Проучването е проведено с помощта на системата FRAMES, разработена в МААЕ, за количествено определяне на потенциалните ползи от ядрената енергия за съществуващи и бъдещи електроенергийни системи.

Проучването използва 6 долара за милион BTU (British Thermal Unit) като отправна точка за средната цена на природния газ, което съответства приблизително на цената на европейските пазари преди газовата криза.

Ако при първоначалната стойност, посочена в проучването, използването на природен газ за производство на водород изглежда доста изгодно, тогава с нарастването на цената на газа оптималната комбинация от технологии за производство на водород с ниско съдържание на въглерод се измества в полза на ядрена енергия и възобновяеми енергийни източници.

Значителна промяна в полза на атома и възобновяемата енергия вече се случва, когато цените на природния газ са от порядъка на 10-15 долара за милион BTU, според публикацията на уебсайта на МААЕ.
Трябва да се добави, че рекордните спот цени на газа на пазарите в ЕС и Великобритания, които бяха фиксирани през октомври, достигнаха 35-40 долара за милион BTU.

Източник: http://atominfo.ru/newsz04/a0237.htm

Производството на електроенергия от възобновяемите източници, като вятър и слънце, ще стане по-изгодно в САЩ от газовите генерации до 2035 г., според прогнозата на американската изследователска организация Rocky Mountain Institute (RMI).

Изследователите анализираха непрекъснато намаляващите разходи за производство на слънчева и вятърна енергия и я сравниха с динамиката на разходите за управление на газовите електроцентрали.
Въз основа на тези данни експертите от RMI считат, че след 2025 г. изграждането на 90% от новите газови централи ще бъде по-скъпо от изграждането на слънчеви и вятърни централи със същата мощност като цяло.
Според прогнозата на RMI газовите електроцентрали ще станат напълно неизгодни по отношение на слънчевата и вятърната енергия още след десет години, пише «Коммерсант».

Въпреки това, отбелязва RMI, засега инвеститорите продължават да инвестират крупни средства в изграждането на нови газови централи.
До 2025 г. в отрасъла ще бъдат инвестирани около 70 милиарда долара, а други 30 милиарда долара ще бъдат изразходвани за изграждането на междурегионална газова инфраструктура.

Източник: https://vz.ru/news/2019/9/9/996867.html

Тази прогноза за значителни ползи за околната среда идва в момент, когато българското правителство работи за създаването на газов хъб и по-нататъшното диверсифициране на газовите доставки.
Констатациите, изложени в доклада на Baringa „Енергийният преход в България“, сочат, че преминаването към природен газ ще донесе множество ползи за обществото, като обръщат и внимание на факта, че много от въглищните електроцентрали понастоящем не съответстват на директивите на ЕС.

Преходът към природен газ в България, която през 2017 г. беше втора в ЕС по процента на намаляване на емисиите на СО₂, ще отбележи важен принос към постигането на генералните цели на ЕС за намаляване на въглеродните емисии.
В съответствие с Парижкото споразумение, понастоящем ЕС си е поставил за цел намаляване на емисиите с 80 до 95% към 2050 г., което ще означава спад в равнищата на CO₂ до стойности между 286 и 1,144 милиона тона*.

Джаеш Пармар, партньор, отговарящ за енергетиката и ресурсите в Baringa Partners, отбелязва: „Всички сме виждали заглавията в световните медии за климатичното бедствие, пред което сме изправени, и знаем, че са необходими неотложни действия относно начина, по който произвеждаме енергия понастоящем. До момента ударението се поставя главно върху заменянето на фосилните горива с възобновяеми източници. Това обаче няма да стане от днес за утре, ето защо ни е нужен източник на енергия, който да гарантира, че междувременно лампите ни ще светят. Смятаме, че природният газ може да изиграе роля в този преход, намалявайки емисиите на СО₂ и, в крайна сметка, пренастройвайки енергийната система на страната към по-възобновяеми източници.
В държави като България, преминаването от въглища към природен газ ще спомогне много за намаляване на емисиите и снижаване цената на зависимостта от въглища. Този процес ще бъде най-успешен там, където правителствата приемат законови мерки за по-бърз преход – нещо, което насърчаваме българските заинтересовани институции да разгледат като възможност. Присъединяването към платформата „Въглищни региони в преход“ също ще помогне на България да осъществи своя преход.“

Изследването се фокусира върху прехода към природен газ в България като стъпало към постигането на нисковъглеродна икономика, в която възобновяемите източници ще играят много по-голяма роля. Подобни приложения на природния газ като стъпала към нисковъглеродна икономика са във фокуса на проектите за Планове за енергетиката и климата, разработени от повечето държави членки и представени на Европейската комисия през декември 2018 г. Окончателните версии на тези планове ще бъдат представени през 2019 г.**

Докладът на Baringa посочва редица европейски държави, които вече използват природен газ като част от стратегията си на отказ от въглищата и преход към нисковъглеродни енергийни доставки. Така например в Германия и Испания затварянето на губещи каменовъглени мини бе извършено между 2011 и 2018 г., като някои електроцентрали бяха преустроени за работа с природен газ. Централите на природен газ се разглеждат в тези държави като ключов етап от пътя към използване на повече възобновяема енергия. Както показва опитът на Германия и Испания обаче, преходът към природен газ изисква значителна финансова подкрепа.

Камелия Славейкова, изпълнителен директор на Shell България, добавя: „Това изследване, което бе съфинансирано от Shell, ясно посочва основните ползи от ускоряването на българския преход към природен газ и по-нататък. Ние в Shell вярваме, че преминаването към нисковъглеродно бъдеще включва нуждата от ангажираност от страна на правителствата по целия свят за преход от използването на въглища към по-чисти въглеводороди, какъвто е природният газ, както и от други решения, включително възобновяема енергия.
България и други държави ще извлекат голяма полза както по отношение на равнището на емисиите, така и за здравните си служби, ако ускорят този преход. Конкретно за България, присъединяването към платформата „Въглищни региони в преход“ би могло да бъде една важна първа крачка.“

В рамките на подготовката за изследването бяха проведени консултации с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която е дългогодишен партньор за българския енергиен сектор. Хари Бойд-Карпентър – директор, завеждащ направление Енергетика за Европа, Близкия Изток и Африка, заяви: „Необходими са бързи и решителни стъпки за справяне с предизвикателствата на климата и лошото качество на въздуха. Това изисква изоставяне по принцип на най-замърсяващите горива и преминаване към без- или нисковъглеродни алтернативи. ЕБВР постави декарбонизацията в центъра на нашата нова стратегия за енергийния сектор, по силата на която ще подкрепяме газовия сектор в държавите, където оперираме, и в съответствие с прехода към нисковъглеродна енергия, която да е едновременно сигурна и финансово достъпна.“
*Общи емисии на парникови газове, тенденции и прогнози, Европейска агенция за околна среда, https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/indicators/greenhouse-gas-emission-trends-6/assessment-2
**Национални планове за енергетиката и климата, Европейска комисия,
https://ec.europa.eu/energy/en/topics/energy-strategy-and-energy-union/governance-energy-union/national-energy-climate-plans

Годишната пропускателната способност на украинската газово-транспортна система (ГТС) се оценява на 109,2 милиарда m³ (287,7 млрд. m³ на входа и 178,5 млрд m³. на изхода). Общата дължина на тръбопроводите, според данните на компанията „Укртрансгаз“ е 38,5 хиляди километра, от които магистралните са 22,160 хиляди километра. Общата оперативна вместимост на подземните газохранилища е около 32 милиарда m³.

В началото на април 2014 година Яценюк заяви, че Украйна има намерение да привлече за модернизация на ГТС западни инвеститори. По-късно министърът на енергетиката и въгледобива на Украйна Юрий Продан поясни, че първият етап от модернизацията на украинската газово-преносна система ще струва 3-4 милиарда долара, и че за сътрудничество по този въпрос с Русия изобщо не става дума. “Аз не съм уверен, че ние сме готови за разговори с руската страна по този въпрос”, - подчертава Продан.

Преди свалянето на президента Виктор Янукович се разглеждаше въпроса за участието на Русия в управлението на ГТС на Украйна. Газпром искаше да получи контрол върху украинската ГТС в замяна на отстъпки от цената на руския газ за Украйна, но тогава не успяха да се договорят за цената.

В средата на 2013 година Министерството на енергетиката и въгледобива на Украйна оцени системата от газопроводи и подземните хранилища за газ на 26-29 милиарда долара. Газпром отказа да заплати такава сума.

Подробности на: http://top.rbc.ru/economics/21/05/2014/925122.shtml

Властите на САЩ са решили категорично, че Русия не трябва използва достъпът до енергийни ресурси като инструмент за натиск върху Украйна, истерично заявява представителката на Държавния департамент (ДД) Дженнифер Псаки.

“Ние видяхме редица заплахи от страна на Русия. Ние не считаме, че достъпът до енергията трябва да бъде използван като инструмент за сплашване”, - каза тя.

“Ние работим директно с украинците, нашите екипи на място работят над реформите в сферите в сферата на енергетиката, включително и над това, че те да имат достъп до енергоресурсите, които са им нужни”, - отбелязва представителката на ДД на САЩ.

По този начин тя категорично и нагло, макар и тъпо фактически обяви, че киевската хунта трябва и по-нататък безплатно за източва (да краде) руски газ от тръбата, а Русия да няма право да изрази ни най-малко недоумение, камо ли възмущение по този повод.

Нещо повече, ако Русия все пак продължи да иска да се заплати откраднатото, тогава САЩ ще бъдат страшно разсърдени:

“Ако Русия продължи сегашния си курс, ние разполагаме с редица инструменти, включително и санкции, които ще бъдат насочени към тези, които работят в определени сектори на руската икономика”, - добавя Псаки.

Източник: http://www.nakanune.ru/news/2014/5/13/22352508

България, която практически напълно зависи от доставките на руски газ, обсъжда възможността за внос на този ресурс от Азербайджан.

Според думите на министъра на икономиката Драгомир Стойнев, София внимателно следи развитието на събитията в Украйна, които могат да доведат до прекъсвания на доставките на руски газ.

Затова България е сключила сделка за получаване от 2019 година по 1 милиард m³/годишно газ от азербайджанското находище Шах-Дениз в Каспийско море.

Източник: http://www.bbc.co.uk/ukrainian/news_in_brief/2014/04/140415_it_bulgaria_gas.shtml

Президентът на Русия Владимир Путин в писмо до европейските лидери във връзка с проблема за дълга на Украйна за газ е изразил крайна загриженост за ситуацията и е предложил да се вземат екстрени мерки за регулиране на проблема, съобщи за РИА Новости прес-секретарят на ръководителя на руската държава Дмитрий Песков.

“Наистина, по дипломатически канали такова писмо подписано от Путин е било предадено на държавните ръководители от Западна и Източна Европа. Копие от посланието е било изпратено и в Брюксел”, - каза Песков.

“Путин изказва крайна загриженост във връзка с критичната ситуация, която се оформя около украинските задължения, и в тази връзка с доставките на руски газ”, - съобщи той.

Прес-секретарят на президента отговори утвърдително на въпроса дали в документа се съдържат някакви предложения за регулиране на ситуацията. “Да, но засега ние не разкриваме същността им”, - каза той.

“Предложенията са направени в посока да се предприемат екстрени мерки, защото ситуацията не търпи отлагане”, продължи Песков.

Източник: РИА Новости -http://ria.ru/economy/20140410/1003362398.html#ixzz2yUbGnQt2

За Украйна сега не се реверсира газ от страните членки на ЕС, но работата по възможността на такива доставки продължава.

Това заяви Сабина Бергер, прес-секретар на комисаря на ЕС по енергетика Гюнтер Йотингер, съобщава Forbes.

“Сега реверсивни доставки от Полша и Унгария към Украйна не се извършват. Тоест доставки засега няма, това е комерсиално решение. Но още един път искам да подчертая, че реверсивните доставки в Украйна от страните членове на ЕС са важен път за подобряване на сигурността при доставките на газ. Но, разбира се, самите компании трябва да решат въпроса за реверсивните доставки”, - каза Бергер.

“Относно Словакия, ние работим по Меморандум за взаимно разбиране относно реверсивните доставки на газ. Но той трябва да бъде подписан от компаниите, които ще ги реализират”, - добави тя.

Бергер подчерта, че реверсът е един от важните пътища за подобряване на сигурността на газовите доставки за Украйна.

Източник: http://korrespondent.net/world/3345638-evropa-hotovyt-memorandum-po-reversu-haza-v-ukraynu

Барак Обама има намерение да въведе санкции срещу Русия, засягащи енергийния сектор. В частност, президентът на САЩ обеща да избави Европа от зависимостта и от руския газ, чрез организиране нна американски доставки. Преговорите за експорт на енергийни ресурси от САЩ в ЕС вече се водят, пише newsru.com.

“Днес с президента на САЩ Барак Обама ние още един път потвърдихме нашата привързаност към подписване на амбициозен договор за трансатлантическа търговия”, - казва председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

Споразумението за свободна търговия между ЕС и САЩ, наричано още проект за “икономическо НАТО”, резултатът от което трябва да бъде създаването на най-голямата зона за свободна търговия в света и увеличаване на товарооборота между ЕС и САЩ до 160 милиарда долара годишно. Ван Ромпой заяви също, че скоро ще се проведе среща на министрите на икономиката на страните от G7, която ще бъде посветена на въпроса за зависимостта на Европа от руските енергийни ресурси.

На изявлението на Обама веднага последва реакция от руска страна. Според думите на постоянния представител на РФ в ЕЦ Владимир Чижов, думите на президента на САЩ могат да бъдат възприети като обявяване на “газова война”, която, обаче съвсем не е страшна: “Това даже не са политически “заплахи”, това даже и за “заплаха” не става. Аз бих казал, че това са политически фантазии”.

В потвърждение на това са и думите на председателя на комитета по енергетика в Държавната дума Иван Грачев: “Най-голямата компания Shell, която се занимаваше с разработване на шистов газ в САЩ, излезе от играта със загуба от 2 милиарда долара с официално изявление, като обяви това за безперспективно занимание”.

Справка:

През 2013 година «Газпром» експортира за Европа 138 милиарда m³ природен газ (27% от потребностите на страните от ЕС).

Още 23% от газа в Европейския съюз идват от Норвегия, 8% - от Северна Африка, 9% - под формата на втечнен природен газ (предимно от Азия).

Собствените добиви покриват 33% от консумацията на природен газ на държавите от Европейския съюз.

http://sitv.ru/arhiv/news/world/66715/

Идеята

Как ще преживява Европа без руския газ и без неговите транзитни доставки през територията на Украйна, са се опитали да пресметнат британски математици. За целта те са използвали алгоритмите, разработени още през XIX век от украинския математик Георий Воронов, член на Петербургската академия на науките.

Реализацията

Британските математици от Лондонския университет на името на кралица Мария са решили на базата на отделно взет регион да изяснят последствията и възможните изходи от потенциален енергиен колапс: Те са съсредоточили върху страните от Европа и зависимостта им от газа. Резултатите, получени от учените по време на изследванията са публикувани в списание PLOS ONE в четвъртък.

внос/износ на газ в Европа

Газовите доставки

Съгласно последните данни, на газа се падат 24% от енергийните разходи на европейските държави. Същевременно основните доставчици на природен газ в Европа са държавите от Северна Африка и Русия.

Обаче транзитните доставки на газ в европейските държави все по-често се оказват под заплаха поради различни инциденти – имаше и вземане на заложници в алжирския нефто-газов комплекс Ин-Аменас и “газова война” между Русия и Украйна.

Голямата част от газовите доставки, които сами по себе си са достатъчно скъпо удоволствие, се осъществяват чрез разклонена мрежа от газопроводи. В строителството им се влагат огромни средства, а изплащането на такива инвестиции е възможно само в дългосрочна перспектива.

карта на газопроводите в Европа, със син цвят са отбелязани действащите, а с червен – строящите се

Две критични ситуации

В своята разработка учените са разглеждали само действащите газопроводи без да засягат въпросите за доставката му до обикновените потребители.

Освен това, изследователите са разгледали две кризисни ситуации: Първата се свежда до това, че Русия напълно спира доставките на газ за Европа, а втората предполага вероятността – транзитът на руски газ през територията на Украйна да стане невъзможен.

Същност на метода

В своята работа авторите са използвали компютърно моделиране и така наречената диаграма на Воронов. Това е разделяне на една площ на крайно количество точки S, при което всяка област от това разделяне образува множество от точки, които са по-близки до един от елементите на множеството S, отколкото до всеки друг елемент от множеството.

Този метод е получил названието си в чест на руския математик от украински произход Георгий Феодосиевич Воронов, роден в Полтавска губерния през 1868 година и починал във Варшава през 1908 година.

Най-потърпевши ще са страните от Източна Европа

Британските математици са установили, най-зле ще преживеят без руския газ страните от Източна Европа.

Към тях авторите на статията отнасят България, Босна и Херцеговина, Хърватска, Чехия, Унгария, Черна гора, Сърбия и Словакия. Сериозни проблеми със “синьото гориво” ще почувстват в Естония, Финландия, Гърция, Латвия и Литва.

Но изглежда, че най-губеща ще се окаже Австрия: тя по същество, ще остане без газ, като ще започне да изпълнява само транзитни функции.

Източник: http://news2.ru/story/401435/

Украинската криза предвещава началото на нова ера в американската енергийна дипломация, пише The New York Times.

Администрацията на САЩ се опитва да развърне нови доставки на газ като лост за отслабване на влиянието на президента на Русия Владимир Путин върху Украйна и в Европа, отбелязва изданието.

Въпреки, че Русия продължава да бъде най-големият износител на природен газ, благодарение на новата технология за хидравлично разбиване на пластовете САЩ наскоро успяха да я изпреварят по обема на производството.

Според мнението на аналитика от The Economist Intelligence Unit Дейвид Делтон, Русия винаги е използвала газа като инструмент за влияние, но вече ситуацията се изменя.

Министерството на енергетиката започна да издава разрешителни на американски компании за износ на природен газ започвайки от 2015 година.

Подадени са 21 заявки за строителство на пристанищни съоръжения за експорт на втечнен природен газ, шест от които са одобрени.

На кормилото на енергийната дипломация стои бившият посланик на САЩ в Украйна Карлос Паскуал, който възглавява бюрото за енергийни ресурси в Държавния департамент.

В едно интервю Паскуал отбелязва, че работата на неговия екип е насочена към намаляване на зависимостта на европейските държави от руския газ.

Според Карлос Паскуал, усилията на неговия екип вече са помогнали “да се отслаби ръката на Путин”, като се намали зависимостта на Украйна от руския природен газ от 90 на 60%.

Източник:http://forum-msk.org/material/news/10265031.html

Б.Р. Втечненият природен газ (ВПГ) се получава от сгъстен природен газ (СПГ), изкуствено втечнен, чрез охлаждане до минус 160 ^оС. Съхранява се в специални криоцистерни, устроени на принципа на Дюаровия съд. За транспортиране на ВПГ се използват специални кораби – газовози, оборудвани със специални криоцистерни. На приемния терминал се извършва регазификация до СПГ, който се транспортира по съществуващите газопроводи.

Строителството на първия експортен терминал за ВПГ Cheniere Energy’s Sabine Pass в щата Луизиана трябва да бъде завършено в края на 2015 година, а останалите 5 трябва да заработят не по-рано от 2018 година. Въпреки това Литва, Полша и Хърватия вече започнаха строителството на терминали за приемане и регазификация на ВПГ от САЩ.

Идеята за доставки на американски ВПГ за Украйна е трудно осъществима поради забраната през Босфора да преминават кораби с опасни товари. Но Турция има терминал за ВПГ на Средиземно море, което предполага обратно захранване на Украйна с газ.

Немската RWE е готова да обезпечи с газ украинските потребители в рамките на споразумението, сключено с НАК «Нафтогаз Украины», в случай, че доставките на гориво от “Газпром” бъдат съществено орязани. Това съобщи пред агенция Bloomberg Бернхард Гюнтер, финансов директор на компанията.

През 2012 година Киев започна да търси алтернативни източници за получаване на газ, в желанието си да намали енергийната зависимост от “Газпром”. През есента на същата година германската RWE започна да доставяна територията на Украйна газ през Полша, а през пролетта на 2013 година започна подаването и през Унгария.

В началото на 2014 година на фона на договореностите между президентите Виктор Янукович и Владимир Путин «Нафтогаз» заяви, че има намерение да получава изключително руски газ предвид ниската му себестойност. Съгласно устните договорености, цената на синьото гориво беше определена на 268,5 долара за 1000 m³. Обаче сега стана известно, че “Газпром” е отменил преференциите, отчитайки своите търговски интереси. Така Украйна отново се оказа пред избора на по-скъпата продукция.

Източник: http://pronedra.ru/gas/2014/03/04/postavki-gaza-v-ukrainu/