За „самолета“ ще Ви разкажа по-късно.

Не научих обаче новини извън познанството ми с формалните АЕЦ-“програми“, на които винаги се усмихвам – за мен важното е какво се прави реално, а не планирането му; такива измислици съм виждал не в един ядрен проект – както: ‘план за действие при падане на самолет’ вместо ‘конструктивни решения против пораженията от падането на самолет’.
Не разбрах обаче всъщност има ли коментар по моя един-единствен въпрос: „Защо французите са се объркали в сайта си и сменят чак след 6-7 години написаното – скриват какво са били реално правели 2003-2008 г., или … онова само ‘програма’ е било за след 6 години, 2014-1019 г.?“

А за „фирмения PR“ само гадая… коя ли е фирмата, която ми плаща(бързам да уточня, че АССАП няма банкова сметка, структури и ръководство – „Златният гълъб“ именно затова ни дадоха, като Група от автентични свободни граждани, безсребърници)

В периода до 2008 година реално беше реализирана широка програма за модернизация на блокове 5 и 6 на АЕЦ. Бяха изпълнени поредица от мерки, целящи повишаване на безопасността, както и бе заменено ресурсно оборудване с такова с подобрени характеристики и удължен експлоатационен живот.
Ще се опитам да дам яснота по въпроса „ресурсно оборудване“. Всяко оборудване има определен живот, който се определя от производителя. Този „живот“ се доказва с разчети, натурни изпитани на образци, функционални изпитания на действащо оборудване, предупредително планови ремонти с извършване на измервания на параметри и т.н. Второто важно условие за изживяването на пълноценен „живот“ и достигане до „пределна старост“ е навременното техническо обслужване, проследяване на тенденциите в деградацията на оборудването, материалите и консумативите, инженерен контрол параметрите, анализ на отклонения от експлоатационни режими и т.н. Част от модернизацията за която се говори е точно на оборудване с изтекъл живот. И да, напълно допустимо е новото и модернизираното оборудване да е с живот 15 и дори 20 години. Все пак технологиите напредват, материалите се подобряват, експлоатационният опит се повишава чрез количествени натрупвания на знания от грешки и ред други такива фактори.
В конкретния случай AREVA и ASE декларират, че са извършили модернизация, която ще даде възможност на блоковете да работят още 15 или 20 години, но в желанието си за спорна по своята същност реклама пропускат да споделят, че това е по състояние само на оборудването с което са били ангажирани. Не им е повдиган въпрос, не са се ангажирали да обясняват точно какво им се е искало да кажат.

И сега вече по темата за ПСЕ, лицензионен режим и т.н. Един ядрен енергоблок се лицензира като проект за определена площадка. Когато блокът е получил лиценз за експлоатация, той е за определен срок, с определени ограничения и с определени срокове за междинни проверки за продължаване на действието на съществуващия лиценз. Лицензът се издава от АЯР и е строго обвързан с конкретния проект, конкретното оборудване и т.н. Малки изменения в проекта се изпълняват с „технически решения“ утвърдени от отговорни лица в АЕЦ, големи изменения само с разрешение на АЯР, след анализ и обосновка. (Тук специалистите по лицензиране могат да са по-подробни, но за широката маса и това дава достатъчна яснота). При изтичане на експлоатационния срок на дадено ядрено съоръжения и желание за продължаването му се изготвя Програма за удължаване на срока на експлоатация. Там се указва текущото състояние, кое ресурсно оборудване се подменя безусловно, кое подлежи на анализ за доказване на остатъчен ресурс и кое е с доказан ресурс и може да продължи безпрепятствено да работи и до кога. Последната опция се отнася за вече модернизирано/заменено оборудване, какъвто е и дискутираният случай. Да, това оборудване дава предпоставка за използване без доказване на ресурс при една програма за ПСЕ, но нищо повече. То не е обвързано с друго оборудване, което не е преминало модернизация, не е обвързана с оборудване за което се предполага, че разполага с ресурс, но той не може да бъде доказан по документи и, естествено, по никакъв начин не коментира оборудване, което безусловно подлежи на обследване съгласно предписанията на производителя.

За финансовата страна на въпроса. Проведен е търг, заданието е изпълнено, парите са платени. Тези суми за рефлектирали върху стойността, която се взима за база при изчисляване от ДКЕВР на цената на енергията която АЕЦ продава. За да се удължи лицензът е необходимо да се изпълни програма за ПСЕ. Еднозначно, без коментар. Без програма няма обосновка, без обосновка няма формална база АЯР да издава каквито и да е лицензи на когото и да е. Да, такава програма струва своите пари. Цената може да е определена на пазарен принцип или формирана чрез непазарни стратегии. Дали е поносима, приемлива и т.н., да се каже е само и единствено в прерогативите на този, който предстои да я плати. АЕЦ Козлодуй поиска от ДКЕВР да му намали задължението към обществения доставик до 5 милиарда киловатчаса за да може да реализира останалите 9 на свободния пазар. Това искане бе обосновано със заделяне на средства за ПСЕ. Но ако ще се харчи и за К7, то вече е спорно за кое по-напред.
Всъщност, служебното правителство иска да формира енергиен борд и там вече ще се види, на кой точно какво му е изгодно, кое има смисъл и кое е само прах в очите.

http://politkovskaya-bg.blogspot.com/2014/08/blog-post.html

Моля уважаваният и от мен експерт TSO да каже …