Професор Леонид Большов е президент на Международния форум «АТОМЭКСПО 2012», директор на Института по проблемите на безопасното развитие на атомната енергетика, член-кореспондент на РАН.

Встъпление

През целия ден на мероприятието, организирано от асоциацията на операторите на атомни електроцентрали (WANO), вървеше разговор за стрес-тестовете и мерките за безопасност след Фукушима на руските, американските, европейските, азиатските, включително и японските атомни електроцентрали.

Ще ви преразкажа какво беше представено там: аварията на Фукушима показа, че руските атомници добре са изучили уроците от Чернобил. Даже първоначалният експресен анализ показа, че подобна ситуация не би могла да се случи на нито една на руските атомни електроцентрали. Причината за това е , че през времето след чернобилската авария са извършени огромни комплексни системни работи за модернизация на атомните електроцентрали, внедряване на съвършени системи за обучаване на операторите на съвременни тренажори, монтирани на всяка АЕЦ.

Извършено е усъвършенстване на системите за безопасност, въведен е трети канал за охлаждане на реакторите, допълнителни системи за електрозахранване.

Разработена и внедрена е най-добрата, или по-скромно казано, една от най-добрите системи за аварийно реагиране и управление на авариите. В концерна “Росэнергоатом”, в кризисния му център, влиза информация от стотици ситуационни датчици и от датчици, обработващи параметрите по безопасността във всеки блок на всяка руска атомна електроцентрала. Освен това се събира “онлаин” информация от десетки датчици, измерващи радиационния фон около нея. Ако се случи някакво непредвидено изхвърляне, незабавно това се регистрира в кризисния център, дори ако централата не съобщи за него. Информацията, както вече казах, от всяка централа върви в режим “онлаин”. Тази информация се обработва от 14 технически центъра за поддръжка на централния кризисен център на “Росэнергоатом”. Те работят в денонощен режим. От тях информацията отива при главния конструктор, при проектанта на централата, в организацията, която отговаря за метеорологията, за здравето на операторите и населението около атомните електроцентрали. Един от техническите центрове е техническият център, който се намира в нашия институт.

Във връзка с бъдещите препоръки за защита на населението и околната среда, освен всичко изредено институтът има и експертизи за тежките аварии на атомните електроцентрали, създават се компютърни кодове за анализ на безопасността в проектни и надпроектни режими. Създаваме и извършваме проверка на тези кодове и използването им в проектните и работещите АЕЦ.

На следващия ден след аварията на Фукушима представихме анализа си за далечния изток на Русия и прогнозата за развитието на аварията в Япония – какво ще стане с всеки от блоковете, кога ще се взривят и какво замърсяване ще се получи в Япония. Какво ще бъде средното ниво и т.н. Животът потвърди верността на тези прогнози. Продължаваме да работим за създаване на средства за анализ на действащите, а главно и на бъдещите атомни електроцентрали. Например, сега се разработва проект за принципно нова централа на базата на федералната целева програма за новата технологична платформа, насочена за създаване на реактори на бързи неутрони с различни метални топлоносители със затворен горивен цикъл, който ще ни позволи да отидем на ново ниво на безопасност, осигуряването с гориво, на ефективността. Програмата е до 2020 година.

Паралелно с това върви работа за усъвършенстване на реакторите с водно-водна технология. Разработен е новият проект ВВЭР-ТОИ, напълно компютъризиран, при който има възможност да се оценява безопасността в продължение на целия му жизнен цикъл с помощта на детайлни компютърни кодове. Институтът отговаря за създаването на системи от най-точни кодове за реакторите от този проект. Създава се виртуална среда, в която да може едновременно да се извършва проектиране, конструиране и оценка на безопасността. Тези образи, създавани на компютрите от конструкторите, се предават в тези организации, в които се работи по разчетите на безопасността. След това препоръките се връщат обратно и в тази виртуална среда се създават тренажори, за да могат операторите на атомните централи да се обучават в по-реалистична обстановка. Създават се също и възможности да се симулира възникване на тежка авария и нейното по-нататъшно развитие.

Нека не забравяме, че аварията на Фукушима стана толкова тежка защото операторите бяха съвършено неподготвени, че може да се случи такава тежка авария. Не е имало подготовки, тренировки, нито на операторите, нито на цялата система за управление на атомните централи.

След тази авария е направено изключително много и днес се докладва достатъчно подробно за това как японската система се усъвършенства, какво са направили американците и европейците. Важно е и това, което Русия направи след фукушимската авария, а именно да зададе нивата на стандартите за безопасност и изискванията за безопасност на световно ниво.

Отначало това имаше препоръчителен характер от страна на МААЕ и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Ядрената агенция предложи нивата на безопасност, достигнати в водещите страни, да станат задължителен стандарт за новите страни и за страните, отдавна експлоатиращи ядрени електроцентрали. Това е много важно. На изискванията се обръща все по-голямо внимание. Днес на Атомекспо, на мероприятието, което се провежда от световната асоциация на ядрените оператори WANO, беше съобщено, че на базата на кризисния център на Росэнергоатом, за който вече ви говорих, се създава кризисен център за мониторинг и аварийно реагиране на всички атомни електроцентрали съветска и руска конструкция, разположени не само на територията на Русия, но и в България, Чехия и редица други страни.

Отговори на въпроси

- Какви атомни електроцентрали имате предвид? Централи където е имало съветско или руско участие?

Става въпрос за централи, които са били построени по руски и съветски проекти, по съветски или руски дизайн. Важното е, че в този “клуб” има договореност да се използва помощта на най-компетентните специалисти.

Ще припомня, че кризисният център на Росэнергоатом е като база на този международен център, който ще ползва помощта на 14-те кризисни центрове, работещи в денонощен режим. При това има възможност при кризисна ситуация да се опираме на експертните оценки, на науката, на знанията, на компютърните средства за анализ, на най-добрите специалисти по създаването и експлоатацията на този тип атомни електроцентрали.

- Този център в Москва ли ще бъде?

Да. Аз съм експерт в една група, която съветва генералния директор в областта на ядрената енергетика. Препоръчахме, инициатори сме, сега върви такава работа, тази организация за аварийно реагиране и техническа поддръжка да има по общ характер. За целта може да се използва WANO, може и някои други механизми.

Разбира се, всички би трябвало да спят спокойно, не само ядрените специалисти, на които е ясно, че при възникване на каквато и да е ситуация на централата, която изпитва някакви трудности, е достъпна световната експертиза. Не защото това ще се случи. Но, разбира се, трябва да се построи предварително такава световна система за реагиране, за да има надеждна връзка, да се договори формата за методите на съвместните работи, да се правят тренировки и учения. Аз се надявам, че в най-близките години ще ни се удаде това да бъде направено.

- Считате ли, че следфукушимският синдром тежи на обществото?

Като цяло отговорът е да. Но има особености в отделните страни. Ако се говори повече или по-малко обективно за позицията на обществото – този синдром в общи линии е изживян.

За съжаление върху тази обективна позиция винаги се наслагват субективни фактори, свързани с политиката. Това е наблюдавано и в Съветския съюз и в Русия, и то не един път, когато опасенията, загрижеността за населението, по повод на безопасността на атомната енергетика, са използвани добросъвестно, но понякога и не толкова добросъвестно от отделни политици. В борбата за власт понякога всички средства са разрешени. Дори затова в страните, които са в преход, или на места където нещо не върви, или вървят политически процеси, често партиите използват тази загриженост на населението за своите цели. Въпросите за неговата безопасност (за защитата на населението) – оказва се, че под натиска на такива политици се вземат неправилни решения, от които след известно време обществото се отказва. Това струва немалки загуби.

Ще ви дам конкретни примери:

След Спитакското земетресение в Армения беше затворена Мецаморската атомна електроцентрала. Затварянето не беше свързано с въпросите за безопасността. Тогава аз участвах в анализа на безопасността след земетресението, заедно с американските колеги. Ние дадохме препоръки тя да продължи експлоатацията си след малък ремонт. Въпреки това политическото движение, което беше насочено към независимост на Армения от Русия, започна да се бори против тази атомна електроцентрала и победи – практически тя беше затворена. След това всички дървета на централната улица на Ереван бяха окичени с плакати. Обществеността горещо се обяви в защита на атомната енергетика и АЕЦ беше пусната отново в експлоатация.

Аналогична ситуация имаше и в Литва. По време на разпадането на Съветския съюз, когато ставаше отделянето на Литва, най-голямото зло беше Игналинската АЕЦ, която произвеждаше повече от половината от електроенергията в страната. Народното движение настояваше за затваряне на Игналинската АЕЦ. Но когато това се случи, населението започна упорито да се бори за продължаване на експлоатацията й. По-късно, когато по искане на ЕС се наложи закриването на тази централа, те се стараеха всячески да не изпълнят това условие за влизане в ЕС, като съхранят тази АЕЦ. Това не им се удаде. Държавата и досега има големи проблеми. Литва няма своя енергетика, купува електроенергия на пазара, което е много по-скъпо и неефективно.

Поради това след Фукушима специално в някои страни имаше размишления, имаше временни спирания. Но в повечето страни беше решено, че трябва да се продължи развитието на ядрената енергетика с изключение само на Германия. Ако се вгледаме в състоянието на политическите процеси в тези страни, които преди малко споменах, ще намерим отговор, че основният резултат, по-точно основната причина за отказване на Германия от ядрената енергетика се намира по-скоро в плоскостта на политическата, а не в техническата част. При изменение на съотношението на силите в политиката, Германия може да преразгледа взетите решения.

- В някой от изказванията на форума се появиха мнения, че аварията на Фукушима е причина за спирането на ядрения ренесанс?

В годината на 25 годишнината от аварията в Чернобил, която съвпадна с Фукушима, имахме намерение да сложим точка в анализа на Чернобил. Да обявим на целия свят, това беше не само руска тенденция, че настъпва ренесансът на ядрената енергетика. Фукушима се оказа много сериозно предизвикателство за началото на този ренесанс. Вече ви казах – световната общност преодоля синдромa на Фукушима. Мисля, че тези грешки, които са станали в Япония, не са общи и не са типични. Няма основания да се преразглеждат вижданията.

Не се съмнявам, че развитието на ядрената енергетика само ще набира обороти и с това са свързани толкова широките интереси именно към настоящето събитие (АТОМЭКСПО 2012 – б.р). Защото Русия е сред лидерите на този ядрен ренесанс. Това, което се прави в Русия и това, което прави Русия – от компанията, от специалистите извън пределите на държавата и от другите руски компании, които предлагат услуги (не само Росатом).

Голямо количество частни компании, които по-рано не са били в ядрения бизнес се насочват към такива проекти, които не са с държавно финансиране. Тук присъстват такива компании, които участват в насърчаването на руската атомна индустрия на чуждите пазари със своите разработки и услуги.       

Откривайки форума, Сергей Кириенко отбеляза, че площта на експозицията е увеличена двойно, а броят на участниците е достигнал до 1300 души.

“Ние се радваме да приветстваме не само нашите обичайни гости, участващи ежегодно, но и новите участници. Това е свидетелство за доверието, а доверието, надеждността са ключови фактори за развитието на ядрената енергетика, особено сега, година след събитията на АЕЦ “Фукушима”. През последната година в света в строя влязоха 10 реактора (от тях 3 по руски дизайн), започна строежът на 5 нови блока.  Обемът на поръчките за руският ядрен отрасъл не само, че не намалял, но се е удвоил. Ние много ценим това доверие, особено когато руските технологии предпочитат държави, които сега започват да развиват ядрената енергетика. Ние имаме подписани договори за изграждане на първите централи в Турция, Виетнам, Беларус, Бангладеш. Днес е подписано съглашение и с Нигерия. Всичко това се дългосрочни проекти, изискващи стратегическо дългосрочно партньорство, затова ние така ценим партньорските взаимоотношения, човешките контакти, и се радвам, че виждам тук много познати лица”, – каза той.

Александр Торшин приветства участниците от името на Председателя на Съвета на РФ В. Матвиенко. “Атомната енергетика, навярно, е най-динамичния отрасъл на руската промишленост. На нас, законодателите, просто ни е сложно да успяваме да следим развитието на ядрените технологии, изискванията за безопасност и затова голяма наша група е тук, на този форум”, – отбеляза той.

Лоран Стрикер в приветственото си слово се съсредоточи върху важността на осигуряването на безопасността на атомните електроцентрали. “Наш основен приоритет е безопасността. След аварията на АЕЦ “Фукушима” ние разработихме амбициозен план за действия, и е много важно, че всичките компании-оператори на АЕЦ изразиха привързаността си към него”, – подчерта той.

В първия ден от работата на Форума се проведе специално мероприятие на WANO на тема: “Атомната енергетика през погледите на операторите на АЕЦ”. Негов модератор беше президентът на WANO, първият заместник на генералния директор на ОАО „Концерн Росэнергоатом“, В.Г. Асмолов. В дискусията обстойно бяха обсъдени резултатите от стрес-тестовете и програмите с мероприятия, разработени на база на резултатите от анализирането на поуките от аварията в АЕЦ “Фукушима”.

Източник: Департамент коммуникаций Госкорпорации „Росатом“

и лични впечатления на AtomInfo.Bg

Днес в Москва в рамките на откриващия се Международен форум «АТОМЭКСПО–2012» ще се проведе специално мероприятие на Световната асоциация на организациите, експлоатиращи АЕЦ, под председателството на Президента на WANO Владимир Асмолов.

Темата на мероприятието е “АТОМНАТА ЕНЕРГЕТИКА СЛЕД ФУКУШИМА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ОПЕРАТОРИТЕ”.

Базирайки се на поуките, извлечени от аварията на АЕЦ Фукушима, организаторите имат намерение да представят на широката общественост позицията на операторите от WANO, носещи основната отговорност за осигуряването на ядрената и радиационна безопасност на обектите от ядрената енергетика.

В рамките на събитието ще бъде представена информация за подходите към провеждане на допълнителни оценки на безопасността на АЕЦ при екстремни външни въздействия, а също за реализиращите се компенсиращи мероприятия.

В мероприятието ще участват: Първият заместник на Генералния директор – директора на Дирекцията по ядрено-енергийния комплекс на Държавната корпорация “Росатом” – А. Локшин, Председателят на WANO – Л. Стрикер, Президентът на Японския атомно-промишлен форум Т. Хаттори, Директорът на АЕЦ “Фукушима-1” – Ш. Кавамура, Предаседателят на управителния съвет на ВАО АЭС-МЦ, А. Вуоренмаа от Фортум, Директорът на атлантическият център на WANO – Д. Фарр, Директорът на парижкия център на WANO– И. Арасуле, Вицепрезидентът на ЗАО „Русатом Оверсиз“ – Ю. Лааксонен.

Ще има и много други представители на експлоатиращите организации, от регионалните центрове на WANO, от руските научни и проектантски институти, от обществени организации и други.

Източник: Атомэкспо