Евгений Акимов и Юрий Сараев (в средата), Фото AtomInfo.Ru

Виктор Мурогов, Фото AtomInfo.Ru

МСВАЭП е отворена организация

Юрий Сараев:

Международният съюз на ветераните от атомната енергетика и промишленост (МСВАЭП) е отворена международна обществена организация, която работи от четири години. Сега тя обединява 16 обществени организации от 9 държави.

Една от задачите на нашия съюз е да убеждава хората в ползата от ядрената енергетика, която се явява сега като най-екологичен и чист вид производство на енергия, неограничено, по принцип от свойте ресурси. Освен това, ние преследваме целта да способстваме за запазване на критичните знания и опита на ветераните и предаването им на младото поколение.

Евгений Акимов:

При създаването на МСВАЭП ние се ръководехме от следното съображение. Както всички знаят, последствията от експлоатацията на ядрени обекти не винаги са били положителни. Имало е и отрицателни последствия, включително, от огромен мащаб – TMI-2, Чернобил,Фукушима.

Очевидно е, че крупните аварии се отразяват лошо на отношението на населението към отрасъла, хората се настройват против атома. От друга страна, специалистите са уверени – ядрената енергетика и промишленост относно безопасността сега се явяват като най-много технически осигурените сектори на енергетиката и промишлеността.

Ние, като ветерани и професионалисти, постоянно обясняваме това на населението и, особено на младежта. Обаче управляващите, в грижата на които влиза пропагандата сред населението, ни търсят много малко за тази работа.

По вторият проблем – задачата на съюза. Разривът между поколенията, допълнили образованието си в отрасъла, става критично опасен. По-нататъшното развитие на ядрената енергетика без предаване на знанията, опита и традициите, натрупани в живота и в кръвта на поколенията, няма да бъде успешно. НИе като съюз на ветераните за всички нас, че е важно разривът да бъде напълно ликвидиран или сведен до допустимия минимум.

Ние доста активно контактуваме с МААЕ по програмите за управление и съхраняване на ядрените знания. Плътно си сътрудничим, например, с Янко Янев, ръководещ тази дейност в агенцията, а сега е организирал Международен Център по Управление на ядрените знания във Виена, участваме в семинарите, организирани от МААЕ.

Приятно е също, че ръководствата на експлоатиращите и регулиращите организации от държавите, участващи в МСВАЭП, посрещнаха създаването на съюза с голямо задоволство. Те виждат ползата от нашата дейност и разчитат, че тя ще даде плодове.

Ще ви приведа ярък, според мен, пример от нашата работа по предаване на знанията. На Калининската АЕЦ стоеше задачата за продължаване на срока за експлоатация на първи и втори блок (сега на първи блок това е вече изпълнено).

За успешното завършване на дейностите по ПСЕ голям принос имат именно ветераните от централния апарат на “Росэнергоатом” и Калининската АЕЦ, знаещи и разбиращи всички детайли и подробности от строителството и експлоатацията на енергоблоковете. Ако ги нямаше ветераните, без тяхната памет, знания, интуиция, изпълнението на проекта би се сблъскало с големи трудности.

Виртуалният музей

Юрий Сараев:

Ще посоча още един проект, в който МСВАЭП взема най-живо участие. Заедно с Обнинският ИАТЭ НИЯУ (МИФИ) ние предложихме да се създаде  катедра по история на ядрената енергетика.

За руските и чуждестранни студенти ветераните (преподаватели, специалисти) ще четат лекции по история на ядрения отрасъл в нашата страна и по целия свят.

В ИАТЭ вече е създадена с помощта на МААЕ видеотека с лекции на водещи световни учени, започвайки от момента на зараждането на отрасъла – от Айнщайн, Енрико Ферми, Максуел Планк до наши дни – В.И.Субботин, И.И.Новиков, В.В.Орлов и други.

Кое е важното, ние планираме на просто хронологични обзори (“такъв реактор е бил построен тогава”), а искаме да даваме анализ за развитието на технологията.

Спомнете си, какви розови сънища имаше Ферми след като се изясни практическата възможност за получаване на енергия от деленето на атомното ядро. Какво се е изменило от тогава, по какъв път е тръгнал отрасъла? какви надежди се възлагаха, какви предсказания се правеха – и какво ние получаваме сега? Всичките тези моменти ние имаме намерение да разкажем на студентите.

Разбира се, ще има спорове, дискусии и обсъждания. По същата, Чернобилската АЕЦ, където ние с Евгений Михайлович бяхме ликвидатори, и досега колкото хора, толкова и мнения.

Виктор Мурогов:

Ако трябва да бъдем съвсем точни, ситуацията относно катедрата е такава. Когато ние за първи поставихме този въпрос, от университета справедливо ни отговориха: “По подразбиране в Катедрата има списък на изучаваните дисциплини, списък на предметите и така нататък”.

Катедрата – това е символ на организационното действие. Затова ни предложиха да не се привързваме към формалното понятие за катедра, а да се създаде вместо това Център или Лаборатория по История на развитието на Ядрената наука и техника.

сама по себе си идеята за лекционните курсове по историята на ядрената енергетика е съвременна и необходима. В нашата страна под ръководството на Л.Д.Рябев е написана достатъчно пълна история на военния атомен проект, но по мирната част на използването на ядрената енергия подобни обзорни материали с детайлен анализ не достигат.

Определен набор от лекции ние имаме подготвени, даже и в различни варианти. Например, има вариант за ученици. Има и вариант за директори и главни инженери на АЕЦ. Сега към тях се добави и вариант за управленци, предназначени за корпоративната академия на “Росатом”.

Подготвена е популярна, ако така може да се каже, литературно-просветна история за развитието на ядрените технологии за “хуманитаристи” (за широк кръг – стопански дейци, местни ръководители, за широки кръгове на интелигенцията и други).

Ние се стараем да излезем извън пределите на отрасъла. Например, по покана на ръководителя на „Роснано“ А.Чубайс ние четохме цикъл от лекции за ученици от горните класове и за техните учители в “Наноград” (под Самара). Участието в лятното училище на “Наноград” беше за нас полезен опит от гледна точка на организацията на мероприятието и директното общуване с новото поколение и с наставниците им.

Ако надникнем в бъдещето, то на нас би ни се искало да организираме в ИАТЭ НИЯУ (МИФИ) виртуален музей на ядрената енергетика в рамките на вече споменатия Център за История на ядрената наука и техника. Той би демонстрирал развитието на идеята – как се е развивала ядрената наука и техника.

Помещението в ИАТЭ вече ни е определено. Имаме огромен обем от информация (печатна литература, видеофилми, лекции, учебници и други), които са събирани с години с усилията на ентусиастите. Ние се надяваме и за в бъдеще на подкрепата на ръководството на НИЯУ (МИФИ).

Ние сме подготвили и вече изпратили писмо от Съвета на Съюза на ветераните на Атомната Енергетика и Промишленост до С.В.Кириенко с молба за помощ при реализиране на нашите планове (вллючителнос организационна техника) за организиране на сайт, производство на видеоматериали, нови лекции и учебни пособия, четене на лекции в информационните центрове на Росатом в нашата страна и в чужбина.

Към виртуалния музей задължително ще има регулярно обновяван сайт. В плановете ни влиза издаване на трудове – спомени на ветерани, научни статии, обзорни материали. Освен това, започвайки от тази година, ще провеждаме ежегодни семинари, на които ще се обсъждат насъщните проблеми на отрасъла.

Трябва да се поясни, защо ние активно си сътрудничим именно с ИАТЭ НИЯУ (МИФИ). Обнинският ВУЗ се превърна в последните години в голям международен компус. Тук е създаден център за обучение на студенти-чужденци. В ИАТЭ се обучават студенти от Турция, Виетнам, очакват се от Бангладеш. Общият брой на чуждестранните студенти превишава хиляда души.

Обърнете внимание, че в Обнинск пристигат студенти от страните новаци в ядрената енергетика. Освен това, в тези държави е необходимо по-нататъшно развитие на обикновената промишлена култура. Ние се надяваме, че с помощта на нашия Съюз готовността на тези държави за приемане на мирния атом ще се повиши до съответното ниво.

Международната дейност

Юрий Сараев:

Добър въпрос – кои трябва да се считат за ветерани? Сега ние пренасяме центъра на тежестта не на ветераните от нашата възраст, а на тези хора, които сега се готвят да излизат в пенсия. Те още по-добре са наясно от старите кучета – те са работили при пазарните условия, и ние се стараем да ги привличаме към нашето движение.

Дали ветераните са готови охотно да споделят знанията си с младежта? Мога да отговоря, че от момента, когато започнахме да създаваме нашия съюз, ние не сме се сблъсквали с масово неразбиране  от страна на ветераните. Не сме се бояли да предаваме своите знания. Напротив, имаше подкрепа за нашите идеи и стремеж да се обединим.

Разбира се, случвало се е всичко. В отделни случаи сме чували: “Не ме закачайте, нямам намерение да предавам знанията си, защото после ще ме изхвърлят като ненужен”. Но когато побеседваш с човека, и му обясниш нашите цели и задачи, негативизмът изчезва, и хората стават наши съратници.

Впрочем, в някои от страните, които сега са членове на МСВАЭП, организации на ветераните просто нямаше. Ние се радваме, че появяването на Съюза инициира създаването на национални организации.

Виктор Мурогов:

Ще добавя. Аз споменах за руските ежегодни семинари, които вече провежда и ще провежда нашият Съюз. Аналогични мероприятия се надяваме да организираме и в страните от Източна Европа – членове на нашия Съюз. Ние имаме нужда по-често да се срещаме и да обменяме мнения.

Евгений Акимов:

Нещо повече, в нашия устав е направо записано, че четири пъти в годината ние трябва да се събираме в различни държави. Естествено, ако се срещаме в България, тогава ще обсъждаме въпросите, интересуващи българската страна, ако в Унгария – тогава на унгарската и така нататък.

Юрий Сараев:

Наскоро в МСВАЭП влезе българският “Съюз на ветераните от ядрената индустрия”. По този повод ние бяхме в Козлодуй, присъствахме на юбилейните тържества по повод на 40-годишнината на централата.

Признавам, че чувствата след посещението ни в България бяра раздвоени. Някога тем работеха 6 реактора. Но четири блока с ВВЭР-440 бяха спрени много преди изтичане на проектния срок за експлоатация. Подобни блокове и до днес прекрасно работят в Унгария, Финландия…Затварянето на българските блокове стана в резултат на политически игри. За нас друг отговор няма.

Виктор Мурогов:

За българския атом 2014 е юбилейна година, точно така, както и за руския. Само, че в нашата страна ние отбелязахме 60 години на Първа атомна, а в България  – 40 години на АЕЦ “Козлодуй”.

Бяхме поканени от българските колеги. В рамките на юбилейните мероприятия ние проведохме заседание на ръководството на МСВАЭП, срещнахме се с ръководството на централата – тогава директор беше Иван Генов.

Съгласен съм с Юрий Парфеньович. Впечатлението от посещението ни беше двойствено. “Празник със сълзи на очите”. От шестте блока в експлоатация останаха два, по седми блок няма нищо ясно. България за 40 години създаде мощни научни кадри, стана пионер в усвояването на технологията и експлоатацията на АЕЦ със съветските реактори ВВЭР. Не е ясно, какво ще бъде в бъдеще.

Политиците в София седят и решават – да се строи ли Белене, да се строи ли “Козлодуй-7”? Трябва ли да се купуват реактори от Русия или от САЩ? Всяка партия си има собствено мнение, а работата в крайна сметка тъпче на едно място.

Аз считам, че в България е формирана мощна култура по реакторите ВВЭР. Преминаването сега на AP-1000 или на някакъв друг западен проект – означава, да се стартира практически от нулата.

Юрий Сараев:

В заключение бих искал да отбележа, че нашата инициатива за създаване и развитие на новото направление в дейността на ветераните, съдейки по всичко, е отражение на по-широкото движение в нашата страна. За това свидетелства заседанието на Президиума на Държавния Съвет във Воронеж (5 август 2014 година), на което Президентът на РФ говори “За по-активната роля на ветераните за предаване на знанията и опита на младото поколение”. Това обстоятелство ни вдъхва надежда и оптимизъм.

Благодарим за разговора с кореспондентите на AtomInfo.Ru и AtomInfo.Bg.