Балтийските държави обсъждат възможността за увеличаване на доставките на електроенергия на своите пазари от Русия и Беларус, каза във вторник Айн Кьостер, ръководител на комуникациите на естонския оператор на електроенергийна мрежа Elering.

„Сега можем да потвърдим, че [6 декември] наистина осъществихме контакт с нашите, преди всичко, литовски колеги и тези контакти несъмнено ще продължат доста интензивно през следващите няколко дни.
И сега наистина е време да обсъдим дали този, образно казано, кран може да се отвори още малко. Но в момента не можем да дадем точни цифри, дискусиите по този въпрос продължават “, каза Кьостер пред естонския телевизионен портал ERR, съобщава ПРАЙМ.
Според него споразумение може да бъде постигнато в близките дни, но все още не може да се посочи точна дата.

Солидарност с Литва

Според Министерството на икономиката и комуникациите преди малко повече от година Литва спря закупуването на електроенергия от Беларус, тъй като смята, че атомната електроцентрала, разположена там, е небезопасна. В резултат на този ход максималният капацитет за пренос на електроенергия от Русия и Беларус е намалял в балтийските страни с около една пета.

Естония и Латвия отговориха на исканията на Литва и намалиха обема на покупките на електроенергия в Русия, а също така започнаха да изискват сертификати за електричество, закупено от Русия, потвърждаващи, че не идва от атомна електроцентрала в Беларус.

Да, ама не!

Въпреки това, в настоящата ситуация, трите балтийски страни започнаха преговори за увеличаване на дела на електроенергията, получена от Русия и Беларус,

На свой ред заместник-канцлерът на Министерството на икономиката и комуникациите Тимо Татар посочи, че цената на пазара на електроенергия в момента е много висока навсякъде, но особено в балтийските страни и Финландия. Сегашните високи тарифи всъщност се дължат на мразовитото време, ниското производство на възобновяема енергия, високите цени на изкопаемите горива, както и рекордната цена на квотите за CO₂, което според него съвпада едновременно с няколкото фактора.

„Малко увеличение на доставките от трети страни по всяка вероятност няма да може да промени радикално настоящата ситуация“, каза Татар пред естонския ERR.

Източник: bigpowernews.ru

На този фон:

Литовският министър на енергетиката Крейвис прогнозира пълно спиране на балтийската електропреносна мрежа с Руската федерация до 2025 г.

Електрическата система на балтийските страни ще бъде напълно изключена от Русия до 2025 г., съобщи Ройтерс думите на министъра на енергетиката на Литва Дайнюс Крейвис.

Според изявленията на Крейвис Литва в събота успешно е тествала мрежовата си връзка с европейската (ENSTO-E).

„Балтийската електропреносна мрежа показа, че може да работи с континентална Европа в случай на проблеми с Русия.
Напълно ще се изключи от Руската федерация до 2025 г.“, каза министърът.

Б.Р. – Какво прави Литва в момента вижте на: http://atominfo.bg/?p=91366

„Постигнатото споразумение съдържа елементи, които подобряват пазарната позиция и перспективите на нашите производители на електроенергия“, коментира министърът на икономиката Таави Аас последиците от сделката за Естония.

За да се спре търговията с електричество с Беларус, ще се използва система за разпознаване на произхода на електроенергията.

В намален обем търговията ще продължи в руско-латвийското направление. За това ще се използват остатъчните мощности от вътрешната търговия между балтийските държави.
Търговията с електроенергия между Литва и Калининград ще продължи на сегашното ниво.

Както се очаква от балтийските държави, във връзка с приетото споразумение търговията с електроенергия между тях и трети държави ще бъде намалена наполовина.
Споразумението ще остане в сила до синхронизирането на енергийните системи на балтийските държави с Централна Европа, планирано за края на 2025 г.

Първият енергоблок на БелАЕЦ, която се намира близо до град Островец, е планиран да бъде пуснат в експлоатация през 2020 г., вторият през 2021 г.

Литва настоя за разработване на единна позиция на балтийските държави относно отказа да купуват електроенергия от Беларус след пускането в експлоатация на БелАЕЦ.

Още през юни 2017 г. литовският парламент потвърди в закона декларацията, че БелАЕЦ е опасна и представлява заплаха за националната сигурност на Литва, околната среда и общественото здраве.
Целта на този закон беше също да ограничи вноса на електроенергия от Беларус.

Източник: https://elektrovesti.net/72372_strany-baltii-reshili-otkazatsya-ot-zakupki-elektroenergii-v-belarusi

Европейската комисия вече е подготвила предложения по позициите на Балтийските държави относно Беларуската АЕЦ, а в момента се работи по подобряването им.
Това заяви в предаването „Утринна панорама“ на латвийската телевизия президентът на страната Егилс Левитс.

Той отбеляза, че позицията на Латвия за закупуване на електроенергия, произведената от Беларуската АЕЦ, вече е формулирана от правителството, което смята, че „в определени ситуации няма причини напълно да се откажем от закупуване“.

Левитс посочи, че ролята на посредник по въпроса играе ЕК, която вече е подготвила предложения, с които Латвия и Естония са се съгласили.

Подробности на: https://lv.baltnews.com/ekonomika_online_novosti/20200703/1024014700/Zakupki-energii-s-BelAES-Bryussel-pomogaet-stranam-Baltii-dogovoritsya.html

Вилнюс ще получи 125 милиона евро, а първият етап ще струва 167 милиона евро. Така републиката ще плати само 42 милиона евро от бюджета си. Литовското правителство съобщи, че това е най-голямата подкрепа, която Литва е получавала от европейски фондове.
„Това е потвърждение, че синхронизацията е общ проект на целия ЕС. Тази финансова подкрепа ще ни помогне да реализираме най-важния проект за енергийна сигурност в балтийските страни и да укрепим енергийната си независимост“, заяви литовският премиер Саулус Сквернялис.

Имайте предвид, че цената на първата фаза на проекта е 432,5 милиона евро, но 75% се финансира от Европейския съюз.

Излизането на Балтийските държави от BRELL

През лятото на 2018 г. балтийските страни, заедно с Полша и Европейската комисия, подписаха меморандум за синхронизиране на техните мрежи с континентална Европа. Очаква се балтийските републики да напуснат енергийния пръстен BRELL до 2025 година.

Още много подробности на: https://baltnews.lt/vilnius_news/20190124/1018792614/Pribaltika-energokolco-vihod-stoimost.html

Според РИА Новости Бренде е изпратил писмо до Лихачов, в което заявява, че високо оценява партньорството между Русия и Норвегия в областта на радиационната безопасност и по-специално сътрудничеството между Росатом и Норвежката агенция за ядрена и радиационна безопасност.

„Добър пример за добросъседско сътрудничество беше нашият конструктивен диалог по отношение на транспортирането на морския съд „Академик Ломоносов“.
Благодарни сме, че Росатом взе предвид опасенията на Норвегия „, се казва в писмото.

Росатом отбеляза, че всички решения, свързани с изграждането и транспортирането на плаващия атомен енергоблок за проекта за плаваща атомна топлоелектроцентрала (ПАТЭС) „са и ще останат възможно максимално-публични“.
„Ние сме уверени в безопасността на технологиите и дейностите, извършвани в ПАТЭС и се стремим максимално открито да информираме нашите партньори в Балтийския регион по отношение на плановете за изпълнение на проекта и всички решения да бъдат взети в светлината на техните интереси“, подчертвават от държавната корпорация.

За справка

Плаващият енергоблок ще бъде включена в състава на плаващата атомна топлоелектроцентрала, която е проектирана за работа в районите на Крайния Север и Далечния Изток, по-специално, за да се осигури надеждно захранване на Чукотка.
Енергийният блок се изгражда на Балтийския завод в Санкт Петербург. Клиентът „Роснергоатом“ (електрогенериращият дивизион на “Росатом”) планира да го пусне в експлоатация в пристанище Певек в Чукотка през декември 2019 година.

Проектът се основава на технологиите на ледоразбивачните ядрени реактори, доказали се от няколко десетилетия.
В енергоблока са монтирани две реакторни установки КЛТ-40С с мощност по 35 MW.
Проектът е разработен в съответствие с изискванията за безопасност на МААЕ и с голям запас на безопасност, което според експерти прави реакторите на плаващия енергоблок неуязвими за цунами и други природни катаклизми.

Подробности на: https://regnum.ru/news/economy/2328580.html

Според агенция Reuters, това предизвиква безпокойството на НАТО.

Литва, Латвия и Естония, които са членове на ЕС и НАТО, засега са включени в енергийната система на Русия, но планират да синхронизират своите мрежи с европейската ENSTO – през Полша.

Разследването е показало, че вече две години хакери без затруднения се включват към компютърните мрежи на балтийските енергийни системи, а паралелно извършват сериозни кибернетични атаки в Украйна.
В резултат на това без ток са оставали цели райони на страната.

Правозащитните структури подозират, че зад това стоят руски правителствени структури.

Подробности на: http://www.reuters.com/article/us-baltics-cyber-insight-idUSKBN1871W5

Още информация с украински привкус: http://gordonua.com/news/worldnews/rossiyskie-hakery-provodyat-probnye-kiberataki-na-energosistemy-stran-baltii-reuters-187739.html

“Този процес ще преминава, като се отчитат потребностите на съседните държави”, заяви той. Негативни последствия, според думите му, за съседите няма да има. “Нито Калининград, нито другите съседи при десинхронизацията ще имат проблеми”, цитира ТАСС Масюлис.

Във Вилнюс се проведе символична акция за включването на връзките между Литва и Полша LitPol Link и Швеция NordBalt. Досега електрическите мрежи на страните от Балтика (с изключение на недостатъчно мощното отклонение от Естония към Финландия) бяха интегрирани само в източно направление в рамките на единната енергийна система на Беларус, Русия, Естония, Латвия и Литва.

Изградените връзки създават предпоставки за излизане на Литва, Латвия и Естония на енергийния пазар на Западна Европа и Скандинавия.

За целта са необходими сложни и скъпоструващи работи по синхронизацията с континентална Европа. Както отбеляза премиерът на Литва Алгирдас Буткявичюс, този процес може да продължи до 2025 година съобщава БелаПАН.

Източник: http://news.21.by/economics/2015/12/14/1147563.html