<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>AtomInfo.BG &#187; БН-350</title>
	<atom:link href="http://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;tag=%D0%B1%D0%BD-350" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://atominfo.bg</link>
	<description></description>
	<lastBuildDate>Mon, 09 Nov 2026 06:19:56 +0000</lastBuildDate>
	<language>en</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=3.2.1</generator>
		<item>
		<title>Една от първите АЕЦ с реактор на бързи неутрони е била в Казахстан</title>
		<link>http://atominfo.bg/?p=90821</link>
		<comments>http://atominfo.bg/?p=90821#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 13 Oct 2021 21:07:17 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[БН-350]]></category>
		<category><![CDATA[Казахстан]]></category>
		<category><![CDATA[ядрена енергетика]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=90821</guid>
		<description><![CDATA[Казахстан вече има кратък опит в експлоатацията на атомна електроцентрала. Първата подобна конструкция е изградена още в съветско време в Актау. Това беше Мангистауският атомен енергиен комбинат (МАЕК), който по това време се смяташе за свръхмодерно творение на инженерната мисъл на съветските учени. &#160; &#160; Тук се е експлоатирал реакторът BN -350, за който горивото не само не се изразходва &#8211; то се „умножава“. Това беше първата в света промишлена електроцентрала с реактор на бързи неутрони, а топлоносителят беше металът натрий в разтопено състояние. Имайте предвид, че дори днес в света има само два съвременни реактора, подобни на този. Подробности МАЕК беше пуснат през 1973 година, а тогава в региона нямаше и сега практически няма източници на прясна вода. Централата беше жизненоважна за местните жители, тъй като даваше на хората не само топлина и светлина, но и ги снабдяваше с питейна вода поради обезсоляването на солената вода на Каспийско море. Също така атомната електроцентрала в Актау произвеждаше дестилат и можеше да произвежда оръжеен плутоний. Краят Експертите смятат, че именно поради тази способност най-вероятно реакторът е бил затворен през 1998 г., въпреки че е можел да работи още 15-20 години. Но длъжностните лица взеха различно решение и сега съоръжението се извежда [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><strong>Казахстан вече има кратък опит в експлоатацията на атомна електроцентрала. Първата подобна конструкция е изградена още в съветско време в Актау.<br />
Това беше </strong><strong>Мангистауски</strong><strong>ят</strong><strong> атом</strong><strong>ен</strong><strong> </strong><strong>енергиен к</strong><strong>омбинат</strong><strong> (МАЕК), който по това време се смяташе за свръхмодерно творение на инженерната мисъл на съветските учени.</strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p><a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2021/10/Казахстан-БН350.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-90822" title="Казахстан - БН350" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2021/10/Казахстан-БН350.jpg" alt="" width="580" height="307" /></a></p>
<p>&nbsp;</p>
<p align="center">Тук се е експлоатирал реакторът BN -350, за който горивото не само не се изразходва &#8211; то се „умножава“.<br />
Това беше първата в света промишлена електроцентрала с реактор на бързи неутрони, а топлоносителят беше металът натрий в разтопено състояние.<br />
Имайте предвид, че дори днес в света има само два съвременни реактора, подобни на този.</p>
<p align="center"><span style="color: #0000ff;"><strong>Подробности</strong></span></p>
<p>МАЕК беше пуснат през 1973 година, а тогава в региона нямаше и сега практически няма източници на прясна вода.<br />
Централата беше жизненоважна за местните жители, тъй като даваше на хората не само топлина и светлина, но и ги снабдяваше с питейна вода поради обезсоляването на солената вода на Каспийско море.<br />
Също така атомната електроцентрала в Актау произвеждаше дестилат и можеше да произвежда оръжеен плутоний.</p>
<p align="center"><span style="color: #0000ff;"><strong>Краят</strong></span></p>
<p>Експертите смятат, че именно поради тази способност най-вероятно реакторът е бил затворен през 1998 г., въпреки че е можел да работи още 15-20 години.<br />
Но длъжностните лица взеха различно решение и сега съоръжението се извежда от експлоатация под надзора на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).<br />
Правителството отдели 50 години за това и по -малко от половината от този период вече е изтекъл. В реактора вече не е останало ядрено гориво.</p>
<p align="center"><span style="color: #0000ff;"><strong>Какво е направено за извеждането от експлоатация</strong></span></p>
<p>Трябва да се отбележи, че не само казахстанските учени, но и специалисти от САЩ участват в прехвърлянето на реакторната инсталация в безопасно състояние.<br />
От 1999 г. те се занимават с изваждане и опаковане на отработеното гориво, източване и преработка на течния метален топлоносител и очиставнето му от цезий, както и преработка на експлоатационни и радиоактивни отпадъци. Последниъе трябва да се съхраняват в безопасно състояние в продължение на 50 години с последващо погребване. Построено е и съоръжение за дългосрочно съхранение, което да съхранява отработеното гориво.</p>
<p align="center"><span style="color: #0000ff;"><strong>Равносметката</strong></span></p>
<p>В края на 2010 г. стана известно, че промишленият ядрен реактор в Актау е безопасно затворен.<br />
Отработеното гориво, чието опаковане е завършено през ноември, е транспортирано в специални контейнери на разстояние над три хиляди километра до Източен Казахстан &#8211; до полигона Семипалатинск.</p>
<p>Сега то се съхранява в ново безопасно хранилище под гаранциите на МААЕ.</p>
<p>Американците похарчиха повече от 200 милиона долара за това.</p>
<p>Всичко за миналото и бъдещето на ядрената енергетика в Казахстан вижте на: <a href="http://belatom.by/news/331">http://belatom.by/news/331</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=90821</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Казахстан – Първият в света енергоблок с реактор на бързи неутрони БН-350 ще бъде изведен от експлоатация с помощта на Русия</title>
		<link>http://atominfo.bg/?p=81900</link>
		<comments>http://atominfo.bg/?p=81900#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 27 Jul 2020 21:07:17 +0000</pubDate>
		<dc:creator>AtomInfo.bg</dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини]]></category>
		<category><![CDATA[БН-350]]></category>
		<category><![CDATA[извеждане от експлоатация]]></category>
		<category><![CDATA[Казахстан]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=81900</guid>
		<description><![CDATA[Руската корпорация „Росатом“ ще помогне на Казахстан да изпълни проекта по извеждане от експлоатация на първия в света реактор на бързи неутрони БН-350. Реакторът е част от Мангистауския атомен енергиен комбинат. &#160;   &#160; Според проекта, извеждането на БН-350 ще бъде проведено на три етапа. В рамките на първите 10 години е предвидено инсталацията да бъде приведена в състояние на безопасно съхранение. След това за 50 години ще се осигури дългосрочно съхранение и после ще бъде извършен частичен или пълен демонтаж на оборудването, сградите и съоръженията. За справка Първият в света ядрен енергоблок с реактор на бързи неутрони БН-350 е пуснат в експлоатация през 1973 година на източното крайбрежие на Каспийско море в град Актау. Инсталираната електрическа мощност е 350 мегавата, като за производство на електроенергия са се използвали 150 мегавата, а по 100 мегавата за отопление и за обезсоляване на вода. Много подробности на: https://www.atomic-energy.ru/news/2020/07/27/105790]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p align="center"><strong>Руската корпорация „Росатом“ ще помогне на Казахстан да изпълни проекта по извеждане от експлоатация на първия в света реактор на бързи неутрони БН-350. </strong><strong><br />
</strong><strong>Реакторът е част от Мангистауския атомен енергиен комбинат.</strong><strong></strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p align="center"> <a href="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2020/07/Казахстан.jpg"><img class="aligncenter size-full wp-image-81901" title="Казахстан" src="http://atominfo.bg/wp-content/uploads/2020/07/Казахстан.jpg" alt="" width="550" height="298" /></a></p>
<p>&nbsp;</p>
<p align="center">Според проекта, извеждането на БН-350 ще бъде проведено на три етапа.</p>
<p>В рамките на първите 10 години е предвидено инсталацията да бъде приведена в състояние на безопасно съхранение.<br />
След това за 50 години ще се осигури дългосрочно съхранение и после ще бъде извършен частичен или пълен демонтаж на оборудването, сградите и съоръженията.</p>
<p align="center"><span style="color: #0000ff;"><strong>За справка</strong></span></p>
<p align="center"><em>Първият в света </em><em>ядрен</em><em> енергоблок с реактор на бързи неутрони БН-350 е пуснат </em><em>в експлоатация </em><em>през 1973 г</em><em>одина</em><em> на източното крайбрежие на Каспийско море в град Актау. </em><em><br />
Инсталираната</em><em> електрическа мощност е 350 мегавата, като за производство на електроенергия са се използвали 150 мегавата, а по 100 мегавата за отопление и за обезсоляване на вода.</em></p>
<p>Много подробности на: <a href="https://www.atomic-energy.ru/news/2020/07/27/105790">https://www.atomic-energy.ru/news/2020/07/27/105790</a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=81900</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
