Страната обяви политика на нулева толерантност по отношение на добива на уран и други радиоактивни елементи още през 1988 година, докато беше под прякото управление на Дания.

През 2009 година беше предприета стъпка към по-голяма автономност и самоуправление. Това даде право на Гренландия да получи пълно управление на минералните си и въглеводородни ресурси. Все пак, Гренландия остана част от кралство Дания и външната й политика и отбраната се определяха от Копенхаген.

През октомври 2013 г. парламентът на Гренландия гласува да се премахне забраната за добив на радиоактивни минерали, което даде възможност на компаниите да започнат да добиват уран и редки земни минерали.

През януари 2016 г. правителствата на Дания и Гренландия се споразумяха за експортния контрол и сигурността на урана, както и на други радиоактивни субстанции.

Министърът на промишлеността, труда и търговията на Гренландия Ранди Вестергор Евалдсен сподели: „Споразумението гарантира, че ако на по-късен етап добивът на уран като вторичен продукт бъде разрешен, той може да се използва само за мирни граждански цели“.

Датското правителство ще предложи закони за сигурността и експортния контрол през следващите месеци. Засега проектозаконите ще бъдат внесени в парламента на Гренландия за обсъждане.

Източник: http://www.world-nuclear-news.org/UF-Denmark-and-Greenland-reach-uranium-export-agreement-2001165.html

Екип от специалисти начело с Алберто Рейес е изследвала проби от подводния грунд, взети от дъното на морето на юг от Гренландия. Анализът им е показал, че в тях се съдържат отлагания с давност от 440 хиляди години.

Изследователите предполагат, че това е резултат от свличане на ледения щит, което става вследствие на затоплянето на Земята, прекъсващо ледниковия период.

“Нашето изследване е първото свидетелство за това, че южногренландският леден щит е рухнал в морето през недалечното геологично минало”, – привежда NS думите на един от изследователите Андерс Карлсон от държавния университет в Орегон.

Ако това е така, то подобно свличане на ледения щит на Гренландия може да стане отново през относително кратък период по геологичните мерки, предполагат учените. Леденият коллапс може вземе една или друга форма: ледовете могат да се разтопят или да се свлекат във водата. И в този и в другия случай нивото на океана може да се повиши с 13 метра, което заплашва да бъдат залети такива градове, като Ню-Йорк, Лондон и Рио-де-Жанейро.

В мащаба на човешкия живот подобна перспектива не е много близка, възможно е да става дума за стотици години. Но повдигането на нивото на световния океан още от сега педизвиква сериозни проблеми. Например, наводнението в Ню-Йорк през 2012 година, провокирано от урагана Сънди, беше усложнено от повишаване не нивото на морето, твърди изданието.

Възможно ли е да се спре топенето на ледовете? Между оригиналните идеи е и охлаждане на Земята посредством отразяване на слънчевата светлина обратно в космоса, известна като геоинженеринг. Но, даже ако се направи опит този фантастичен проект наистина да се реализира, той може да не окаже не особена помощ на ледовете, топенето на които отчасти се предизвиква от топлата морска вода

Източник: Сколково

Парламентът на Гренландия, която е самоуправляваща се територия в състава на Дания, свали забраната за добив на радиоактивни елементи, включително и на уран, а също и редкоземни елементи.

Тази забрана действаше в Гренландия десетки години. Жителите на най-големия остров на планетата получиха право да се разпореждат с богатите природни ресурси на Гренландия през 2009 година, след проведен референдум.

Алека Хаммонд, министър-председател на Гренландия, по време на дебатите в парламента отбеляза, че разрешението за добив на редкоземни елементи и радиоактивни материали ще позволи да се решат социалните и икономическите проблеми на острова.

В частност, започването на добива на природни ресурси ще позволи да се създадат нови работни места, което е много важно за Гренландия, страдаща от безработица.

Независимо от подкрепата на премиера, новият закон е бил приет с минимално болшинство на гласовете – за отмяната на забраната са гласували 15 депутата, а против 14.

Източник: Pronedra.ru

Гренландия е автономна територия в състава на датското кралство, притежаваща разширени права за самоуправление.

В периода от 1958 до 1980 година на гренландското находище Кванефелд (Kvanefield) при пробни разработки на дълбочина до 1 километър са били добити около 20 хиляди тона руда със средно съдържание на уран 365 грама на тон.

Обаче през 80-те години на острова е въведена пълна забрана за добив на уран. Първата след това лицензия за извършване на геологопроучвателни работи за уран като съпътстващ материал е била издадена едва през декември 2010 година.

През ноември 2012 година Дания и Гренландия са сформирали комисия за изучаване на възможните последствия при отказване от политиката на нулева търпимост към добива на уран. В началото на годината се появиха съобщения, че датският парламент е готов да разреши на Гренландия да добива и експорта на уран.

През април 2013 година 48 екологични организации от различни държави пр5изоваха Гренландия да запази в сила политиката си на нулева търпимост. Те също така настояват, Гренландия да не разработва тези залежи от редкоземни метали, където присъства уран като страничен продукт. Няма съобщения за реакциите на островните власти на това изявление.

Източник: AtomInfo.Ru