Нововоронежската АЕЦ ще се превърне в международен образователен център за обучение на персонал за чуждестранни атомни електроцентрали, изградени по руски проекти, заяви Александър Локшин, първи заместник генерален директор по опертивно управление на държавната корпорация „Росатом”.

Той направи работно посещение в НВАЕЦ. „Днес държавната корпорация Росатом заема първото място в света по изграждане на атомни електроцентрали в чужбина, реализирайки проекти за изграждането на 36 енергийни блока в 12 държави по света. Нововоронежската АЕЦ се превърна в база за обучение на персонала“ – припомни Локшин, думите на когото са цитирани в съобщението на концерна „Росэнергоатом“.

„Само през следващите пет години ще трябва да обучим повече от 2,8 хиляди чуждестранни специалисти. Ако по-рано централата беше ковачница на персонал само за Русия, сега – за целия свят“, добави Локшин.

За справка

НВАЕЦ се намира на брега на река Дон на 45 километра южно от Воронеж. Това е първата атомна електроцентрала в Русия с реактори тип ВВЭР (водно-водни енергиини реактори корпусен тип с обикновена (лека) вода под налягане).
През февруари 2017 г. енергоблок № 6 на АЕЦ е пуснат в търговска експлоатация (според друга класификация, енергоблок № 1 на Нововоронежската АЕЦ-2). Това е първият блок в света с усъвършенстван руски реактор ВВЭР-1200 от поколение 3+, който отговаря на най-съвременните изисквания за ефективност и безопасност.
На 31 октомври тази година започна търговската експлоатация на енергоблок № 7 на НВАЕЦ (втори блок на НВАЕЦ-2).

Източник:https://1prime.ru/energy/20191116/830558344.html

Той допълни, че се очаква изграждането на самата централа да започне до края на 2021 година.

Амбициите на Узбекистан да включи атомната енергия в енергийния си микс бяха разкрити миналия октомври от узбекистанския президент Шавкат Мирзийоев и руския му колега Владимир Путин.

„В Узбекистан се провежда активна дейност за намиране на площадка за първата атомна централа в страната и се предприемат мерки за подготовка на законодателната рамка, необходима за изграждането на централата и за сътрудничеството между Русия и Узбекистан в областта на атомната енергетика“, каза Локшин. „Очакваме до края на март 2019 г. да бъде взето решение за избора на площадка. Ще бъдат направени детайлни проучвания, което трябва стане до края на 2019 г., когато се очаква и подписване на договора за изграждане на АЕЦ“, добави той. Предвиденият период за строителство на централата е 2022 г. – 2028 г.

Подробности на: http://www.world-nuclear-news.org/Articles/Rosatom-official-outlines-Uzbek-project-schedule

Цялото интервю: https://kun.uz/ru/02455874

Беларуската АЕЦ ще бъде готова за доставка на ядрено гориво в началото на 2019 г. Това заяви пред журналисти първият заместник генерален директор по оперативното управление на „Росатом“ Александър Локшин.

„Централата ще бъде готова за доставка на гориво в началото на следващата година. Вероятно един месец преди физическия пуск на енергоблока“, каза Локшин.

По думите му, физичесият пуск на Първи енергоблок е предвиден за края на април 2019 година.
„Два месеца и половина след това ще се състои енергийният пуск, т.е. енергоблокът ще започне да подава електроенергия в мрежата“, поясни първият заместник генерален директор на „Росатом“.

Източник: www.atominfo.ru

Комерсант: След аварията на японската АЕЦ “Фукушима-1” през 2011 година за пореден път се заговори за необходимостта да се засилят мерките за безопасността на АЕЦ.
Нямате ми усещането, че ядрената енергетика постепенно попада във финансовия “капан на безопасността”, когато системите за предпазване от аварии стават все по-сложни и все по-скъпи, увеличавайки по този начин цената на новите блокове?
Аз съм виждал оценки, където разходите за такива системи се оценяват едва ли не до 80% от стойността на самата централа.

А. Локшин: Аз такива оценки не съм виждал. Съгласен съм, че системите за безопасност – представляват значителна част, но не повече от 20% от стойността на АЕЦ.
Действително, през последните 30-40 години изискванията към системите за безопасност се увеличиха, и това стана още преди “Фукушима”.
Нашият проект АЭС-2006 бе проектиран преди тези събития и беше вече разчетен на тази ситуация, в която се оказаха блоковете на японската АЕЦ.

Да, системите за безопасност на АЕЦ са по-скъпи, отколкото на традиционните енергийни източници, и това, естествено, повишава стойността на изграждането и на експлоатацията им, което намалява тяхната конкурентна способност.
Но, както вече съм казвал, конкурентната способност се измерва по няколко критерии и АЕЦ имат своите предимства – например, ниската горивна съставляваща и продължителният, не по-малко от 60 години, срок за експлоатация. Те компенсират високата стойност на изграждането им.
Инфлацията също влияе на стойността на построяването на АЕЦ.
Разбираемо е, че колкото тя е по-голяма, толкова по-скъпи стават парите и толкова по-голяма е стойността на обекта, който се изгражда няколко години.
Затова в условията на висока инфлация конкурентната способност на АЕЦ малко намалява, а при ниска – се увеличава.

Ако трябва да отговоря по-просто, то разбира се, системите за безопасност през последните 30-40 години станаха по-скъпи, но това не поставя под въпрос конкурентната способност на АЕЦ.
Освен това, с използването на реактори, основани на нови принципи, с друга физика на активната зона, се изменят и изискванията към системите за безопасност.
Стойността на системите за безопасност за БРЕСТ, например, трябва да бъде значително по-малка, отколкото за типичния реактор на топлинни неутрони.

Инцидентът на Беларуската АЕЦ не е нанесъл щети на оборудването, съобщи първият заместник ръководител на “Росатом”

Според думите му, през нощта на 9-ти срещу 10-ти юли една от организациите под-изпълнители е изпълнявала операция за преместване на корпуса на реактора от един постамент на друг.
Корпусът на реактора е трябвало да бъде преместен на десетина метра без да се променя хоризонталното му положение. Обаче при поставянето на такелажните колани (метални ленти – б.р.) са били допуснати отклонения от инструкциите, поради което е станало наклоняване на товара при повдигането му.

“На височина около 4 метра (при дължина на изделието 11 метра) е възникнала неизправност в подемния кран, вследствие на което корпусът е останал в повдигнато състояние повече от половин час.
През цялото време наклонът постепенно се е увеличавал вследствие на което корпусът на реактора се е приплъзвал по ремъците и е провисвал диагонално, докато е опрял в земята.
За целия процес е направен видеозапис и автоматично са записвани усилията на куката на крана. Данните показват, че даже в момента на допира със земята основният товар е бил съсредоточен върху крана (над 2/3 от масата на изделието).
Затова използваните думи като “удар в земята” или “падане” на са верни. Това въвежда в заблуда хората, защото изкривява същността на станалото, скоростта на придвижване на корпуса не е била по-голяма от тази на пешеходец”, казва той.

Според думите на Локшин, в ядрения отрасъл има ясни регламенти и правила определящи, какво представляват събитията, за които трябва да се информират надзорните органи и обществеността.
Те описват размерите на щетата или въздействието върху персонала, оборудването и околната среда.

“В този случай никакво събитие довело до някаква щета, не е станало. Най-много може да се говори за остърганата заводска боя на корпуса вследствие на триенето с металните ленти“, отбеляза той.

Цялото интервю можете да прочетете на: http://www.rosatom.ru/journalist/interview/a-m-lokshin-tekhnicheskikh-prepyatstviy-dlya-ispolzovaniya-korpusa-reaktora-ne-sushchestvuet/

За това съобщи първият заместник ръководител на «Росатом» Александр Локшин, предаде Интерфакс.

Той отбеляза, че държавната корпорация ще пуска примерно по един блок годишно. Локшин отбеляза, че инвестиционната програма на АО «Концерн «Росэнергоатом» за2015 година е намалена до 160 милиарда рубли, като е намалена и кредитната част.

Същевременно Локшин отбеляза, че енергийният пуск на четвърти блок на Белоярската АЕЦ ще се осъществи до края на 2015 година.

“Реакторът беше изведен на мощност, но в процеса на експериментите бяха открити конструктивни недостатъци в горивото”, – каза той, добавяйки, че “това гориво е нова конструкция и сега недостатъците се отстраняват”.

“В края на годината той трябва да произвежда електроенергия”, – отбеляза Локшин.

По-рано имаше съобщения, че на пускането на първи блок на Нововоронежската АЕЦ-2 може да повлияе ситуацията с Украйна. Планираше се блокът да бъде въведен в експлоатация през 2014 година.

За справка

ЛАЕЦ-2 е строяща се атомна електроцентрала в град Сосновый Бор Ленинградска област. Централата се изгражда по проекта АЭС-2006 на ОАО „СПбАЭП“.Проектът влиза в дългосрочната програма на Росатом за периода 2009-2015 година. Електрическата мощност на всеки от четирите енергоблока на ЛАЕЦ-2 тип ВВЭР-1200/491 е определена на 1198 MW.

Строящата се НБАЕЦ-2 е разположена край град Нововоронеж и река Дон има два енергоблока по 1200 MWс реактори ВВЭР-1200/392М. Планира се новата АЕЦ да замести постепенно закриващите се мощности на Нововоронежската АЕЦ. Централата се изгражда по разработения от ОАО „Атомэнергопроект“ проект „АЭС-2006″.

Източник: http://www.seogan.ru/energopusk-novix-blokov-novovoronezhskoiy-aes-2-i-leningradskoiy-aes-2-sdvinut-na-odin-god.html