АЕЦ „Касивадзаки-Карива“ е известна с факта, че преди аварията във Фукушима през 2011 г. тя се смяташе за най-мощната атомна електроцентрала в света (7 енергийни блока с обща инсталирана мощност 8,2 GW) или за втората след Фукушима (ако се разглеждат АЕЦ „Фукушима-1“ и“ „Фукушима-2″като една централа).
След аварията през 2011 г. АЕЦ „Касивазаки-Карива“, както и всички други АЕЦ в Япония, беше спряна, с възможност за по-нататъшно възобновяване на експлоатацията в случай на модернизация в съответствие с новите «постфукусимски» стандарти за безопасност.

През септември 2013 г. TEPCO подаде заявление до NRA относно намерението да се извърши работа по модернизация на блокове 6 и 7 на АЕЦ Касивадзаки-Карива и предложи проект на план за съответната работа.
През октомври 2017 г. NRA издаде заключение, според което тези блокове отговарят на действащите стандарти за безопасност, но в същото време разпореди редица допълнителни работи по тези блокове, включително изграждане на сеизмични защитни укрепления, изграждане на язовир и създаване на допълнителна система за резервно електрозахранване в случай на авария.

Блокове 6 и 7 на АЕЦ «Касивадзаки-Карива» са оборудвани с усъвършенствани реактори с кипяща вода (ABWR – Advanced Boiling Water Reactor) с инсталирана мощност от 1356 MW всеки, които са въведени в експлоатация през 1996 г.
Това се оказаха първите реактори с кипяща вода в Япония, за които беше подадено заявление за рестартиране след инцидента във Фукушима.
Източникът не съобщава за възможната по-нататъшна съдба на енергоблокове № 1-5, които са експлоатирали реактори с кипяща вода от по-ранното поколение BWR-5 (с мощност 1100 MW, въведени в експлоатация в периода от 1985 до 1989 година).

Източник: https://www.atomic-energy.ru/news/2020/10/16/107987

Японската АЕЦ „Касивадзаки-Карива“ е най-голямата АЕЦ в света по инсталирана мощност.
Тя се състои от седем енергоблока с обща мощност от 8,2 GW. Централата се смяташе за най-голямата действаща АЕЦ в света до март 2012 година, когато бе спряна заради аварията в АЕЦ „Фукушима“ през 2011 година.

В края на юни 2015 година оперативен екип от МААЕ проведе мисия за преглед на експлоатационната безопасност (OSART – Operational Safety Review Team) като извърши проверка на Шести и Седми енергблок на АЭС „Касивадзаки-Карива“ в префектура Ниигата по покана на японското правителство.
Целта на мисията е оценка на спазването на мерките за безопасност на АЕЦ, които трябва да се изпълняват, независимо дали централата работи или не.
Според правилата на МААЕ, две години след мисията OSART трябва да бъде проведена повторна мисия. В централата тя се проведе от 31 юли до 4 август 2017 година.

Сега японските контролни органи разглеждат заявката за рестартиране на последните, 6 и 7 енергоблок с мощност по 1365 MW всеки.

Подробности на: http://www.atomic-energy.ru/news/2017/08/10/78391

Димът е възникнал в отсека, където се намират 25 акумулаторни батерии. Предполага се, че от една от батериите е изтекъл електролита (разредена сярна киселина), което е причинило появяването на дим. Шест от намиращите се там сътрудници на централата са се обърнали към медицинската служба с оплаквания за дискомфорт в гърлото.

От TEPCO, която стана печално известна след аварията на АЕЦ “Фукушима-1”, изтичане на радиоактивни вещества не е имало. Димът скоро е изчезнал. TEPCO и местната противопожарна служба изясняват причините за произшествието.

Най-голямата в света АЕЦ е спряна през юли 2007 година след силно земетресение, с резултат на което е станало неголямо изтичане на радиация. От тогава на централата се извършват профилактични дейности.

Аварията на АЕЦ “Фукушима-1”, която също принадлежи на TEPCO, през март 2011 година не позволи да се рестартира централата. Сега всичките реактори на централата са спрени, но в Държавния комитет за контрол на ядрената енергетика  са подадени заявки за рестартирането им.

Източник: http://ria.ru/atomtec/20160421/1416421498.html#ixzz46Sua37nW

Това беше обявено на на 23 март по време на поредното заседание на секретариата на NRA.

Подготовката за оценка на сеизмичната устойчивост на блоковете №№6,7 на АЕЦ „Касивадзаки-Карива“, включително разработването на документацията, може да продължи до половин година, съобщо агенция „Jiji Press“ позовавайки се на осведомени източници.

Според информация от секретариата, тези документи могат да станат референтни за други енергоблокове с водни кипящи реактори (BWR).

На заседанието също е било обявено, че във връзка с коригирането на сроковете по АЕЦ „Касивадзаки-Карива“, NRA ще възобнови работата по оценка на безопасността на втори блок на АЕЦ „Симане“ на компанията „Chugoku Electric Power Co.“ и на блок №2 на АЕЦ „Онагава“ на компанията „Tohoku Electric Power Co.“, които също са с реактори тип BWR.

Подробности на: http://nuclear.ru/news/98696/

По време на встъпителното открито заседание експерти от компанията-оператор на АЕЦ TEPCO представиха детайлен план за работата на персонала на централата при извънредни ситуации, в частност, при природни катаклизми.

Също вниманието беше насочено към усъвършенстването на филтърните вентилационни системи на блоковете на централата.

Ако Комитетът за контрол над ядрената енергетика утвърди съответствието на АЕЦ „Касивадзаки-Карива“ с приетите през това лято по-тежки критерии за безопасност, експлоатацията на шести и седми енергоблок може да бъде възобновена през лятото на следващата година. Обаче, освен това, компанията оператор трябва да получи разрешение от властите на префектура Ниигата, където се намира централата и от местната администрация.

Източник: РИА Новости

TEPCO, операторът на авариралата АЕЦ “Фукушима-1”, има намерение да възобнови работата на шести и седми енергоблок на най-голямата атомна електроцентрала на планетата – «Касивадзаки-Карива».

Възобновяването на работата на блоковете е планирано за юли следващата година, се уточнява в прес-съобщението на TEPCO. Първоначално компанията имаше намерение да пусне енергоблоковете в експлоатация през пролетта на 2014 година. Обаче необходимостта от провеждане на редица проверки е довела до изместване на сроковете.

Освен това, много японци считат, че TEPCO работи неефективно над ликвидиране на последствията от аварията (ЛПА) на «Фукушима-1», и в тази връзка са обезпокоени от плановете на компанията.Такова негативно обществено мнение също може да доведе до отлагане на сроковете за рестартиране на реакторите на най-голямата АЕЦ в света.

Сега двата реактора на «Касивадзаки-Карива» са подложени на щателен профилактичен технически преглед. Съгласно японското законодателство, те ще бъдат рестартирани само след като Комитетът по контрол на ядрената енергетика извърши проверка и установи, че те отговарят на тежките изисквания за безопасност, приети през лятото ма 2013 година.

Освен това, след разрешението на Комитета, компанията-оператор трябва да получи разрешение от местната администрация и властите на префектура Ниигата. TEPCO вече е подала заявка до Комитета за извършване на проверката.

Към момента всичките 50 японски ядрени енергоблока са спрени за профилактика. Наред с АЕЦ «Касивадзаки-Карива» до Комитета по контрол на ядрената енергетика са подали заявки компаниите-оператори на още 12 енергоблока. За да се разгледат всички заявления ще са необходими минимум шест месеца, през които енергетиката на Япония ще продължи без работещи ядрени електрогенеращи мощности.

Източник: http://pronedra.ru/atom/2013/11/06/yaponiya-aes/

До момента, регулаторните органи считаха за активни такива разломи, при които не е имало раздвижване през последните 120-130 хиляди години. Очаква се тази граница да бъде разширена до 400 хиляди години.

Ако предложението им бъде прието, това ще повлияе негативно на съдбата на АЕЦ „Касивадзаки-Карива“. На тази площадка два разлома минават точно под зданието на първи енергоблок.

Компанията TEPCO, която експлоатира АЕЦ „Касивадзаки-Карива“ твърди, че тези разломи са в покой през последните 120-240 хиляди години.Обаче част от геолозите не споделят тази оценка.

Във всеки случай, ако регулаторите приемат новата дефиниция за активен разлом, то най-малко ще се наложи първи блок ма централата да бъде изведен от експлоатация.

Регулаторните органи, също така, планират да разширят от 10 на 30 километра зоната за евакуация при тежки аварии. По този начин, съответно, ще се увеличи броят на префектурите, без съгласието на които няма да могат да се пускат блоковете.

Струва си да се отбележи, че “добавените” префектури до сега не са получавали никакви изгоди от експлоатацията на АЕЦ и могат да са настроени негативно към мирния атом.

В Япония има 50 ядрени енергоблока годни за експлоатация и още 2 са в процес на строителство. Практически сега работят само 2 енергоблока. Освен това, на етап подготовка за връщане в експлоатация се намира блокът с реактор на бързи неутрони „Монджу“.

Източник: AtomInfo.Ru

Б.Р. Александр Уваров, главен редактор на AtomInfo.Ru, направи за моите читатели кратък общ коментар за Япония:

“В Япония сега има любопитна ситуация. От връщането в експлоатация на болшинството от спрените енергоблокове никой категорично не се отказва.

Но регулаторите, струва ми се, са си наложили правилото да направят по-жестоки всички правила. Изобщо, ако трябва да се прави всичко, което те ще поискат, рестартирането на блоковете може да се очаква след няколко години.

Между другото, през лятото или в началото на есента, японците ще спрат за поредната инспекция двата работещи блока (Ohi-3/4). По този начин страната пак ще остане без ядрена енергетика.”