Антоан Николов, БТА:Относно това, че парламентът задължава Министерски съвет, ако не се лъжа, до 31 март тази година да започне преговори с Уестингхаус  относно закупуването на два блока АР1000. Какво мислите по този въпрос? Реалистично ли е да се купуват мисля, че 7-ми и 8-ми блок беше?

Бачийски: По отношение на решението на Народното събрание да предложи конкретна технология, не мога да взема отношение. Законът ясно казва кога, какво и как се взема такова едно решение.
Единственото, което мога да спомена е, че в издаденото разрешение за одобряване на площадката на 7-ми блок за АЕЦ „Козлодуй“ е включена и тази технология АР1000.
Друг е въпросът кога и как ще тръгне процесът за следваща лицензионна стъпка, а тя е нашият лицензиант да поиска разрешение за проектиране.
Оттам нататък следва процедурата на оценка на този проект, задаване на редица въпроси. Този процес е дълъг, той продължава с години. Имаме достатъчно опит. Това не е първият път, в който работим по този лицензионен процес. Проектът „Белене“ върви по същия път. Има заповед за одобрение на площадката за тази технология. Друг е въпросът кога и как ще продължи процесът и дали ще продължи в този ред.
Между другото, сега се разработва Националната стратегия. Там много по-ясно могат да бъдат описани нещата.

Станимиров: Искам само да кажа, че във всичко, което говорим, става въпрос за 7-ми блок, не за 8-ми. Площадката е одобрена за един блок.

Бачийски: Това е важно уточнение, защото намерение за 8-ми блок не е декларирано. Това означава започване на процеса отначало – с одобряване на площадката, ОВОС и т.н. Процесът започва отначало и също трае години.

Важното за нас в Агенцията е това, което споменах във връзка с Националната стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера, много малко млади хора ще дойдат да работят в ядрената индустрия, ако нямат перспектива. Затова едно от условията, които сме записали в Националната стратегия, е да бъде взето устойчиво решение за развитие на ядрената енергетика в България.

Антоан Николов, БТА: Едно въпросче по повод свежото ядрено гориво. В края на миналата година и началото на тази в Министерството на енергетиката се подписаха един договор и едно споразумение.
Едното споразумение, ако не се лъжа, беше точно с Уестингхаус.
Мисля, че това, което още не е лицензирано от вас. Кога се очаква да получи лицензия? Ще има ли проблем с лицензията? Ще има ли въобще проблем с горивото?

Бачийски: Малко по-отдалече ще започна.
Въвеждането на нов тип гориво подлежи на разрешителен режим. За да издадем т.нар. лицензия има няколко условия.

Първото е нашият лицензиант да подаде заявление за извършване на изменения, т.е. да получат на разрешение за използване и експлоатация на нов тип гориво. Към това заявление трябва да бъдат предоставени редица документи, които са ясни на нашия лицензиант, те са и описани в Наредбата за издаване на лицензии и разрешения.
Процесът тръгва тогава, когато това заявление бъде представено заедно с необходимите документи, обосноваващи безопасността на това гориво. Този процес е дълъг. Ние имаме опит и не за пръв път ще издаваме такова разрешение.
Знаете, че преди години беше направен преход от един тип руско гориво към друг тип руско гориво. Отново казвам, имаме опит и знаем как да извършим тази регулаторна оценка.
Това, което е притеснително към момента е, че намеренията на нашия лицензиант да подаде това заявление не са много ясни по простата причина, че не всички от анализите, които е необходимо да ни бъдат представени, са готови.
Държим тясна връзка не само с нашия лицензиант, но и с Министерство на енергетиката, и правим всичко възможно да ускорим този процес, така че издаването на разрешение да не бъде компрометирано.

Това, което съм декларирал пред всички е, че ние компромис с безопасността няма да направим. Независимо от това кога и как ни бъдат представени анализите, ние ще ги разгледаме в необходимата дълбочина. Ще се произнесем тогава, когато сме готови и когато сме уверени, че това гориво може да бъде използвано безопасно.
Това, че някои имат притеснения, че това няма да се случи 2024 година, отново декларирам, не засяга и не касае по никакъв начин Агенцията.
Тогава, когато бъде доказана безопасността на горивото, тогава ще има и разрешение. Всичко останало е въпрос и проблем на нашия лицензиант, така че компромис с издаване на т.нар. лицензия няма да има.
За да не бъда изключително краен, казвам отново, че работим в тази насока този процес да бъде ускорен, така че да можем да получим необходимото време да извършим качествен анализ на представената документация.
Става въпрос за горивото на Уестингхаус на 5-ти блок.

Юлияна Корнажева, БНР: За Уестингхаус – ако анализите, които са изготвени за употребата на това гориво в този блок, идват от самата Уестингхаус, това доколко е приемливо?

Бачийски: Това, че Уестингхаус прави анализите и демонстрира безопасността на своето гориво, не е някакъв проблем.
Между другото, така беше и с руското гориво. Анализите за безопасност на горивото бяха направени по договор, подчертавам по договор, от ТВЕЛ. Тоест един такъв анализ не може да бъде извършен в неговата цялост от някой страничен, просто защото някои от нещата могат да бъдат известни само на производителя.
Така, че пак казвам, не е проблем за Агенцията, че Уестингхаус извършва този анализ. Между другото той го извършва не сам, а с помощта на наети консултанти и фирми. Точно той трябва да обоснове безопасността.

Ние сме съгласни с подхода. Пак казвам, той не се различава от подхода, който беше възприет от атомната централа по отношение на прехода от един тип руско гориво към друг вид руско гориво.
Нито един регулатор в света не приема нещата на доверие. Това е един от често звучащите в публичното пространство въпроси: „Работи в Украйна, работи в Чехия, защо не го вземете горивото?“. Ами, защото има особености. Защото тези особености трябва да бъдат оценени. Защото трябва да бъдат оценени от нас специфичните условия, които са в нашите реактори.
А и това е по-скоро реклама, а никой регулатор не вярва на реклама, той вярва на документи. Документите, които се разработват, не се разработват случайно, а въз основа на определени правила и определен обем, който между другото е не само за България, а например и в Чехия. Ние като регулатори работим вече почти цяла година съвместно. И даже на нашия сайт трябва да има изискванията към документацията, която е необходима за лицензиране на нов тип гориво. Този документ е разработен съвместно с чешкия регулатор, който беше инициатор, но и ние участвахме активно. Документите и анализите, които изискваме, не се различават по нищо от това, което в момента върви. Тоест притесненията, че Уестингхаус може да представи каквото и да е и ние да го приемем, са безпочвени.
Ние ще гледаме всичките тези анализи под лупа. Имаме капацитета, а имаме възможност да привлечем и външни консултанти, така че оценката ще бъде обективна. Това, че производителят доказва безопасността на своето гориво, не е проблем. Производителят трябва да обоснове, че горивото му е безопасно. Между другото ние не очакваме от Уестингхаус нищо, ние очакваме от нашия лицензиант. АЕЦ „Козлодуй“ отговаря за всичко това. И първото сито на този процес на обосновка е нашият лицензиант. Там има достатъчно специалисти, които оценяват тези анализи, връщат ги. Защото процесът върви и с връщане на представените анализи, отстраняване на забележки, коментиране на някои въпроси и чак, когато нашият лицензиант реши, че приема тези обосновки, те ще ни бъдат предоставени и вече ние с критично око, с малко по-различен поглед оценяваме нещата и даваме разрешение или не даваме разрешение. Процесът е дълъг!

Юлияна Корнажева, БНР: Тоест независимо, че правителството вече го е решило…

Бачийски: Какво е решило правителството? Правителството е решило Министерският съвет да ни помогне да ускорим процеса на диверсификация.

Присъстваха журналисти от известни и уважавани медии.

Понеже основните аспекти от изложението на председателя на АЯР бяха широко предствени в националните медии, реших да ви представя в поредица от статии отговорите на председателя г-н Цанко Бачийски на журналистическите въпроси, които вълнуват обществеността, особено ядрената.
Ще научите много неща, за които имате само бегла представа.

Светозар Костадинов, БНТ: Във връзка с коментар на президента Румен Радев преди Европейския съвет, в който той е казал, че България не може да подкрепи санкции срещу Русия в областта на ядрената енергетика, защото това ще повлияе пряко на нашата енергетика. Да обясните дали това е така и как точно би се отразило?

Бачийски: Така е. Прекъсването на връзките с Русия ще бъде много неприятно, да не кажа катастрофа, защото, знаете, проектът е руски. В голяма степен ние зависим от вносителите на тази технология. По-специално това, върху което може да се отрази налагането на такива санкции, е първо, управлението на отработеното гориво, второ, намеренията на централата да продължава своята работа още 30 г., дай Боже. При всички положения там се нуждаем от подкрепата на главния конструктор и главния научен ръководител на проекта. Така че много е важно да внимаваме, когато се надигат такива гласове за налагане на санкции специално в ядрената сфера, ядрената област на взаимодействие с Русия. Такива към момента няма. Ние не сме единствената страна, която зависи от тази технология. Знаете това са Унгария, Чехия, Словакия, Финландия. Така че ние като регулатор се отнасяме много внимателно. И даже миналата година успяхме за деветия санкционен пакет, ако не се лъжа, да издействаме дерогация по отношение на корабите, защото това пряко можеше да засегне работата не само безопасността на централата. Горивото идва от Русия и минава, не е тайна, с кораби до тук. Така че от гледна точка на Агенцията трябва много внимателно да се подхожда към налагането на такива санкции. Отново казвам, не само работата на централата може да бъде повлияна, но и нейната безопасност.

Деляна Петкова, Инвестор: Искам да попитам във връзка със санкциите, дали това може да се отрази по някакъв начин на взаимоотношенията с Росатом? Санкциите, които Украйна въведе срещу Росатом.

Бачийски: Не разбирам съвсем въпроса, но към момента няма санкции, наложени от Европейския съюз специално за ядрената сфера и ядрената индустрия.

Журналист: Украйна наложи санкции.

Деляна Петкова, Инвестор: Забрана за транзит на технологии през територията на Украйна.

Бачийски: През Украйна отдавна не транзитираме каквото и да е. Още от началото на конфликта, не от миналата година, а от 2014 г., ние решихме, и по-точно централата реши, че доставката на гориво през територията на Украйна е рискова и беше разработен съвсем друг маршрут. Даже не зависим вече и от нивото на река Дунав. Имаме надежден маршрут и този маршрут е толкова надежден, че дори и Словакия и Унгария са възползват от него. Не е тайна, че ние правим транзит на свежо ядрено гориво за Унгария и Словакия през България. Така че не зависим въобще от Украйна. Доколкото знам, колегите от АЕЦ „Козлодуй“ поддържат връзки с украински фирми и предприятия, които имат оборудване, доставено в централата. Тези връзки не са прекъснати. Системите за безопасност в ядрената централа са украински. Не са повлияни дейностите по тяхната поддръжка от войната. Пак казвам, това че някои политици искат да ожесточат санкциите, трябва много внимателно да се подхожда, защото е изключително важно да поддържаме тези връзки.

Очаквайте продължение

В своето резюме председателят на Агенцията Цанко Бачийски представи акценти от дейността на АЯР през изминалата 2022 година.

В своето изложение той засегна основните теми в работата на регулатора: състоянието на ядрената безопасност в АЕЦ „Козлодуй“, управлението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци, аварийната готовност и реагиране, радиационната и физическата защита, отчета и контрола на източниците на йонизиращи лъчения и международното сътрудничество.
Цанко Бачийски постави акцент върху сериозния въпрос с недостига на квалифицирани кадри в ядрения сектор.
Председателят на регулатора обърна внимание на присъстващите журналисти върху активното участие на АЯР при разработването на приетата миналата година Национална стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера.

Журналистическите въпроси изведоха на преден план темата за диверсификацията на ядреното гориво за АЕЦ „Козлодуй“.

Диалогът с медиите показа, че Агенцията за ядрено регулиране е отворена за активна комуникация по всички въпроси, които представляват обществен интерес.

Източник: https://bnra.bg/bg/novini-bnra/aktualnite-vaprosi-za-obshtestvoto-byaha-vav-fokusa-na-godishnata-preskonferentsiya-na-ayar/