<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
		>
<channel>
	<title>Коментари на: Скандал при започване на общественото обсъждане на ОВОС на 7 блок на АЕЦ Козлодуй</title>
	<atom:link href="http://atominfo.bg/?feed=rss2&#038;p=20104" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://atominfo.bg/?p=20104</link>
	<description></description>
	<lastBuildDate>Fri, 30 Oct 2026 14:49:45 +0000</lastBuildDate>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=3.2.1</generator>
	<item>
		<title>От: TSO</title>
		<link>http://atominfo.bg/?p=20104#comment-10775</link>
		<dc:creator>TSO</dc:creator>
		<pubDate>Fri, 22 Nov 2013 16:26:49 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=20104#comment-10775</guid>
		<description>Те хората са го измислили, но то е за хората. За белите хора.
Оценката на въздействието върху околната среда за производствена мощност се базира на очаквани блага срещу потенциален риск и необходим ресурс за ликвидиране на риска.

Уран 235 е самото гориво. Или да кажем 2, 3, 4% от общото количество гориво. Това НЕ Е ОТПАДЪК, а ценен материал. Дори и да има остатъчно количество, а то винаги има, при вторичната преработка на топлоотделящите елементи то бива извлечено и повторно употребено. Огромният период на полуразпад говори само и единствено за ниска активност на процеса. Като пример може да се даде фактът, че неработила сборка от топлоотделящи елементи с обогатяване по уран 235 няколко си процента се превозва в камиони, пипа се от хора и т.н. Уран 238, който е още по-малко активен е с период на полуразпад 4,46 милиарда години, което едва ли го прави по-опасен. Природният уран се състои от тези два изотопа (основно от тях), като делът на U235 е 0.711%. Поради ниската концентрация се налага обогатяване (повишаване на процентното съдържание на U235 спрямо това на U238), но това по никакъв начин не е свързано с производството на нови изотопи, активиране на нещо си и т.н. Обогатяването е чисто &quot;механичен&quot; процес, основаващ се на разликата в масите (респективно теглата) на двата изотопа.

Сега и за смисъла и ползата. Ако за 60 години производство на електроенергия, като чрез нейното използване се получат знания и условия за труд на хората, то да, ОК, нека се поеме този риск. Точно този подход е избран за оценка на емисиите от ДЖА към ефективно производство. Ако ще е мъка, ще се пуска, ще се спира, пак ще се пуска и това всичкото заради едното благосъстояние на &quot;най-бедните&quot;, то сори, ама няма логика. Сърбите така бяха нарекли СПИН&#039;а. Умрем да го заврем, заврем ли го - умрем. Т.е., в момента някой кандардисва някого да се бори да направи нещо, да го накара да работи, да го крепи работещо и т.н. и за какво? За да се слуша по телевизията, че безработните имали &quot;непосилни&quot; сметки за ток от по 100 лева, а иначе щели да са по 300. Искам да попитам, как безработен прави 100 лева сметка за ток? На база кои очаквани доходи я прави? Производство ли върти с тези 100 лева ток или какво?

В резюме. Ядрената енергетика има своите рискове и отдава своите блага. Ако благата са приемливи спрямо риска, то да. Но ако ще е за да компенсираме &quot;летния пик на кондиционерите&quot; в момент на маловодие... Айде нема нужда!

P.S. Нека Уважаемият Г-н Пенчев прояви интерес и точно какво се връща като &quot;непреработваем остатък&quot; след утилизацията на отработеното ядрено гориво. Остатъкът не е чак толкова много в сравнение с някои други &quot;остатъци&quot;...</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Те хората са го измислили, но то е за хората. За белите хора.<br />
Оценката на въздействието върху околната среда за производствена мощност се базира на очаквани блага срещу потенциален риск и необходим ресурс за ликвидиране на риска.</p>
<p>Уран 235 е самото гориво. Или да кажем 2, 3, 4% от общото количество гориво. Това НЕ Е ОТПАДЪК, а ценен материал. Дори и да има остатъчно количество, а то винаги има, при вторичната преработка на топлоотделящите елементи то бива извлечено и повторно употребено. Огромният период на полуразпад говори само и единствено за ниска активност на процеса. Като пример може да се даде фактът, че неработила сборка от топлоотделящи елементи с обогатяване по уран 235 няколко си процента се превозва в камиони, пипа се от хора и т.н. Уран 238, който е още по-малко активен е с период на полуразпад 4,46 милиарда години, което едва ли го прави по-опасен. Природният уран се състои от тези два изотопа (основно от тях), като делът на U235 е 0.711%. Поради ниската концентрация се налага обогатяване (повишаване на процентното съдържание на U235 спрямо това на U238), но това по никакъв начин не е свързано с производството на нови изотопи, активиране на нещо си и т.н. Обогатяването е чисто &#8222;механичен&#8220; процес, основаващ се на разликата в масите (респективно теглата) на двата изотопа.</p>
<p>Сега и за смисъла и ползата. Ако за 60 години производство на електроенергия, като чрез нейното използване се получат знания и условия за труд на хората, то да, ОК, нека се поеме този риск. Точно този подход е избран за оценка на емисиите от ДЖА към ефективно производство. Ако ще е мъка, ще се пуска, ще се спира, пак ще се пуска и това всичкото заради едното благосъстояние на &#8222;най-бедните&#8220;, то сори, ама няма логика. Сърбите така бяха нарекли СПИН&#8217;а. Умрем да го заврем, заврем ли го &#8211; умрем. Т.е., в момента някой кандардисва някого да се бори да направи нещо, да го накара да работи, да го крепи работещо и т.н. и за какво? За да се слуша по телевизията, че безработните имали &#8222;непосилни&#8220; сметки за ток от по 100 лева, а иначе щели да са по 300. Искам да попитам, как безработен прави 100 лева сметка за ток? На база кои очаквани доходи я прави? Производство ли върти с тези 100 лева ток или какво?</p>
<p>В резюме. Ядрената енергетика има своите рискове и отдава своите блага. Ако благата са приемливи спрямо риска, то да. Но ако ще е за да компенсираме &#8222;летния пик на кондиционерите&#8220; в момент на маловодие&#8230; Айде нема нужда!</p>
<p>P.S. Нека Уважаемият Г-н Пенчев прояви интерес и точно какво се връща като &#8222;непреработваем остатък&#8220; след утилизацията на отработеното ядрено гориво. Остатъкът не е чак толкова много в сравнение с някои други &#8222;остатъци&#8220;&#8230;</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>От: Петър Пенчев</title>
		<link>http://atominfo.bg/?p=20104#comment-10753</link>
		<dc:creator>Петър Пенчев</dc:creator>
		<pubDate>Thu, 21 Nov 2013 21:25:17 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://atominfo.bg/?p=20104#comment-10753</guid>
		<description>В Доклада за ОВОС за 7-ми блок в Козлодуй се сочат радионуклидите, които са съществени - но са спестили да дадат периода им на полуразпад.

Ние огласихме, че за Уран-235(посочен от авторите на доклада като съществен!) полуразпад става за 704 000 000 години, или за 10-кратното му полуразпадане(такъв критерий сочат в доклада) - над 7 милиарда години ядреният боклук от АЕЦ ще бъде в тежка грижа на над 250 милиона поколения на човека.

Kогато един ядрен реактор се използва 60 години!</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>В Доклада за ОВОС за 7-ми блок в Козлодуй се сочат радионуклидите, които са съществени &#8211; но са спестили да дадат периода им на полуразпад.</p>
<p>Ние огласихме, че за Уран-235(посочен от авторите на доклада като съществен!) полуразпад става за 704 000 000 години, или за 10-кратното му полуразпадане(такъв критерий сочат в доклада) &#8211; над 7 милиарда години ядреният боклук от АЕЦ ще бъде в тежка грижа на над 250 милиона поколения на човека.</p>
<p>Kогато един ядрен реактор се използва 60 години!</p>
]]></content:encoded>
	</item>
</channel>
</rss>
