Българското ядрено дружество /БЯД/, в качеството си на най-старата неправителствена организация в България, ангажирана с проблемите на ядрената индустрия на страната, изразява категоричното си виждане, че българската ядрена енергетика трябва да бъде развивана устойчиво. Една бъдеща ядрена програма все още може да разчита на необходимия професионален опит, натрупаните ядрени знания, изградените и работещи институционална и правна рамки, които да осигурят изграждането на нови,  продължаването срока на експлоатация на наличните мощности и тяхното бъдещо заместване с нови такива. Отсъствието на такава програма ще задълбочи процеса на отлив на кадри от природните и инженерни науки и с времето ще ограничи възможностите за развитие на България в този високотехнологичен отрасъл.

Към момента, на територията на единствената ни атомна централа, страната разполага с изграден модел на техническа, социална, здравна, образователна и дори транспортна инфраструктура, които са важна част от осъществяването на инвестиционни предложения от такъв широк мащаб. Отново там се изгражда и отдавна необходимото Националното хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци. На площадката  е съсредоточен висококвалифициран персонал с доказан опит, който по напълно естествен начин може да осигури кадровата основа за нови ядрени мощности. В интерес на обществото е тези факти да не бъдат премълчавани, отхвърляни или пренебрегвани.

Ние привестваме решението на народните представители на Република България и последвалото решение на Министерски съвет да възложат на Министъра на енергетиката да стартира дейностите по търсенето на възможности за използване на доставеното оборудване за втора атомна централа на площадката в Белене. Това решение е в унисон и с волята на българския народ за изграждане на нова ядрена мощност, изразена на подкрепено и от Националния референдум от 27 януари 2013 година. То съответства, макар и със закъснение, на  действащата Енергийна стратегия на Република България до 2020г., приета с Решение № 133 на Министерски съвет от 09 март 2011 г. и залагаща в рамките си 2000 Мвт нови ядрени мощности.

Ние отчитаме, че въпреки изграждането на новата ТЕЦ „Контур Глобул” и въведените технологии за улавяне и съхраняване на вредните емисии, пред централите на въглеродни горива стоят значителни условности, поради непрекъснато нарастващите европейските изисквания за емисии на парникови газове и чисто икономическите възможности на страната ни да посрещне тези изисквания.

Ето защо, считаме че за по-голяма прозрачност, обоснованост и приемственост в енергийната политика на България, следва да се разработи нова Енергийна стратегия от водещи в страната учени и енергийни експерти, която да се подложи на обществено обсъждане, да се приеме от Народното събрание на страната и да стане основа на бъдещото развитие на областта във времевия период до 2030 и в дългосрочен план до 2050 година. При промяна на зададените условия, следва да бъде предвиден механизъм за нейното актуализиране. Устойчивото придържане към Стратегията от страна на изпълнителната власт е жизнено важно за функционирането на българската енергетика в близките години и ще даде ясен сигнал за възможността на младите хора да се насочат към природните и инженерните науки. Не е необходимо, но напомняме, че в момента българската икономика изпитва остър глад от такива специалисти

Поради гореизложеното, ние като организация, която има разбирането, че по технико-икономически съображения се налага атомната енергия да продължи да бъде гръбнак на националната ни енергетика, и че засега тя е единствения доказал се едновременно екологичен, надежден и достъпен източник на електроенергия за България,

НАСТОЯВАМЕ:

В дългосрочната стратегия за енергийното развитие на България да бъдат включено запазването на действащите и намиращите се в напреднал стадий на реализация нови ядрени блокове на площадките на АЕЦ „Козлодуй“ и АЕЦ „Белене“, както и развитието на тях на нови, още по-съвременни, ядрени мощности.

                                                                        д-р МЛАДЕН МИТЕВ,
                                                                        Председател       

На годишната конференция на българското ядрено дружество беше изнесен интересен доклад от социолога Димитър Нанов от Управление „Администрация и контрол“, Отдел „Връзки с обществеността“ в АЕЦ:

“МНЕНИЯ И ОЦЕНКИ НА ПЕРСОНАЛА ОТ АЕЦ “КОЗЛОДУЙ” ЗА КУЛТУРАТА НА БЕЗОПАСНОСТ В АТОМНАТА ЦЕНТРАЛА”

Обстойно бяха разработени следните въпроси:

- Характеристики на МААЕ за висока култура на безопасност;
- Безопасността е ясно осъзната ценност;
- Лидерството за безопасността е видно;
- Отговорността за безопасността е ясна;
- Безопасността се движи от познанието;
- Безопасността се включва във всички дейности.

Презентацията по доклада ще намерите на: http://www.bgns.bg/web/pub/bgns/anketa_SC_KZNPP_BgNS_2011_Nanov.pdf

БЪЛГАРСКОТО ЯДРЕНО ДРУЖЕСТВО

ВИ КАНИ НА ГОДИШНАТА СИ КОНФЕРЕНЦИЯ

ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ ЗА ХОРАТА

“Укрепване на ядрения изследователски учебен център”

8-11 Ноември 2011, Банско

Под патронажа на Министерството на икономиката,
енергетиката и туризма

с любезното съдействие на

БЪЛГАРСКИ АТОМЕН ФОРУМ

Европейско Ядрено Дружество

Основни теми:
 Обучение и квалификация
 Новости в ядрените технологии
 Приложения на изследователските реактори
 Култура на безопасност и връзки с обществеността
 Експлоатация и управение на ресурса на АЕЦ
 Реакторна физика, горивен цикъл и термохидравлика
 Безопасностни анализи
 Ядрената наука в медицината
 Радиация и околна среда
 Извеждане от експлоатация на АЕЦ и управление на РАО
 Правна регулация и законодателство

Работен език – Български и английски.