Те представляват фоточувствителни мезопорести оксидни полупроводници, като основните принципи на тяхната структура са били описани през 1991 година в списание Nature.

Основата на първите клетки на Гретцел е бил порест слой от наночастици титанов оксид, наситен с органична боя.
По начало те не са били много ефективни и достатъчно стабилни поради използвания в тях течен електролит и същият органичен оцветител.

Гретцел и колегите му са търсили в продължение на много години начин да заменят течният електролит с твърд органичен полупроводник
На смяна на органичния оцветител в последствие са дошли материали със структурата на перовскитите.
Такава структура имат някой оксиди, халогениди, интерметалиди; също структурата на перовскта (или произлизаща от нея) притежават високотемпературните свръх-проводници, йонните проводници, много магнитни материали и сегнетоелектрици

За няколко години ефективността на новите слънчеви елементи се е увеличила от 9,7% до 22,1%.
Трябва също да се отбележи, че батерии на базата на клетките на Гретцел са ефективни в широк честотен спектър на светлината, включително до инфрачервената. Освен това могат да се произвеждат на гъвкава основа и да имат различен цвят.

Перспективите

Относно бъдещето на изобретението, Гретцел смята, че максимум до 5 години модули на базата на перовскитните слънчеви елементи ще се появят евтини и производителни слънчеви електроцентрали.

Що се касае до перспективите на енергетиката, базирана на използването на въглеводородите – нефтът, според мнението на Гретцел, ще бъде основно гориво още 50 години, а газът – малко повече.

Според членът на Международния комитет “Глобална енергия” Аднан Амин себестойността на произвежданата през следващите 10 години слънчева електроенергия ще спадне с 60%. Подобни са прогнозите и за вятърната енергетика.

Източник: https://www.nkj.ru/news/31067/

Още подробности на: http://www.globalenergyprize.org/en/laureates/2017/michael-graetzel