Това беше съобщено пред журналистите в държавната корпорация.

„Пазарният интерес на потенциалните инвеститори към проекта днес говори за перспективите за голямо търсене от страна на промишлеността и населението за стабилен източник на електроенергия с прогнозни разходи за киловатчас.
Държавната корпорация за атомна енергия „Росатом“ остава отворена за диалог със заинтересованите страни „, отбелязват представителите на Росатом.

Съседите проявяват интерес

По-рано бе съобщено, че полската частна енергийна компания ZE PAK потвърди потенциалния интерес за инвестиране в завършването на строителството на атомна електроцентрала в Калининградска област, като заложи на отказването от въглища в енергийния сектор и търсенето на чисти енергийни източници, включително ядрени.

Потенциален партньор на полската страна, според неофициални данни на аналитичния портал „Polityka Insight“, може да стане унгарската енергийна компания MVM, най-големият производител на енергия в Унгария и собственик на АЕЦ „Пакш“.

Росатом отбелязва, че Балтийската АЕЦ поколение 3+ е обещаващ регионален енергиен проект, който ще спомогне за задоволяване на търсенето на базов източник на електроенергия без емисии на CO₂ и в резултат ще реализира плановете на ЕС за декарбонизация на икономиката.

Подробности на: https://tass.ru/ekonomika/11839487

Де Врис също се позовава на доклада на Международната агенция по енергетика (IEA) за 2017 година.
Годишното потребление на енергия от копачите на биткоини е 0.7% от годишното потребление в САЩ или 3.1% от това на Русия.

Източник: https://mi3ch.livejournal.com/3960755.html

Б.Р. Както разбрахте майнингът на битикони се нуждае от огромни количества качествена (непрекъсваема) електроенергия.
Наскоро в Русия президентът Владимир Путин подписа закон за създаване на федерална Руска крипто-валута.
Това вдъхва надежди за възраждане проекта за Балтийската АЕЦ.

Идеята

Русия да завърши изграждането на Балтийската АЕЦ в района на Калининград за осигуряване с електроенергия на майнинг за крипто-валути

Известно е, че с майнингът на крипто-валути в Русия сега се реализира в сферата на „сивата“, полулегална икономика.

Процесът на копането (добива) е доста енергоемък. Колкото по-евтина е електроенергията, толкова по-голям е маржът.
Трудно е да си представим, че държавата ще издаде крипто-валута в Русия и ще я остави на милостта на съдбата.

В Калининградска област от 2012 година се изгражда Балтийската АЕЦ. Но през 2013 година строителството бе спряно, а от половин година започна консервирането на обекта – http://atominfo.bg/?p=55510

От скоро започна обсъждане на възможността да се изгради мощен майнинг център с цел – използване на част от произвежданата електроенергия.
Представете си, че всичките 1,2 GW мощност на единя енергоблок ще отидат за осигуряване майнинга на официалната крипто валута на Русия.

Балтийската атомната електроцентрала изначално е била планирана за износ на електроенергия, но политическата действителност каза друго .
Майнингът на криптовалути решава този проблем в продължение на години, десетилетия, а може би за целия живот на централата.
Разбира се, за останалата част от електроенергията ще се нароят около АЕЦ множество малки майнингови ферми, които ще инвестират за своя сметка.

Цената на електроенергията ще е копейки (няма посредници, няма разходи за пренос, а има енергийна сигурност). Приходите ще бъдат огромни, печалбите също.

На провелата се в Калининград конференция „Екологична и радиационна безопасност на обектите от атомната енергетика“ началник отделът по радиационна оценка от министерство на здравеопазването на Великобритания Антъни Биксън заяви, че от 2013 г. до 2015 г. по искане на руската корпорация „Росатом“ е проведена експертна оценка на ОВОС на проекта за Балтийската АЕЦ.

„Може да се отбележи, че групата експерти бе удовлетворена от отговорите, които бяха подготвени от специалистите, разработили ОВОС и като цяло от работата по извършване на оценката.
Според резултатите от проверката, бе направен извода, че радиологичната безопасност на Балтийската АЕЦ съответства на нормите и стандартите на безопасност на МААЕ“, уточни Бекстън.

Според ОВОС при възникване на извънредна ситуация, която може да доведе до изхвърляне на вредни вещества в атмосферата, населението и околната среда няма да бъдат подложени на въздействие, което е опасно за живота и здравето им.
На териториите на съседните държави – Полша и Литва, няма да бъдат необходими мероприятия за защита.

Подробности на: https://regnum.ru/news/economy/2336491.html

В системата “СПАРК-Маркетинг” се появиха документи, че концерн «Росэнергоатом» ще закупи от «Атомстройэкспорт» комплексното оборудване на ядрения реактор, произведен за първия блок на Беларуската атомна електроцентрала. Сумата на сделката е 1,452 милиарда рубли.

До 30 ноември 2017 година реакторът, горният блок, вътрешно-корпусната шахта, выгородката, блокът на защитните тръби, образците на свидетелите, опорните пръстени и приспособлението за центриране при монтажа трябва да бъдат доставени до Волгодонск, така че AEM-Technologies да разработи програма, която да го доведе в съответствие с изискванията на проекта на Балтийската АЕЦ. След това да изготви решение за използване на оборудването за изграждане на втори блок на Балтийската АЕЦ, информира  interfax.by.

Още подробности за историята на проблема на: http://kaliningradfirst.ru/261222

“Беларус и Русия се договориха за доставяне корпуса на реактора за втори енергоблок на АЕЦ в Островец.
Там ще бъде монтиран корпусът на реактора, който по-рано бе предназначен за Балтийската АЕЦ.
Ние подписахме допълнително споразумение към договора в което се предвижда – в договорените срокове да се достави корпусът на реактора за втори енергоблок, който е произведен за Балтийската АЕЦ.
Двата корпуса са идентични, защото Балтийската АЕЦ и Беларуската АЕЦ са проектирани по един и същи начин”, цитира агенция “БелТА” заместник министъра на енергетиката на Беларус Михаил Михадюк.

Подробности на: http://rugrad.eu/news/950733/ и http://www.atominfo.ru/newsp/w0644.htm

“Планираше се – Беларуската и Балтийската атомни електроцентрали да произвеждат електроенергия за износ в Полша. Тези неща бяха договорени.
Но се намеси политиката – нашите полски колеги вече не гарантират изкупуването на произведената електроенергия,
Затова строежът на нашата централа засега се консервира”, цитира ръководителя на региона градската телевизионна и радио компания – ГТРК Калининград.

Според репортажа, Антон Алиханов е добавил, че без експортна компонента Балтийската АЕЦ не “лети” икономически.
Но в перспектива, при решаване на проблемите с реализацията на произвежданата електроенергия, тя може да бъде довършена и въведена в експлоатация.

Източник: http://40161.ru/news-20564.html

Повече от 120 специалисти-еколози от Русия, Литва и Полша обсъдиха въпросите за оценката и прогнозите за състоянието на околната среда и радиационната безопасност в районите където са разположени обекти с използване на ядрената енергия, функционирането на системите за екологичен мениджмънт на АЕЦ, резултатите от държавния екологичен надзор и международното сътрудничество.

През 2009 година, когато се избираше място за съоръжаване на Балтийската АЕЦ, площадката бе посочена от кандидата на геолого-минералогичните науки Александр Гуселцев.
Сега той е началник на лаборатория в отдела за устойчивост на външни въздействия.

“Площадката за Балтийската централа съм я избирал лично.
Това бе предшествано от 2 години много интензивна работа на много специалисти от Москва, Санкт Петербург, Калининград. Събран беше много мощен материал.
С гордост ще ви кажа, че през ръцете ми са минали много площадки, но по-добра от тази по отношение на безопасността не видях”, заяви Александр Гуселцев.

За справка

Конференцията е организирана от филиалът на АО «Концерн Росэнергоатом» - «Дирекция строящейся Балтийской атомной станции» с участието на информационния център по ядрена енергия в Калининград.
Научно-практическата конференция с международно участие “Екологична безопасност на АЕЦ” се провежда за трета година.
За този период в нея са участвали над 200 специалисти-еколози от регионите на Русия, Беларус, Литва, Полша, Германия, Великобритания, Франция и Италия.

Изт: http://www.myatom.ru/press-center/news/2016/10/21-10-2

 В Западна Европа въпросът за ядрената енергетика става особено актуален на фона на приетия курс за декарбонизация и постигане на целите на Парижката среща на върха за климата.

В Брюксел се проведоха дебати на тема: “Инвестиции в ядрената енергетика на Европа – създаване на здрава основа за модернизация и финансиране на проектите (Investments in nuclear energy in Europe: building a long-term framework to allow the upgrading and financing of projects), организирани от “Европейски беседи” (Les Entretiens Europiens). В мероприятието взеха участие представители на водещи компании в ядрения отрасъл, международни организации, а също представители на научната и експертна общност.
Главна тема на обсъжданията стана ролята на ядрената енергетика в бъдещия енергиен баланс на Европа.

В рамките на форума се проведоха кръгли маси по различните аспекти на инвестициите в проекти на ядрената енергетика в Европа.
Също се проведе дискусия с участието на представители на ДК Росатом, които представиха презентации на европейските проекти на компанията.

Алексей Лохов, заместник директор по развитие на бизнеса на «Росатом Франс», разказа, че в последно време компанията увеличава присъствието си по света, и, на първо място, в Западна Европа.
”Росатом заема лидерски позиции и около половината от международния пазар. На първо място, ние сме по-евтини от конкурентите доколкото Росатом извършва серийно строителство на енергоблокове, в това число и в Европа.
Освен това в много от нашите проекти европейските компании вземат съвсем непосредствено участие.
Наред с експортните проекти, Росатом реализира мащабна програма за ново ядрено строителство и ПСЕ на съществуващия парк в Русия”.

А. Лохов отбеляза, че на европейския пазар инвестициите в ново ядрено строителство стават все по-малко привлекателни.
”Отчитайки нарастващото търсене на електроенергия, при съществуващите институционални условия, най-приемливият вариант за осигуряване на устойчив базов товар, допълнително към ПСЕ на съществуващите мощности, може да стане вносът на евтина нисковъглеродна електроенергия”, подчерта той.

Дмитрий Суханов, генерален директор на АО «Атомэнергопромсбыт» (част от ДК “Росатом”) се изказа по темата: “От конкуренция към сътрудничество с ЕС: примерът на Калининград”
Той на свой ред, обърна внимание на необходимостта.от продължаване на взаимната интеграция на пазарите на електроенергия, която ще способства за устойчивото функциониране на енергийните системи, особено при голям дял на ВЕИ в генериращите структури.

Задачата за повишаване на свързаността на енергийните пазари и устойчивостта на енергийните системи може да бъде решена за сметка на мрежовата инфраструктура на новите АЕЦ. В случая с Балтийския регион – тази роля би могла да изпълни Балтийската АЕЦ.

“Проектът е позициониран в рамките на концепцията за енергийната политика на ЕС. Реализацията му ще способства за стабилизиране на цените на електроенергията, намаляване на емисиите от CO₂, а също и за съществено повишаване на надеждността на електроснабдяването на потребителите в региона”, отбеляза той.

Клод Фишер, директор на “Европейски беседи”, отделно благодари на представителите на ДК “Росатом” за готовността към открит конструктивен диалог.

В дебатите също участва и директорът по ядрена безопасност и горивен цикъл към Генералния директорат по енергетика на ЕК Масимо Гариба, който отбеляза, че сега на Европа са и необходими дългосрочна визия и дългосрочни перспективи в областта на ядрената енергетика.

Дебатите “Инвестициите в ядрената енергетика на Европа – създаване на здрава основа за модернизация и финансиране на проектите” са учредени от организацията “Европейски беседи” (Les Entretiens Europiens), дейността на която е насочена към организиране на изследвания и дискусии по ключовите научни, икономически и социални аспекти на ядрената енергетика в Европа и по света.
Мероприятието, което само по себе си е площадка за открити дискусии между представители на политическите, деловите и академичните кръгове се провежда ежегодно от 2002 година.

Източник: http://www.energyland.info/analitic-show-152099?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+energyland+%28Energyland.info

Това е съобщил пред журналистите заместник директорът на Росэнергоатом Станислав Антипов, предаде ТАСС.

“Президентът даде срок – до края на 2016 година да представим предложенията. Ние ги подготвяме”, каза Антипов отговаряйки на въпросите на журналистите.

“Вие прекрасно разбирате, че на Калининградска област не е нужна електроенергия в такъв обем, доколкото регионът е много малък и промишленост практически няма. Сега нуждите се покриват напълно от ТЕЦ. Централата по начало се предполагаше и се изграждаше с цел да се продава произвежданата електроенергия на Запад”, разказа заместник директорът на концерна.

Според думите му сега се работи по договаряне на електроенергията от Балтийската АЕЦ с енергийни компании от други държави.
Сътрудничеството с Германия, което се предвиждаше по-рано е прекъснато. “Ние имахме стратегически партньор – Германия. Сега това сътрудничество е преустановено”, отбеляза Антипов.

Още много подробности ще намерите на: http://www.seogan.ru/v-2017-godu-rosatom-primet-reshenie-o-sudbe-baltiiyskoiy-aes.html

Това е първата ядрена централа в страната, която ще бъде отворена за инвестиции от европейски енергийни компании.

Първата, която ще произвежда енергия основно за износ и първата, в която ще се използват западни компоненти – например парна турбина, съвместно производство на Alstom и „Атоменергомаш“. Главен изпълнител по проекта е НИАЕП.

Руската корпорация „Росатом“ обяви на 10 ноември, че експерти от МААЕ са проучвали Балтийската АЕЦ повече от година и окончателният им отчет ще бъде изпратен в МААЕ през януари 2015 година.

В отчета за оценката на въздействието върху околната среда на Балтийската АЕЦ, която се строи в Неманския район в Калининградска област, която е отделна руска територия, разположена между Полша и Латвия, е анализирано потенциалното й въздействие върху Беларус, Полша и Литва.

Източник: http://www.world-nuclear-news.org/NN-IAEA-approves-Baltic-environmental-report-11111401.html

„Доклади по въпросите на екологичната безопасност на атомните електроцентрали ще изнесат специалисти от Германия, Великобритания, Италия, Литва, както и представители на руските АЕЦ, институти и научни центрове“, заяви Ина Морева, представител на филиала, строящ Балтийската атомна електроцентрала (БАЕЦ).

В хода на работата на научната конференция ще бъде обсъдено повишаването на нивото на подготовка на младите специалисти в ядрената сфера.

Предизвикателствата пред Балтийската АЕЦ

Строителството на БАЕЦ започна в Неманския район на Калининградска област през 2010 година с перспектива да доставя електроенергия не само на руските, но и на европейските потребители. Обаче Литва, Латвия и Естония през 2013 година заявиха за намерението си да излязат от единната енергийна система с Руската Федерация и от 2016 година да се преориентират към пазара на Европейския Съюз.

Понеже проектът на БАЕЦ поначало беше създаден с намерението Калининград и Прибалтика да работят в единната енергийна система на северозападна Русия, беше взето решение за временно спиране на работата за да се преработи проекта.

За първи път в руската ядрена енергетика беше предложено да участват частни инвеститори, включително и от чужбина, които могат да получат дял до 49%.

Източник: http://ria.ru/society/20141016/1028507071.html#ixzz3GQ97EIxj

„Росатом“ продължава работа над проекта за Балтийска АЕЦ с реактори с голяма мощност в Калининградска област, заяви пред РИА Новости представител на руската държавна корпорация.

„В сегашния момент основните усилия на проектния екип са съсредоточени над изработването на решение по схемата за & nbsp;износ на енергия, вземайки предвид възможните планове на страните от Балтийския регион за синхронизация с европейската континентална енергосистема“, каза той.

Представителят на „Росатом“ отбеляза, че вземайки под внимание обнародваните оценки за това, че проектът за превключване на балтийските страни към електроенергийната система на ЕС ще струва на Европейския съюз повече от петстотин милиона евро, е възможен сценарий, при който проектът за Балтийска АЕЦ да станеедин от най-взаимноизгодните и перспективни проекти в енергийния дневен ред на Русия и ЕС.

„Вземането на необходимите решения се очаква в първата половина на 2015 година“, съобщи представителят на „Росатом“. „Вече може да се каже, че приоритет пред проекта „Балтийска АЕЦ“ е ориентацията към европейските потребители на електрическа енергия и инвеститорите.“

Източник: http://ria.ru/

Проектът на Балтийската АЕЦ не се отменя, но сроковете за построяване на блоковете с голяма мощност ще бъдат удължени, заяви за РИА Новости ръководителят на Росатом Сергей Кириенко в кулоарите на Петербургският международен икономически форум (ПМИФ).

“Ние нищо не сме отменили в проекта. Заедно с Министерството на енергетиката на Русия ние доработваме проекта, разширяваме площадката и привързваме допълнително на нея към големите блокове няколко блока с малка мощност. Засега мислим за блокове по 40 MW. Това са с референтни реактори, отработили хиляди реакторо-години на ядрените подводници и на атомните ледоразбивачи. Обсъждаме броят им – от 4 до 8 реактора, които напълно ще покрият нуждите на Калининградска област в съчетание с газовите електроцентрали”, – каза той.

Според думите му, това ще доведе до удължаване на графика за строителството.

“Но ние продължаваме да произвеждаме всичкото оборудване за блоковете с голяма мощност. Ако Калининградската енергийна система остане изолирана, а тя не е много голяма, тогава блоковете с голяма мощност няма надеждно да я обезпечават с енергия. Ние строим два блока по 1200 MW, а общата консумация на Калининградска област е 450-500 MW. В перспектива ще достигне 800 MW. А нали на първо място трябва да построим ядрени енергоблокове за гарантирано енергийно обезпечаване на региона. Ако страните от Балтика се изключат от системата, тогава такова гарантирано обезпечаване с електроенергия може да се осъществи само от блокове с малка мощност”, – добави той, отбелязвайки, че блоковете хилядници тогава ще бъдат изключително за експорт.

Източник: РИА Новости

Проектът за построяване на БалтАЕЦ – два енергоблока с електрическа мощност по над 1 GW “временно се спира”, обсъжда се възможността за монтиране на 8 малки ядрени установки с електрическа мощност по 40 MW, съобщи пред журналистите генералният директор на ОАО „НИАЭП“ Валерий Лимаренко.

“ЕС взе решение да локализира системата си за електроснабдявне. Във връзка с това сега ние преразглеждаме първоначалното си намерение за експорт на електроенергията от БалтАЕЦ. Сега, за да вземем решение и да анализираме ситуацията по-дълбоко, временно е спряно развитието на проекта. Разработват се проекти и решения за но-нататъшно разширяване на наборът от мощности за тази енергийна точка. Сега ние провеждаме съвещание за възможното използване на реактори с малка мощност, които да се впишат в енергийната система на Калининградска област”, – каза той.

В. Лимаренко уточни, че сега се изучава възможността за монтиране на БалтАЕЦ на реактори с мощност 40MW, те могат да бъдат “приблизително осем”.

Генералният директор на НИАЭП същевременно добави, че все пак “паралелно се работи по решаването на въпроса за подаване на електроенергия в европейската система”.

Според по-стари съобщения в СМИ, генералният директор на “Росатом” Сергей Кириенко е възложил на редица проектантски института и на концерна “Росенергоатом” да проверят възможността за монтиране на БалтАЕЦ реактори с малка и средна мощност.

Това се обяснява, в частност, с възможността за излизане от договора за синхронизация на енергийната система на Литва, чрез която Калининградска област е свързана с другите страни от Прибалтика, Белорус и РФ, което може да доведе до изолиране на калининградската енергийна система. В такъв случай ориентираните за експорт енергоблокове със сумарна мощност повече от 2 GW ще бъдат излишни.

Освен това, разширяването на проекта на БалтАЕЦ с възможността за монтиране на реактори с малка мощност по-късно може да се окаже изгодно в посока за експорт на електроенергия, защото във връзка с развитието на слънчевата и вятърната енергетика в Европа ще бъдат необходими маневрени мощности.

Балтийската АЕЦ е единствената руска атомна електроцентрала, за която се планира привличането на частни инвеститори (до 49%). По-рано имаше съобщения, че “Росатом” води преговори за делово участие в построяването на централата с EDF, Enel и други компании. Обаче Enel, в частност, съобщаваше, че за да вземе положително решение за участие в проекта и е необходима “увереност, че електроенергията от тази централа ще бъде търсена и продавана на съседните пазари”.

Източник: ИНТЕРФАКС

Миналата седмица руските власти за първи път признаха, че да се направи от Калининградска област енергодар на Прибалтика съвсем няма да бъде просто.

Миналия понеделник на съвещание при Владимир Путин въпросът за енергоснабдяването на региона беше включен в раздела “други” и подробно не се коментираше. За публичната дискусия бяха достатъчни гръмките решения за кръстосано субсидиране.

Но след няколко дни източници от ядрения отрасъл посочиха последствията от “калининградския въпрос”: “Росатом” може да измени схемата на Балтийската АЕЦ, като постави там “реактори с малка и средна мощност”. Освен това те могат да бъдат построени на първо място, въпреки, че от планираните два блока по 1000 MW за сега не се отказват.

По данни на източници на “Коммерсантъ”, запознати със ситуацията, в Москва практически са признали неизбежността на това, че в близка перспектива Литва, която отрязва Калининград от “голямата Русия”, ще излезе от общата енергийна система на Прибалтика, наследство от СССР, и ще се синхронизира с Полша и Европа.

След това енергетиката на областта има два варианта за развитие: “да влезе в Европа” следвайки Вилнюс или да работи изолирано. За да се синхронизира с Европа ще е необходимо съгласието на Литва: сега всички трансгранични мрежи от региона минават само от там. Но, според думите на един от събеседниците на вестника, тази перспектива ще изисква допълнителни мрежови мощности, за което във Вилнюс не са готови.

Преговорите с Полша за строителство на нови мрежи също за сега са без резултат. А почти фантастичното предложение за полагане на подводен кабел с Германия, разглеждано по-рано от „Интер РАО ЕЭС“, както и досега си остава само идея.

Според източниците на изданието, специализираните ведомства и регулаторни органи са обсъждали и двата варианта – изолация и синхронизация с Европа.

Двата сценария са били представени и на съвещанието при президента. Окончателно решение не е взето, но варианта за изолиране на Калининград се разглежда като най-вероятен – включително и по политически съображения.

Но изолирането на Калининград неизбежно поставя кръст наплановете на Москва да превърне региона в енергиен донор за Прибалтика.

В изолирана система 2 гигаватовата Балтийска АЕЦ ще се превърне в паметник сама за себе си: за електроснабдяване на областта са предостатъчни съществуващите там газови мощности (например, 900 MW на Калининградската ТЕЦ-2). Но и тук възникват въпроси както по надеждността на транзита на горивото (руският газ минава през територията на Литва), така и за цената на горивото.

Отбелязва се, че малките и средните реактори на Балтийската АЕЦ ще са необходими на първо място за “осигуряване на надеждността на системата”, тоест, всъщност за резерв в случай на спиране на вътрешните мощности, а за балансиране на транс-граничните потоци явно не става дума.

Проектът за БалтАЕЦ се появи през април 2008 година, като зайче от шапката на факира: “Росатом” инициира проекта за тази централа в замяна на Игналинската АЕЦ, затворена по искане на Брюксел.

Ако проектът успее регионът би станал ключово звено от енергийната система на Прибалтика. Но не е изключено, че сега мрежовите спорове със съседите и политическите амбиции на двете страни да доведат до мълниеносно “затваряне” на проекта за тази АЕЦ.

Източник: Коммерсантъ, Владимир Дзагуто

“Зелените” организации от Германия и Франция, противници на ядрената енергетика, имат намерение да спрат участието на немските и френските банки във финансирането на доставките на оборудване за Балтийската АЕЦ в Калининградска област, заяви изпълнителният директор на организацията Urgewald Хеффа Шюкинг (Heffa Schucking).

“Ние знаем, че Hypovereinsbank е направила предложение за експортно кредитиране на фирмата Alstom, която иска да достави турбини за Балтийската АЕЦ. Скоро е годишнината от аварията на Чернобилската АЕЦ и на този фон ние ще разкажем на обществеността за Балтийската АЕЦ и плановете за участие на немската банка Hypovereinsbank в проекта. Ако това се окаже недостатъчно, ще започнем акции в клоновете на банката”, – каза Шюкинг пред журналистите на среща във Фонда на името на Хенрих Бьол.

 Освен натиск върху Hypovereinsbank и банковата група Unicredit, част от която е немската банка, “зелените” имат намерение заедно с френските активисти да заставят и банката Societe Generale да се откаже от проекта за строителството на АЕЦ в Калининградска област.

По рано организацията Urgewald оказа натиск върху банките на ФРГ, като ги принуди да се откажат от финансиране на строителството на АЕЦ “Белене” в България.

“Въпросът за строителството на АЕЦ в Калининградска област по принцип привлича по-силно обществения интерес в Германия, отколкото, например, АЕЦ в Красоярския край. Калининград за германия – това, разбира се, е интересна тема. Но за сега обществеността не е достатъчно запозната с този проект”, – добави активистката.

Церемонията по полагане на първият камък на Балтийската АЕЦ беше извършена през февруари 2010 година. Проектът на атомната електроцентрала предвижда два енергоблока с обща електрическа мощност 2300 MW. Пускът на първи блок е планиран за 2016 година.

Източник: http://mirnyatom.net/6935125/zelenye-francii-i-germanii-trebuyut-ot-bankov-svoix-stran-prekratit-uchastie-v-finansirovanii-baltijskoj-aes/

Сергей Бояркин

Русия официално е информирала Европейската комисия за намеренията Калининградска област заедно с Литва да стане част от ENTSO-E – енергийната система на континентална Европа, заяви във Варшава представител на руския енергиен концерн “Росатом”.

ЕС е упълномощил ЕК да проведе преговори с Русия и Беларус за изключване на енергийните системи на Литва, Латвия и Естония от контролираната от руските диспечери система IPS/UPS, пише новинарският портал vz.lt.

“Доколкото енергийните системи на Литва и Калининградска област на Русия не могат да действат една без друга. Литва е взела решение да синхронизира системата си с тази на континентална Европа, като по този начин Калининградска област заедно с Литва ще стане част от ENTSO-E“, – каза на провеждащият се във Варшава IX енергиен форум за Централна и Източна Европа директорът на програмите на “Росатом” Сергей Бояркин

Обаче доколкото, казва Бояркин, балтийските държави отлагат решението за синхронизация на енергийните системи с континентална Европа, е необходимо колкото е възможно по-скоро да се построят електропреносни линии за високо напрежение от Калининградска област в Полша.

Източник: 15min.lt

Б.Р. Без наличието на високоволтови електропроводи с Полша и (или) Литва строящата се в Калининградска област Балтийска АЕЦ няма да може да функционира пълноценно. Затова Русия настоява на ЕК да включи построяването макар и на един електропровод за високо напрежение от Калининградска област до Литва или Полша в Европейския план за интегриране на енергийните пазари на Балтика (BEMIP) и по този начин да получи финансова помощ от ЕС.

Германия планира да получава електроенергия от Балтийската АЕЦ, която се строи в Калининградска област.

Такава информация е разпространена от Мюнхенския институт за защита на околната среда – съобщи в началото на седмицата Rugrad.eu.

Според информацията от института, федералното правителство има намерение да доставя в Германия електроенергия от Калининградска област посредством подводен кабел по дъното на Балтийско море. Построяването на това трасе ще се финансира със средства на ЕС. Това е на фона на приетото по-рано решение на правителството на Германия за пълно излизане от ядрената енергетика след аварията на японската АЕЦ “Фукушима-1”.

От своя страна представител на Министерството на икономиката на Германия съобщи, че плановете за доставки не се на федералното правителство, а на едно руско енергийно предприятие. Той поясни, че решенията за възможни доставки на електроенергия се вземат от енергийните компании, а не от федералното правителство. Според него вносът и износът на електроенергия е съвсем в реда на нещата.

Трябва да отбележим, че през 2012 година в германските СМИ излизаше информация за интерес към Калининградската АЕЦ от страна на германския енергиен концерн RWE, който е провеждал преговори с «Интер РАО ЕЭС». Тогава, обаче, не е се е обсъждало прокарване на кабел по дъното а Балтийско море, а за ползване на полската електропреносна мрежа. За резултатите от преговорите официален Берлин не знае нищо.

БАЕЦ ще има два енергоблока с електрическа мощност по 1,2 GW всеки. Въвеждането в експлоатация на първия блок се планира за 2016, а на втория за 2018 година.

Стойността на централата се изчислява на 4,8 милиарда евро, а заедно с инфраструктурата – 6,23 милиарда евро. Централата се строи на 120 километра от Калининград, на 60 километра от брега на Куршския залив и на 12 километра на югоизток от град Неман.

Източник: http://www.knia.ru/news/9867.html

Икономическите характеристики на предложеният бавнооборотен (тихоходны – 1500 об/мин) аналог – по-висок КПД, отколкото традиционно използваните в руските АЕЦ високооборотни турбини, се оказаха решаващи.

Планира се през есента проектанта СПбАЭП да предаде коригираният проект за повторна държавна експертиза. Необходимостта от изменение на част от проекта няма да спре строежа на централата – работата върви в пълен обем на обектите, които не са директно свързани със сградата на турбината.

Строителството на Балтийската АЕЦ е започнало на 25 февруари 2010 година в Неманския район на Калининградска област. Изпълнява се по проекта АЭС-2006 на Санкт-Петербургския «Атомэнергопроект».

Централата ще има 2 енергоблока. Номиналната електрическата мощност на всеки блок с реактор ВВЭР-1200 е 1194 MWс допълнително производство за топлофикационни нужди – 250 Гкал/ч.

Проектният експлоатационен срок на Балтийската АЕЦ е 50 години, а на основното оборудване – 60 години. Въвеждането в експлоатация е предвидено съответно за 2006 и 2008 година.

Централата е предназначена за осигуряване с електроенергия на Калининградска област и за експорт.

  Съгласно подписания договор, на Балтийската АЕЦ ще бъдат доставени маркови турбини ARABELLE™, сепаратори-подгреватели, турбогенератори и кондензатори, а също и спомагателно оборудване за машинната зала.

   Повече от 50% от оборудването ще бъде изработено в Русия, а по-късно се планира делът на локализацията да достигне 70 и повече процента.

   Балтийската АЕЦ – е първата, която е разчетена за построяване с привличане на чужди инвеститори. Строителството на централата се изпълнява по серийния проект “АЭС-2006” с водно-воден реактор ВВЭР-1200.

Източник: novostienergetiki.ru

10.02.2012

Подписи под декларацията са поставили Владимир Путин и министър-председателя на Франция Франсоа Фийон на заключителното заседание на комисията по въпросите за двустранното сътрудничество на ниво глави на правителства.

Детайли за подписания документ не се съобщават.  Заедно с това, както се казва в заключителния документ от заседанието, “Руската страна е информирала за заинтересоваността си от разширяване на участието на френски компании в строителството на Балтийската АЕЦ, в частност, от привличане на инвестиции и използване на съвременно енергийно оборудване, производство на френски компании”. В документа също се отбелязва важността на завършването на пътната карта за създаване реактор на бързи неутрони с натриев топлоносител.

Съгласно проекта Балтийската АЕЦ трябва да има два енергоблока с реактори ВВЕР и електрическа мощност повече от 1170 MW всеки. Пускът на първи блок е планиран за 2016 година, а на втори през 2018 година. Стойността на централата се оценява на около 5 милиарда евро.

Генерален изпълнител на обекта е ЗАО „Атомстройэкспорт“, а с финансовата схема на проекта се занимава ОАО „Интер РАО ЕЭС“ (по-конкретно схемата за организация на изкупуването на електроенергията и води преговори с инвеститорите).

В момента владелец на 100% от акциите с право на глас е ОАО „Концерн Росэнергоатом“. Но „Росатом“ винаги е заявявал намерението си да привлече до 49 % частни капитали, включително от чуждестранни инвеститори.