Учени от седем изследователски организации, включително Оксфорд и Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA), представиха най-пълния до момента доклад  за състоянието и перспективите на индустрията за улавяне на въглероден диоксид от атмосферата.
Те първо разгледаха „като цяло“ бизнес модел – като взеха предвид възможностите за улавяне, обработка и последваща употреба – и сега са уверени, че тази индустрия трябва да бъде една от ключовите. Разбира се, ако човечеството се надява да избегне климатична катастрофа чрез намаляване на емисиите на парникови газове.

По-специално, в изследването на страниците на Nature едновременно се разглеждат десет варианта за използване на втечнен CO₂ – основния парников газ.
Той може да се преобразува в гориво, химикали, пластмаса или строителни материали. Учените подчертават – ако дори две от тези схеми станат рентабилни, индустрията за улавяне ще оживее.

Според техните изчисления всеки от възможните варианти може да улавя около 0,5 гигатона (милиарда тона) CO₂, които иначе ще навлязат в атмосферата. При най-оптимистичния сценарий човечеството ще може да улавя и обработва ежегодно около 10 гигатона CO₂ – за да стане възможно това стойността на процеса трябва да бъде на ниво от 100 долара на тон.

Това би допринесло значително за борбата с глобалното затопляне. Според Междуправителствената група от експерти по изменението на климата, за да се задържи ръстът на глобалните температури под 1,5 градуса по Целзий до края на 21 век, 100-1000 гигатона въглероден диоксид трябва да бъдат отстранени от атмосферата.

В същото време учените подчертават, че политиците трябва да действат сега.
В момента емисиите на въглероден диоксид от изкопаеми горива се увеличават годишно с повече от 1%, като през 2018 г. достигат рекордно ниво от 37 гигатона въглероден диоксид.

„Анализът, който представихме, ясно показва, че използването на въглероден диоксид може да бъде част от решение за борба с изменението на климата, но само ако тези, които вземат решения в политиката и икономиката, са решени да направят промените и да осигурят пазарни стимули за много сектори.“ подчерта Емили Картър, професор по химическо и биомолекулярно инженерство в UCLA, и съавтор на статията.

„Премахването на парникови газове е необходимо за постигане на неутралитет на въглерод и стабилизиране на климата“, казва Камерън Хепбърн, един от водещите автори на проучването, директор на Оксфордската школа по предприемачество и околна среда на Смит. „Не сме намалили достатъчно бързо емисиите си, така че сега, в допълнение към това, трябва да започнем да премахваме въглеродния диоксид от атмосферата.“

Подробности на: https://hightech.plus/2019/11/08/pererabotka-so2-dolzhna-stat-glavnoi-industriei-budushego

Според изчисленията на Международния валутен фонд, само тази трудна мярка ще осигури достатъчен темп на декарбонизация на икономиката.
Но правителствата на развитите страни трябва да вземат трудно решение, a не всички са готови за реформи.

За да избегне катастрофални климатични промени, човечеството трябва да предприеме строги мерки за ограничаване на емисиите на парникови газове. Според доклада на Международния валутен фонд, най-ефективният от тях може да бъде повишаване на данъците върху въглеродния диоксид.

Целта на данъка върху въглеродните емисии е да се увеличи стойността на „мръсната“ енергия и транспорт, като направи прехода към зелените технологии по-привлекателен от икономическа гледна точка.
Въпреки това, днес средната ставка на такъв данък е само 2 долара на тон CO₂, което очевидно не е достатъчно за декарбонизация, отбелязва Phys.org.

Според изчисленията на МВФ, за да се изпълнят целите на Парижкото споразумение и да се поддържа повишаването на температурата на ниво 2°C, е необходимо значително да се увеличи цената на емисиите. В страните, които произвеждат най-много парникови газове, данъчната ставка на въглерода трябва да нарасне до $75 на тон CO₂до 2030 година.

Според експерти реформите ще засегнат дори онези държави, които не са пряко засегнати.
За да бъдат в крак с научно-техническия прогрес и да бъдат конкурентоспособни, те ще трябва да се откажат от изкопаемите горива.

МВФ отбелязва, че в началните етапи рязкото увеличение на данъка върху въглеродните емисии може да се отрази неблагоприятно върху развитието на икономиката.
Например, цените на въглищата ще се повишат повече от три пъти, а цената на електроенергията ще нарасне с 30% в Канада и 70–90% в Австралия. В повечето страни цените на бензина също ще се повишат – средно с 5-15%.

В дългосрочен план, обаче, въвеждането на висок данък ще бъде от полза. В допълнение към предотвратяването на климатичната катастрофа, тази мярка ще направи въздуха по-чист. Само в Китай това ще спаси 750 000 живота за 10 години.

За съжаление, все още правителствата и обществото в развитите страни не могат да се договорят относно мерките за борба с глобалното затопляне.
Например във Франция плановете за повишаване на въглеродния данък над 50 долара доведоха до бунта на „жълтите жилетки”.
В Съединените щати редица законодатели предложиха да инвестират значителни суми в декарбонизацията на икономиката. Но докато страната се управлява от администрацията на Доналд Тръмп, който я извади от Парижкото споразумение, тези планове са нереални.

Източник: http://www.nanonewsnet.ru/news/2019/mvf-rasschital-razmer-naloga-na-so2-kotoryi-spaset-planetu?utm_campaign=subscribe_techno&utm_medium=email&utm_source=subscribe

Завишените нива на въглероден диоксид в атмосферата – причинени от изгарянето на изкопаеми горива и изсичането на гори, предотвратява естествения цикъл на охлаждане на Земята като задържа топлината на повърхността ѝ и води до постоянно нарастване на температурите.

Според данни от проучвания за промените в климата, повишаването на температурата само с два градуса е опасно за здравето на хората и увеличава вероятността от горски пожари.

В световен мащаб, 37% от населението ще бъде изложено на поне една силна гореща вълна на всеки пет години, а средната продължителност на сушите ще се увеличи с четири месеца, излагайки около 388 милиона души на недостиг на вода и 194,5 милиона човека – на тежка суша.
Около един милион видове животни ще са застрашени от изчезване.

Източник: www.edition.cnn.com

Повечето от емисиите на CO₂ в Китай идват от ТЕЦ, работещи с въглища, или от химически процеси, като производството на синтетичен амоняк, метанол и торове. Сега страната се стреми да улавя част от CO₂.

Китай активно работи върху технологии за улавяне, компресиране и инжектиране на въглероден диоксид в подземни геоложки формации с цел съхраняване на CO₂ вместо да се изпуска в атмосферата.

Очаква се съоръжението, построено в водоносните хоризонти на град Ордос в автономната област Вътрешна Монголия, да улавя поне 100 хиляди тона парникови газове годишно. Този проект е част от инициативата, стартирана от държавната корпорация CHN Energy Investment Corp. във Вътрешна Монголия, която остава една от най-зависимите от изкопаеми горива и въглища от китайските провинции.

Съоръжението в Ордос сега може да улови до 90% от емисиите на CO₂, който се отделя когато се използват изкопаеми горива в местното електропроизводство. Въглеродният диоксид, получен от изгарянето на въглища, ще бъде втечнен след като бъде уловен.
Втечненият CO₂ ще се изпомпва през сондажни кладенци в водоносните хоризонти на дълбочина от 1500 до 2500 m за съхранение.

Дъщерно дружество под егидата на Sinopec също изгражда съоръжение за улавяне и съхранение на въглероден двуокис в провинция Шандонг, където се намира завод за производство на тор, който генерира големи количества CO₂.
Въглеродният диоксид ще бъде улавян чрез криогенна дестилация и транспортиран по тръбопровод до близкото нефтено находище.
След завършване на съоръжението ще се позволи да се улавят и инжектират 400 хил. тона CO₂ годишно.

Въпреки че дългосрочното съхранение на CO₂ е сравнително нова концепция, три допълнителни съоръжения също функционират или са в крайните етапи на строителството в Китай.
Най-малко още осем обекта в страната са в ранен стадий на планиране и развитие, повечето от които са предназначени за улавяне на емисии от ТЕЦ на въглища.

Китайското правителство полага усилия за борба със замърсяването на околната среда.
Страната се стреми да премине от потреблението на въглища към използването на по-чисти горива.
Властите, особено в северните райони на страната, принудиха милиони домакинства и фабрики да заменят котлите на въглища с газови горелки.

Подробности на: https://www.vestifinance.ru/articles/119002

Според Европейската комисия (ЕС), от 1990 до 2016 г. страните от ЕС са намалили емисиите си на въглероден двуокис с 20,8%.
През последните години обаче ситуацията в тази насока престава да се подобрява.
Така че в доклада на ЕК за емисиите на въглероден диоксид за 2017 г. се посочва, че през 2016 г. европейските страни са увеличили емисиите с 0,2%.

САЩ остават втората държава по отношение на емисиите на парникови газове след Китай.
Но на 1 юни 2017 г. американският президент Доналд Тръмп обяви оттеглянето от Парижкото споразумение за климата, което включва борбата с глобалното затопляне.

С тези резултати, без фанфари, водещите държави стигнаха до 20-годишнината от подписването на Протокола от Киото
(11 декември 1997 година).

Количеството на виновният за глобалното затопляне въглероден двуокис в атмосферата средно е повече от 400 части на милион в глобален мащаб, според информацията от държавните измервания в САЩ.

Съобщението се базира на проби от въздуха, взети на 40 места по целия свят, заявиха от Националното управление за океански и атмосферни измервания (NOAA). Това е най-високата концентрация на CO₂, за минимум 1 милион години.

Увеличените емисии на CO₂ се обвиняват за глобалното изменение на климата, което предизвиква силни бури, топене на ледовете в Арктика и повишаване на нивото на моретата, според мнението на много учени. Това е първият път, когато емисиите са достигнали такова ниво на глобална основа – измервателните станции в Арктика и на Хавайските острови са записали концентрации на CO₂от 400 части/милион (ppm) през 2012 и 2013 година, съответно.

“Това ознаменува факта, че хората в резултат на изгаряне на изкопаеми горива, предизвикаха нарастване на концентрацията на въглероден двуокис (GlobalCarbon) с повече от 120 части/милион в сравнение с преди индустриалната епоха”, казва Pieter Tans, водещ учен от Global Greenhouse Gas Reference Network. Половината от това нарастване е станало след 1980 година, продължава той.

Концентрацията на въглероден диоксид в световен мащаб нараства с 2 до 3 ppm годишно. От ООН смятат, че през това столетие концентрацията на парникови газове не трябва да надвиши 450 ppm, за да бъдат реални шансовете за ограничаване повишаването на глобалната температура до 2 ^оС (3,6 ^оF).

Източник: http://www.smh.com.au/environment/climate-change/global-co2-in-atmosphere-highest-in-a-million-years-noaa-says-20150506-ggvufx.html

Администрацията на САЩ има намерение рязко да намали обема на емисиите на въглероден двуокис от ТЕЦ на въглища. Плановете са до 2030 година те да бъдат намалени с 30% в сравнение с 2005 година.

Агенцията по охрана на околната среда на САЩ (EPA) планира рязко намаляване на емисиите от въглероден диоксид от електроцентралите, използващи въглища за гориво. Това съобщи на 1 юни вестник The Wall Street Journal, а плановете агенцията си представи на 2 юни. Реализирането на програмата ще започне още през тази година.

Според инициативата, предложена от президента на САЩ Барак Обама, обемите на емисиите на CO₂от ТЕЦ на въглища трябва до 2030 година да се намалят с 30% в сравнение с нивото от 2005 година. Вестник The New York Times отбелязва, че това е една от най-мащабните програми на администрацията на САЩ в сферата на защита на климата. Отделните щати ще имат възможност сами да решат, как точно да постигнат поставената цел.

Реализирането на програмата на Обама не се нуждае от специално разрешение от Конгреса, но се очаква, че противниците на президента ще се опитат да я блокират с политически и юридически трикове, отбелязва агенция DPA.

Източник: http://www.dw.de/