Цената на гривната, някога купон, не е фиксирана към нищо. С появата на свежи западни пари веднага се печатат свежи местни хартии. Местните хартии се използват за своевременно изкупуване на черния пазар на цялата сума по кредита, който е в реални пари. В края на схемата се оказва, че съответното предприятие, отрасъл и т.н. разполага с купчина хартия, обезценена до ниво на неизползваемост, а парите във валута от кредита се изнасят/инвестират на подходящо място.

И с този кредит ще стане така, както е ставало и с всички други. Освен това, тук има и лека особеност, че кредитът може да се открадне повече от веднъж. Първоначално се усвоява валутата чрез наши фирми, но паралелно на базата на валутните постъпления се печати хартия с която се изкупува валута от населението.

И този път ще е така и даващите кредита добре го знаят, но въпросът е каква договорка има зад това?

Хранилище за дългоживущи ВАО може би …? Построено с друг кредит.