Атомните електроцентрали, използващи разтопени соли като гориво и охлаждаща течност, ще бъдат инсталирани на шлепове и ще бъдат модулни структури с мощност от 200 до 800 MW.

По време на техния 24-годишен живот такива атомни електроцентрали ще помогнат за предотвратяване на емисиите на повече от 26 милиона тона въглероден диоксид в сравнение с електроцентралите, работещи с въглища.

Източник: http://newswire.ca/news-releases/korea-hydro-amp-nuclear-power-samsung-heavy-industries-and-seaborg-technologies-form-consortium-to-develop-cmsr-based-floating-nuclear-power-plants-827319243.html

Общото производство на енергия от портфолиото от целеви проекти съответства на около 4% от годишното потребление на електроенергия в Дания, което е достатъчно за захранване на повече от 300 000 датски домакинства, каза GreenGo Energy.

Съгласно споразумението за партньорство, което обхваща инвестиции през следващите три до пет години, Commerz Real и Hydro Rein ще придобият проекти от GreenGo Energy и ще осигурят финансиране чрез развитие и строителство до въвеждане в експлоатация (COD).

Съвместното предприятие вече е закупило два проекта с обща мощност 362 мегавата (MW), които са планирани за пускане в експлоатация през 2026 г., каза GreenGo Energy.

Датското правителство се стреми към 100% възобновяема енергия за потреблението на енергия в страната до 2027 г. и капацитет на слънчевата енергетика от 20 GW до 2030 г.

Сделката бележи първата инвестиция на Hydro Rein в Дания, както и първият й опит в слънчевата енергетика в скандинавските страни, каза в изявление главният изпълнителен директор Оливие Жирадот.

Сделката GreenGo Energy бележи втората инвестиция за норвежки инвеститори в датски соларни разработчици този месец, след като енергийната фирма Equinor (EQNR.OL) се съгласи да купи BeGreen.

($1 = 1,0015 евро)

Източник: https://www.reuters.com/business/sustainable-business/commerzbank-norsk-hydro-invest-600-mln-euro-into-1-gw-danish-solar-2022-11-08/

Около 50% от датските домакинства, които в момента се отопляват с природен газ, ще преминат към централно отопление до 2028 г.

Според плана на правителството домакинствата, които в момента имат индивидуално отопление на газ, ще получат писмо до края на тази година, в което ще бъдат информирани за вариантите за преминаване към топлофикация.
Другите домове ще използват електрически термопомпи до 2030 г.

Това съобщи министърът на климата и енергетиката на Дания Дан Йоргенсен по време на представянето на енергийната реформа на правителството, която включва план за прекратяване на зависимостта на Дания от руския газ.

Жителите на домове, които не могат или не искат да преминат към централно отопление или термопомпи, „трябва да преминат към биогаз и да продължат да използват отопление на газ, но това е зелен биогаз, за да можем да гарантираме, че сме свободни от (руския президент) Путин“, каза Йоргенсен.

Възобновяемата енергетика

Освен това датското правителство засилва програмата си за развитие на възобновяема енергия. По-специално, страната планира да увеличи четири пъти броя на слънчевите и наземните вятърни паркове до 2030 година.
Половината от електроенергията в Дания вече се произвежда от вятърна енергия.

Източник: https://elektrovesti.net/80216_daniya-ozvuchila-plan-pripinennya-zalezhnosti-vid-rosiyskogo-gazu

Холандската компания Boskalis си партнира с Copenhagen Infrastructure Partners (CIP), компания за управление на фондове, специализирана в инвестиции във възобновяема енергия, заедно с три други световно известни компании, които участват в търг за първия в света „енергиен остров“.

Технически подробности

Проектът, насърчаван от CIP, включва изграждането на „енергиен остров“ в датското Северно море на около 80-100 км от западния бряг на Дания, където природните условия са най-благоприятни за развитието на вятърна енергетика.
Потенциалната възможност за производство на вятърна електроенергия ще бъде 10 GW.

Островът ще служи като хранилище и един вид разпределителен център, откъдето енергията ще се доставя на Дания и други близки страни.

Освен това на него ще бъдат базирани сервизни, експлоатационни и други спомагателни служби, както и иновационна зона.

Най-близките планове

Датската енергийна агенция в момента води преговори с потенциални кандидати за търга, които се планира да бъде обявен до третото тримесечие на 2022 година.

Boskalis ще участва в търга съвместно с ACCIONA, DEME и MT Højgaard International. Консорциумът беше наречен NJORD Group.

Източник: https://elektrovesti.net/78498_okolo-poberezhya-danii-khotyat-sozdat-pervyy-v-mire-energeticheskiy-ostrov

„Частните компании не се вълнуват от замърсяването на околната среда, те носят минимална отговорност“, притесняват се инициаторите за рязко увеличение на данъка върху емисиите на CO₂.
„Днес компаниите плащат 180 CZK (крони) за тон емисии на парникови газове.“

Важно уточнение

Около 62% от промишленото замърсяване с CO₂ в Дания идва от чуждестранни компании, чиито емисии се покриват от безплатните квоти на ЕС.
За една от най-загрижените държави за състоянието на климата в Европейския съюз това е петно в зеления дневен ред.

Решението на проблема

Сега е създадена експертна група, която през есента трябва да внесе предложения за реформата на „зеления данък“, която увеличава глобите и обхваща области, които до момента са освободени от тяхното плащане.

Някои от съседите на Дания вече са поели по този път. В Германия размерът на данъка на тон в крони е 450, а в Норвегия 1500 единици.

По-рано ElektroVesti писа, че датските корабоплавателни компании Evergas и Ultragas са създали съвместно предприятие Dan-Unity CO₂ – първата в света корабна компания, специализирана в транспортирането на уловения въглероден диоксид за съхранение и повторна употреба.

Източник: https://elektrovesti.net/75852_v-danii-gotovyatsya-v-10-raz-povysit-nalog-na-vybrosy-so2

Норките, заровени във военните райони в Норе-Фелдинг близо до Холстебро и Келвро край Каруп, трябва да бъдат изкопани поради опасения за замърсяване на околната среда.

След погребването им газовете, генерирани при разлагането, могат да изтласкат телата на животните от земята.
Има и опасения, че по този начин сметището може да замърси близките потоци и езера, в които тече питейна вода.
Едно от езерата се намира на 200 м от мястото на погребването им.

Подробности

Според парламентарно решение норките ще бъдат изкопани през май, шест месеца след погребението, когато вече не представляват „биологична опасност“, и след това изгорени в заводите за изгаряне „като търговски отпадъци“.

„По този начин избягваме да третираме норките като опасни биологични отпадъци“, се казва в изявлението на министерството.

Около 15,4 милиона норки са били убити в Дания след 4 ноември 2020 година.
От тях 5,5 милиона норки бяха унищожени в Daka (завод за производство на биогорива) или в инсталации за изгаряне на отпадъци.
Около 4 милиона норки са били закопани в трншеи в Norre Felding и Kelvro.

Източник: https://www.rbc.ru/rbcfreenews/5fe07f669a79477e88a3bc59?

Островен център за зелена енергия в Северно море ще бъде най-големият строителен проект в историята на Дания на цена от 34 милиарда долара.

Изкуственият ветроенергиен остров ще се намира на 50 мили (80 км) в морето, близо до полуостров Ютланд.
Ще бъдат разположени около 200 вятърни турбини с височина до 260 м. Очаква се строителството да започне през 2026 година.

Енергийният остров с площ от 120 000 квадратни метра (18 футболни игрища) първоначално ще може да разпределя 3 GW по подводен кабел директно на потребителите в страни с достъп до Северно море.
Този капацитет е достатъчен, за да снабдява с електричество 3 милиона домакинства.
В бъдеще островната територия може да бъде увеличена до 460 000 кв. м, а мощността на вятърните турбини – до 10 GW, което ще покрие нуждите от електроенергия на 10 милиона домове в Европа.

Датското правителство ще купи 51% от акциите в проекта. Останалото ще принадлежи на частния сектор.

„Северноморският енергиен център ще бъде най-големият строителен проект в историята на Дания и ще допринесе значително за реализирането на огромния потенциал на европейската офшорна вятърна енергетика“, каза датският министър по климата Дан Йоргенсен.

Офшорният вятърен парк има потенциал за разширяване на проекта, например чрез изграждане на пристанище и съоръжения за съхранение и преобразуване на енергия.
По този начин се предвижда възможността за комбиниране на офшорни вятърни електроцентрали (ВЕЦ) с електролизери, пригодени за морски условия за производство на „зелен“ водород.

Прототипите на електролизерите вече са тествани на сушата.
Обезсоляването и пречистването на водата ще се извършат в системата, което ще позволи използването на морска вода като суровина за електролизата.
За реализиране потенциала на „зеления” водород в открито море се изискват компактни електролизерни системи, които могат да издържат на суровите морски условия, да отговарят на минимални изисквания за техническо обслужване, като същевременно отговарят на необходимите показатели за производителност.

Освен това изобилието от офшорна вятърна енергия може да се използва за производство на екологично-чисти горива за корабоплаването, авиацията, тежката промишленост или тежкотоварни превозни средства.

Перспективите

Дания също ще изгради енергиен център на остров Борнхолм в Балтийско море край южното крайбрежие на Швеция.
Първоначалната мощност на двата възела ще бъде 5 GW, което е три пъти повече от настоящата инсталирана мощност офшорна Дания.
По-късно те ще бъдат разширени, за да осигурят обща мощност от 12 GW.

Датското кралство възнамерява да изостави производството на нефт и газ в Северно море до 2050 година.

За справка

Дания е пионер в офшорните проекти за ВЕИ.
Първата в света офшорна вятърна ферма, разположена край водите край датския остров Лоланд, е поръчана от Orsted, известна преди като DONG Energy, през 1991 г.
Други датски фирми, като производителя на турбини Vestas, са основни играчи на световния пазар на вятърната енергетика.

Европейският съюз планира да увеличи офшорните мощности на вятърната енергетика до 60 GW към 2030 г. и до 300 GW до 2050 г.

Източник: http://www.energyland.info/news-show-tek-alternate-211185

Датската компания Seaborg Technology AS планира да произвежда плаващи атомни електроцентрали с малък модулен реактор за Югоизточна Азия.

Seaborg Technology иска да доставя плаващи АЕЦ за региони от Югоизточна Азия, които зависят от изкопаеми горива и не могат да използват възобновяеми енергийни източници.

След разработването на технологията в Дания, Seaborg очаква да започне да изгражда малки модулни реактори на разтопени соли в Южна Корея и да ги доставя на клиенти там. По този начин компанията се надява да намали производствените разходи.

Срокът на експлоатация на плаващите АЕЦ ще е 24 години, а поректираната електрическа мощност ще бъде между 200 и 600 мегавата, в зависимост от броя на реакторите.

Очаква се първият енергоблок да бъде готов през 2025 г

Подробности на: https://www.bloomberg.com/news/articles/2020-11-25/danish-nuclear-startup-taps-billionaire-for-first-asian-reactor

Обектът е наречен „Комбинирано мрежово решение” (Combined Grid Solution, CGS).
Съоръжението свързва офшорните подстанции на датската офшорна вятърна електроцентрала Kriegers Flak – 600 MW, планирана да влезе в експлоатация през 2021 г., със съществуващите германски офшорни централи Baltic 1 (48 MW) и Baltic 2 (288 MW), използвайки два подводни кабела, всеки 200 MW и дължина 25 километра.

Съответно, електроенергията, генерирана от тези централи, може да бъде изпратена както в Дания, така и в Германия, в зависимост от пазарната конюнктура и системните нужди, което ще позволи по-ефективно интегриране на непостоянните възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в енергийните системи.

CGS служи като важен изпитателен полигон за интегриране на няколко офшорни вятърни парка за осигуряване на електроенергия на няколко държави.
Този подход ще бъде неразделна част от реализирането на „енергийни острови” – офшорни центрове за вятърна енергия, които ще бъдат създадени в Северна Европа.

Германският министър на икономиката Петер Алтмайер нарече проекта „европейски маяк за трансгранично сътрудничество в областта на офшорната вятърна енергетика“.

„В този проект 50Hertz и Energinet са пионери в ефективното интегриране на офшорните вятърни паркове в трансграничния европейски пазар на електроенергия“, каза Стефан Капферер, главен изпълнителен директор на 50Hertz.

„Проектът ни предлага няколко ефективни възможности за постоянен баланс на честотата и напрежението в нашите магистрални мрежи, за по-гъвкава интеграция на ВЕИ и повишаване на стабилността на цялата система …
По този начин CGS представлява важен елемент от нашата стратегия за покриване на 100 процента от потреблението на електроенергия в нашата мрежа в в рамките на една година от възобновяеми енергийни източници до 2032 година.
Освен това проектът демонстрира голямото значение на Европейската Балтийска зона за енергийния сектор“.

Хибриден интерконектор?

Поради факта, че магистралните мрежи на Източна Дания и Германия не са синхронизирани, беше необходимо да се изгради двоен преобразувател (конвертор) в подстанция Bentwisch близо до Росток, който преобразува входящия променлив ток (AC) в постоянен (DC) и веднага обратно в променлив ток. В този случай това е единственият начин да се осигури безпрепятствен трансфер на електроенергия между Дания и Германия.

Източник: https://elektrovesti.net/73101_pervyy-v-mire-gibridnyy-interkonnektor-otkryt-mezhdu-daniey-i-germaniey

Вижте и краткото видео на: https://www.youtube.com/watch?v=nHnD4IpKe7w

Както съобщава Treehugger, изпитанията са проведени на 1 декември 2016 година, когато за едно денонощие са произведени 216 MWh електроенергия, което според изчисленията на специалистите е достатъчно да задоволи нуждите на 7200 домакинства.

Турбината е висока 150 метра, всяка лопатка е дълга почти 90 метра.
Турбината V164 е разчетена за 25-годишна експлоатация, като 80% от детайлите на конструкцията и подлежат на замяна след изтичане на проектния експлоатационен срок

Минималната работна скорост на вятъра е 15 km/h, но оптималните и параметри се постигат при скорост на вятъра от 40 до 90 km/h.
Планира се изграждането на офшорен ветропарк с V164 на брега на Северно море, където вятърът е с подобни параметри.

Разработчиците и конструктурите обещават до края на годината мощността и да бъде повишена от сегашните 8 MW до 9 MW.

http://www.4coffshore.com/windfarms/turbine-mhi-vestas-offshore-wind-v164-8.0-mw-tid89.html

Гигантска вятърна турбина, която има размах на перките от рекордните 180 метра, се разработва от инженерите от компанията Adven и LM. Специалистите са създали елементи на ветрогенератора , каквито до сега в света няма равни.

“Но най-главното е, че ние не само създаваме най-голямата перка в света, а правим иновационен продукт, който е напълно технологически оправдан, притежава висока надеждност и абсолютно качество”, КАЗВА Алексис Крама (Alexis Crama), един от ръководителите на LM Wind Power.

За да постигне този резултат (88,4 метра) компанията е обединила усилията си с производителят на ветро-генераторна техника Adven.
Неговата турбина AD8-180 (една от най-големите в света) ще бъде поставена на мачта с височина около 90 метра и ще бъде оборудвана с гигантските перки на LM.
По този начин размахът на ротора на вятърната турбина ще бъде 180 метра.

Специално внимание е отделено на защитата от мълнии. Гигантските лопатки са така конструирани по такъв на1ин, че всичкото непредсказуемо природно електричество да отива директно в земята.
Освен това перките имат специално покритие, което им осигурява не по-малко от 20 години работа без абразивно износване от дъжд или сняг.

Планира се пилотният ветрогенератор да бъде монтиран в района на германския град Бремерхафен до края на годината. За превозването на перките ще бъде напълно спряно движението по маршрута на придвижването им.

Още подробности вижте във видеото на: http://econet.ru/articles/128697-samyy-bolshoy-v-mire-vetryak-postroyat-v-danii#

Страната обяви политика на нулева толерантност по отношение на добива на уран и други радиоактивни елементи още през 1988 година, докато беше под прякото управление на Дания.

През 2009 година беше предприета стъпка към по-голяма автономност и самоуправление. Това даде право на Гренландия да получи пълно управление на минералните си и въглеводородни ресурси. Все пак, Гренландия остана част от кралство Дания и външната й политика и отбраната се определяха от Копенхаген.

През октомври 2013 г. парламентът на Гренландия гласува да се премахне забраната за добив на радиоактивни минерали, което даде възможност на компаниите да започнат да добиват уран и редки земни минерали.

През януари 2016 г. правителствата на Дания и Гренландия се споразумяха за експортния контрол и сигурността на урана, както и на други радиоактивни субстанции.

Министърът на промишлеността, труда и търговията на Гренландия Ранди Вестергор Евалдсен сподели: „Споразумението гарантира, че ако на по-късен етап добивът на уран като вторичен продукт бъде разрешен, той може да се използва само за мирни граждански цели“.

Датското правителство ще предложи закони за сигурността и експортния контрол през следващите месеци. Засега проектозаконите ще бъдат внесени в парламента на Гренландия за обсъждане.

Източник: http://www.world-nuclear-news.org/UF-Denmark-and-Greenland-reach-uranium-export-agreement-2001165.html

Общият показател е по-малък от показателите за първата половина на 2014 година, според които 41,2% тогава са произведени от вятърните електроцентрали.

Освен това, министърът на Климата и Енергетиката на Дания заяви, че Дания, както и преди се движи във вярна посока за достигане на целите си по производството и използването на електроенергията.

“Ние, безусловно, ще достигнем нашата цел в сферата на енергетиката, която сме си поставили до 2020 година. Нашата страна е единствената в света, което е наш уникален рекорд. По този начин се бори срещу парниковия ефект”, – заяви министърът на климата Расмус Хелвег Петерсен (Rasmus Helveg Petersen).

Целта в сферата на енергетиката, за която говори министърът, се заключава в това, че Дания до 2020година планира половината от консумираната електроенергия да бъде от ВяЕЦ.

Източник: http://mignews.com/news/technology/world/070115_140148_65390.html

Елхите след празниците могат да се превърнат във важен енергиен ресурс. В Дания са пресметнали, че след коледните празници елхите могат да станат важен източник на енергия, ако се преработят в дървесни стружки.

Съгласно предварителните сметки, в Дания след празниците на улиците остават около 1,5 милиона елхи, които могат да се окажат полезни и след като изпълнят естетическите си функции.

Управлението на комуналното стопанство на Дания твърди, че потенциалът на енергията е тези елхи е достатъчен, за да се отопляват 3 хиляди стандартни жилища цяла година.

Ако се приеме, че средната височина на елхите е 1,5 метра, а теглото им е по 11,5 килограма, то в общото количество дървесина, според датчаните, при 10% влажност се съдържат около 129 мегаджаула енергия. От нея могат да се получат 54 хиляди MWhелектроенергия.

Средностатистическият дом с площ 130 m² за една година консумира 18,1 MWhелектроенергия. Това означава, че почти 3 хиляди такива къщи могат да се отопляват цяла година само от изхвърлените коледни елхи, даже ако значителна част от масата им е съсредоточена в игличките и малките клонки.

В Дания функционират над 100 хиляди отоплителни установки, които напълно или частично използват като гориво дървесни стружки.

Източник: http://elektrovesti.net/29186_vybroshennymi-elkami-posle-novogodnikh-prazdnikov-mozhno-god-otaplivat-3-tys-domov

На 4 декември 2013 година в холандския ядрен център в Петтен е било окончателно завършено изваждането на ОЯГ от реактора LFR (Low Flux Reactor).

Както съобщава компанията NRG, която е оператор на реактора, “ОЯГ е най-радиоактивната част на реактора, във връзка с което изваждането му е основна стъпка в дейностите по извеждане на реактора от експлоатация”.

Изваденото ОЯГ е било извозено в пункта за централизирано съхранение COVRA (Central Organization for Radioactive Waste) в провинцията Зеландия. Съгласно холандската политика в обастта на управлението на РАО и ОЯГ, отпадъците, независимо от нивото на активност, трябва да се съхраняват в повърхностно хранилище минимум 100 години.

След 100-годишно съхранение – за всяка от партидите отпадъци ще бъде дадено заключение за степента на по-нататъшната им опасност. След това тези РАО, които бъдат признати за опасни, както и преди, ще бъдат преместени в националното подземно хранилище

Експлоатацията на реактора LFR с мощност 30 kW е започнала през 1960 година и основно е използван като източник на неутрони за биологични и физични изследвания, а също и за образователни цели. Окончателно е бил спрян през декември 2010 година.

Сега в ядрения център в Петтен работи още един реактор High Flux Reactor (HFR) с мощност 45 MW. Той също е в експлоатация от 1960 година и сега е един от най-големите в света реактори за производство на изотопи за ядрената медицина. Той осигурява 60% от нуждите на Европа и 30% от световните нужди от радиоизотопи.

Вече се обсъжда въпроса, с какво да бъде заменен този реактор след като в близките години трябва да бъде спрян вследствие на изтичане на срока му за експлоатация.

Правителството на Дания през януари 2012 година взе решение за построяване на реактор, който да замени холандския HFR. Новият реактор, получил името Pallas, трябва да влезе в експлоатация най-рано през 2024 година.

Източник: http://www.atomic-energy.ru/news/2013/12/12/45618