Във връзка в желанието на някои местни и чуждестранни „експерти“ да си точат остроумието по темата помолих моя стар приятел Александр Уваров – гавен редактор на http://atominfo.ru/ за коментар:

 Няколко думи за реакторното оборудване за АЕЦ „Белене“, което беше доставено от Русия в България и което Украйна би искала да закупи сега, за да завърши строителството на блоковете на Хмелницката АЕЦ.

1. България има право да препродаде оборудването на Белено на трета държава, няма законови пречки.

2. Енергетиците от ЕС биха искали да получат нова надеждна и стабилна енергия на изток. Те гледаха внимателно БелАЕЦ, но не се получи заради политиката. Нов блок на АЕЦ, построен в разумни срокове, също би ги устроил (т.е. за Европейския съюз вариантът за продажба на оборудването на Белене на Украйна е потенциално изгоден).

3. Но този вариант е абсолютно неизгоден за Westinghouse, защото отлага перспективите за изграждане на блокове с AP-1000 в Украйна. Или дори слага край на тези планове. Всъщност заради това, по предложение на американците, започна поредната кавга в ядрените среди на Украйна.

Тези за които трябва да съжаляваме в тази ситуация са българите.
Ако тяхното правителство продаде оборудването на Белене, тогава българите ще трябва окончателно да се сбогуват с мечтата за втора атомна централа в обозримо бъдеще.

Сега след скалъпения скандал с изгонването на руските диоломати се заформя следващата стъпка:

„Росатом“ ще бъде изключен от списъка на оферентите за изграждането на чешката АЕЦ „Дуковани“, откровено заяви ръководителят на чешкото министерство на промишлеността и търговията.

Помолих ядрения експерт Александр Уваров за коментар.

Ще формулираме накратко какво мислим (AtomInfo.Ru) по този въпрос.
Не знаем какво мислят в Росатом.

✔️ Решението за изключване на „Росатом“ е политическо и не е взето в Прага.
Спомнете си думите на чешкия посланик във Вашингтон – американците не се нуждаят толкова от победа в търга, колкото от това, че поръчката да не отива при китайците или руснаците.

✔️Противниците не могат да формулират сериозни технически претенции към VVER-1200 като проект.

✔️Чехите, като изключиха от търга двамата най-опитни участници (Росатом и хората от Гуандун – CGN), играят срещу собствените си интереси.
Дори бихме се осмелили да предположим, че търгът за „Дуковани” сега ще приключи по същия начин като и за „Темелин” (с нищо).

Какво мислят в „Росатом”

Току що излезе изявление на „Росатом”.
Предлагам ви фрагмент от него.

„Съжаляваме за това решение на чешките власти, тъй като руският и чешкият ядрено-промишлен комплекс имаха сериозни перспективи за развитие на взаимноизгодно партньорство не само в Чешката република, но и в рамките на съвместна работа в трети страни“.

С други думи, възможностите на чешките компании за участие в поръчките на „Росатом” ще бъдат силно ограничени.

Настоящата петролна криза, избухнала на фона на COVID-19, според Скот Лауерман, говорител на Американския институт за петрол, намали търсенето на петрол в световен мащаб от около 100 милиона барела на ден (преди пандемията) до около 30 милиони барела на ден. Не е чудно, че такава остра и внезапна загуба на търсене би довела до намаляване на петролните танкери до прости контейнери за съхранение.
Десетки нефтени танкери са в чакане край бреговете на Калифорния, както и много други в азиатските и европейските пристанища. Със 160 милиона барела петрол, съхранявани в „свръхгигантски“ петролни танкери, анализаторите на Goldman Sachs от миналия месец прогнозират, че глобалното съхранение на петрол вече може да е достигнало своя таван. Цените на петрола се сринаха до исторически ниски нива, за кратко се превърнаха в отрицателни.

Природният газ е настроен да следва същия път като хранилищата за газ, дори преди пандемията са била пълни поради меката зима. Газовите потоци по тръбопроводи са почти спрели.

„Самоизолацията“ в целия свят превърна част от глобалната икономика в режим на празен ход и с малка нужда от енергия.
Вземете Германия. Докато електропреносната мрежа на страната се справи добре с тези изминали „месеци на блокиране“, с необичайно висок дял на възобновяемата енергия (главно поради силните ветрове през април), ниското търсене в съседните страни означаваше, че Германия се оказа с рекордни отрицателни цени на електроенергията, тъй като не можеше да изнася толкова излишно електричество от своите възобновяеми енергийни източници, колкото преди.
Което според Дейв Джоунс от Ember (британски мозъчен мозъчен тръст) в крайна сметка би могло да се превърне в високи разходи за домакинствата и малкия бизнес, както и в нестабилността на цялата електроенергийна система.
Според Хана Кьонинг от консултантската компания Aurora Energy Research, този резултат подчертава необходимостта да се направи както конвенционалната, така и възобновяемата енергетика да стане по-гъвкава, за да се справи с дела на възобновяемата енергия, който се очаква да нарасне през следващите години.

Но дали възобновяемите енергийни източници и „конвенционалната енергетика“, която все още е един вид евфемизъм за „изкопаеми горива“, наистина могат да осигурят необходимата гъвкавост?

В действителност, пренебрегвана от възпрепятстващите я, тъй като е скъпа и бавна за изграждане, ядрената енергетика демонстрира най-голяма устойчивост.
Първо, тъй като ядрената енергия е стабилен и управляем източник на енергия: за разлика от периодичните източници, като вятъра, ядрената енергетика може да бъде настроена според нуждите.
И второ, защото уранът е силно енергоемък. Една таблетка с ураново гориво (с тегло 4,5 g) е способна да произвежда толкова енергия, еквивалентна на следното: 480 кубически метра природен газ или един тон въглища.
Един топлоотделящ елемент, който тежи около килограм и половина, носи толкова енергия, колкото 120 тона нефт. Физическите обеми на доставките на ядрено гориво са толкова незначителни, че разходите за транспортиране и съхранение са много малки в сравнение с тези на изкопаемите горива.

Като се има предвид, че към този момент нямаме ясна представа кога светът може да се върне към „нормален бизнес“, ако изобщо натоварените танкери ще продължат да стоят бездействащи, като вредят на околната среда в този период.
Въпреки че те със сигурност не предизвикват толкова замърсяване, колкото биха имали при транспортирането, горивото все пак трябва да бъде изгорено, за да се осигури на екипажа на борда електричество, за да захранва светлините, оборудването и за загряване на големите обеми суров нефт в техните резервоари. – Това означава, че дневният им въглероден отпечатък съответства на шофирането на около 16 000 леки автомобила.

Спадът на цените на петрола, газа и въглищата доведе до забавяне на голям брой проекти. Ето някои от тях, в САЩ и Китай – както Shell Beaver County както и Sinopec-SK Wuhan, бяха отложени за следващата година.
Но докато индустрията на изкопаеми горива чака нервно неизвестно време, когато бизнесът може да се възобнови, доставките на ядрено гориво и текущите проекти не са се променили в резултат на пандемията. Само този май, блок 1 на АЕЦ „Беларус“ успешно получи първоначална доставка на ядрено гориво, което ще бъде заредено по-късно тази година; а ОАЕ стана първата мирна държава, работеща с ядрена енергия в арабския свят, след успешното завършване на зареждането на гориво в блок 1 на ядрената енергийна централа в Барака.
Докато във Финландия RAOS Project Oy и финландският ядрен регулатор STUK направиха история, като извършиха виртуална инспекция на централата в съответствие с мерките за социално дистанциране.

С планирания им експлоатационен живот над 60 години, новите ядрени реактори се разделят с превратностите на нестабилността на търсенето.
Доказано е, че новите проекти за изграждане на АЕЦ създават работни места и стимулират икономическото възстановяване, което е необходимо за света след COVID-19. Строителството изисква време и търпение, но както се казва, бавно и стабилно печели състезанието.

Източник: https://www.world-nuclear-news.org/Articles/Viewpoint-Nuclears-stand-out-resilience-in-an-ener

Затова помолих моя приятел и всепризнат ядрен експерт

Уви, Иран претърпя сериозно дипломатическо поражение в Управителния съвет на МААЕ. Беше приета резолюция, която изисква Иран да предостави на инспекторите бърз достъп до съоръжения в Иран, които предизвикват интерес за МААЕ.

Фактът, че само 25 от 35 държави са гласували в подкрепа на резолюцията, не трябва да бъде подвеждащ.
Срещу имаше само две държави (Русия и Китай).

Необходимо е предварително уточнение:

1) не става въпрос за прословутия Съвместен всеобхватен план за действие – СВПД, а за задълженията на Иран по Договора за неразпространение на ядрените оръжия – ДНЯО;

2) съоръженията, в които МААЕ се стреми да попаднат неговите експерти, не са обявени от Иран за ядрени.

Какво търси МААЕ в Иран?

По-точно кои три обекта представляват интерес за МААЕ? Важно уточнение е, че в доклада, който беше обсъден на заседание на управителния съвет, имената на обектите липсват, така че ще използваме други източници.

1) Обект „Лависан Шиян“. Намира се в предградие на Техеран. Съборен е през 2003-2004 г. Инспекторите го посетиха през 2004 година (след събарянето), за да установят дали има недекларирани ядрени дейности. Имаше казус, както се казва, инцидент с откриването там на оборудването от «Canberra», за което не е много ясно как е поставено там.

Сега МААЕ смята, че преди разрушаването на „Лавизан Шиян” там е имало диск от метален естествен уран и са били направени определени манипулации с него.
Има подозрения, че са се опитали да направят деутерий на урана UD₃ (уранов деутерид) , който може да се използва като инициатор – известно е къде.

Тъй като обектът отдавна е унищожен, няма смисъл да се стига до него за нова проверка.
Следователно МААЕ иска да провери отново декларирания метален уран в Иран. Очевидно, с цел да се разбере дали дискът се съхранява в декларираните запаси или е отишъл някъде на друго място.

2) Името на обекта не е известно, координатите му са предадени на Иран. МААЕ предполага, че до 2003 година в съоръжението е възможно да са извършвани дейности по темата за ядрено-горивния цикъл (ЯГЦ), по-специално по флуорирането на уран.

Както е известно, за центрофужното обогатяване, уранът трябва да бъде под формата на хексафлуорид (UF₆). Поради това има подозрения, че това съоръжение може да бъде недеклариран център за конверсия на уран.

През 2004 г. значителна част от съоръжението беше съборена, но МААЕ настоява за достъп на инспекторите до съоръжението.

3)Обектът Абаде (неговите координати бяха предадени на Иран). Намира се в централната част на Иран.
МААЕ предполага, че до 2003 г. там са били тествани експлозиви и се предполага, че са изучени възможностите за защита на неутронните детектори.
Тоест, МААЕ прави някакъв мек намек за възможни подготовки за ядрени изпитания?

В съоръжението се извършват демонтажни работи. МААЕ търси достъп от инспекторите, за да проверят дали в съоръжението е имало ядрени материали.

Как реагира Иран?

Не може да се каже, че Иран категорично отказва достъп на инспектори до съоръжения № 2 и № 3. За разлика от изявленията за широката общественост, в кореспонденция и преговори с МААЕ, иранците потвърждават, че са готови да удовлетворят исканията на агенцията „както това е правено и преди“.

Въпреки това Иран смята, че аргументътите на агенцията за необходимостта от проверка на два обекта са недостатъчни и все още „чака по-нататъшни разяснения“. Същността на въпроса е, че тези съоръжения не са обявени от Иран за ядрени и МААЕ може да ги проверява само ако има основателни причини (или при наличие на добра воля на държавата).
Освен това Иран не разбира причините за бързането с проверките, защото говорим за събития отпреди 17 и повече години

Ако отхвърлим дипломатическите измами, същността на въпроса е, че Израел до голяма степен е предал данните за тези съоръжения на МААЕ.
А Иран счита за лош прецедент, когато страна, която не участва в ДНЯО, представи някои улики и свидетелства за нарушение на ДНЯО от страна член по договора.

Какво следва?

МААЕ зае сега доста строга позиция. В писмо от 4 юни агенцията заяви, че „няма нужда от допълнителни разяснения“ и изрази „сериозна загриженост“ към Иран.

Сега МААЕ има резолюция, изискваща приемането на инспектори в две съоръжения. Иран не признава резолюцията и обещава да отговори. Най-вероятно реакцията ще бъде доста мека, по-скоро – игра за публиката.

Следващия път иранският въпрос в МААЕ ще възникне през септември, ако няма нещо изключително.
И тогава всичко е възможно, тъй като изборите в САЩ ще бъдат практически под носа ни.

Държавната корпорация „Росатом“ предлага на Саудитска Арабия най-модерната в света технология за ядрен реактор – ВВЕР-1200 от поколение „3+“, която вече се използва в Русия. Това обяви руският енергиен експерт Александър Уваров, цитиран от онлайн вестника SABQ.

„Росатом“ участва в търга за изграждане на първата атомна електроцентрала в Саудитска Арабия, пише изданието и припомня, че преди година „Русатом Овърсиз“ АД (част от “Росатом”) получи известие от Центъра за изследване на ядрената енергия и възобновяемите енергийни източници на Крал Абдула (KACARE) за преминаването към следващ етап от процедурата.

По думите на Уваров друга държава от Близкия изток – Египет, заедно с руски партньори, вече осъществява мащабен проект за изграждане на АЕЦ, а изборът на Русия като партньор и доставчик на технологии, е направен след разглеждане на редица конкурентни предложения.

През 2015 г. Русия и Саудитска Арабия сключиха споразумение за сътрудничество в областта на мирното използване на ядрената енергия. Това дава възможност на двете страни да работят заедно в редица области – изграждане на АЕЦ, обезсоляване на морска вода, доставка на ускорители и радиоизотопи за медицината, промишлеността и селското стопанство.

Източник: www.sabq.org

Предвид засиления обществен интерес и започващите спекулации в Западна Европа, че източника на радиоактивното замърсяване на въздуха над централна и източна Европа е някъде зад Урал – на територията на РФ, помолих за коментар моя приятел Александр Уваров – главен редактор на независимото електронно издание AtomInfo.Ru .

При такива малки специфични активности на радиоизотопа е необходимо да се направи моделиране и точно да се определи местоположението на източника на емисията.Задачата е сложна и с неголяма точност в резултата, казва Александър Уваров.

Както той отбелязва, според Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в Румъния беше измерена максималната специфична активност на рутений-106 в периода от 2 до 6 октомври. „Можем да предположим, че източникът е бил някъде в този географски регион, но еднозначно не мога  да го кажа засега“, отбеляза експертът.

Той обърна внимание на факта, че когато в Европа през есента на 2011 година бяха регистрирани превишения на специфичната активност на йод-131, дори Пакистан беше нарочен сред „заподозрените“, а реалният източник на емисиите се оказа предприятие в Унгария.

„Единственото, което може да се каже със сигурност, е, че рутеният дойде в Европа не от Русия, иначе специалистите на Розхидромет биха го видяли“, каза Александър Уваров.

Спомнете си, че по-рано в европейските медии се появиха съобщения, че Федералната служба за радиационна защита (BfS) на Германия от 29 септември до 3 октомври открила рутений-106 (в безопасна концентрация за населението) във въздушни проби в Германия и Австрия. Германската служба предполага, че източникът е разположен на територията на Русия в южната част на Урал.

Изявлението на “Росатом”

Както се съобщава от държавната корпорация „Росатом“, всички енергийни блокове на руските атомни електроцентрали са работили и работят в нормален режим и носят товара в съответствие с диспечерския график.
Забележки относно експлоатацията на оборудването, както и нарушения на условията за безопасна работа във всички предприятия на държавната корпорация, няма.
Радиационната обстановка около всички обекти на ядрената индустрия на Руската федерация е в рамките на нормата и съответства на естествения радиационен фон.

Данните, получени от системата за радиационен мониторинг на Росхидромет показват, че в аерозолните проби между 25 септември и 7 октомври не е открит рутений-106 на територията на Руската федерация, включително и на Южен Урал, с изключение на една единствена измервателна станция в Санкт Петербург. Концентрацията на рутений-106 в тази точка на измерване през периода от 2 до 6 октомври е била незначителна и възлиза на 115,4 μBq/m3, което е с 4 порядъка по-ниска от допустимата обемна активност, регламентирана от нормите за радиационна безопасност.

За сравнение, въз основа на потвърдените данни от Европа, получени от МААЕ, в същото време концентрацията на рутений-106 в Румъния беше 145 000 μBq/m3, в Италия 54 300 μBq/m3, в Украйна 40 000 μBq/m3, Словения 37 000 μBq/m3, Полша 9 930 μBq/m3 и други.

В връзка с това от Департамента за комуникации на Росатом наричат несъстоятелни версиите на руския произход на замърсяването.