Канадската организация за управление на ядрените отпадъци (NWMO) завърши сондирането на първия кладенец с дълбочина около един километър близо до село Ignace.
Това е един от петте обекта, които кандидатстват за разполагане на геоложкото хранилище за радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво.

Пробиването започна на 6 ноември 2017 г. в скалата, известна като Revell Batholith, на около 35 км западно от Игнас (Онтарио). Сондажът беше пробит с помощта на специализирана инсталация с диамантено покритие. За приключването на сондажа на първия кладенец обяви на 16 януари NWMO.

Както по-рано бе съобщено от пресслужбата на NWMO, се очаква, че дълбочинният геоложки пункт за погребване на РАО ще бъде разположен на дълбочина около 500 метра под повърхността на земята. Предвижда се последователно пробиване на три кладенеца.

Понастоящем се извършва работа по анализиране на геоложките проби, извлечени по време на процеса на пробиване. Инженерният персонал, заедно със специалисти в областта на геологията и опазването на околната среда, ще продължи през тази година дейностите по проучване на кладенците  и интерпретиране на получените резултати, които ще бъдат представени  за експертна оценка.

След приключването на тези дейности, NWMO ще публикува резултатите за обществено обсъждане.

Още много подробности на: http://www.atomic-energy.ru/news/2018/01/22/82577

Това заяви Сами Хаутакангас (Sami Hautakangas), ръководител на отдел в компанията Fortum по управление на ОЯГ и погребване на РАО.
Fortum е съсобственик на този обект заедно с компанията Posiva, която е и разработчик на проекта.

Той уточни, че засега разходите “повече или по-малко съответстват на действителността”, то в бъдеше време, доколкото строителството ще бъде продължително, цените на основните конструктивни материали, като мед или бентонит, може да се увеличат значително.

Относно хода на дейностите на сегашния етап, Хаутакангас заяви, че “рискове има , но заега ние добра се вместваме в бюджета и графика“.

Posiva започна изграждането на първия в света пункт за подземно погребване на остров Олкилуото през декември 2016 година – година по-късно след като правителството на страната даде разрешение за това.
Обектът трябва да бъде въведен в експлоатация през 2024 година.

Източник: http://www.atomic-energy.ru/news/2017/04/27/75320

Според разработилите метода, опасни вещества от тези дълбочини не могат да достигнат повърхност.
Затова, вместо доста дългото и скъпо строителство на подземни инженерни съоръжения, американските учени предлагат да се разработи технологията за сондиране на дълбоки кладенци с голям диаметър за действително дълбочинно разполагане на радиоактивни отпадъци.

Изданието Rapid City Journal пише за проекта за сондиране на петкилометров кладенец в американския щат Южна Дакота.
Според публикацията се подготвя сключване на договор за 35 милиона долара с министерството на енергетиката на САЩ за провеждане на подобни проучвания.
Въпреки това, проектът вече успя да разбуни местната общественост.

Кладенецът с диаметър около 20 см трябва да се пробие в гранитни скали. Дупката трябва да бъде максимално изправена, като „дуло на пушка“, за да осигури възможност за поместването в нея на контейнери с радиоактивни отпадъци.
„Това е уникален проект, заяви един от разработилите го, президентът на компания RESPEC Тод Кеннер. „Има и по-дълбоки кладенци за добив на нефт и газ, но не и в гранитни скали с такава дълбочина“, добави той.

Подробности на: http://www.atomic-energy.ru/news/2016/12/19/70986

Остров Олкилуото на западния бряг на страната ще стане дом за първото, най-скъпото и дълготрайно подземно хранилище в света. То представлява мрежа от тунели наречени Onkalo или „Кухината“.

Повечето държави, които имат АЕЦ, съхраняват ядрените отпадъци във временни наземни хранилища, но Onkalo е първият опит в света те да бъдат заровени завинаги.

Започвайки от 2020 г., Финландия планира да погребе 5500 тона ядрени отпадъци в тунели, изкопани на повече от 420 метра под земната повърхност.

април 2016

Проектът за хранилището на стойност около 4 милиарда долара, ще приключи към 2120 година, когато то ще бъде запечатано завинаги.

„Проектът изискваше всякакъв вид ново ноу-хау“, заяви Исмо Алтонен, главен геолог в компанията Posiva, която се занимава с управление на ядрените отпадъци и която получи „зелена светлина“ за хранилището миналата година.

Подробности на: http://tribune.com.pk/story/1117782/finns-bury-nuclear-waste-worlds-costliest-tomb/ , http://www.the-japan-news.com/news/article/0002999151 и други.

Добавката анализира потенциалните въздействия върху подземните и подпочвените води породени от повърхностните заустванията и определя, че всички въздействия ще бъдат „малки“.

По закон правителството на САЩ е отговорно за погребване на отработилото ядрено гориво, като от 1992 до 2009 година усилията са фокусирани върху проекта за хранилище в планината Yucca.

Администрацията на САЩ реши да се откаже от проекта за Юка  през 2009 година, но NRC бе принуден да продължи работата по прегледа на документацията след обжалване на решението в съда през 2013 година.

Министерството на енергетиката (DOE) обяви нова стратегия за утилизиране на ОЯГ и високоактивните РАО в началото на 2013 година, която предвижда серия от временни складове (хранилища), докато постоянното дълбоко подземно съоръжение за погребването им бъде готово за експлоатация около 2048 година.

Подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/WR-NRC-issues-final-Yucca-Mountain-EIS-supplement-0605168.html

Такива данни съобщава британската организация RWM, създадена за решаване на проблема с геологичното погребване на РАО.

На повърхностната част на хранилището ще нъде организирано временно съхраняване на ВАО на участък с площ около1 km². Отпадъците от цялата страна ще се доставят на площадката с ЖП транспорт и ще се съхраняват до окончателното им поставяне в подземните каверни.

От RWM оценяват стойността на изграждането на постоянното хранилище на 4 милиарда лири, а общата стойност на проекта като се отчетат експлоатационните разходи в продължение на 150 години – като 12 милиарда лири.

След като подземните каверни бъдат запълнени, те ще бъдат запечатани “за близките хилядолетия”.

Първоначално за изграждане на постоянното хранилище за РАО беше избрана площадка в графство Камбрия. Обаче през януари 2013 година властите в графството се отказаха от тези планове, което налага да се търсят нови площадки.

От геологична гледна точка за изграждане на постоянно хранилище за РАО е подходяща около 30% от територията на страната.

Източник: http://atominfo.ru/newsl/s0515.htm

Подробности на: https://www.gov.uk/managing-radioactive-waste-safely-a-guide-for-communities

Британските учени разглеждат технологиите по погребване на РАО на дълбочина над 5 километра като “по-безопасен, по-евтин и по-жизнеспособен” вариант на решаване на проблемите с британските ядрени високоактивни отпадъци (ВАО).

Те са пресметнали, че всичките отпадъци, които се образуват при преработката на британското ОЯГ, могат да се положат в 6 сондажа с дълбочина 5 километра, като площадката за сондажа няма да е с по-големи размери от футболно игрище.

Въпреки, че концепцията за дълбочинно погребване се разработва от британците, първите експерименти могат да се извършат през следващата година в САЩ. В статията не се посочва американският партньор, обаче, според някои източници, в тази роля могат да влязат Сандийските национални лаборатории.

От коментара на професор Фергус Джибб от Шеффилдския университет може да се направи извод, че предлаганият метод е подходящ не само за погребване на ВАО, но и на самото ОЯГ.

Един свръх-дълбок сондаж може да бъде пробит в гранитните породи, зареден с ВАО и запечатан за около 5 години, което значително отличава предлагания метод от другите варианти за геоложко погребване на отпадъците.

Диаметърът на сондажите ще бъде около 60 сантиметра. Горещите (над 190 ^оС) ВАО ще се спускат в сондажа в метални контейнери, а после върху тях ще се излива специална херметизираща сплав. Сондажите със студени ВАО ще се херметизират със специален висококачествен бетон.

Британците са анализирали различни сценарии на инциденти, които биха се случили с/в свръх-дълбокото хранилище. Например, сеизмичната активност няма да доведе до изхвърляне на погребаните ВАО на повърхността или в подпочвените води.

При реализиране на американския експеримент ще бъде пробит сондаж с диаметър около половин метър, където ще бъдат спуснати опитни контейнери. Ако първият етап на експермента се приеме за успешен, се планира пробиване на втори сондаж с диаметът 22 сантиметра, в койтоще бъдат поставени капсули с ВАО от Ханфорд.

Източник: http://atominfo.ru/newsk/r0758.htm