Учени от Норвежкия институт за изследвания на природата откриха сравнително прост и евтин начин да направят вятърните турбини много по-безопасни за птиците.
А всичко, което е необходимо, е само черна боя. Оказва се, че ако поне една от лопатките на вятърната турбина с три лопатки е боядисана в черно, това ще намали броя на смъртните случаи на птиците с 72%.

Много подробности на: https://www.nanonewsnet.ru/news/2020/naiden-prostoi-sposob-sdelat-vetrogeneratory-gorazdo-bezopasnee-dlya-ptits

Китайската компания Goldwind Science and Technology Co. планира да построи в Русия завод за производство на ветроенергийни установки. От компанията отбелязват, че вече е разработен бизнес план и се търси руски партньор за съвместна реализация на проекта.

Между другото, интерес към руския пазар на алтрнативната енергетика са проявили още две компании от Китай – Xian Electric Engineering и Dongfang Electric Corporation. Според думите на техни представители, Русия се явява за тях като перспективен партньор в тази област, а китайските инвестиции могат да достигнат милиарди долари.

Дейвид Кейт от Харвардския университет (САЩ) твърди, че прекалено бързото развитие на вятърната енергетика ще доведе до по-лоши последици за климата, отколкото удвояването на съдържанието на въглероден двуокис в атмосферата.

Мнението му е в разрез с общоприетите научни представи, които постулират, че удвояването на съдържанието на CO² в атмосферата неизбежно ще предизвика наистина катастрофални изменения в климата и масово измиране на някои видове.

Всяка вятърна турбина създава директно зад себе си “вятърна сянка” – област, в която скоростта на въздуха е намалена в сравнение с естествената скорост на вятъра в този район. Ето по тази причина перките се монтират на значителни “дистанции” една от друга. В противен случай прекалено близките съседи намаляват ефективността си.

Според степента на разрастване на ветроенергетиката – за сега мощността и се увеличава 10 кратно за всеки десет години – големите вятърни паркове ще обуздават вятъра толкова силно, че за да се съхрани ефективността им те не трябва да се разполагат близо един до друг. Според изчисленията на професора, за вятърни паркове с площ повече от 100 km² “вятърните сенки” пречат да се реализира от всеки m² мощност повече от 0,5-1 W . Това изглежда не толкова малко – 0,5–1,0 MW на квадратен километър. Но ако се вярва на предишни компютърни модели, където не се отчита напълно ролята на “вятърната сянка”, тази цифра е 2-7 W/m² , тоест радикално повече.

С други думи, всички предишни оценки за глобалните ресурси на вятърната енергетика е възможно да са многократно завишени.

Ако успеем да покрием цялата Земя с вятърни турбини, счита Кейт, такава енергийна система “би генерирала огромни количества енергия, много повече от 100 TW, но по този начин, както показва климатичното моделиране, влиянието и върху глобалните ветрове, а следователно и върху климата ще бъде много сурово”.

Вятърът “отговаря” в световната атмосфера за пренасянето на топлината от горещите, тропически райони на земното кълбо в по-хладните високи ширини на планетата. Намаляването на скоростта им, което е неизбежно при масовото приложение на вятърните паркове, ще доведе до намаляването на интензивността на топло-преноса. С други думи, според теорията, прекалено бурното развитие на вятърната енергетика може да доведе до повишаване на средните летни температури и до падането им през зимата.

Източник: Московский комсомолец

 В края на миналата седмица в югозападната част на острова са намерени паднали два ветрогенератора. Един от тях, с височина 35 метра е в графство Девон. Вторият (18 метра) на територията на частна ферма в съседното графство Корнуол е паднал след 5 дни на 30 километра от първия.

От начало се е предполагало, че падането е причинено от силния вятър, скоростта на който е достигала до 22 m/s. Oбаче специалистите са категорични, че конструкциите са разчетени за много по-големи натоварвания. По-точно втората турбина трябва да издържа на вятър със скорост 52m/s (186 km/h). Обстойното разследване е показало, че причината за падането са били развити болтове, които крепят мачтите на ветрогенераторите към фундаментите, съобщава Telegraph.co.

Окончателните заключения на разследващите органи не са представени, но изтеклата информация навежда на диверсия. Още повече, че местните жители по начало не са били съгласни с монтирането на вятърните турбини, защото разваляли пейзажа. Въпреки това, през 2010 година първият ветрогенератор с мощност 50 kWна стойност 400 хиляди долара е бил монтиран. Планира се монтажът на още 16 турбини.

Интересно е, че при първия инцидент от следствието са заявили, че няма да разследват случая, защото “вятърната турбина не е здание”.

Британските СМИ отбелязват, че подобни инциденти поставят под заплаха безопасността на обектите на “зелената” енергетика във връзка с “ожесточената съпротива и откровената диверсия” от страна на населението.

Съвременните ВЕЦ и АЕЦ са разположени компактно, затова охраната им е добре организирана. Разхвърляните ветропаркове и фотоволтаични ферми значително усложняват тази задача. В Ирак и в Афганистан за целта се използват безпилотни самолети и видео-наблюдение.

Източник: http://www.smartgrid.ru/novosti/v-mire/v-britanii-zafiksirovano-uzhe-dva-sluchaya-diversii-na-vetryakah/

“Росатом” активизира разработването на проекти, свързани с вятърната енергетика. По оценки на корпорацията, към 2020 година в Русия ще се въвеждат ежегодно 7

Сега, по данни на корпорацията, делът на Русия в световното производство на вятърна електроенергия е нищожен. Работят отделни вятърни електроцентрали, като производството на най-мощните достига до 5 MWh годишно. Същевременно по целия свят производството на вятърна електроенергия расте. Китай планово увеличава инсталираните мощности с по 20 GW годишно, в Европа с 10 GW, а в света като цяло се въвеждат по 40 GW нови мощности, пише  вестник “Известия”.

Главният проблем при вятърните паркове са генераторите, твърдят от “Росатом”. Подходящи в Русия не се произвеждат, а монтирането на вносни мощни генератори се оказва икономически неефективно поради голямата им маса и цена.

Както обяснява ръководителят на проекта на “Росатом” “Русский сверхпроводник”, директорът на ЗАО “Наука и иновации” Виктор Панцирный, за скок в развитието на вятърната енергетика ще помогне разработването на принципно нов генератор реализиран със високотемпературни свръх-проводници.

- Новият генератор ще получи преимущество над  съществуващите поради това, че тежи 4 пъти по-малко от съществуващите сега. Много по-лесно и по-евтино е да да се издигне и монтира на височина 250 метра агрегат с маса 80 тона, вместо 300 – обяснява Панцирный.

За разработването на прототип на такова устройство компанията е готова да заплати 168 милиона рубли.

Съгласно техническото задание мощността на прототипа трябва да бъде 1 MVA, 150 оборота/минута, а свръх-проводящите елементи на генератора трябва да се охлаждат от специална криогенна система. Заедно с генератора, съгласно техническото задание, трябва да се разработят електродвигател с кинетичен акумулатор на енергия и изпитвателен стенд за всякакви изделия, работещи с високотемпературни свръх-проводници.

Но промишленото производство на главния компонент на “вятърната мелница” – новият генератор засега е под въпрос – в Русия не се произвеждат високотемпературни свръх-проводници с необходимото качество.

“Росатом” вече е купил технологията за производство на този материал от немската компания Bruker HTS за около 2 милиарда рубли. Но тя не се е оказала идеална – нуждае се от доработка и допълнителни научни разработки. На този етап тези високотемпературни свръх-проводници започват да деградират след 2 месеца експлоатация. Докато този проблем не бъде решен няма как да се организира промишлено производство на конкурентни перки.

Веднага след решаването на проблема, в ЗАО “Наука и иновации” планират да започнат производството в промишлени мащаби. Плановете са да се въведат 7 или 8 производствени линии, които да са в състояние да произвеждат до 7 хиляди километра свръх-проводници годишно.

Това е достатъчно за задоволяване на нуждите не само на Русия, но и за износ, пресмятат разработчиците.

Източник: http://energo-news.ru/archives/96740

Немският концерн Siemens получи поръчка от датската енергийна компания Dong Energy да произведе 300 вятърни турбини на стойност приблизително 2,5 милиарда евро, съобщава немското издание Handelsblatt позовавайки се на представители на компанията.

В периода 2014 – 2017 година произведените от Siemens турбини ще бъдат монтирани по крайбрежието на Великобритания и ще се в състояние да осигуряват с електроенергия до два милиона души.

Новите безредукторни турбини с обща мощност 1,8 GW имат по-малко градивни компоненти, в сравнение с по-старите разработки, като по този начин ще могат да се произведат за много по-малко време.

Dong Energy планира още през тази година да изпробва две от 300 вятърни турбини на офшорният вятърен парк Gunfleet Sands.

“Офшорният вятър духа по-силно и по-устойчиво, отколкото на сушата. Коефициентът на използване на инсталираните мощности (КИИМ) там е по-висок приблизително с до 40%. Затова Великобритания, Дания и Германия отделят особено внимание на крайбрежната енергетика”, – казва ръководителят енергийния сектор на Siemens Михаел Зюсс (Michael Suess).

Концернът Siemens AG, създаден през 1847 година, е признат за един от световните лидери в областта на електротехниката, електрониката, енергийното оборудване, транспорта, медицинското оборудване и светло-техниката. А също така извършва специализирани услуги в различни области на промишлеността, транспорта и телекомуникациите. Главните му офиси се намират в Берлин и Мюнхен. В него работят над 400 хиляди души. 

Източник: РИА Новости

Важно е да се отбележи, че консорциумът спечелил конкурса се оглавява от подразделението EDF «Нова енергетика» (EDF Energies Nouvelles). За разлика от руската ОАО «Росэнергоатом», която владее изключително атомни електроцентрали, френският енергиен гигант EDF освен атомни генерации притежава и други типове електроцентрали. Концернът EDF има намерение да увеличава производството на електроенергия от  възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Това ще му позволи да минимизира загубите ако правителството се насочи към намаляване на зависимостта от ядрената енергетика.

Коментирайки съобщението, главният изпълнителен директор на EDF Анри Прольо (Henri Proglio) казва: “Този успех е начало на ново индустриално развитие на Франция със създаването на около 7500 работни места в производството на турбини, мачти, за съоръжаването и обслужването на ветропарковете”.

Според прес-съобщението на EDF “Тези програми за офшорна вятърна енергетика дават уникална възможност на Франция да възроди някои региони, създавайки свободна от парникови газове енергийна промишленост.”

Източник: http://www.bellona.ru/articles_ru/articles_2012/Penly

   „…През март 2005 г., Европейската Комисия възобнови Лисабонската Стратегия, с намерението, до 2010 г. годишният темп на нарастване на Брутния Вътрешен Продукт да достигне 3 процента и да бъдат създадени 6 милиона нови работни места.…“

Какво стана с това обещание?

  Спирането на ефективни ядрени блокове и заместването им със субсидирани неефективни ветрогенератори е един пример за катастрофална политика. Това неминуемо ще  доведе до катастрофален резултат.

Сега отново ще погледна към вятърните мелници от една друга гледна точка. От гледната точка на прахосването на природни ресурси.

Вятърни турбини с бетонни кули

   Нека започнем с разглеждането на един материал за вятърни турбини, монтирани на бетонни кули от напрегнат със стоманени въжета бетон. Данните ги взимам от статията Concrete construction for wind energy towers, A. N. Singh

   Кулите са с височина 100m и на тях се монтират турбини с мощност 1.5 MW. Във всяка кула са вградени по 32 стоманени въжета със среден диаметър 90mm. Общият обем на тези въжета е:

 32×π×(0.09)²/4×100 = 20 m³

Теглото на стоманата е около 7 t/m³. Следователно за една кула са необходими 140 t стоманена арматура.

Обемът на бетонната конструкция при среден диаметър 3.962 m и дебелина на стената 0.5334 m е 574.3 m³.

Отношението на обема метал към обема стоманобетон е:

20 / 574.3 = 0.035

   Тъй като за фундамента нямам данни за количеството на използваната арматура, за да не бъда обвинен в спекулации, ще приема отношение на обема метал към обема бетон 10 пъти по-малко от горното отношение, т.е. -  0.0035.

   Вятърната кула е монтирана на фундамент с размери 16.76×16.76×3.04 m. Обемът на фундамента е 854 m³. Ако използвам отношението 0.0035, ще получа, че обемът на метала за железобетонната конструкция на фундамента е 3 m³ и масата на метала е 21 t.

   Върху кулата е разположена глава в която се намира електрическия генератор, който е свързан с перката. Данните за главата и перката взимам от статията Selection design and construction of offshore wind turbine foundations , Sanjeev Malhotra, PE, GE; Parsons Brinckerhoff, Inc.

   Поради липса на конкретни данни за турбина с мощност  1.5 MW, ще умножа масите на главата и перката за турбина с мощност 3.0 MW с коефициент 0.75 и предполагам няма да съм далече от истината.

   Сумарно главата и ротора имат маса 108 t. Умножавам с 0.75 и получавам 81 t.

   Следователно в една такава турбина са вложени 240 тона метал и 1380 m³ бетон.

    При 320 дни работа в годината на номинална мощност, средната годишна мощност на блоковете на АЕЦ ”Белене” ще бъде:

320  / 365 × 2120 MW =  1860 MW

   Една вятърна турбина с мощност 1.5 MW, работейки  с 30% от мощността си  ще дава средногодишна мощност 0.45 MW. Тъй като тя трябва да бъде спирана за ремонти и профилактики, ако допуснем, че за тези дейности са необходими 15 дни престой, то действителната и мощност ще бъде:

350    / 365 × 0.45  MW =  0.43 MW

   За да се произведе същото количество енергия от такива вятърни турбини, каквото ще произведат блоковете в АЕЦ ”Белене” са необходими 4325 турбини.

  За строителството на такъв брой турбини с бетонни кули ще се изразходват 1 милион и 40 хиляди тона метал и почти 6 милиона кубични метра бетон.

Вятърни турбини с метални кули

   От студентските си години помня, че с увеличаване на мощността намаляват специфичните разходи. Поради тази причина ще разгледам турбините с мощност 7.5 MW.

 Общото количество метал в една такава турбина е:

550 + 300 + 180 = 1030 t

    Тази турбина също трябва да се постави на бетонен фундамент. За да открием габаритите на бетонния фундамент на турбина 7.5 MW с метална кула отново ще се върнем към турбините с бетонните кули.

  Видяхме, за една турбина с бетонна кула, обема на бетона на кулата е 574 – 20 = 554 m³.

   Теглото на бетона е около 2.5 тона на кубичен метър (и да греша с това тегло, не  греша с много). Следователно теглото на една такава турбина е сума от теглата на бетона и метала:

2.5×554 + 430 = 1815 тона

  Виждаме, че масата на металната турбина е по-малка от тази на бетонната около 1.7 пъти. Ще приема, че фундаментите имат еднакви размери, тъй като една по-мощна турбина ще има по-големи динамични натоварвания и ще е необходим по-здрав фундамент.

   Следователно за една 7.5 мегаватова вятърна турбина с метална кула са необходими около 850 m³ бетон и 1030 + 21 = 1051 тона метал.

   При КПД 30%, средногодишната мощност на тази турбина ще бъде 2.25 MW. Ако за обслужването на тази турбина са необходими също 15 дни престой, то за мощността и получавам окончателно:

350  / 365 × 2.25 MW =  2.16 MW

  За да се произведе същото количество енергия от такива вятърни турбини, каквото ще произведат блоковете в АЕЦ ”Белене” са необходими 861 турбини.

   За строителството на такъв брой турбини с метални кули ще се изразходват 905 хиляди тона метал и почти 700 хиляди кубични метра бетон.

  Виждаме, че турбините с метални кули изискват пъти по-малко метал и около девет пъти по-малко бетон.

   В такъв случай нека бързо да строим вятърни турбини с метални кули – би възкликнал всеки пишман еколог. Турбините с бетонни кули имат обаче три пъти по-дълъг живот от живота на тези с метални кули, който е малко над двадесет години.

   Сравнение с метала и бетона, който ще се изразходи за строителството на АЕЦ ”Белене”

    За АЕЦ”Белене” ще бъдат използвани 640 хиляди кубични метра бетон и 84 хиляди тона метал. Тези цифри се отнасят за строителството на двата блока и общите за тях съоръжения.

   Нека направим сравнение със 7.5 мегаватовата вятърна турбина.

  За строителството на 861 турбини се изразходва почти същото количество бетон, което ще е необходимо за  АЕЦ ”Белене”, но металът е 11 пъти повече.

   За да се добие този метал трябва да се изкопае 11 пъти повече руда, т.е. да се използва 11 пъти повече енергия за добиването на рудата.

   Единадесет пъти повече енергия ще отиде за транспортиране на рудата до флотационните фабрики.

   Във флотационните фабрики ще се използва 11 пъти повече енергия за получаването на руден концентрат.

  Транспортът на концентрата до металургичните заводи също ще погълне 11 пъти повече енергия.

  Мощните електропещи на металургичните заводи ще изразходват 11 пъти повече енергия за получаването на метала.

  Следват нови 11 пъти повече енергия за транспорт на метала до металообработващите заводи.

  В тези заводи отново ще се използват 11 пъти повече енергия за производството на съответното оборудване.

  И отново 11 пъти повече енергия за транспортиране на оборудването до мястото на монтаж.

  Също така 11 пъти повече енергия повече енергия за монтаж.

   За целия този епичен труд се използва евтината енергия произведена от ядрени, термични и водни електроцентрали. Също така се използва и все още относително евтината енергия от нефт и газ.

   Всичко това се прави за да се изградят съоръжения произвеждащи скъпа енергия.

   Съмнявам се, че тези съоръжения биха се изплатили ако за тяхното производство се използваше само произведената от тях скъпа енергия, особено като се има предвид сравнително краткия им експлоатационен живот.

   За стоманобетонните вятърни творения на човешкия разум няма да разсъждавам, защото за тях трябва да се използват и 10 пъти повече бетон, което довежда нещата до плачевно състояние.

   Виждаме, че вятърната енергетика е свързана с едно грандиозно строителство, което бих сравнил със строителството на пирамидите по времето на управлението на фараоните от четвъртата(или третата – не съм съвсем сигурен) династия на Египет. Едно наистина грандиозно, но също толкова безсмислено строителство.

   Много брътвежи има около ефективността на АЕЦ ”Белене” от хора, които пропагандират вятърната енергия. От хора, много допринесли за спирането на скъпоценните ни четири блока, които бяха изключително ефективни. Ефективността на Белене много лесно се доказва и това съм го правил неведнаж. Мога да го правя още много пъти.

   Същите тези хора, които с буйна страст бързаха да спрат блоковете ни, сега се намират във фазата на кошмара от цикълът на фантазията, както го е описал английският журналист Кристофър Букър. Следващата фаза е фазата на наказанието, когато илюзиите им ще експлодират в реалността.

 С подобни енергийни, финансови и икономически неефективни дейности не само няма да излезем от “кризата”, а ще потъваме все повече в нея. Ще заживеем в една криза без край.

Автор на статията е Владимир Бранков

 Машинен инженер, специалност „Топло и Ядрена Енергетика“
Работил е предимно в областта на енергетиката:
– Н-к смяна ВЕЦ
-Проектант в „Енергопроект“
-Дежурен инженер в ТЕЦ „Бобов дол“
-Дежурен инженер в АЕЦ „Козлодуй“ – до момента