до Норвегия и Шотландия.

Цените падат

Ръководителят на Ineos Д Ретклифф ( Ratcliffe), въпреки топлите думи за проекта, които изрича, не изглежа да е реално доволен.

Действително, ако преди 5 години при цена на нефта над 100 долара за барел, доставките на ВПГ от САЩ е Европа изглеждаха ефективни, то сега, при дългосрочното намаляване на цените на нефта – надали ще има възможност да се изплатят направените инвестиции.

Политиката е другата страна на медала

Европейските лидери от дълго време се надяват на американския шистов газ, който да им помогне да заменят руския.

Макар, че на борда на танкера – газовоз INEOS Intrepid пише – “Шистовият газ е прогрес”, за прогрес да се говори е още рано.

Етанът, докаран от Ineos, в този случай може да се възприема само като инструмент за натиск върху руските доставки на газ в Европа.

За европейския пазар на енергоносители доставяният етан, още повече в скромни количества, не играе особена роля.

Етанът се счита за най-лошия от въглеводородите и се използва предимно като суровина в химическата промишленост, например, за производство на пластмаси.

Газпром доставя в Европа предимно метан, който има по-широк набор от полезни свойства. По-точно, метанът е подходящото гориво за газови ЕЦ, ТЕЦ и топлофикация.

Обаче като информационен повод за поредната вълна на недоволство от доставките на руски газ в Европа напълно става.

Източник: http://neftegaz.ru/news/view/147576

Според разказа на Улф Бунтген от федералния изследователски институт на Швейцария в Бирменсдорф, Cs¹³⁷ притежава достатъчно дълъг период на полуразпад, около 30 години, и добре се усвоява от организмите на животните, растенията и гъбите, което го прави един от най-опасните радионуклиди за здравето на човека и всичките останали живи същества.

С помощта на няколко специално обучени кучета, учените са извършили десетки експедиции в различни ъгълчета на Европа, където растат така наречените Бургундски трюфели (Tuber aestivum), един от най-разпространените видове на тези гъби.

За 4 години търсене учените са успели да съберат само 82 образци от тези редки гъби на територията на Швейцария, Германия, Франция, Италия и на редица други европейски държави. За тяхна изненада, нито един екземпляр от тези трюфели не е съдържал Cs¹³⁷ . Съдържанието му е било до 2 Bq/kg, което е 300 пъти по-малко от максимално допустимите стойности.

«Ние бяхме много приятно удивени от това, че всички екземпляри гъби, които успяхме да съберем, съдържаха съвсем незначителни концентрации на Cs¹³⁷. Разбира се, избраният от нас метод за търсене на трюфели не е идеален и не покрива цяла Европа, все пак можем да направим някои предварителни оценки», заяви Бунтген.

Засега учените не знаят, как трюфелите са избегнали замърсяването с цезий, и характерно ли е подобно поведение на гъбите, които растат в Беларус, централна Австрия и в Русия – в районите, подложени на максимално замърсяване.

По време на аварията на четвърти блок на Чернобилската АЕЦ на 26 април 1986 година в атмосферата са били изхвърлени, наред с другите радионуклиди, 24 килограма Cs¹³⁷ , разпръснат над почти цяла Европа, Източен Беларус, Украйна и западна Русия. Следи от него се наблюдават в почти всички държави от Централна и Източна Европа и до днес.

Източник: http://www.strf.ru/material.aspx?CatalogId=222&d_no=116652#.VtBJOUAgpIg

Б.Р. – Актуалните към момента изкупни цени за килограм бели пресни трюфели са – от 1200 до 1800 евро. Черните са значително по-евтини – от 350 до 650 евро за килограм.

Преработката на ОЯГ не се развива

На нос Ла Хаг в северозападна Франция се намира завод за преработване на ОЯГ. В постройките, които се наричат UP3, има една зала, в която входът е невъзможен. Зад дебелото около метър стъкло роботи разглобяват ОЯГ, докарано от различни държави.

Това важно предприятие подържа европейския горивен цикъл. То има договори с такива държави, като Германия и Швейцария.Все пак прес-секретарят на комбината казва, че в последно време броят на поръчките се е намалил.

През последните години количеството на преработеното ОЯГ се е намалило в сравнение с втората половина на 90-те години с 30% и е достигнало 1200 тона. На първо място е намаляло количеството на френското гориво, обаче след аварията на АЕЦ “Фукушима-1” количеството на ОЯГ от чужбина също е намаляло.

Германия обяви, че до 2022 година планира да спре всичките си реактори. Швейцария е решила да направи същото до 2034 година. Франция, която експлоатира най-много ядрени енергийни реактори в Европа, също през миналата година реши да намали дела на ядрените генерации от 75% до 50%, затова количеството на ОЯГ за преработка надали ще се увеличи.

Пълно отказване от въглищните електроцентрали

Коментирайки ситуацията в европейските държави, свързана с ядрената енергетика, един от френските учени отбелязва: “Различните държави са отнасят по различен начин към ядрената енергетика – едни покриват търсенето на електроенергия, като увеличават срока за експлоатация на енергоблоковете и се отказват от изграждането на нови АЕЦ”.

През миналата есен Великобритания обяви, че до 2025 година ще се откаже от въглищните елекртоцентрали. Британците планират да увеличат количеството не само на вятърните и слънчевите генерации, но и на атомните електроцентрали.

Отначало те ще се избавят от 15-те съществуващи въглищни електроцентрали, а след това ще строят нови АЕЦ. Вече са избрани 8 площадки за изграждането им. Великобритания се стреми да намали емисиите на CO₂, които са една от основните причини за глобалното затопляне.

Финландия строи АЕЦ от ново поколение. Чехия и Унгария също са за развитие на ядрената си енергетика. Руският Росатом строи АЕЦ в страната и в чужбина.

Ситуацията в Украйна

В Украйна, където стана аварията на Чернобилската АЕЦ, сега работят 15 енергоблока. Планира се изграждането или дострояването на още два. Ядрената енергетика формира 55% от енергийния баланс на страната.

През 90-те години на миналия век изграждането на нови енергоблокове беше спряно. Обаче поради зимните студове и недостигът на електроенергия през 1993 година новото правителство отмени мораториума за изграждане на нови мощности на ядрената енергетика. Даже и сега в някои райони на страната електроенергията не достига.

Поради засилващата се конфронтация с Русия Украйна пренасочва развитието на ядрената си енергетика с цел да избегне (измислената б.р.) руска зависимост.

Всичките действащи реактори в Украйна са съветско или руско производство. Горивото, което те използват, също е произведено предимно в Русия. През лятото на 2015 година Украйна разтрогна договора с руска компания за дострояване на Хмелницката АЕЦ.

Сега страната търси алтернативен доставчик на ядрено гориво в лицето на американската Westinghouse.

Източник: http://inosmi.ru/science/20160202/235250832.html

Мощността на ВяЕЦ в ЕС, която през 2014 г. достигна 129 GW, посреща 8% от търсенето на електричество в Европа, което е еквивалентно на средното годишно потребление на Белгия, Холандия, Гърция и Ирландия.

Според доклад на JRC, впечатляващия растеж на индустрията ще позволи най-малко 12% дял на електроенергия от ВяЕЦ до 2020 година, което дава значителен принос към целта в Европейската енергетиката да има 20% дял на енергията от възобновяеми източници.

 В доклада на JRC за състоянието на вятърната енергетика през 2014 са представени технологии, пазар и икономика на енергийния сектор от вятъра с фокус върху ЕС. 

Вятърната енергия е енергията от възобновяеми източници, която има най-широкото и най-успешното развитие през последните две десетилетия, за увеличаване на инсталираните мощности от 3 GW до 370 GW. 

През миналата година бе поставен рекорд от 52,8 GW мощност на вятърни турбини, инсталирани в целия свят, което е увеличение с 48% в сравнение с 2013 година и със 17% спрямо рекорда от 2012 година (45.2GW).

 С 23,2 GW нови ВяЕЦ и пазарен дял от 44%, Китай е доста по-напред от страните-членки на ЕС, в които общо бяха инсталирани 13.05 GW.

ЕС обаче все още води с кумулативен капацитет от 129 GW на вятърните инсталации на сушата и в морето. Шест страни – Дания, Португалия, Ирландия, Испания, Румъния и Германия – произвеждат между 10 и 40% от своята електроенергия от вятър.

 Европейските производители на вятърни турбини представляват 78% от световния пазар през 2014 година. В контекста на висока конкуренция и намаляващите цени на турбините, производителите са успели да подобрят своите балансови параметри благодарение на по-добро управление на разходите и намаляване на разходите за суровини и материали. 

Разходите за генериране на вятърна електроенергия продължават низходящата си тенденция. Силно намаляват и разходите за финансиране реализирането на проектите

Предистория:

Делът от потреблението на енергия в ЕС от възобновяеми енергийни източници – 20% е част от така наречената стратегия „20-20-20″ за измененията на климата до 2020 година , която също предвижда намаляване с 20% на емисиите на парникови газове в ЕС спрямо 1990 г., и 20% подобрение в областта на енергийната ефективност на ЕС.

През Октомври 2014 лидерите на ЕС се споразумяха за нови цели до 2030 година: намаляване на емисиите  на парникови газове с поне 40% в сравнение с 1990 година, а също и най-малко 27% дял на  възобновяемата енергия до 2030 година.

Изследване на състоянието и внедряване на възобновяеми енергийни източници подкрепя стратегията на Европейската комисия за сигурна, достъпна и благоприятна за климата енергия – чрез енергийния съюз.

Стратегията, която започна през февруари 2015 г., се основава на солидарността между държавите-членки, когато се сблъскат с прекъсвания за доставка на енергия, по-добре свързан енергиен пазар със свободно движение на енергия през границите, подобряване на енергийната ефективност, която може да бъде считана като енергиен източник и траен преход към общество с ниски въглеродни емисии. Използването на енергия от ВЕИ по време на борбата с климатичните промени е и стимул за нови работни места и растеж и представлява инвестиция в бъдещето на Европа.

Източник: https://ec.europa.eu/jrc/en/news/wind-energy-provides-8-percents-europe-electricity?search

АЕЦ “Темелин”

Неотдавнашното решение на чешкото правителство за стартиране на мащабна програма за дълговременно развитие на ядрената енергетика доведе до задълбочаване на пропастта.

Част от плана се явява строителството на нов ядрен реактор недалеч от границата с недоволната Австрия, пише агенцията. Чешкият министър на промишлеността и търговията Ян Младек предполага, че до 2040 г. половината от електричеството в страната ще бъде от ядрени мощности и четвърт от възобновяеми източници.

Словакия и Унгария също строят нови ядрени реактори, а Полша разглежда възможността за стартиране на собствена ядрено-енергийна програма. Тези държави смятат, че ядрената енергетика е по-евтина и чиста, и твърдят, че е несправедливо, когато богатите страни от ЕС се наместват в този въпрос.

Правителството на Германия взе решение за поетапен отказ от използването на ядрена енергия до 2022 г. след аварията в японската АЕЦ „Фукушима“. Австрия се отказа от ядрената енергетика след Чернобил. Двете страни смятат, че риска от ядрена катастрофа превишава възможната изгода от ядрената енергетика.

Според Младек, за да се осигури енергийната независимост и сигурност на Чехия, е необходимо веднага да се започне подготовката и да се построи по още един енергоблок в АЕЦ „Темелин“ и Дуковани“ с възможност за изграждане на по допълнителни блокове. Другият вариант – да се увеличи използването на природен газ бе отхвърлен, тъй като ще доведе до увеличаване на енергийната зависимост от Русия, заяви министърът.

АЕЦ „Темелин“ от дълго време е източник на търкания между Чехия и Австрия. Австрийският министър на околната среда Андре Рупрехтер вече заплаши да предприеме правови мерки за решаване на проблема с разширяването на АЕЦ „Темелин“, но чехите са решени да продължават напред, отбелязва журналистът от АP.

Местните еколози осъдиха плана, а някои икономисти последваха примера им, отбелязвайки липсата на важни финансови детайли в него. „В настоящето е нереално да се построи АЕЦ без каквито и да е субсидии или помощи от държавата“, смята енергийният анализатор от J&T Bank Михал Снобр. Междувременно Ян Младек е уверен, че компанията CEZ, в която правителството притежава контролния пакет, може да си позволи такъв проект.

Автороригиналната статия: KAREL JANICEK – Associated Press

Подробности със снимки на: http://meredith.worldnow.com/story/29570429/europe-divided-along-former-iron-curtain-over-nuclear-power