Десетгодишното ПСЕ на двата блока с мощност по 433 MW и с реактори PWR беше одобрено от парламента на 22 юли.

Преговорите с правителството засягаха на първо място размерите на данъка върху ядрената генерация през периода на работа на енергоблоковете след удължаване на ресурса им.

Както се съобщава в изявлението на министъра на енергетиката на Белгия Мари-Кристин Маргем от 29 юли, според условията на постигнатото споразумение „Electrabel“ ще изплати от общата сума на приходите от продажбата на електроенергия от АЕЦ 200 милиона евро през 2015 година и 160 милиона евро през 2016 година, включително и еднократна сума от 20 милиона евро за ПСЕ на двата енергоблока.

Започвайки от 2017 година данъка за ядреното електропроизводство ще се определя по “формула, отчитаща себестойността, обемите на производството и цените на електроенергията”, поясни министърът.

Подробности на: http://nuclear.ru/news/96538/

Това съобщи «Интерфакс» позовавайки се на Agence France Presse.

На тази стъпка властите се решиха поради това, че страната рискува да се сблъска с дефицит на електроенергия, доколкото АЕЦ покриват 55% от консумацията на електроенергия в Белгия.

Енергоблоковете Doel 1 и Doel 2 подлежаха на затваряне през първия етап на реализиране на плана за отказ на Белгия от ядрената енергетика до 2025 година. Обаче правителството взе решение да не прекратява работата им, защото три от седемте енергийни реактора в страната са в ремонт, отбелязва BBC.

Един от тези блокове с мощност повече от хиляда MW ще влезе в паралел с енергийната система на страната през следващата седмица.

 

  Белгия, която не взе участие в съвещанието на върха на страните от ЕС подкрепящи развитието на ядрената енергетика, ще се откаже от нея само когато  правителството бъде сигурно, че страната има алтернативни възможности за производство на електроенергия, заявява белгийският министър на енергетиката Melchior Wathelet Jr, цитиран от «The Wall Street Journal».

   По неговите думи, правителството още не е взело окончателно решение във връзка с това, какъв трябва да бъде енергийният баланс на Белгия към 2015 година, когато по план трябва да започне извеждането от експлоатация на три енергоблока, представляващи около 1/3 от всичките ядрени мощности.

   Сега правителството е започнало обследване, което трябва да оцени има ли алтернативни възможности, които биха гарантирали “стабилно електроснабдяване на приемлива цена и без вреди за екологията”, отбелязва министърът.

   Г-н Ватле съобщи, че правителството е отправило около 180 запитвания до инвестиционни и енергийни компании относно плановете им за инвестиране на белгийския пазар. Отговорите им ще бъдат включени в провежданото изследване.

   Между другото, енергийният експерт Wim Vanderberghe счита, че да се въведат в експлоатация енергийни мощности, които да са в състояние да компенсират затварянето на трите ядрени енергоблока е “почти невъзможно”.

   Той напомни също, че за да се реализира нов проект трябва да се изпълнят цял набор от изисквания, да се получат разрешения от ведомствата, които отговарят за охраната на околната среда, да се отчетат възможните противодействия на обществеността против новите енергийни проекти, “и всичко това да става в условията на неблагоприятен инвестиционен климат”.

   В Белгия се експлоатират седем ядрени енергоблока в две атомни електроцентрали, които произвеждат около 55% от електроенергията на страната.

  В края на 2009 година белгийското правителство обяви, че отлага планираното постепенно отказване от ядрената енергетика, но въвежда годишен данък на операторите на АЕЦ в размер общо на 215-245 милиона евро.

  Обаче след политическата криза, довела на власт новото коалиционно правителство, министерският съвет се върна към идеята за постепенно отказване от ядрената енергетика.

  По-точно, през 2013 година се планира приемането на закон, съгласно който първи и втори блок на АЕЦ “Доел” и първи блок на АЕЦ “Тианж” да бъдат спрени през 2015 година, след изтичане на срока на лицензите им за експлоатация. Последният белгийски ядрен енергоблок трябва да бъде затворен през 2025 година.

  Оказва се, както признава и Мелкиор Ватле,че правителството в момента няма дългосрочна стратегия за енергийния баланс на страната. С други думи, не знае, с какво да замени изхвърляните от експлоатация ядрени мощности.

Източник: Nuclear.Ru

18.02.2012