• Тъй като страните по света се стремят да преминат от високовъглеродни енергийни източници, инвестициите в ядрената енергетика ще нараснат през следващите години

• Докато няколко държави по света обръщат гръб на ядрената енергетика, общият апетит към нисковъглеродния енергиен източник се покачва

• Азия ще бъде регионът, който ще получи най-голям ръст в ядрената енергетика, като Китай, Индия и Южна Корея се стремят да увеличат ядрения си енергиен капацитет

Ядрената енергетика може да бъде поляризиращ енергиен източник, но тъй като страните търсят по-зелени, нисковъглеродни алтернативи на изкопаемите горива, инвестициите в ядрената енергетика се очаква да нараснат през следващите години.
Изследванията на Rystad Energy показват, че 91 милиарда долара ще бъдат инвестирани в глобалния ядрен сектор до края на следващата година, тъй като популярността му продължава с нарастваща тенденция в силно населени страни като Китай, Индия и Русия.

Очаква се инвестициите в ядрената енергетика да възлязат на общо 45 милиарда долара през 2022 г. и 46 милиарда долара през 2023 г., спрямо 44 милиарда долара през 2021 г., като в момента се строят 52 енергоблока в 19 страни по света.
След като бъде завършена, тази нова инфраструктура ще има 54 гигавата (GW) нови инсталирани мощности.

Глобалният инсталиран ядрен капацитет възлиза на близо 400 GW за миналата година и представлява почти 10% от световното производство на електроенергия.
Изграждането на нова ядрена централа отнема най-малко пет години, така че е малко вероятно увеличение на инсталираните мощности в близко бъдеще, което означава, че секторът ще изпита спад в капацитета, причинен от скорошни спирания на енергоблокове. Въпреки това, глобалните инвестиции нарастват благодарение на страните с добре дефинирани планове за разширяване на ядрената енергетика и в резултат на това капацитетът (инсталираните мощности) ще се увеличи в дългосрочен план.

„Ядрената енергетика е вторият по големина източник на нисковъглеродна електроенергия след хидроенергията и се използва от 50-те години на миналия век.
С наложителното намаляване на емисиите, което се увеличава в световен мащаб, производството на ядрена енергия ще играе важна роля в усилията за ограничаване на глобалното затопляне“, казва анализаторът на Rystad Energy Каран Сатвани.

Въпреки това, не всички държави са на едно и също мнение по отношение на удължаването на нживота или приемането на технологията. Неотдавнашното затваряне на ядрени реактори в страни, включително САЩ и Франция, доведе до спад в инсталираните ядрени производствени мощности, и по-нататъшни поетапни откази в страни като Германия.
Едновременно с това други държави създават първите си ядрени реактори, за да осигурят нисковъглеродно електричество с базово натоварване.

Европа е регионът с най-много инсталирани мощности на повече от 170 работещи ядрени реактора, което допринася за малко под една трета от глобалния ядрен капацитет.
Френският оператор Electricite de France разполага само с 56 реактора в портфолиото си.

Азия е на второ място с около 140 работещи ядрени реактора и има пазарен дял от малко над 30%.

Северна Америка, представена главно от САЩ със 112 работещи ядрени реактора, е отговорна за почти 28% от общия брой на действащите енергоблокове по света.
Глобалният инсталиран капацитет вероятно ще остане стабилен през следващите две години, тъй като новите реактори заместват затварянето на съществуващи ядрени енергоблокове.
В САЩ, Франция и Обединеното кралство много ядрени реактори работят повече от 40 години и са към края на жизнения си цикъл.

Глобалните инсталирани мощности ще нарастват със скромен комбиниран годишен темп на растеж (CAGR) – 0,2% от 2017 до 2023 г.

По-голямата част от този растеж ще бъде в Азия, която се очаква да увеличи дела си в производството на ядрена енергия през следващите години.
Азия има 32 ядрени реактора в процес на изграждане, които ще генерират над 30 GW електроенергия годишно, като Китай, Индия и Южна Корея основно движат растежа на региона.
Китай планира най-малко 150 нови ядрени енергоблока през следващите 15 години на обща прогнозна стойност от 440 милиарда долара. Така ще се изпълни плана на China General Nuclear Power Corporation за значително разширяване на ядрените инсталирани мощности.

Индия също проучва множество възможности за намаляване на въглеродните си емисии. През септември администрацията на Ню Делхи обяви цел за утрояване на годишното си производство на ядрена енергия в сравнение със сегашните нива през следващите 10 години.

По-рано тази година президентът на САЩ Джо Байдън подписа двупартийния закон за инфраструктурата, който включва 6 милиарда долара за създаване на нова програма за граждански ядрен кредит – важна инвестиция, която има за цел да удължи живота на съществуващия реакторен парк в САЩ и да гарантира, че те работят безопасно толкова дълго, колкото е технически възможно.

На други места няколко африкански държави са изразили интерес към ядрената енергетика, като много в момента са на различни етапи на вземане на решения.

През 2021 г. започна строителството на четири проекта за ядрени генерации – три в Китай и един в Турция.
Китайските оператори China Huaneng Group, Jiangsu Nuclear Power Corporation и Liaoning Nuclear Power започнаха изграждането на ядрен енергоблокове с мощност над 1 GW.
В Турция ядреното акционерно дружество Akkuyu започна съоръжаването на енергоблок с единична мощност 1,1 GW.

Въпреки че няколко държави планират да инвестират значително в ядрения сектор и дават приоритет на ядрената енергетика като част от енергийния преход, някои други се отказват изцяло от ядрената енергетика в светлината на опасения относно безопасността и други въпроси, като вместо това избират да изместят фокуса им върху други източници на енергия.

Източник: https://oilprice.com/Energy/Energy-General/Nuclear-Energy-Investments-Are-Set-To-Soar.html

Русия е изправена пред главоблъсканица в енергийната политика, уловена между високата си зависимост от износа на газ и петрол и спада в цената на двете стоки.

Природният газ достигна най-ниската си цена от 20 години (0,005 долара / кВтч) през май, а Brent падна до 20,46 долара за барел в края на април след ценова война, инициирана от Саудитска Арабия. Ценовата война беше предизвикана от прекъсване на диалога между Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и Русия заради предложените съкращения в производството на петрол в разгара на пандемията Covid-19.

Според Американската администрация за енергийна информация (US Energy Information Administration) Русия е най-големият производител на суров нефт в света и вторият по големина производител на природен газ. Русия също произвежда значителни количества въглища. Икономиката и е силно зависима от нейните въглеводороди, а приходите от нефт и природен газ представляват повече от една трета от приходите във федералния бюджет.

Икономическият растеж на страната се движи от износа на енергия. Приходите от нефт и природен газ представляват около 36 %% от приходите на федералния бюджет. Потреблението на първична енергия включва около 52% природен газ, 22% нефт, 13% въглища и 13% ядрени, възобновяеми източници и други източници.

Едва ли е изненадващо, че Москва е изправена пред международен натиск за декарбонизация. Според дългосрочната стратегия на Кремъл за климата, климатичните цели включват намаляване на въглеродния интензитет на БВП – съотношението на произведените емисии на парникови газове към БВП – с 9% до 2030 г. и намаляване на емисиите на парникови газове с 33% до 2030 година.

Един от бенефициентите на руската нужда от яснота по отношение на енергийната политика може да бъде ядрената енергетика.
Стратегията подчертава необходимостта от „инвестиране, стимулиране и подпомагане“ на ядрената енергетика, производството на водород от АЕЦ, нови горивни цикли и технологии за преработка, както и проектирането и производството на нови видове реактори.

Поради тези причини страната планира мащабна модернизация на своята инфраструктура, подробно описана в план, публикуван от министерството на енергетиката (a plan published by the ministry of energy).
Планът не предлага специфики за бъдещ енергиен микс, но включва като една от основните си цели „гарантираното предлагане на достъпна електроенергия“.

Нарастването на руския граждански ядрен капацитет е широко признато, което тревожи американските наблюдатели ( worrying US observers), които признават Русия за водещ доставчик на ядрени технологии и казват, че САЩ трябва да реформират ядрения си сектор, за да станат конкурентноспособни. Базираната във Вашингтон индустриална група Институтът за ядрена енергия призова за подкрепа на сектора, който според нея е жизненоважен за националната сигурност.

Нови блокове, планирани и в процес на изграждане

Руската държавна ядрена корпорация „Росатом“ ръководи експанзивен вътрешен план, целящ изграждането на поне девет нови ядрени енергоблока през следващите години.

Ако строителството на всички тези блокове продължи, както и завършването на четирите, които вече са в процес на изграждане, Русия може да има 51 ядрени енергоблока в търговска експлоатация до средата на века, спрямо 38 днес.
Съединените щати са водещи в производството на ядрена енергия с 95 действащи енергоблока. Франция е втора с 56.

Подготовката за изграждането на четири нови енергоблока беше обявена през юни 2020 г. Новите блокове ще бъдат 3 и 4 на ЛАЕЦ-2, с реактори VVER-1200 от поколение III, и енергоблокове 1 и 2 на Смоленската АЕЦ-2, от поколение III+ – VVER-TOI.

Четири атомни централи вече са в процес на изграждане: Ленинград 2-2, Курск 2-1 и 2-2 и Балтик-1, който временно е спрян, за да бъде преработен.

Според руската схема за енергийно териториално планиране могат да бъдат проектирани и построени още пет енергоблока: Кола 2-1, Нижни Новгород-1 и -2, Белоярск-5 и Център-1. Документът, последно изменен през 2018 г., означава приемането от правителството на блоковете като част от планирането на новите мощности, ако Росатом реши да продължи строителството.

Плановете са подкрепени от руското правителство, което предостави на програмата на Росатом за развитие на ядрената енергетика, технологии и наука до 2024 г. статут на „национален проект“, част от водещата икономическа политика на президента Владимир Путин за масивни инфраструктурни инвестиции и икономическа модернизация.

Енергийната стратегия до 2035 г.(energy strategy to 2035) подчертава ключовата роля на ядрената енергетика и необходимостта от иновации.
Тя подчертава необходимостта от повишаване на ефективността на ядрената енергетика и икономическата конкурентоспособност, от подкрепа за проучване и развитие добива на уран, както в Русия, така и в чужбина, за изграждане на атомни електроцентрали с малка мощност за отдалечени региони и за увеличаване на дела на поколение III +. Както и модернизиране до 40% от действащите енергоблокове до 2035 г спрямо 13% през 2018 година.

Стратегията включва научноизследователска и развойна дейност (R&D) в технологиите за извеждане от експлоатация и ядрения горивен цикъл, създаване на предприятия за управление на РАО и производство на гориво от регенерирани ядрени материали.
Инсталираните мощности на новите бързи реактори, осигуряващи затварянето на ядрения горивен цикъл, трябва да се увеличат до 1,78 GW до 2035 г. спрямо 1,48 през 2018 година.

„Росатом”, държавната ядрена корпорация, която включва повече от 360 предприятия и има приходи от около 15 млрд. Долара, е стабилна.
Въпреки спада в приходите с 11% през първите пет месеца на 2020 г., главно поради свиване на плащанията поради пандемията от коронавирус, генералният директор на компанията Алексей Лихачов заяви, че не намалява амбициозната си програма за ядрено строителство.

По време на среща с президента Путин Лихачов подчерта вътрешните резултати на компанията и ръста на чуждестранните приходи на Росатом, които достигнаха около 6,6 млрд. Долара през 2018 г. Той каза, че Росатом очаква да удвои приходите си от задграничен бизнес до 15 млрд. Долара до 2024 г. Външните приходи на компанията приходите нарастват с 10-15% годишно при 70% увеличение на размера на строителството.

Научните изследвания бяха засилени, като рекламираха Русия като водеща държава в ядрените технологии и иновациите. Реакторът за бързи неутрони БН-1200, който трябва да бъде завършен до 2022 г., е един от основните проекти на Русия и ще отбележи значителна технологична стъпка напред.

Технологичните подобрения биха могли да доведат до намаляване на цената на руската технология за ядрени енергийни реактори с около 15% през 2025 г. и с около 30%, когато бързите реактори-размножители се въведат в търговска експлоатация около 2035 година.

Росатом вижда потенциал в плаващи АЕЦ

Основно съображение за Русия, тъй като тя се стреми да модернизира енергийната си инфраструктура и да осигури достъпна електроенергия, е как да осигури енергия за отдалечени райони като Арктика.

Томас Нилсен, редактор на The Barents Observer, посочва скорошната експлоатация на първата плаваща атомна електроцентрала в страната (first floating nuclear power plant), Академик Ломоносов, и възможността да бъдат построени повече плаващи АЕЦ, които да осигуряват електричество на отдалечени райони и индустриални комплекси като мини и пристанища …

Академик Ломоносов е акостиран в пристанищния град Певек в далечния изток на Руската автономна област Чукотка, където започна търговска експлоатация през май.

Г-н Нилсен каза, че се планират още плаващи централи, но не са подписани договори с нито едно от арктическите пристанища, където те могат да бъдат разположени.
„Академик Ломоносов е витрина за Русия за международния пазар“, каза той. Росатом заяви, че вижда пазар за плаващи енергоблокове и очаква да започне продажби в чужбина през следващото десетилетие.

По-рано тази година Русия обяви, че е завършила идейния проект за първия си наземен малък модулен реактор (SMR) за търговска експлоатация, планирана за 2027 г.
Всяко съоръжение ще има два енергоблока RITM-200 с електрическа мощност 50 MW всеки.
Тези централи са с усъвършенствани водни реактори под налягане, които вече работят в три ледоразбивача от ново поколение, като могат да се използват и за кораби с ядрена тяга, каза г-н Нилсен.
Академик Ломоносов използва 2 реактора от по-ранно поколение KLT-40S с обща електрическа мощност 77MW.

Източник: https://www.nucnet.org/infographics/infographic-why-reactors-are-likely-to-play-key-role-in-russia-s-long-term-planning-9-4-2020

От него повече от 800 гигаватчаса (GWh) – или близо 62% – ще дойдат от производството на акумулаторни батерии в Китай.
Европа почти ще удвои пазарния си дял за 10 години – от сегашните 7% до 25%.

Wood Mackenzie очаква 119 компании да произвеждат батерии в световен мащаб до 2030 година. Повечето от тези заводи вече работят или са в процес на изграждане, а проектите на останалите (малко над 50) са в етап на одобрение.

Азиатските производители – CATL, LG Chem, BYD, SK Innovation – са водещи днес по отношение на производството и като цяло ще запазят позициите си след 10 години.
Следват ги компании от Европа – шведския Northvolt и френския ACC (съвместно предприятие между Saft и PSA Group).

„Азиатско-тихоокеанският регион е доминиран от Китай и се очаква да удвои мощностите си от 345 гигаватчаса (GWh) през 2020 г. до повече от 800 GWh до 2030 година.“, пише Митали Гупта – старши анализатор на Wood Mackenzie.
„В допълнение към бързото разрастване на местните доставчици в Китай, чуждестранните производители като LG Chem, Samsung SDI и SK Innovation също добавиха нови продуктови линии, след като получиха право на субсидии от китайското правителство през 2019 година.“

На този фон Европа със сегашните си 7% от световния пазар за производство на батерии изглежда много изоставаща, но ситуацията ще се промени бързо, прогнозират анализатори от Wood Mackenzie.
Планът за декарбонизация на Европейския съюз, субсидиите от регулаторите и електрификацията на градския транспорт рязко увеличават търсенето на батерии и азиатските производители са чувствителни към това.
Те инвестират много в нови заводи в Европа – завод CATL в Ерфурт, завод LG Chem във Вроцлав и завод Samsung SDI в Гьод, Унгария. Northvolt и ACC също разширяват своите мощности.

Това ще даде възможност на страните от ЕС да достигнат 25% от световното производство на литиево-йонни батерии до 2030 г.

В САЩ зелената индустрия ще се съсредоточи върху алтернативните източници на енергия под формата на слънчеви панели и вятърни турбини през следващите десет години, като Tesla ще стане основният производител на акумулаторни батерии в тази част на света. Последната е разработила нов тип захранващи източници съвместно с CATL и планира да пусне собствени монтажни линии в рамките на две години.

Анализаторите отбелязват също, че поради постоянното развитие и новите разработки, производителите не винаги посочват технологията на акумулаторите, която възнамеряват да развиват в заводите си.
Въпреки това, Wood Mackenzie се фокусира върху литиево-йонните акумулатори на базата на никел-манган-кобалт и литиево-желязо-фосфатни батерии.

Източник: https://www.nanonewsnet.ru/news/2020/proizvodstvo-litii-ionnykh-akkumulyatorov-vyrastet-v-chetyre-raza-k-2030-godu

Авторът цитира примера на Норвегия (NO). Тази страна има малко генериращи мощности, и това е чиста електроенергия, поради факта, че се произвежда в голяма степен на водноелектрически централи.
За разлика от нея, Полша (PL), главно с въглищните си ТЕЦ, е един от основните замърсители на въздуха в Европейския съюз.

Противоречива картина се появява, когато се анализира ситуацията с производството на електроенергия в Португалия (PT). В определени дни, поради използването на водноелектрически централи и възобновяеми енергийни източници, страната успява да намали емисиите почти до нивото на норвежките. Но когато няма достатъчно вятър, слънце и вода, централите на въглища и газ довеждат емисиите до практически полските нива.

За Германия широкият размах на данните по хоризонтала съответства на големите колебания в производството на електроенергия и съответно голям размах по вертикалата в съответствие с колебанията в дела на различните енергийни източници в общото производство.

В коментарите към публикацията се отбелязва, че графиката показва – Германия остава и дълго време ще остане „голямата свиня на Европа“ по отношение на парниковите емисии.
Самият Силвестър Юе прогнозира, че ситуацията в Германия ще се влоши още повече след окончателното отказване от ядрената енергетика през 2022 година.

Като най-дружелюбна към климата сред страните от ЕС, Силвестър Юе, посочва Франция с нейната развита ядрена индустрия.
Франция осигурява значителни обеми на производство, но в същото време запазва показателите за емисии на парникови газове на ниски нива.

Източник: http://www.atominfo.ru/newsy/z0632.htm

Според изводите, публикувани от Greenpeace и CoalSwarm в сряда, 18 октомври, страните все по-рядко използват въглища за производство на електроенергия и стотици компании вече са напуснали този бизнес през последните години.

„От 1675 компании, които притежават електроцентрали, работещи на въглища, или са продължили да развиват ТЕЦ, работещи с въглища от 2010 година насам – повече от една четвърт, а това са 448 компании, напуснаха напълно енергийния бизнес“, отбелязва CoalSwarm.
Предимно фирмите, разположени в страните с най-голям обем производство и потребление на въглища, преустановяват дейността си. Според данни на екологичните организации Индия, вторият по големина потребител на въглища през миналата година в света, застана начело в списъка на излизащите от бизнеса компании, последвана от Китай и САЩ.

Анализ на текущата ситуация

Тази ситуация се разви на фона на глобалния спад в промишлеността, каза CoalSwarm. Според IEA миналата година светът отбеляза спад на инвестициите в нови въглищни електроцентрали с 25%. В същото време броят на проектите за изграждане на електроцентрали, работещи на въглища, е спаднал с 2/3 през същия период, според доклад, публикуван през март, съавторна който са CoalSwarm, Greenpeace и Sierra Club.

Правителствата имат много причини за постепенното премахване на добива на въглища, включително прекомерното количество ТЕЦ и замърсяването на въздуха.

Някои от най-големите добивни предприятия в Индия намаляват производството поради ниското търсене от топлоелектрическите централи.
Coal India, която държи повече 80% от местното производство, намали през април производствения си капацитет с 10%. През последните две години Индия намали производствените мощности на въглищни ТЕЦ с 4 GW.

Китай също така драстично намали мащаба на въгледобивната промишленост, включително спирането на повече от 150 въглищни електроцентрали.
„През последните две години сме свидетели на рекорден спад във въгледобивната промишленост. И увеличаване на обема на поетапно отказване означава, че тази тенденция ще се ускори.
Подобряването на конкурентоспособността на източниците на чиста енергия, неефективната въглищна икономика, проблемът със замърсяването на въздуха и усилията за борба с изменението на климата изигра ключова роля за ускоряване на края на епохата на въгледобивната промишленост „, казва Кристин Ширър, старши научен сътрудник в CoalSwarm.

Независимо от това, светът е решен да експлоатира повече електроцентрали, работещи с въглища, до голяма степен поради липсата на време за реализиране на големи инфраструктурни проекти, което може да отнеме години от приемането на проекта до строителството.
Такъв е случаят с Китай, в който 6 от 10-те най-големи генериращи компании в света експлоатират електроцентрали, работещи с въглища. Заедно тези 10 фирми притежават 130 GW генериращи мощности – 10% от общия обем на земното кълбо, показват данните на CoalSwarm.

Подробности на: http://www.vestifinance.ru/articles/92727

Според изявлението на енергийния комитет на Френската академия на науките, избирателите са длъжни да искат от своите правителства да разглеждат реални сценарии, които не са основани на митове и на фалшиви представи.
Необходимо е ясно да се заяви, че е невъзможно да се осигури енергоснабдяването на конкретна страна само чрез ВЕИ.
Нужен е такъв модел, който задължително да отчита ролята на атомната енергетика в близките десетилетия, пише вестник Magyar Idők.

От доклада на френските учени става ясно още, че обществото може да стигне до погрешния извод за това, че масовото разпространение на ВЕИ може изцяло да замени ядрената и въглищната генерация.
В програмите за преминаване на употреба на ВЕИ не се отчитат в достатъчна степен ограниченията от физически, технически и икономически характер.

При планирането е необходимо да се разбере, че номиналната мощност на вятърните и слънчевите електроцентрали се различава от работната мощност.
Във Франция вятърната генерация достига 23%, а слънчевата – 13% от общото енергопроизводство в страната.

Това показва, че няма и не може отделните страни да имат една и съща енергийна политика. Всяка страна е длъжна сама да определи състава на енергийната си кошница, изхождайки от географските и климатичните си особености.
Доколкото иде реч за енергийните източници, зависещи от климатичните условия и продължителността на деня, операторите на енергосистемите са длъжни да осигурят енергийните потребности през нощта, както и в условия на безветрен климат. Този проблем не може да бъде решен с обединението на Европейските енергийни мрежи.

Акумулирането и съхранението на електроенергията в промишлени мащаби не е решение. За задоволяване на потреблението на Франция например, е необходимо да бъде „складирана“ електроенергия в обем 2,85 ТВтч, което означава, че трябва да бъде изграден акумулаторен парк с 12 млн. тона батерии, които да осигурят този енергиен капацитет. В такъв случай биха били нужни 360 хиляди тона литий, при положение, че в световен мащаб този рядък метал се добива в обем от 40 хиляди тона годишно, т.е. 9 пъти повече от световния годишен добив.

Авторите на доклада оценяват резултатите на немската енергийна революция, отчитайки, че делът от ВЕИ в Германия е нараснал на 30%. Делът на атома се е съкратил до 13%, а въглищната генерация остава без изменение – 55%. За увеличаването на ВЕИ е необходимо инсталираната мощност на въглищната генерация да е в обем от 13 GW. Затова според френските учени немската енергийна революция не може да бъде наречена успешна. Германия преди е била една от тези страни, в които е било отчитано най-високото ниво на въглеродни емисии. И Германия все още плаща втория най-скъп ток в Европа.

Френските учени обръщат внимание на противоречията в политиката, насочена към намаляването на въглеродните емисии и опазване на климата и в същото време на опитите за намаляване на дела на ядрената енергетика. Увеличението на дела на ВЕИ неминуемо ще доведе до ръст на цените и на емисиите СО₂ и едновременно с това – до намаляване на енергийната сигурност, се казва още в доклада на Френската академия на науките.

Източник: http://www.magyaridok.hu

Изводите в тематичния доклад на Deutsche Bank потвърждават общия тренд на прехода на Европа от изкопаеми източници на енергия към възобновяеми.

Като документът конкретно обяснява, кой от тези източници европейците ще предпочетат още през следващите години.

Икономиката на Слънцето

Става въпрос за слънчевата енергия. Именно този тип енергиен ресурс ще се използва масово в ЕС още през 2020 година, съобщава Deutsche Bank.

През следващите 2-3 години батериите и останалите системи за генериране на енергия от Слънцето ще заемат голяма част от световния пазар, обясняват аналитиците.

Икономическата съставляваща

Цените на нефта, въглищата и останалите изкопаеми горива спаднаха. Данъчното законодателство в ЕС и в Америка относно изхвърлянето на вредни вещества в атмосферата, постоянно става по строго. А тези емисии са неизбежна съставляваща при производството на енергия от изкопаеми източници.

Усъвършенстването на технологиите за производство и монтирането на допълнително оборудване, което минимизира вредните емисии, в крайна сметка води до увеличаване на себестойността и цената на произвежданата традиционна енергия (но това не е особено ефективно – половината от европейските въглищни електроцентрали работят на загуба).

Цените на оборудването за слънчевата енергетика падат

Налице е обратната динамика. Аналитиците от Deutsche Bank предсказват, че за следващите пет години те щесе намалят средно с 40% – пропорционално на увеличаване на количеството на инсталираните слънчеви батерии.

Също в отчета се отбелязва, че процесът е вече необратим. Даже ако цените на енергията от изкопаемите източници останат на сегашното ниво, това надали ще спре експанзията на слънчевите батерии. 2/3 от жителите на планетата все едно ще считат енергията от Слънцето за по-евтина. Ако цените на енергията, получавана от въглища и нефт, растат макар и с по 3 цента/година (от 2013 до 2015 година в ЕС те средно са се повишавали с 0,5 цента годишно), това все пак ще доведе до увеличаване на дела на слънчевите батерии на световния енергиен пазар до 80% още след няколко години.

Възобновяемият лидер

Сега чистата, без всевъзможни субсидии, цена на един kWh слънчева енергия за домакинствата в ЕС вече се колебае около 0,12-0,20 евро. Това е под средната стойност на електроенергията на много от пазарите в Европа. Например, съгласно данните на Eurostat, в Германия за един kWh потребителят заплаща о,3 евро. В Испания – 0,23 евро, а във Великобритания – 0,21 евро.

Ситуацията и в бъдеще ще се изменя в полза на слънчевата енергия. Само за периода 2009-2011 година в световен мащаб, мощностите за производство на слънчева енергия са се увеличили двойно. След това слънчевите батерии започнаха да произвеждат годишно повече енергия отколкото вятърните електроцентрали.

Темповете на растежа

Най-голямата европейска енергийна компания E.ON заяви, че има намерение да диверсифицира въглищния си бизнес и да се концентрира главно на ВЕИ. Най-голямата американска корпорация в отрасъла – NRG, през следващите 15 години ще намали обемът на вредните емисии в атмосферата, генерирани от нейните производства (тоест, да намали въглищните генерации в полза на развитието на ВЕИ).

Тя ще постъпи така не на последно място благодарение на тренда на слънчевите батерии. В двете държави, които се считат за основни производители на такова оборудване – САЩ и Китай, търсенето се увеличава година след година в пъти (само през тази година в Америка тое достигнало до 16 хиляди MW, в КНР – 13 хиляди MW).

Аналитиците от Deutsche Bank отбелязват, че между двете държави започва своеобразно съревнование: коя от държавите ще постигне първа мрежов паритет на слънчевата енергия. Отбелязва се, че става дума за месеци (победителят ще стане известен до края на 2017 година), като засега лидер са САЩ.

Вместо заключение

Като цяло темповете на растеж в сектора на слънчевата енергетика през последните години достигнаха 56,4%. Към 2020 година се очаква съвкупната (реалната) мощност на слънчевите генерации да премине границата от 360 MW на годишна база.

Енергийните концерни разбират накъде духа вятърът. А той в следващите десетилетия ще бъде преобладаващо слънчев.

Източник: http://uaenergy.com.ua/post/25687/luchi-sveta-pochemu-mirovye-energokompanii/

Принципно ядрената енергия и построяването на нови реактори може да е добро решение за диверсифицирането на енергийния „микс” в страната и намалянето на риска с доставките. Привличането на реномирани американски партньори и инвеститори също е позитивна стъпка. Обаче бихме предпочели повече прозрачност във всички аспекти на сделката.

Как си купуваме къща?

Какво би станало, ако попитаме едно семейство дали иска да купи голяма къща на морското крайбрежие във Варна? „Да”, ще отвърне жената – тя ще може по-често да ходи на шопинг във Варна с приятелките си. „Да”, ще извикат децата – те ще играят на плажа. Бащата обаче вероятно ще зададе въпроси като:

 Колко струва къщата и как цената се съотнася с тази на подобни къщи на други места?·
Може ли семейството да си позволи ипотеката?·
· Какво е техническото състояние на къщата и как е сравнено с това на други къщи? Колко биха били годишните разходи по поддръжка?
Търсило ли е семейството по-добри къщи около Варна?·

Определено закупуването на къща е голяма инвестиция и житейско решение за всяко семейство. Затова човек трябва да обърне малко повече внимание на процеса, отколкото при купуването на книга, да речем. Ако бащата просто каже „Намерих чудесна къща. Вярвайте ми, добър избор е, въпреки че сега трябва да вземем голяма ипотека и да изхарчим парите за образование на децата.“, тогава се очаква семействово да протестира: „Може ли първо да го обсъдим? Може ли поне да я видим?“

Един ядрен реактор се равнява на кажи-речи 30,000 къщи.

Обществеността често широко обсъжда скандали и проблеми около процедури за възлагане на обществени поръчки с размери около 1 млн. лева. Така и трябва – харченето на парите на българските и европейските данъкоплатци трябва да бъде прозрачно и разумно.

Противно на това, процесът по строежа на 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй до момента не е достатъчно прозрачен:

Не са се състояли обществени дискусии относно това дали България има нужда от още ядрени реактори и от колко.·

България ще строи Козлодуй-7 заедно с или вместо Белене 1 и 2?

Какъв ще е ефектът от строежа на Козлодуй-7 върху течащия международен арбитраж за Белене?

· Защо трябва да си партнираме с „Уестингхаус”, а не с някой друг – Великобритания, Канада, Франция? Не че има нещо лошо в „Уестингхаус”, просто задаваме принципен въпрос.

Колко ще струва реакторът?· Чували сме за някакви 5 милиарда (в каква валута?), но какво влиза в тях? Дяволът винаги е в детайлите –дали не купуваме къща без градина и покрив?

Колко ще струва електроенергията на киловатчас? 5 цента? 15? 50? Нямаме никаква представа. А вие?

· Международният партньор всъщност инвеститор ли е? Или просто доставчик на оборудване. Изглежда държавният бюджет ще трябва да финансира проекта. Бихме предпочели проект с частно финансиране.

А какво ще кажем за договорите за доставка на гориво?

А какво ще кажем за депозитните разходи за ядрено гориво?

А що се отнася до прогнозите за развитието на пазара – както при търсенето, така и при предлагането?

· Няма ли да е по-евтино, по-разумно, екосъобразно, по-бързо и по-лесно вместо това да се инвестира същата сума в проекти за енергийна ефективност, спонсорирани от правителсвото, които да намалят битовото и промишлено потребление на енергия?

Проблем 1: Винаги трябва да има конкурентна процедура

В едно демократично общество (а дори и в много авторитарни такива) не е приемливо за правителството просто да посочва купувач на компания при приватизация, доставчици на стоки и услуги, строители на проект, голям инвеститор.

АКО СА НАМЕСЕНИ ОБЩЕСТВЕНИ ПАРИ И ОБЩЕСТВЕНИ ИНТЕРЕСИ, ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ИМА КОНКУРЕНТНА ПРОЦЕДУРА. ТОЧКА.

В случая шепа хора от правителството са решили да изберат точно определен партньор, „Уестингхаус”, да построи нещо, което ще бъде най-големият проект в държавата за последните 25 години. Идеята може да е добра, но това не е най-добрият начин за нейната реализация.

Провалената концесия на автомагистрала „Тракия” през 2005 г.

Преди едно десетилетие българското правителство се опита да назначи португалски консорциум за построяването на автомагистрала „Тракия“ чрез BOT (Build-Operate-Transfer) договор (концесия). Проектът определено имаше много позитивни страни:

според нас е по-добре проекти,· свързани с инфраструктурата, да се строят с частно финансиране под формата на концесия, отколкото с обществени пари

цената на строителството беше ниска, около 2 млн. евро на километър

договорът беше изработен професионално

избраният португалски партньор имаше необходимия опит

· проектът имаше политически преимущества –бившият португалски премиер Барозу беше избран за президент на Европейската комисия за следващите 10 години

няколко години по-късно съдът реши, че сделката е сключена в съответствие със законодателството

Въпреки това проектът имаше два големи недостатъка:

Нямаше конкурентна процедура.

· Пиарът очевидно беше неуспешен, особено от гледна точка на наближаващите избори през 2005 г. Опозицията кръсти проекта „Обирът на века”. Едва ли това беше обирът на века, но действащото правителство пострада сериозно на изборите.

Заключението: сделката може и да беше добра, но все пак трябваше да има отворена и публична конкурентна процедура.

При Козлодуй-7 е същата история, само че 7 пъти по-голяма.

Проблем 2: Защо тайното сключване на големи сделки се превръща в навик на българските правителства?

Примери:

всички сделки с Газпром

газопроводът „Южен поток”

АЕЦ „Белене”

споменатата по-горе концесия на автомагистрала „Тракия”

седмият реактор на АЕЦ „Козлодуй”…

Повечето от тези проекти са договорени от Министерството на енергетиката. Обичайният алгоритъм е следният:

Няколко заемащи високи постове политици решават да започнат проект или да подпишат голям договор. Тайно.

Често дори останалите членове на правителството не са информирани за това.

· Някой преговаря с чуждестранните партньори, обикновено от Североизток. Тайно. Този някой не е задължително да е представител на публичния сектор.

Подписва се договор за няколко милиарда евро. Тайно. Времето, мястото и подписалите страни стават тепърва ясни няколко седмици или месеци след подписването.

Обществото няма никаква· представа какви са условията на сделката. Обяснението, което получаваме, е „търговска тайна”. Не сме съгласни.

Проектите обикновено включват финансиране от държавния бюджет, а ако не – от държавни енергийни компании. Не одобряваме.

· Взима се заем за стотици милиони от държавните енергийни компании, за да започне изпълнението на проекта. Тайно. Не одобряваме.

· Партньорите и изпълнителите са избирани без реален конкурентен търг. Строителните разходи обикновени изглеждат много големи. Не е трудно да отгатнем защо.

Политическата опозиция обикновено определя сделката като скандална. Постфактум.

· Следващото правителство обикновено спира проекта. Публично. След това често го възобновява. Тайно. Можем да гадаем защо. Например, повече пари бяха похарчени за Белене през 2009-2013 г. – когато проектът беше „спрян” – отколкото преди това.

Много от сделките свършват с международен арбитраж. Има тенденция България да губи повечето дела. С оглед на липсата на отговорни и надеждни институции, едва ли някой е изненадан…

* Анализът е от бр. 15 на бюлетина Expat Compass.

Източник: http://3e-news.net/

Идеята

Как ще преживява Европа без руския газ и без неговите транзитни доставки през територията на Украйна, са се опитали да пресметнат британски математици. За целта те са използвали алгоритмите, разработени още през XIX век от украинския математик Георий Воронов, член на Петербургската академия на науките.

Реализацията

Британските математици от Лондонския университет на името на кралица Мария са решили на базата на отделно взет регион да изяснят последствията и възможните изходи от потенциален енергиен колапс: Те са съсредоточили върху страните от Европа и зависимостта им от газа. Резултатите, получени от учените по време на изследванията са публикувани в списание PLOS ONE в четвъртък.

внос/износ на газ в Европа

Газовите доставки

Съгласно последните данни, на газа се падат 24% от енергийните разходи на европейските държави. Същевременно основните доставчици на природен газ в Европа са държавите от Северна Африка и Русия.

Обаче транзитните доставки на газ в европейските държави все по-често се оказват под заплаха поради различни инциденти – имаше и вземане на заложници в алжирския нефто-газов комплекс Ин-Аменас и “газова война” между Русия и Украйна.

Голямата част от газовите доставки, които сами по себе си са достатъчно скъпо удоволствие, се осъществяват чрез разклонена мрежа от газопроводи. В строителството им се влагат огромни средства, а изплащането на такива инвестиции е възможно само в дългосрочна перспектива.

карта на газопроводите в Европа, със син цвят са отбелязани действащите, а с червен – строящите се

Две критични ситуации

В своята разработка учените са разглеждали само действащите газопроводи без да засягат въпросите за доставката му до обикновените потребители.

Освен това, изследователите са разгледали две кризисни ситуации: Първата се свежда до това, че Русия напълно спира доставките на газ за Европа, а втората предполага вероятността – транзитът на руски газ през територията на Украйна да стане невъзможен.

Същност на метода

В своята работа авторите са използвали компютърно моделиране и така наречената диаграма на Воронов. Това е разделяне на една площ на крайно количество точки S, при което всяка област от това разделяне образува множество от точки, които са по-близки до един от елементите на множеството S, отколкото до всеки друг елемент от множеството.

Този метод е получил названието си в чест на руския математик от украински произход Георгий Феодосиевич Воронов, роден в Полтавска губерния през 1868 година и починал във Варшава през 1908 година.

Най-потърпевши ще са страните от Източна Европа

Британските математици са установили, най-зле ще преживеят без руския газ страните от Източна Европа.

Към тях авторите на статията отнасят България, Босна и Херцеговина, Хърватска, Чехия, Унгария, Черна гора, Сърбия и Словакия. Сериозни проблеми със “синьото гориво” ще почувстват в Естония, Финландия, Гърция, Латвия и Литва.

Но изглежда, че най-губеща ще се окаже Австрия: тя по същество, ще остане без газ, като ще започне да изпълнява само транзитни функции.

Източник: http://news2.ru/story/401435/

Енерго-спестяващите технологии имат определен ефект, но основното е енергийния капацитет на пазара и нормите на потребление.

Даже при ниската енергийна ефективност на развиващите се страни, високата енергоемкост на промишлеността, нормата на потребление е изключително ниска. Филипините, Индонезия,Индия,консумират средно годишно по 800 KWhна човек от населението. Групата на развитите страни повече от 8 хиляди KWh, а САЩ около 14 хиляди KWh. Нормата за потребление в развитите държави е средно 5-6 пъти по-висока, отколкото в развиващите се и 10 пъти по-висока, отколкото в Африка и в Близкия Изток.

В статистиката се отчита не само битовото потребление, но и бизнеса, промишлеността, обектите на инфраструктурата, тоест съвкупната консумация на електроенергия б държавата, разделено на броя на жителите и.

Независимо от обилието на технологии и зараждащият се процес на енергийна ефективност и даже независимо от това, че в развитите страни е голям делът на сферата на услугите, всичко това не им пречи да използват много енергия разчетена на 1 жител. Даже в индустриалния Китай се консумират годишно само 3700 KWh на един жител срещу около 8-9 хиляди в Европа и 14 хиляди в САЩ.

Най-голям ръст на потреблението на електроенергия за последните 10 години, отнесен към 1 жител има Китай (2,9 пъти, графиката е отрязана)

По принцип се вижда, че потреблението основно расте в страните, имащи изключително ниски норми на потребление. Тоест ръста се реализира чрез изравняване на нивото на живот. Същевременно развитите страни или намаляват електропотреблението, или са във период на стагнация, но като се сравнят абсолютните цифри незначителното намаление на консумацията по никакъв начин не се отразява на жизненото ниво на населението.

От друга страна, даже неголям ръст на потреблението на 1 жител в Азия може да доведе до взривно нарастване на търсенето на енергоносители. А ръста на потреблението на електроенергия е свързано и с производството на стоки, предимно такива за дълговременно използване в бита, или оборудване за промишлеността.

Затова световната икономика трябва де се разглежда в малко по-широк план и да се разбира, че определен дългосрочен потенциал има в районите, където сега има ниско жизнено ниво. Акцентът се измества от развитите страни към развиващите се. Макар този процес да е започнал още през 90-те години, той продължава и сега.

Някой нюзмейкъри твърдят, че темата за бързо-развиващите се азиатски икономики е отминала и “точката на растежа” сега отново се връща в САЩ, Европа и Япония. Нищо подобно! Там такъв ръст няма и няма да има. Темата за развиващите се страни ще бъде актуална още 20-30 години.

Няколко реда за “забавянето” на Китай. Даже ако има само 7% ръст, Китай създава ежегодно нова Португалия, Гърция и Ирландия взети заедно. Сегашният 7% ръст, имайки високата база – е равен на 20% ръст преди 10 години. Така, че 7% ръст не е просто много, това е невероятно много и е съвършено непонятно как издържат на такива високи темпове на растеж. Най-реалистичният сценарий за Китай – това е японския от 80-те години. Но това са проблеми на далечното бъдеще.

Източник: http://echo.msk.ru/blog/echomsk/1116466-echo/

По-долу е показан анализ на смъртността в следствие на използваните от човека различни начини за производство на енергия, приведени към 1 TWh. Освен жертвите на авариите, случващи се в електроцентралите и при добива и транспорта на гориво, също се отчита смъртността, предизвикана от замърсяване на околната среда с продуктите на горенето и от радионуклиди.

Източниците, ползвани при анализа са както официалните отчети на правителствата и международните организации, така и 12 статии в референтни списания. Данните за влиянието на атмосферното замърсяване върху здравето са взети от Световната здравна организация.

В данните за ВЕЦ са отчетени човешките загуби вследствие на скъсването на язовирната стена в Банчао – Китай  (175 хиляди загинали).

Без тази авария смъртността в хидроенергетиката е много по-ниска (гледайте данните за Европа).

Смъртността от ядрената енергетика изцяло е свързана с Чернобилската катастрофа. Разчетите са направени на базата на максималната оценка от 4 хиляди загинали, цитирана от редица независими екологични организации.

Смъртността при въглищата и нефта е свързана със замърсяването на въздуха с прах, димни микрочастици, вредни газове и аерозоли.

В таблицата не се отчитат вредите, нанесени на човечеството чрез климатичните изменения и техните последствия (увеличаване броя на наводненията, сушата, ураганите, горските и торфени пожари, изчезването на много биологични видове, намаляване на добивите от селското стопанство, изсъхването на горите и други негативни последствия). Не се отчитат също военните конфликти заради контрола над енергийните ресурси и другите негативни последствия за здравето на човека и човечеството вследствие на масовото използване на въглеродната енергетика.
Б.Р. Публикацията е базирана на изследването на американския учен Джеймс Конг от научния център в Паско, щат Вашингтон.

Източник: http://www.atomic-energy.ru/fact/21257

Tags: енергетика